№ 16479
гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110120755 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 119874/11.04.2024 г.,
с която от името на *** ЕИК **** против Т. В. Х.а - ***, ЕГН **********, П. И. П.,
ЕГН ********** и В. В. Х., ЕГН **********, са предявени искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 17006/23.01.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. В. Х.а - ***, ЕГН **********, П. И.
П., ЕГН **********, В. В. Х., ЕГН **********, *** Х.а, ЕГН ********** и * В. Х.,
ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1346,88 лева, представляваща
цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г., в имот, представляващ ***, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 263,02 лева, представляваща
1
мораторна лихва за периода 03.03.2020 г. - 21.12.2022 г., върху главницата за цена
на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 15,06 лева,
представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ ***,
находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата
от 3,42 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.01.2020 г. - 21.12.2022
г., върху главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия.
От Т. В. Х.а - *** се претендират 84/240 части от горепосочените суми.
От *** Х.а се претендират 35/240 части от горепосочените суми.
От П. И. П. се претендират 47/240 части от горепосочените суми.
От * В. Х. се претендират 37/240 части от горепосочените суми.
От В. В. Х. се претендират 37/240 части от горепосочените суми.
По реда на чл. 410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на 26.01.2023 г.
Препис от заповедта е връчен на длъжника Т. В. Х.а - ***, ЕГН **********,
на 06.03.2023 г., като в предвидения от закона срок е постъпило възражение от
длъжника по делото Т. В. Х.а - ***, ЕГН **********.
Препис от заповедта е връчен на длъжника В. В. Х., ЕГН **********, на
13.03.2023 г., като в предвидения от закона срок е постъпило възражение от
длъжника по делото В. В. Х., ЕГН **********.
Препис от заповедта е връчен на длъжника П. И. П., ЕГН **********, на
09.03.2023 г., като в предвидения от закона срок е постъпило възражение от
длъжника по делото П. И. П., ЕГН **********.
Препис от заповедта е връчен на длъжника *** Х.а, ЕГН **********, на
24.01.2024 г., катов срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение от
длъжника *** Х.а, ЕГН **********, поради което на основание чл. 416 ГПК и въз
основа на влязлата в сила заповед, заповедният съд е постановил разпореждане №
37431/12.03.2024 г. по ч.гр.д. № 3361/2023 г. по описа на СРС,II ГО, 160 състав, с
което е разпоредил да се издаде изпълнителен лист и това да се отбележи върху
нея, в полза на заявителя, за сумите, припадащи се на длъжника *** Х.а, ЕГН
**********.
Препис от заповедта е връчен на длъжника * В. Х., ЕГН **********, на
2
09.02.2023 г. На 13.03.2023 г. /след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК/ от
името на * В. Х., ЕГН ********** е депозирано възражение срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. С разпореждане №
75791/19.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 3361/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, на длъжника * В. Х., ЕГН ********** са дадени указания, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи доказателства, че
депозираното от негово име възражение вх. № 68342/13.03.2023 г., е депозирано в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като длъжникът * В. Х., ЕГН **********, е
предупреден за обстоятелството, че при неизпълнение на указанията в
предоставения срок, съдът ще приеме, че депозираното от името на * В. Х., ЕГН
********** възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, не е подадено в законоустановения за това срок.
Препис от разпореждане № 75791/19.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. №
3361/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е връчено на длъжника * В. Х.,
ЕГН ********** на 18.07.2023 г. Нито в предоставения срок, нито към 12.03.2024
г., са изпълнени указанията, дадени с разпореждане № 75791/19.06.2023 г.,
постановено по ч.гр.д. № 3361/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Доколкото в заповедното производство не са представени доказателства, че
възражение вх. № 68342/13.03.2023 г., подадено от името на длъжника * В. Х., ЕГН
**********, е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, то се налага извод, че
същото не е депозирано в законоустановения за това срок, а след неговото
изтичане, поради което на основание чл. 416 ГПК и въз основа на влязлата в сила
заповед, заповедният съд е постановил разпореждане № 37431/12.03.2024 г. по
ч.гр.д. № 3361/2023 г. по описа на СРС,II ГО, 160 състав, с което е разпоредил да се
издаде изпълнителен лист и това да се отбележи върху нея, в полза на заявителя, за
сумите, припадащи се на длъжника * В. Х., ЕГН **********.
