№ 878
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело №
20221100902191 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 32 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.327, ал.1 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Е.Е.Ж.Г.“ ЕООД (н) , чрез синдика на
дружеството В. А. Р., срещу „А.П.“ ЕООД, както следва:
за заплащане на сумата 216372.00 лева – цена по договор за продажба на пелети,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане, която претенция намира правното си основание в чл.327, ал.1 ТЗ
вр.чл.79 ЗЗД;
за заплащане на сумата 67604.44 лева – мораторна лихва за периода 18.10.2019г.
– 22.11.2022г., която претенция е основана на разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че страните са били обвързани от неформален договор за
търговска продажба на пелети, по който ищецът, като продавач, е доставил на
ответника купувач стока на обща стойност 216372.00 лева, за което е издал фактура №
**********/18.10.2019г. на стойност 74814.00 лева с ДДС и фактура №
**********/29.10.2019г. на стойност 141558.00 лева с ДДС. Посочва, че фактурите са
останали неразплатени, поради което предявява настоящите осъдителни искове за
главницата по тях, както и за присъждане на мораторна лихва, предвид
1
обстоятелството, че между страните не е уговорен отложен платеж, поради което
сумите са били дължими на датата на издаване на фактурите. Пояснява, че
дружеството се представлява в процеса от назначения синдик, тъй като търговецът е в
несъстоятелност, както и че поради непредаване на документацията от управителя на
дружеството на синдика последният не разполага с други документи относно
продажбата и доставката на пелети, а само с извлечения за вземанията от НАП и
самите фактури. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция. Счита същата за недопустима като
предявена от лице, което не разполага с активна процесуална легитимация да заяви
иска пред съда. Евентуално счита исковете за неоснователни с твърдение, че страните
не са имали търговски отношения, съответно ответникът не е заявявал за доставка и не
е закупувал стока от ищеца, поради което не дължи търсената сума. Претендира
разноски.
Софийският градски съд, при преценка на материалите по делото и приложимия
закон, установи следното от фактическа и правна страна :
По допустимостта на исковете
Видно от прието решение № 260526/29.03.2021г., постановено по т.д. №
2289/2020г. по описа на СГС, ТО, VI-20 състав, по отношение на дружеството ищец
„Е.Е.Ж.Г.“ ЕООД е била обявена неплатежоспособност, открито е било производство
по несъстоятелност, постановено е било прекратяване на дейността на предприятието и
е обявена несъстоятелността му. С решение № 260559/02.04.2021г. В. А. Р. е била
назначена за временен синдик на дружеството, а с акт на съда от 01.10.2021г. и за
постоянен синдик. Съгласно чл.658, ал.1, т.7 ТЗ синдикът е легитимиран по силата на
закона да завежда от името на несъстоятелния търговец дела и да участва в съдебни
производства, по които страна е търговецът, поради което настоящите искове се явяват
допустими, тъй като са предявени от активно легитимирано лице.
По основателността на претенцията
Приети по делото са два броя фактури (л.14-15 от делото) за извършена от
„Е.Е.Ж.Г.“ ЕООД доставка на стоки на „А.П.“ ЕООД по сключен договор, за което
последният е следвало да заплати възнаграждение, както следва: по фактура №
**********/18.10.2019г. - 74814.00 лева и по фактура № **********/29.10.2019г. -
141558.00 лева. Фактурите са надлежно осчетоводени от страна на доставчика, за което
е представено извлечение от дневника за продажби (л.26), в който фигурират, заверен
от НАП. Във фактурите не е отразено съглашение за отложен падеж. Няма данни и не
се твърди да е било извършено плащане по тях от страна на ответника. Видно от
2
приложена покана за доброволно изпълнение, получена от адресата на 30.05.2022г.
(л.17-18), ищецът е поканил ответника да му заплати просроченото задължение, в
отговор на което ответникът е отрекъл наличието на търговски отношения между
страните и конкретно извършената от ищеца доставка, за която са били издадени
фактурите (така в уведомително писмо, л.44 от делото).
Спорно е наличието на търговски взаимоотношения между страните по спора,
съответно реално извършената доставка от ищеца, за която се претендира плащане от
ответника.
