№. 712 / 20.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
20.11.2019 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV-.ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 24.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и. с участието на прокурора............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 1302 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищецът, Б.Ц.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, представляван от адвокат К.Б.,xxx е предявил иск срещу Д.В.И.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, с правно основание чл.108 от ЗС.
В исковата си молба твърди, че е собственик по наследство на 1/3. идеална част върху следния недвижим имот:
-. РЕАЛНА ЧАСТ с площ от около 1700 кВ.м., попадаща в УПИ V /пет/, планоснимачен номер 266 /двеста шестдесет и. шест/ в квартал 101 /сто и. едно/ по кадастралния и. регулационния план на с. С. О. М. одобрен със Заповед №. 922 от 19.04.1935 г., целият с площ от 7010 кВ.м., с административен адрес -. с. С. Общ. М. у. „. №. 3.. която реална част е с граници: от север-.улица, от изток -. реална Част от същия УПИ V, собственост на К. С. Н., от юг-.реална част, владяна от ответника и. от трети лица, от запад-.УПИ VІ, пл.№. 261, кВ.101 по плана на с.С. като границите между процесната реална част и. другите три реални части от УПИ V са ясно материализирани с ограда от колове и. мрежа, които съществуват и. до днес с изключение на южната ограда, която през 2013 г. е премахната от ответника.
През 1989 година тези граници са били отразени върху скица изх.№. 15 от 31.ІІІ.1989 г. на О. М. предназначена за съда.
Правата върху имота твърди, че е придобил като наследник на Ц. С. П., бивш жител xxx, починал на 22.10.1979 г. Наследодателят му Ц. С. П. е придобил от Ц. Р. Н. 1500/7000 идеални части от УПИ V, кВ.101, която сделка е материализирана в Нотариален акт за покупко-.продажба №. 141, том ІІ, дело №. 357/1962 г. на П. Л. -. М. народен съдия.
След сключване на сделката, Ц. С. П., по споразумение с другите собственици на УПИ V, е започнал да владее реална част от 1700 кВ.м. с конкретно определени граници, която е заградил и. използвал с тяхно съгласие и. без противопостовяне, при което, вследствие на владението му, продължило и. след смъртта му в лицето и. на неговите наследници над 50 години, собствеността върху реалната част е придобита на основание чл.79 от ЗС, при спазване на разпоредбите на чл.200, ал.1 и. чл.19 от ЗУТ.
В средата на 2013 година Д.В.И. разрушил оградата в южната част на неговия имот, навлязъл в него с около 12 метра и. унищожил намиращите се там дървета и. сезонни насаждения, като по този начин завзел неправомерно площ от около 250 кВ.
Същият оспорва правото му на собственост върху нея и. неоснователно твърди, че тази част от имота му е негова.
За извършеното от ответника противозаконно действие, подал първоначално жалба до РП-.М. а след това и. тъжба до Районен сьд-.М. по която било образувано НДЧХ №. 1567/2017 г. и. с влязла в сила присъда от 22.03.2017 г. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.216, ал.4, във вр.с ал.1 от НК, било му наложено наказание и. същият е осъден да му заплати обезщетение за унищожените насаждения.
За да не навлизат в разградения му имот животните на Д.В.И., които той пуска свободно на паша, поставил временна ограда, с която отделил спорната от безспорната част от терена.
Старите граници на имота му личат и. сега на място. Същите личат и. на скица изх.№. 15 от 31.ІІІ.1989 г. на О. Монтана.
Моли съда да постанови решение на основание чл.108 от ЗС, с което да се признае за установено по отношение на Д.В.И., че Б. Ц.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, е собственик на 1/3. идеална част от следния недвижим имот -. РЕАЛНА ЧАСТ с площ от около 1700 кВ.м., представляваща част от УПИ V /пет/, планоснимачен номер 266 /двеста шестдесет и. шест/ в квартал 101 /сто и. едно/ по кадастралния и. регулационния план на с. С. О. М. одобрен със Заповед №. 922 от 19.04.1935 г., целият с площ от 7010 кВ.м., с административен адрес -. с. С. Общ. М. у. „. №. 3.. която реална част е с граници: от север-.улица, от изток – реална част от същия УПИ V, собственост на К. С. Н., от юг-.реална част, владяна от ответника и. от трети лица; от запад-.УПИ VІ, пл.№. 261, кВ.101 по плана на с.С. като границите между процесната реална част и. другите три реални части от УПИ V са ясно материализирани с ограда от колове и. мрежа, така както е отразена на представената към исковата молба скица изх.№. 15 от 31.ІІІ.1989 г. на О. Монтана и. да се ОСЪДИ Д.В.И. да отстъпи собствеността и. предаде владението на Б.Ц.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx върху южната част от този имот, на площ от около 250 кВ.м., обозначена върху скица на вещо лице по назначена съдебно-.техническа експертиза.
Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноскИ.
Ответникът, Д.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Своята идеална част от този имот, която е разположена южно от владяната от ищеца идеална част от същия имот, твърди, че е наследил от баща си, Ванко Аврамов Алиев, починал на 29.06.1990г.
През 1973 гоД. баща му е закупил от Д. П. Д. притежаваните от него 1500 кВ.м. иД.част от този имот, целия от 7010 кВ.м., ведно с жилищна сграда и. други постройки, разположени в южната част на имота.
През целия си живот е живял и. работил, а след смъртта на баща му, владее (със съгласието на майка си, брат си и. сестра си) южната част от имота. Северната част от този имот се ползва/владее от трима други съсобственици, един от които е ищеца. Техните праводатели през 1989г. са разпределили ползването на целия имот според правата сИ. Скицата, представляваща неразделна част от заключение на вещо лице, изготвено за целите на воденото през 1989г. съдебно администриране на ползването от тогавашните съсобственици на имота, е представена от ищеца като доказателство по настоящото дело.
Процесният имот с площ от 7010 (седем хиляди и. десет) кВ.м. никога НЕ Е ДЕЛЕН между съсобствениците така, че всеки от тях да разполага с реално обособен, самостоятелен имот, с конкретизирани границИ.
Поставената между отделните иД.части ограда е резултат от разпределението на ползването между предишните съсобственици, каквито не са нито ищецът, нито той и. не са участвали в това разпределение на ползването. Уговореното между предишни съсобственици ползване не се наследява, както и. не се прехвърля.
Сегашните съсобственици/владелци, двама от които са той и. ищеца, не са се договаряли относно ползването.
Твърди, че е собственик върху придобита по давност и. наследство идеална част от процесния имот, разположена южно от имота на ищеца, която владее повече от 10 годинИ. Т.е. своето владение върху принадлежащата му идеална част от имота упражнява само в наследения обем.
Ищецът бил този, който премахнал оградата, отделяща ползваната от него част от имота от ползваната от самия него част. А сега му приписва своите действия.
Освен, че хора от селото са видели и. ще свидетелстват кога и. с чия помощ лично Б. премахнал споменаваната от него ограда, за каквито действия набеждава него, то част от колците и. мрежата от същата тази ограда още са в двора му, точно до къщата му.
Искът на Б.Ц.П. е неоснователен, защото той реално владее своите 1500 от общо 7010 кВ.м. Идеалната част от поземления имот, върху която той осъществява владението си е разположена в северозападната част на УПИ V, пл. 266 в кВ. 101 по КРП на с. С. общ. Монтана. Заявява, че не е завладявал „неговата“ част от имота, нито пък е премахвал оградата.
Моли съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен и. да му се заплатят направените разноскИ.
Доказателствата по делото са писмени и. гласнИ.
Изискано е и. приложено НЧХД №. 1567 по описа за 2016 година на Районен съд Монтана.
Допусната е и. назначена съдебно-.техническа експертиза, изпълнена от вещото лице и.Л.П., приета от съда и. не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и. на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
С оглед твърдението на ищеца, че е съсобственик по наследство на 1/3. идеална част върху следния недвижим имот: РЕАЛНА ЧАСТ, с площ от около 1700 кВ.м., попадаща в УПИ V /пет/, планоснимачен номер 266 /двеста шестдесет и. шест/ в квартал 101 /сто и. едно/ по кадастралния и. регулационния план на с. С. О. М. одобрен със Заповед №. 922 от 19.04.1935 г., целият с площ от 7010 кВ.м., с административен адрес -. с. С. Общ. М. у. „. №. 3.. която реална част е с граници: от север-.улица, от изток -. реална Част от същия УПИ У, собственост на К. С. Н., от юг-.реална част, владяна от ответника и. от трети лица, от запад-.УПИ VІ, пл.№. 261, кВ.101 по плана на с.С. и. че ответникът владее този около 250 кВ.м от този имот без правно основание, ищецът има правото да поиска от съда ревандикация на тази част от имота.