С разпореждане № 37431/12.03.2024 г. по ч.гр.д. № 3361/2023 г. по описа на
СРС,II ГО, 160 състав, съдът е дал указания на заявителя *** че срещу издадената
Заповед от 26.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
настоящото дело е подадено в срок възражение от длъжниците по делото Т. В. Х.а -
***, ЕГН **********, В. В. Х., ЕГН ********** и П. И. П., ЕГН **********, като е
указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може
да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заявлението, срещу
длъжниците по делото Т. В. Х.а - ***, ЕГН **********, В. В. Х., ЕГН ********** и
П. И. П., ЕГН **********, както и че следва да представи доказателства в
посочения срок, че е предявил иска в посочения едномесечен срок, като в случай,
3
че не представи такива, издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу длъжниците по делото Т. В. Х.а - ***, ЕГН **********, В. В.
Х., ЕГН ********** и П. И. П., ЕГН **********, ще бъде обезсилена.
Препис от разпореждане № 37431/12.03.2024 г. по ч.гр.д. № 3361/2023 г. по
описа на СРС,II ГО, 160 състав е връчен на „Т***“ ЕАД, на 18.03.2024 г.
Исковата молба е депозирана на 11.04.2024 г., в срока по чл. 415 ГПК.
В исковата си молба ищецът „Т***“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците. Поддържа, че същите са клиенти на топлинна енергия за
процесния имот, в качеството си на собственици на последния. Навеждат се
съображения, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния имот, е извършвана от „Т***“
ЕАД. В тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че от страна на ответника е използвана доставяна до процесния
имот топлинна енергия през процесния период, задължението за заплащането на
което не е погасено, като последният е изпаднал и в забава по отношение на
същото.
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния период, поради което
изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това си задължение,
респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване за
установено, че Т. В. Х.а - ***, ЕГН **********, П. И. П., ЕГН ********** и В. В.
Х., ЕГН ********** дължат разделно в полза на Т*** ЕАД суми, както следва: 1/
сумата от 942,81 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ ***, находящ
се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от
184,11 лева, представляваща мораторна лихва за периода 03.03.2020 г. - 21.12.2022
г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата
от 10,54 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение
4
на топлинна енергия за периода 01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ
***, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4/ сумата от 2,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода
31.01.2020 г. - 21.12.2022 г., върху главницата за цена на предоставена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми на 26.01.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д.
№ 3361/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От Т. В. Х.а - *** се претендират суми, както следва: 1/ сумата от 471,41
лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ ***, находящ се в ***, абонатен
№ ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.01.2023
г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 92,05 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 03.03.2020 г. - 21.12.2022 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 5,27
лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ
***, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4/ сумата от 1,20 лева, представляваща мораторна лихва за периода
31.01.2020 г. - 21.12.2022 г., върху главницата за цена на предоставена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия.
От П. И. П. се претендират суми, както следва: 1/ сумата от 263,76 лева,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ ***, находящ се в ***, абонатен
№ ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.01.2023
г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 51,51 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 03.03.2020 г. - 21.12.2022 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 2,95
лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ
***, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4/ сумата от 0,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода
31.01.2020 г. - 21.12.2022 г., върху главницата за цена на предоставена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия.
5
От В. В. Х. се претендират суми, както следва: 1/ сумата от 207,64 лева,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ ***, находящ се в ***, абонатен
№ ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.01.2023
г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 40,55 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 03.03.2020 г. - 21.12.2022 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 2,32
лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ
***, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4/ сумата от 0,53 лева, представляваща мораторна лихва за периода
31.01.2020 г. - 21.12.2022 г., върху главницата за цена на предоставена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия..
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника В. В.
Х. не e депозиран отговор на исковата молба, с който се излагат съображения за
неоснователност и недопустимост на предявените срещу него искове. Поддържа
се, че на 08.11.2023 г. е прехвърлил в полза на Т. В. Х.а – *** притежаваните от него
идеални части от процесния имот, както и че между него и Т. В. Х.а – *** е
подписано споразумение с нотариална заверка на подписите, по силата на което
последната се е задължила да отговаря за заплащане на задълженията за доставена
и потребена топлинна енергия за периодите преди подписването на
споразумението /т.е. включително и за процесния период/.
Моли се за отхвърляне на предявените искове срещу ответника В. В. Х..
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името Т. В. Х.а - ***, ЕГН
********** и П. И. П., ЕГН ********** е депозиран общ отговор на исковата
молба, с който се заявява, че претендираните от ищеца суми, предмет на
предявените за разглеждане в настоящото производство искове, са дължими, но не
са платени своевременно поради неуредени права между съсобствениците на
процесния имот. Посочва се, че Т. В. Х.а - ***, ЕГН ********** е поела задължение
за погасяване на задълженията. Моли се за разсрочване на задълженията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
6
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за
забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на
същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане в полза на *** за което
обстоятелство, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът им указва, че не сочат
доказателства.