За изясняване на спора е било допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която, след преглед на документите по делото, справка в счетоводството на
ответника и проверка в ТД на НАП, е дало заключение, че фактурите са намерили
отражение в дневника за продажбите на „Е.Е.Ж.Г.“ ЕООД и са били надлежно
осчетоводени от „А.П.“ ЕООД, който е включил задължението в дневника на
покупките за месец октомври 2019г., отразил ги е справката-декларация по ДДС за
същия месец и е ползвал данъчен кредит по тях, които действия са равнозначни на
признание от ответника относно съществуването на договорното правоотношение,
извършената доставка и вземанията на доставчика по нея - в този смисъл Решение №
114/26.07. 2013 г. по т.д.№ 255/ 2012 г. на ВКС, І ТО; Решение № 138/ 17.10.2011 г. по
т.д.№ 728/ 2010 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 30/ 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/ 2010 г. на
ВКС, І ТО. Ето защо, съдът прие за доказано, че страните по спора са били обвързани
от валиден неформален договор за търговска продажба по смисъла на чл.318 и сл. ТЗ,
по която ищецът има качеството на продавач, а ответникът – качеството на купувач,
както и че с оглед отразяване от ответника на фактурите, съдържащи съществените
елементи на продажбеното правоотношение, в справката – декларация по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит по сделките, е налице реална доставка от ищеца. Не се
доказа плащане на сумата по фактурите от ответника, чиято е била доказателствената
тежест да установи този факт. Предвид изложеното, предявеният главен иск се явява
основателен. Обстоятелството, че ответникът е сторнирал фактурите съдът прие за
ирелевантно. С това действие, осъществено почти година след получаване на
фактурите и осчетоводяването им от „А.П.“ ЕООД, към който момент е признал
дължимостта, не отрича валидността на договора, нито реално извършената доставка
по него. Нещо повече, при плащания по банков път, както е в настоящия случай, не се
извършва сторниране на операцията, а задължението се коригира с кредитно известие,
каквото няма издадено – така в приетото заключение. Горното води до извод за
необоснованост на счетоводна операция, извършена от ответника, която не може да се
зачете за признание, че липсва договор между страните, тъй като това признание не
изхожда от страната, за която то е неблагоприятно.
3
По отношение на мораторната лихва
Доколкото не се установи страните да са приели, че плащането се дължи на дата,
следваща издаването на фактурите, съдът намира за основателен довода на ищеца, че
ответникът е изпаднал в забава по отношение на плащането по първата фактура от
18.10.2019г. и по втората фактура от 19.10.2019г., поради което дължи лихва за забава.
Размерът на вземането съгласно приетото заключение на вещото лице е 67604.43 лева,
което налага отхвърляне на иска за сумата от 0.01 лева.
По разноските
При този изход на спора по делото ответникът следва да заплати на ищеца
сторените от него разноски за експертиза в размер на 700.00 лева.
Ответникът следва да заплати и държавна такса за воденото дело в размер на
11359.06 лева, тъй като производството е образувано по иск на синдика на
несъстоятелния ищец за попълване масата на несъстоятелността, поради което и на
основание чл.620, ал.5 ТЗ таксата не се събира предварително, а се дължи съобразно
изхода на делото.
С оглед незначителната разлика в размера на предявения и уважен иск за
мораторна лихва, съдът намира, че разноски на ответника не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, „А.П.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливница, ул. ****, със съдебен адрес: гр.София, ул. „****, партер, ап.4, да заплати
на „Е.Е.Ж.Г.“ ЕООД (н), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„****“ № ****, с адрес за получаване на съобщения: гр.София, ул. „****“ № ****, чрез
синдика В. А. Р., следните суми:
на основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД - сумата 216372.00 лева - цена по
договор за продажба, за което са издадени фактура № **********/18.10.2019г. на
стойност 74 814.00 лв. и фактура № **********/29.10.2019г. на стойност
141 558.00 лв., ведно със законната лихва от 30.11.2022г. до окончателното
плащане;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата в размер на 67604.43 лева – лихва за забава
за периода 18.10.2019г. - 22.11.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния заявен размер или за сумата от 0.01 лева;
на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата в размер на 700.00 лева – разноски по
делото.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл.620, ал.5 ТЗ, „А.П.“ ЕООД,
ЕИК ****, да заплати на Софийския градски съд сумата 11359.06 лева – държавна
такса по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5