Принадлежността на правото на собственост е една от предпоставките за уважаване на ревандикационния исК. Освен това правото на собственост не се погасява с неупражняването му.
Искът по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу лице, което владее без основание. Необходимо е да са налице три кумулативно съществуващи предпоставки, за да е успешен изхода по този законов текст: ищецът да е собственик, предмет на иска; ответникът да държи или владее тази собственост, а така също и. това владеене или държане да е без основание. При пълно и. главно доказване, в тежест на ищеца бе да установи по безспорен и. категоричен начин, че е собственик на претендираните реални части от имота и. че ответникът ги държи или владее тези части без основание.
Искът за ревандикация по чл. 108 ЗС съдържа две части: признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и. връщане на владението върху имота на собственика му. С оглед на тази особеност, ако ищецът докаже да е носител на претендираното право, но ответникът не владее имота, искът следва да се уважи само в установителната част и. да се отхвърли в частта за предаване на владението.
В хода на процеса предпоставките, визирани в чл.108 от ЗС се установиха от ищеца до размера на 1700 кВ.м., попадаща в УПИ V /пет/, планоснимачен номер 266 /двеста шестдесет и. шест/ в квартал 101 /сто и. едно/ по кадастралния и. регулационния план на с. С. О. М. одобрен със Заповед №. 922 от 19.04.1935 г., целият с площ от 7010 кВ.м., с административен адрес -. с. С. Общ. М. у. „. №. 31.
По делото безспорно е установено, че наследодателят на ищеца, Ц. С. П.,xxx, починал на 22.10.1979 година, е придобил от Ц. Р. Н. 1500/7000 идеални части от УПИ V, кВ.101, която сделка е материализирана в Нотариален акт за покупко-.продажба №. 141, том ІІ, дело №. 357/1962 г. на П. Л. -. М. народен съдия.
Съгласно чл. 77 ал. 1 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Нормата е ясна, не се нуждае от тълкуване, а конкретният казус не съдържа специфика, която да наложи някаква особеност в приложението на закона и. да доведе до някакви други изводи в противоречие с константната съдебна практика. Характерно за способите за придобиване на вещни права е това, че те са установени от закона. Друг е въпросът за способите за придобиване на владение. Те са различни от способите за придобиване на вещни права. Тъй като владението е факт, а не право, то и. законът урежда фактически състави за придобиване на права, но не и. способи за придобиване или прекратяване на факти, но в случая това е ирелевантно за спора.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и. възражения.
Предвид разпоредбата на чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 годинИ.
С осъществяване на условията по чл.79 ал.1 ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и. без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се погасяват с придобиването им от новия собствениК. За субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой. Фактическият състав на чл.79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в нужния срок и. това следва да е непрекъснато, явно и. несмущаващо и. с ясно изразено намерение у владелеца за своене на вещта. Само с осъществяването на посочените условия владелецът придобива в собственост владеният обект.
По делото е представена Скица №. ТУС 446/18.07.2018 г., издадена от О. Монтана за УПИ V /пет/, планоснимачен номер 266 /двеста шестдесет и. шест/ в квартал 101 /сто и. едно/ по кадастралния и. регулационния план на с. С. О. М. одобрен със Заповед №. 922 от 19.04.1935 г., от която е видно, че целият имот е с площ от 7010 кВ.м. Като един от собствениците на УПИ V е посочен и. Ц. С. П., а също е отразен като основание за собствеността му Нотариален акт за покупко-.продажба №. 141, том ІІ, дело №. 357/1962 г.
В Скица от 31.ІІІ.1989 г. на УПИ V, пл. номер 266 в квартал 101 по кадастралния и. регулационния план на с. С. О. М. в която границите на процесната площ са ясно очертани като са обособени четири имота без собствени номера, западния от които с площ от 1630 кВ.м. В скицата са отразени собствениците на целия УПИ V, кВ.101 по плана на с.С. като измежду тях фигурират и. наследниците на праводателя на Ц. С. -. Ц. Р..