В тежест на ответниците е да докажат правоизключващите,
правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения, направени с
отговорите на исковата молба.
Възраженията, направени от името на В. В. Х., ЕГН ********** с подадения
от негово име отговор на исковата молба, за недопустимост на предявените срещу
този ответник искове, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
Изложените съображения касаят материалната, а не процесуалната легитимация на
ответника В. В. Х., ЕГН **********, т.е. възраженията са такива по съществото на
спора /по материалното право/, по които съдът ще се произнесе с крайния си
съдебен акт /съдебно решение/, а не по допустимостта на предявените искове,
7
както се поддържа от ответника В. Х. в отговора на исковата молба.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
8
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
9
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т***" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията
с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за продажба на
жилища от държания жилищен фонд от 22.04.1970 г., се установява в
производството, че на 22.04.1970 г., В. Евтимов Х., ЕГН 40121066604 и М.
Филипова Х.а /П.а/, ЕГН **********, са придобили собствеността върху
процесния недвижим имот, представляващ ***, находящ се в ***.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
удостоверение за наследници изх. № РНД24-УФ01-1032/24.06.2024 г., издадено от
Столична община, район Надежда, се установява в производството, че В. Евтимов
Х., ЕГН 40121066604 е починал на 19.11.2014 г. /т.е. преди началната дата на
процесния период/, като е оставил за наследници по закон дъщеря си Т. В. Х.а –
***, ЕГН ********** и синовете си * В. Х., ЕГН **********, В. В. Х., ЕГН
********** и Георги В. Х., ЕГН **********, върху които е преминала
притежаваната приживе от наследодателя В. Евтимов Х., ЕГН 40121066604, ½
идеална част от процесния имот, като всеки от наследниците е придобил по 1/8
идеална част от процесния имот, по реда на наследственото правоприемство от В.
Евтимов Х., ЕГН 40121066604.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
удостоверение за наследници изх. № РНД24-УФ01-1032/24.06.2024 г., издадено от
Столична община, район Надежда, се установява в производството, че М.
Филипова Х.а /П.а/, ЕГН ********** е починала на 27.09.2008 г. /т.е. преди
началната дата на процесния период/, като е оставила за наследници по закон
дъщеря си Т. В. Х.а – ***, ЕГН ********** и синовете си П. И. П., ЕГН **********
и Георги В. Х., ЕГН **********, върху които е преминала притежаваната приживе
от наследодателя М. Филипова Х.а /П.а/, ЕГН **********, ½ идеална част от
процесния имот, като всеки от наследниците е придобил по 1/6 идеална част от
10
процесния имот, по реда на наследственото правоприемство от М. Филипова Х.а
/П.а/, ЕГН **********.
Същевременно от представеното и приобщено към доказателствения
материал удостоверение за наследници изх. № РНД24-УФ01-1032/24.06.2024 г.,
издадено от Столична община, район Надежда, се установява в производството, че
Георги В. Х., ЕГН ********** е починал на 12.04.2021 г., като е оставил за
наследници по закон преживялата го съпруга *** Х.а, ЕГН **********, сестра си Т.
В. Х.а – ***, ЕГН **********, еднокръвните си братя * В. Х., ЕГН ********** и В.
В. Х., ЕГН **********, както и едноутробния си брат П. И. П., ЕГН **********.
Съгласно чл. 9, ал. 2 ЗН, когато съпругът наследява заедно с възходящи или с
братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството,
ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а
в противен случай получава 2/3 от наследството. В конкретния случай по делото не
са ангажирани доказателства, че към датата на откриване на наследството на
Георги В. Х., ЕГН ********** бракът му с *** Х.а, ЕГН ********** е продължил
повече от десет години, от което следва, че *** Х.а, ЕГН **********, е придобила
по реда на наследственото правоприемство от наследодателя си Георги В. Х., ЕГН
********** ½ част от притежаваните приживе от последния идеални части от
процесния имот.
Останалата част от притежаваните приживе от Георги В. Х., ЕГН
********** идеални части от процесния имот, са преминали по реда на
наследственото правопримество към братята и сестра му, като по аргумент от
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗН, следва да бъде съобразено, че еднокръвните братя
на Георги В. Х., ЕГН **********, а именно: * В. Х., ЕГН ********** и В. В. Х.,
ЕГН **********, както и едноутробния му брат П. И. П., ЕГН **********, е
следвало да получат, по реда на наследственото правоприемство, половината от
това, което е следвало да получи родната му сестра Т. В. Х.а – ***, ЕГН
**********.
Предвид всичко гореизложено и въз основа на събрания и обсъден по-горе
доказателствен материал, се налага извод, че през процесния период собственици
на процесния имот са били Т. В. Х.а – ***, ЕГН **********, * В. Х., ЕГН
**********, В. В. Х., ЕГН **********, *** Х.а, ЕГН ********** и П. И. П., ЕГН
**********, при следните квоти в съсобствеността: 51/144 идеални части за Т. В.
Х.а – ***, ЕГН **********; 21/144 идеални части за * В. Х., ЕГН **********;
21/144 идеални части за В. В. Х., ЕГН **********; 27/144 идеални части за П. И.
П., ЕГН **********; 24/144 идеални части за *** Х.а, ЕГН **********.
11
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че се установява в
производството, при условията на пълно и главно доказване, че през процесния
период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., Т. В. Х.а – ***, ЕГН **********, * В. Х., ЕГН
**********, В. В. Х., ЕГН **********, *** Х.а, ЕГН ********** и П. И. П., ЕГН
********** е следвало да отговарят за заплащане на стойността на доставената и
потребена в процесния имот топлинна енергия, в качеството си на съсобственици
на процесния недвижим имот, при посочените по-горе квоти.
Възраженията направени от името на ответника В. В. Х., ЕГН **********,
касаещи процесуалната му и материална легитимация, настоящият съдебен състав
намира за неоснователни. Действително от събрания в производството
доказателствен материал безспорно се установява, че на 08.11.2023 г. В. В. Х. е
прехвърлил в полза на Т. В. Х.а – *** притежаваните от него идеални части от
процесния имот, както и че между него и Т. В. Х.а – *** е подписано споразумение
с нотариална заверка на подписите, по силата на което последната се е задължила
да отговаря за заплащане на задълженията за доставена и потребена топлинна
енергия за периодите преди подписването на споразумението /т.е. включително и
за процесния период/. Същевременно, обаче, тези правоотношения са сключени
между ответниците в хода на процеса, а именно на 08.11.2023 г. /по аргумент от
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК исковете срещу В. В. Х. се считат предявени от
момента на депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, т.е. в конкретния
случай, считано от 23.01.2023 г./, като същевременно те пораждат права и
задължения единствено за страните по тях, но не и за трети за тези
правоотношения лица, каквото в случая е ищецът Т*** ЕАД. Поетите задължения
са към съконтрахентите на Т. В. Х.а – ***, а не към *** респективно, до тяхното
изпълнение към ищцовото дружество, същото може да иска изпълнение на
задължението за заплащане на цената на доставената и потребена топлинна
енергия в процесния имот, през заявения в исковата молба период, от всяко от
лицата, което за процесния период е имало качеството клиент на топлинна енергия,
в качеството си на съсобственик на имота.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
12
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема
за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
По делото не е спорно, че за посочения период в процесния имот е доставена
и потребена топлинна енергия /в твърдяното от ищеца количество и качество/ на
стойност от 1346,88 лева.
По делото се установи, че ответницата Т. В. Х.а – ***, следва да отговаря за
51/144 части от дължимите суми или за сумата от 477,02 лева. Доколкото от
ответницата Т. В. Х.а – *** се претендира сума в по-нисък размер, а именно 471,41
лева, то предявеният срещу тази ответница иск за главница, представляваща цена
на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г.,
в имот, представляващ ***, находящ се в ***, абонатен № ***, се явява
основателен и доказан за пълния предявен срещу ответницата Т. В. Х.а – ***,
размер.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /23.01.2023 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По делото се установи, че ответникът П. И. П., следва да отговаря за 27/144
части от дължимите суми или за сумата от 252,54 лева. Следователно предявеният
срещу този ответник иск за главница, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот,
представляващ ***, находящ се в ***, абонатен № ***, се явява основателен и
доказан до размера от 252,54 лева, като за разликата над него до пълния предявен
размер от 263,76 лева – искът следва да се отхърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /23.01.2023 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По делото се установи, че ответникът В. В. Х., следва да отговаря за 21/144
13
части от дължимите суми или за сумата от 196,42 лева. Следователно предявеният
срещу този ответник иск за главница, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот,
представляващ ***, находящ се в ***, абонатен № ***, се явява основателен и
доказан до размера от 196,42 лева, като за разликата над него до пълния предявен
размер от 207,64 лева – искът следва да се отхърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /23.01.2023 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
представляваща мораторна лихва за периода 03.03.2020 г. - 21.12.2022 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, съдът намира
следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т***“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т***” ЕАД и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016 г.
Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
14
Следователно ответникът Т. В. Х.а – *** е изпаднал в забава за изпълнението
на задължението за заплащане на сумата от 471,41 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.07.2019 г. до 21.12.2022 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 03.03.2020 г. – 21.12.2022
г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на
134,07 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор/. Доколкото от Т. В. Х.а – *** се претендира лихва за забава в по-нисък
размер, а именно 92,05 лева, то предявеният иск за лихва за забава се явява доказан
по основание и размер.
Ответникът П. И. П. е изпаднал в забава за изпълнението на задължението за
заплащане на сумата от 252,54 лева и дължи лихва за тази забава за периода от
16.07.2019 г. до 21.12.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава за
по-кратък период, а именно 03.03.2020 г. – 21.12.2022 г., то при спазване принципа
на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът следва да приеме, че
ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък
период, която съдът определя в размер на 71,85 лева /изчислена по реда на чл. 162
ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор/. Доколкото от П. И. П. се претендира
лихва за забава в по-нисък размер, а именно 51,51 лева, то предявеният иск за
лихва за забава се явява доказан по основание и размер.
Ответникът В. В. Х. е изпаднал в забава за изпълнението на задължението за
заплащане на сумата от 196,42 лева и дължи лихва за тази забава за периода от
16.07.2019 г. до 21.12.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за забава за
по-кратък период, а именно 03.03.2020 г. – 21.12.2022 г., то при спазване принципа
на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът следва да приеме, че
ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък
период, която съдът определя в размер на 55,88 лева /изчислена по реда на чл. 162
ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор/. Доколкото от В. В. Х. се претендира
лихва за забава в по-нисък размер, а именно 40,55 лева, то предявеният иск за
лихва за забава се явява доказан по основание и размер.
По отношение на претенциите за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че именно ищцовото
дружество, чрез отдел „Дялово разпределние“, е извършвало дялово
15
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесният имот. По делото се установи, че *** отдел „Дялово
разпределение“ е осъществявало дялово разпределение на топлинна енергия, като
точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният
имот, поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., се явява основателна, като от
страна на ответника не са наведени възражения относно размера на
претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение, поради което,
съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се дължи
възнаграждение в размер на 15,06 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК/.
По делото се установи, че ответницата Т. В. Х.а – ***, следва да отговаря за
51/144 части от дължимите суми или за сумата от 5,33 лева. Доколкото от
ответницата Т. В. Х.а – *** се претендира сума в по-нисък размер, а именно 5,27
лева, то предявеният срещу тази ответница иск за главница, представляваща цена
на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ ***, находящ се в ***, абонатен
№ ***, се явява основателен и доказан за пълния предявен срещу ответницата Т. В.
Х.а – ***, размер.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /23.01.2023 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По делото се установи, че ответникът П. И. П., следва да отговаря за 27/144
части от дължимите суми или за сумата от 2,82 лева. Следователно предявеният
срещу този ответник иск за главница, представляваща цена на предоставена услуга
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021
г., в имот, представляващ ***, находящ се в ***, абонатен № ***, се явява
основателен и доказан до размера от 2,82 лева, като за разликата над него до
пълния предявен размер от 2,95 лева – искът следва да се отхърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /23.01.2023 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По делото се установи, че ответникът В. В. Х., следва да отговаря за 21/144
части от дължимите суми или за сумата от 2,20 лева. Следователно предявеният
срещу този ответник иск за главница, представляваща цена на предоставена услуга
16
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021
г., в имот, представляващ ***, находящ се в ***, абонатен № ***, се явява
основателен и доказан до размера от 2,20 лева, като за разликата над него до
пълния предявен размер от 2,32 лева – искът следва да се отхърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /23.01.2023 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата, представляваща мораторна лихва за периода 31.01.2020 г. - 21.12.2022 г.,
върху главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В проведеното по делото, на 02.09.2024 г., открито съдебно заседание, от
името на ответнициата Т. В. Х.а – ***, са представени доказателства за извършени
частични плащания в полза на *** като в основанието за плащане изрично е
посочено, че се плаща в изпълнение на задълженията по гр.д. № 20755/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Извършените плащания не се оспорват от ищцовото дружество и от името на
същото изрично е направено искане /в проведените на 02.09.2024 г. устни
състезания в производството/ съдът да се произнесе по предявените искове,
съобразявайки извършените от ответниците плащания, за които от страна на
процесуалния им представител са представени писмени доказателства в същото
открито съдебно заседание.
