Р Е Ш Е Н И Е
№ 554 29.04.2022 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на
двадесет и първи април, две хиляди двадесета и втора година, в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА
НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: И. Г.
прокурор: Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 414 по описа за 2022 година.
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във
вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Дени Лайтинг“ ЕООД, ЕИК: 10281637, с
адрес: гр.Бургас, ул.„Транспортна 41“, представлявано от управителя П.Р., против
Решение № 541/17.09.2021 г., постановено по а.н.д. № 2956/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0003631/09.06.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за
нарушение на
чл.9, т.1 от Наредбата № 10/07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, вр. с чл.3 от
Наредба № 1/10.04.2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност за
работа с електрокари и мотокари в предприятията и на основание чл. 416, ал. 5,
вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на касатора „Дени Лайтинг” ЕООД, ЕИК: ********* е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
В касационната жалба се излагат възражения, че БРС неправилно
е приложил материалния закон, приемайки, че липсва съществено нарушение на
процесуалните правила, както и нарушения на материалния закон в
административнонаказателното производство. Посочено е, че изпълнителното
деяние, очертано като административно нарушение в НП, не е извършено, като в
рамките на производството не е доказано изрично, че машината с която е
извършван монтаж представлява електрокар по смисъла на Наредба 10/2004 год.
Заявено е и твърдение, че
непосочването в НП, дали срещу съставения АУАН е постъпило възражение и
необсъждането на същото, съставлява
съществено нарушение на правото на защита на нарушителя. Твърди се и
необсъждане от страна на първоинстанционния съд на възраженията, изложени в
сезиращата го жалба. В заключение се иска отмяна на оспореното съдебно
решение и отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът –
Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Николова, оспорва касационната жалба и моли решението на РС да бъде
оставено в сила, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата
инстанция.
Административен съд -
Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и
в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С обжалваното решение
Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно
постановление №
02-0003631/09.06.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл.9, т.1 от Наредбата № 10/07.12.2004
г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари, вр. с чл.3 от Наредба № 1/10.04.2006 г. за придобиване
или признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в
предприятията и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на
касатора „Дени Лайтинг” ЕООД, ЕИК: ********* е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 1500 лева.
За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният
съд е приел, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, съгласно приобщеното към материалите по делото копие
на Заповед № 3-0058/11,02.2014 г. Посочил е, че административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на
чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН. Съдът е намерил, че нарушението, вменено на жалбоподателя, е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава, както и че правилно са посочени нарушените
материалноправни норми, като в случая не са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната
отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Съдът изрично е посочил, че изразът „законови разпоредби“ е използван в чл. 42,
т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН като родово понятие за означаване на всички
разпоредби, предвидени в съответните нормативни актове, които са нарушени и не
следва да се възприема буквално и в смисъл, че задължително трябва да е
нарушена разпоредба от закон, но не и от друг нормативен акт. Съдът не е възприел и доводите на оспорващия, че НП
следва да бъде отменено, защото в него АНО не е обсъдил възраженията срещу акта
и не е изложил мотиви, дали нарушението не е маловажно, като е счел, че с
издаването на НП наказващият орган е изразил своята категорична позиция за
неоснователност на възражението и за неприложимост на института на чл.28 от ЗАНН. По същество, съдът подробно е обсъдил сочените от АНО като нарушени
материалноправни разпоредби, като е намерил, че отговорността на жалбоподателя
е била правилно ангажирана, а санкцията правилно индивидуализирана в минималния
размер, предвид липсата на предишни нарушения. Обосновал е и извод за липсата
на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не се отличава от типичните нарушения от този вид, както и
неприложимост на разпоредбата на чл.415в от КТ, с оглед на факта, че от
нарушението реално са настъпили вредни последици за работника Борислав
Атанасов.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от РС-Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.
При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН,
във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение,
формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел и представените
писмени доказателства. В мотивите
на оспореното решение съдът в пълнота е обсъдил и
анализирал направените с жалбата възражения, поради което касационната
инстанция намира, че не са налице допуснати в първоинстанционното производство
процесуални нарушения.
Изложените в касационната жалба оплаквания до голяма степен преповтарящи възраженията, направени и пред първата инстанция, настоящият
съдебен състав намира за неоснователни, като счита,
че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице.
Видно от издаденото НП, в същото
високоповдигачът, управляван от работника А.К.е индивидуализиран като е
посочен неговия тип и марка, след което изрично е посочено, че същият притежава
характеристиките на „електрокар“ по смисъла на определението, дадено в 1§, т.1
от ДР на Наредба № 10 от 07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари. В НП, освен
това, са посочени и доказателствата, обосноваващи този извод на АНО –
ръководство за оператора на процесния електрически високоповдигач тип стакер TOYOTA и
гаранционна книжка на машината, като тези доказателства са подробно обсъдени от
районния съд по повод релевираното и пред въззивната инстанция възражение за
неприложимост на разпоредбите на сочената наредба. Правилно е прието от РС, че използваната машина, без значение от
търговското й наименование, представлява „електрокар“ по смисъла на Наредбата и
за нея са приложими всички изисквания, предвидени за „електрокарите“, едно от
които е уредено в чл. 9, т. 1 от Наредбата – разпоредба, съгласно която за
управление на кари се допускат само правоспособни лица. В случая, служителят А.К.не
е притежавал свидетелство за работа с кари, поради което както правилно е приел
и РС, дружеството
- работодател е извършило нарушение на чл.9, т.1 от Наредбата.
Правилен се явява и извода на
първоинстанционния съд, че необсъждането от страна на АНО на депозираните
писмени възражения срещу съставения АУАН не представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като същото не е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице.
Настоящият касационен състав напълно споделя и изводите
на въззивния съд, че със самото
издаване на наказателното постановление наказващият орган недвусмислено е
изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. Преценката „за
маловажност” подлежи на съдебен контрол и в съответствие с разрешението, дадено
с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2007г. на ВКС,
съдът е длъжен да провери правилността на тази преценка, като при неприлагането
от административнонаказващия орган на чл.28 от ЗАНН и при наличието на
предпоставките за това, да отмени наказателното постановление като материално
незаконосъобразно. Задължението на съда да направи посочената проверка не е
обусловено от наличието на обективирани в наказателното постановление мотиви
относно липсата на основание за определянето на нарушението като маловажен
случай, а се свързва с преценка за приложимостта на чл.28 от ЗАНН от гледна
точка съществуването на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на
деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните
нарушения от този вид и съответно на нарушението като „маловажен случай” по
смисъла на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.
В случая, в оспорения съдебен акт РС
изрично е посочил, че извършеното нарушение не е маловажно по смисъла на чл.28
от ЗАНН и разпоредбата на чл. 415в КТ се явява неприложима, като изложените в
тази връзка мотиви изцяло се споделят от настоящия
касационен състав и на основание чл.221, ал.2 от АПК не е необходимо
преповтарянето им.
По всички изложени по-горе съображения,
настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е постановено в
съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и претенцията на
ответника по касация за присъждане на разноски, на осн.чл.63д, ал.4 ЗАНН
вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 100 лева,
представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, ХVІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №
541/17.09.2021 г., постановено по а.н.д. № 2956/2021 г. по описа на Районен съд
– Бургас.
ОСЪЖДА „Дени Лайтинг“ ЕООД, с ЕИК:
10281637, с адрес: гр. Бургас, ул. „Транспортна 41“, представлявано от
управителя П.Р., да заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“ – София
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.