От констатациите на вещото лице и.П., извършила оглед и. замерване на място на имота, чието заключение съда възприема изцяло, като дадено обективно, компетентно и. без да е заинтересовано от изхода на делото, се установява владението на страните в реални границИ. В жълт цвят е отразена завладяната от ответника част.
В скица-.приложение №. 1 е отразено между точки с №. №. т. 10-.т.9-.т.8-.т.7 съществуваща ограда от мрежа на бетонови колцИ. Към момента на огледа между точки с №. №. в т.А-.т.В-.т.Г няма ограда и. оцветеният в жълт цвят контур с площ 214 кВ.м между точки с №. №. т.А-.т.В-.т.Г-. т.10-.т.9-.т.8-.т.7-.т.А е тревясъл и. необработен.
Реалната площ, която се ползва от Б.Ц.П., ресП. от наследницит на Ц. С. П. в скица-.приложение №. 1 е оцветена в плътен сив цвят, която част е заградена с ограда от мрежа на бетонови колци, като на граница има и. сграда със съседен имот, и. от към улицата. Тази реална част има площ 1439 кВ.м., ограничена между точки с №. №. т.21-.т.2-.т.3.-.т.4-.т.5-.т.6-.т.7-.т.8-.т.9-.т.10-.т.11-.т.12-.т.13-.т.14-.т.15-.т.16-.т.17-.т.18-.т.19-. т.20-.т.21.
Площта на обособената от установените на място съществуваща ограда, следи от съществувала ограда и. показани граници, реална част от УПИ V, пл.№. 266 в кВ.101 по кадастралния и. регулационен план на с.С. общ.Монтана възЛ.на 1630 кВ.м. Тя включва: 1425 кВ.м. -. Стопанисвана реално от ищеца по делото, Б.Ц.П., ресП. от наследниците на Ц. С. П. част от УПИ V, пл.№. 266 в кВ.101 и. 205 кВ.м.-. Спорна част от УПИ V пл.№. 266 в кВ.101 (в скица-.приложение №. 1-. оцветен в плътен жълт цвят контур между точки с №. №. т. А-.т.В-.т.9-.т. 8-.т.7-.т. А.
Площта, която се явява сума между реалната площ, която се ползва от ищеца по делото, Б.Ц.П., ресП. от наследниците на Ц. С. П. и. спорната по делото площ от имота, възлиза на 1 653 кВ.м., като включва:
-. 1439 кВ.м., реална площ, оцветена в сив цвят между точки с №. №. т.21-.т.2-.т.3.-.т.4-.т.5-.т.6-.т.7-.т.8-.т.9-.т.10-.т.11-.т.12-.т.13-.т.14-.т.15-.т.16-.т.17-.т.18-.т.19-. т.20-.т.21 по скица-.приложение №. 1 и.
-. 214 кВ.м, оцветени в жълт цвят и. съставляващи процесно дворно място, в скица-. приложение №. 1 контур между точки с №. №. т.А-.т.В-.т.Г-.т.10-.т.9-.т.8-.т.7-.т.А.
От допуснатите в качеството на свидетели лица В. И. В. и. П. К. И. се установи, че до 2013 г. оградата била от мрежа и. колове, не са местени границите, когато ответникът нахлул в имота на комшията си, като оградата се е намирала на около 2 метра от стопанската сграда на ответника Д., сега е навлязъл с около десетина метра. Показанията на тези свидетели съда кредитира, тъй като живеят в близост до страните и. са били очевидци на извършеното през 2013 година.
От показанията на двамата свидетели на ищеца се установи, че над 50 години преди да се разруши южната ограда на имота, същият е бил владян от неговия праводател, а след това и. от ищеца. Владението на реална част, отговаряща на изискванията на чл.19 от ЗУТ за самостоятелен УПИ, продължило повече от 10 години /съгласно чл.79 от ЗС, води до придобиването й по давностно владение, съгласно чл.200, ал.1 от ЗУТ.
Наследодателят на ищеца -. Ц. С. П., е владял в посочените граници от 1962 г. до смъртта си през 1979 година, тоест повече от 10 години, и. това негово владение е достатъчно за придобиване на правото на собственост.