По делото се установи, че Т. В. Х.а – ***, че на 08.11.2023 г. В. В. Х. и П. И.
П. са прехвърлили в полза на Т. В. Х.а – *** притежаваните от тях идеални части от
процесния имот, както и че между тях и Т. В. Х.а – *** е подписано споразумение с
нотариална заверка на подписите, по силата на което последната се е задължила да
отговаря за заплащане на задълженията за доставена и потребена топлинна енергия
за периодите преди подписването на споразумението /т.е. включително и за
процесния период/.
17
Следователно с извършените плащания, следва да се погасят не само
задълженията на платеца /Т. В. Х.а – ***/, а и тези на останалите ответници в
производството, доколкото по силата на подписано споразумение с нотариална
заверка на подписите, по силата на което последната се е задължила да отговаря за
заплащане на задълженията за доставена и потребена топлинна енергия за
периодите преди подписването на споразумението /т.е. включително и за
процесния период/.
Доколкото по делото се установи, че между ответниците са налице
правоотношения по силата на които В. В. Х. и П. И. П. са прехвърлили в полза на Т.
В. Х.а – *** притежаваните от тях идеални части от процесния имот, както и че
между тях и Т. В. Х.а – *** е подписано споразумение с нотариална заверка на
подписите, по силата на което последната се е задължила да отговаря за заплащане
на задълженията за доставена и потребена топлинна енергия за периодите преди
подписването на споразумението /т.е. включително и за процесния период/, то
настоящият съдебен състав намира, че първо следва да се погасят задълженията на
ответниците В. В. Х. и П. И. П. и с остатъка тези на ответницата Т. В. Х.а – ***,
доколкото това погасяване би било най-благоприятно за всяка от страните, тъй
като би довело до изпълнение на задължението на Т. В. Х.а – *** по сключеното с
останалите ответници споразумение, а и до освобождаване на В. В. Х. и П. И. П. от
отговорността им спрямо ищцовото дружество за сумите, предмет на предявените
срещу тях обективно кумулативно съединени положителни установителни искове.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че с
извършеното плащане в размер на 300,00 лева от 31.05.2024 г. са погасени сумите,
предмет на предявените срещу В. В. Х. искове за суми, както следва: 1/ сумата от
196,42 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ ***, находящ се в ***,
абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането /31.05.2024 г./, която
законна лихва е изчислена в размер на 34,52 лева, посредством използване на
лихвен калкулатор; 2/ сумата от 40,55 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 03.03.2020 г. - 21.12.2022 г., върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 2,20 лева, представляваща цена на
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ ***, находящ се в ***,
абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането /31.05.2024 г./, която
18
законна лихва е изчислена в размер на 0,39 лева, посредством използване на
лихвен калкулатор.
Предвид всичко гореизложено, предявените срещу ответника В. В. Х.,
следва да бъдат отхвърлени.
С останалата сума от 25,92 лева са погасени сумите, предмет на предявените
срещу П. И. П., ЕГН ********** искове за суми, както следва: 1/ сумата от 2,82
лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ
***, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането /31.05.2024 г./, която законна лихва е изчислена в размер на 0,49 лева,
посредством използване на лихвен калкулатор; 2/ частично сумата от 51,51 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 03.03.2020 г. - 21.12.2022 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, а именно 22,61
лева. Разликата между погасената част от дължимата от П. И. П., ЕГН **********
сума за мораторна лихва след погасяването, с извършеното плащане в размер на
300,00 лева от 31.05.2024 г. /28,90 лева/, както и сумата от 252,54 лева,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ ***, находящ се в ***, абонатен
№ ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.01.2023
г. до окончателното изплащане на вземането /18.06.2024 г./, която законна лихва е
изчислена в размер на 46,12 лева, посредством използване на лихвен калкулатор,
са погасени с извършените на 05.06.2024 г. и 18.06.2024 г. плащания, всяко в размер
на по 300,00 лева.
Предвид всичко гореизложено, предявените срещу ответника П. И. П., ЕГН
**********, следва да бъдат отхвърлени.
С останалата сума от 572,44 са погасени сумите, предмет на предявените
срещу Т. В. Х.а – *** искове за суми, както следва: 1/ сумата от 5,27 лева,
представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ ***,
находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането
/18.06.2024 г./, която законна лихва е изчислена в размер на 0,96 лева, посредством
използване на лихвен калкулатор; 2/ сумата от 92,05 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 03.03.2020 г. - 21.12.2022 г., върху главницата за цена
на доставена и потребена топлинна енергия, сумата за законна лихва върху
19
главницата, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ ***, находящ се в ***,
абонатен № *** за периода 23.01.2023 г. – 18.06.2024 г. и частично сумата от 471,41
лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ ***, находящ се в ***, абонатен
№ ***, а именно 388,07 лева, като дължима остава сумата за главница в размер на
83,34 лева, представляваща незаплатен остатък от главницата за цена на доставена
и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот,
представляващ ***, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 29.08.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
ищецът и ответниците П. И. П. и В. В. Х..
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 3361/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 277,20 лева,;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 3361/2023
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 22,80 лева /отнасяща се за сумите,
припадащи се на лицата, срещу които са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415 ГПК/; 3/ за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр. д. № ч.гр.д. № 3361/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
което съдът определя в размер на 60,00 лева /отнасяща се за сумите, припадащи се
на лицата, срещу които са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415
ГПК/. От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.
8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната
помощ, съдът определя в размер от 100 лева.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на частта от
исковете срещу ответниците, за които съдът достигна до извод за основателност на
искове, независимо, че исковете срещу В. В. Х. и П. И. П. се отхвърлят изцяло
20
/включително поради извършено плащане в хода на процеса/, а срещу Т. В. Х.а –
*** частично /включително поради извършено плащане в хода на процеса/.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. В. Х.а -
***, ЕГН **********, В. В. Х., ЕГН ********** и П. И. П., ЕГН **********,
следва да бъдат осъдени да заплатят разделно /съобразно установените по-горе
квоти, за които всеки следва да отговаря по отношение на ищеца/ в полза на ищеца
*** ЕИК ****, сумата от 80,98 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 3361/2023
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на частта от исковете срещу
ответниците, за които съдът достигна до извод за основателност на искове.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. В. Х.а - ***, ЕГН
**********, В. В. Х., ЕГН ********** и П. И. П., ЕГН **********, следва да бъдат
осъдени да заплатят разделно /съобразно установените по-горе квоти, за които
всеки следва да отговаря по отношение на ищеца/ в полза на ищеца *** ЕИК ****,
сумата от 368,90 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д.
№ 20755/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на частта от исковете
срещу ответниците, за които съдът достигна до извод за основателност на искове.
От името на ответника П. И. П. не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 3361/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, нито са
представени доказателства за действителното им извършване, поради което и
полза на ответника П. И. П. не следва да се присъждат разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 3361/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника П. И. П. не са претендирани разноски в исковото
производство по ч.гр.д. № 20755/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, нито са
представени доказателства за действителното им извършване, поради което и
полза на ответника П. И. П. не следва да се присъждат разноски в исковото
производство по гр.д. № 20755/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника В. В. Х. не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 3361/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, нито са
представени доказателства за действителното им извършване, поради което и
полза на ответника В. В. Х. не следва да се присъждат разноски в в заповедното
производство по ч.гр.д. № 3361/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника В. В. Х. са претендирани разноски в исковото
производство по ч.гр.д. № 20755/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, като
своевременно са представени и доказателства за действителното извършване на
21
претендираните разноски, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *** ЕИК 83160904, следва
да бъде осъдено да заплати в полза на В. В. Х., ЕГН **********, сумата от 23,64
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 20755/2024 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на частта от исковете срещу
ответника В. В. Х., ЕГН **********, за които съдът достигна до извод за
неоснователност на същите.
По отношение искането за разсрочване:
В отговора на исковата молба от името на Т. В. Х.а – *** и П. И. П. е
направено искане да бъде допуснато разсрочване на изпълнението на решението
по отношение на тези ответници.
Искането е процесуално допустимо /в този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т.14 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/, тъй
като, макар че исковете са предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК /т.е.
установителни искове/, въз основа на решението в случай на уважаване на
исковете ще бъде издаден изпълнителен лист и ще се пристъпи към изпълнение на
съдебно признатото вземане.
Съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може да
отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на
страната или на други обстоятелства.
По делото не са представени писмени доказателства за здравословно
състояние на ответниците и декларация за имущественото и гражданското им
състояние. Не са представени и никакви други доказателства във връзка с
имущественото им и гражданско състояние, поради което съдът намира, че не са
налице предпоставките на чл.241, ал.1 ГПК, като молбата следва да бъде оставена
без уважение.
Допълнително следва да се посочи, че исковете срещу ответника П. И. П.,
следва да се отхвърлят /поради неоснователност на същите в едната част и поради
извършените от името на ответниците плащания в хода на процеса/, а исковете
срещу Т. В. Х.а – *** се уважават единствено за сумата от 83,34 лева,
представляваща незаплатен остатък от главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот,
представляващ ***, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 29.08.2024 г. до окончателното изплащане
22
на вземането и се отхвърлят в останалата част, което е допълнителен довод, че
института на разсрочването в настоящия случай не следва да намери приложение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на *** ЕИК ****
против Т. В. Х.а - ***, ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Т. В. Х.а - ***, ЕГН ********** дължи в
полза на *** ЕИК ****, сумата от 83,34 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., в имот,
представляващ ***, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 29.08.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 26.01.2023 г. по гр.д. № 3361/2023 г. по описа на СРС, 160 състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 83,34 лева до пълния
предявен размер от 471,41 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на *** ЕИК **** против Т. В. Х.а - ***,
ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Т. В. Х.а - ***, ЕГН ********** дължи в
полза на *** ЕИК **** суми, както следва: 1/ сумата от 92,05 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 03.03.2020 г. - 21.12.2022 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 2/ сумата от 5,27
лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ
***, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 3/ сумата от 1,20 лева, представляваща мораторна лихва за периода
31.01.2020 г. - 21.12.2022 г., върху главницата за цена на предоставена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 26.01.2023 г. по гр.д. № 3361/2023 г. по
23
описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на *** ЕИК **** против В. В. Х., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че В. В. Х., ЕГН ********** дължи в полза
на *** ЕИК **** суми, както следва: 1/ сумата от 207,64 лева, представляваща
цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г., в имот, представляващ ***, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 40,55 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 03.03.2020 г. - 21.12.2022 г., върху главницата за цена
на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 2,32 лева,
представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ ***,
находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата
от 0,53 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.01.2020 г. - 21.12.2022
г., върху главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 26.01.2023 г. по гр.д. № 3361/2023 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на *** ЕИК **** против П. И. П., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че П. И. П., ЕГН ********** дължи в полза
на *** ЕИК **** суми, както следва: 1/ сумата от 263,76 лева, представляваща
цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г., в имот, представляващ ***, находящ се в ***, абонатен № ***, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 51,51 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 03.03.2020 г. - 21.12.2022 г., върху главницата за цена
на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 2,95 лева,
представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ ***,
находящ се в ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената
24
сума, считано от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата
от 0,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.01.2020 г. - 21.12.2022
г., върху главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 26.01.2023 г. по гр.д. № 3361/2023 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Т. В. Х.а - ***, ЕГН **********, В. В. Х., ЕГН ********** и П. И.
П., ЕГН ********** да заплатят разделно /съобразно установените по-горе квоти,
за които всеки следва да отговаря по отношение на ищеца/ в полза на *** ЕИК
****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 80,98 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 3361/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно
на частта от исковете срещу ответниците, за които съдът достигна до извод за
основателност на исковете.
ОСЪЖДА Т. В. Х.а - ***, ЕГН **********, В. В. Х., ЕГН ********** и П. И.
П., ЕГН ********** да заплатят разделно /съобразно установените по-горе квоти,
за които всеки следва да отговаря по отношение на ищеца/ в полза на *** ЕИК
****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 368,90 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 20755/2024 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, съразмерно на частта от исковете срещу ответниците, за които съдът
достигна до извод за основателност на исковете.
ОСЪЖДА *** ЕИК **** да заплати в полза на В. В. Х., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 23,64 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 20755/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на частта от исковете срещу ответника В. В. Х., ЕГН **********, за
които съдът достигна до извод за неоснователност на същите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с отговора на исковата молба,
подаден от името на Т. В. Х.а – *** и П. И. П., искане, да бъде допуснато
разсрочване на изпълнението на решението по отношение на ответниците Т. В. Х.а
- ***, ЕГН ********** и П. И. П., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Решението в частта, с която се оставя без уважение направеното с отговора
на исковата молба, подаден от името на Т. В. Х.а – *** и П. И. П., искане, да бъде
допуснато разсрочване на изпълнението на решението по отношение на
ответниците Т. В. Х.а - ***, ЕГН ********** и П. И. П., ЕГН ********** има
25
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд, в едноседмичен срок от връчване препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
26