В Тълкувателно решение №. 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълК. Д. №. 4/2012 г., ОСГК приема, че ,,.....правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и. не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и. фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и. правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя”
Ищецът се позова на изтеклото в полза на своя баща преди 2013 година давностно владение, достатъчно за придобиване на собствеността, и. поддържа, че на това основание е наследил собствеността. Освен това, за ищеца самостоятелно също е изтекъл срок на давностностното владение -. над 30 години преди 2013 година, даващ му основание да се счита за собствениК. Присъединяването на владението на Ц. С. към владението на ищеца налага извода за придобиване на собствеността, т.е. ищецът, като наследник на Ц. С. П., притежава 1/3. идеална част от имота, по силата на сключената сделка и. настъпилото след нея наследствено правоприемство.
От изготвената съдебно-.техническа експертиза по делото, вещото лице категорично установява, което е изразила графически в площ и. граница на скица-.приложение №. 1, на л. 49 от делото, че спорната разградена южна част от процесния имот, която се владее към момента от ответника и. е разградена, е с площ от 214 кВ. м. /оцветена в жълт цвят, изразена между точки на скицата с №.№. т. А-.т.В-.т.Г-.т.10-.т.9-.т.8-.т.7-.т. А.
Съдът намира, че предявеният ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, като основателен и. доказан следва да бъде уважен, тъй като са налице всички законови предпоставки за неговото уважаване, като се посочи реалната част на имота на ищеца, възлизаща на 1 653 кВ.м, която включва площта, реално ползвана от него от 1 439 кВ.м плюс 214 кВ.м, завзети от ответника.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че и. от събраните в хода на производството по НЧХД №. 1567 по описа за 2016 година на Районен съд Монтана писмени и. гласни доказателства, Д.В.И., роден на xxx xxx, живущ xxx, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx е признат за виновен за това, че на 14.03.2013 година в с.С. обл.Монтана противозаконно унищожил чужди движими вещи – овощни дървета, лози и. тикви на обща стойност 318.85 лВ., собственост на Б.Ц.П., като случаят е маловажен, поради което и. на основание чл.216 ал.4 във връзка с ал.1 от НК го осъжда на ГЛОБА в размер на 200.00 лВ. в полза на Държавата.
Неоснователни са доводите на ответника относно придобиването по давност на тези 214 кВ.м, тъй като безспорно по делото се установи, че оградата е преместена през 2013 година и. до завеждане на делото не е изтекъл предвидения в закона 10 годишен период от време за необезпокоявано и. несмущавано владение.
Относно втората част на ревандикационния иск-.да бъде осъден ответника да върне на ищеца владението върху разградената южна третина от имота, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да предаде частта от имота, която владее, според площта му, описано от вещото лице в приложената скица от 214 кВ. м.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските, съгласно приложен списък по реда на чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че Б.Ц.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, е СОБСТВЕНИК на 1/3. идеална част от следния недвижим имот: Реална част с площ от 1 653 кВ. м., представляваща част от УПИ V(пет), пл. №. 266 в кВ. 101 по кадастралния и. регулационния план на с. С. общ. М. одобрен със Заповед №. 922/19.04.1935 г., целият с площ от 7010 кВ. м., с административен адрес у. П. 3.. която реална част е с граници: от север-.улица, от изток – реална част от същия УПИ V, собственост на К. С. Н., от юг-.реална част, владяна от Д.В.И. и. от трети лица; от запад-.УПИ VІ, пл.№. 267, кВ.101 по плана на с.С. като границите между процесната реална част и. другите три реални части от УПИ V са ясно материализирани с ограда от колове и. мрежа, и. които граници са обозначени на Скица-.Приложение №. 1, изготвена от вещото лице и. Л. П. по назначената от съда съдебно-.техническа експертиза по делото, л. 49 от делото, подписана от съда и. неразделна част от решението, в сив и. плътен жълт цвят, като ОСЪЖДА Д.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да отстъпи СОБСТВЕНОСТТА и. предаде ВЛАДЕНИЕТО на Б.Ц.П.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx върху РАЗГРАДЕНАТА южната част от този имот, с площ от 214 кВ.м., обозначена върху скица на вещо лице по назначена съдебно-.техническа експертиза, оцветена в жълт цвят.
ОСЪЖДА Д.В.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Ц.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 1 197.59 лВ. за направените в хода на производството деловодни разноски, съгласно приложен по делото списък на разноските по чл.80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -. Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: