Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 13.06.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с: АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №8245 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №313013 от 15.01.2018г.,
постановено по гр.дело №26114/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 48-ми състав, е
осъден „К.” ЕООД да заплати на Ю.М.К. на основание чл.88,
ал.1 от ЗЗД сумата от 10655.82 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи
вследствие на прекратяване на договор за отдаване под наем на недвижими имоти -
земеделска земя от 28.07.2014г., ведно със законната лихва от 16.05.2016г. до
окончателното изплащане на сумата. С решението е отхвърлен предявения от Ю.М.К.
срещу „К.” ЕООД иск с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1758.49 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 02.10.2014г. до 15.05.2016г.. С решението е осъден „К.” ЕООД да заплати на Ю.М.К. на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 1785 лв., разноски
по делото. С решението е осъден Ю.М.К. да заплати на „К.” ЕООД основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 144 лв., разноски
по делото.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника - „К.” ЕООД , чрез юрисконсулт Б.Костов, с която се
обжалва решение №313013 от 15.01.2018г., постановено по гр.дело №26114/2016г.
по описа на СРС, І Г.О., 48-ми състав, в частта, в която е уважен предявения иск с правно
основание чл.88,
ал.1 от ЗЗД за сумата
от 10655.82 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие на
прекратяване на договор за отдаване под наем на недвижими имоти - земеделска
земя от 28.07.2014г., ведно със законната лихва от 16.05.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта на присъдените в тежест разноски
в размер на сумата от 1785 лв..
Инвокирани са доводи относно неправилност, необоснованост и незаконосъобразност
на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на
материалния закон. Излага се, че първостепенният съд не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства, не се е съобразил с факта, че е постановено
влязло в сила съдебно решение, с което със сила на
пресъдено нещо е отречено съществуването на главен дълг, респ. неизпълнението
му от страна на ответника по сключен между страните договор за отдаване под наем на
недвижими имоти - земеделска земя от 28.07.2014г.. В тази връзка се поддържа,
че неправилен и
незаконосъобразен е обоснованият правен извод, че са налице основанията в
закона за ангажиране на отговорността на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за пропуснати ползи в резултат на прекратения между страните договор за отдаване под наем на недвижими имоти - земеделска земя от 28.07.2014г.. По изложените аргументи моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното съдебно
решение и обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявения
иск с правно основание чл.88,
ал.1 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции,
както и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна - Ю.М.К., не депозира писмен отговор, в
съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Л., изразява становище относно
неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че първоинстанционното
съдебно решение в обжалваните части е законосъобразно, постановено при правилно
обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния
и процесуалния закон. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който
да потвърди първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на направени по делото разноски за
въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени
са от Ю.М.К. срещу „К.” ЕООД при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.88, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед
петитума на постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол
е съдебното решение в частта, в която е уважен предявения иск с правно
основание чл.88, ал.1 от ЗЗД. В останалата част съдебното решение като
необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението
е правилно в частта, в която е
уважен изцяло предявения от Ю.М.К. срещу „К.” ЕООД
иск с правно основание чл.88, ал.1 от ЗЗД като съгласно чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от СРС, на основание на които е прието,
че искът е доказан по основание и размер. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да
разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.
В конкретния случай не се спори
между страните и от доказателствата по делото се установява, че е бил сключен договор
за отдаване под наем на недвижими имоти - земеделска земя от 28.07.2014г.,
съгласно който ищецът - Ю.М.К. е предоставил за
временно и възмездно ползване на ответника - „К.” ЕООД собствената си земеделска земя, находяща се
в землището на с.Михайлово, община Хайредин, област Враца, в размер на 198.906
дка, за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2014г.. Съгласно
уговореното между страните наемателят се е задължил да заплати на наемодателя наемна
цена в размер на 70 лв./дка, общо 13 923.42 лв. в срок до 01.10.2014г. по
банков път. Не е спорно още между страните, че с нотариална
покана №8216, том 11, №54/30.10.2014г. наемодателят е отправил изявление до
наемателя за разваляне на наемния договор, считано от 02.10.2014г., в случай че последният не изпълни
поетото от него задължение да заплати уговорената наемна цена в посочения в
договора срок - 01.10.2014г.. Доколкото ответникът не ангажира доказателства,
че е заплатил в срок уговорената в договора наемна цена, то се налага извода,
че считано от 01.10.2014г. сключеният между страните договор за наем е
прекратен. Неоснователен и
не намира опора в доказателствата по делото доводът във въззивната жалба, че с влязло в сила съдебно решение е
отречено съществуването на главен дълг за наемателя по сключения договор
за отдаване под наем на недвижими имоти - земеделска земя от 28.07.2014г.,
който е прекратен поради разваляне, считано от 02.10.2014г., поради което
спорът не може да бъде пререшаван в настоящото производство и липсва основание
за ангажиране на неговата отговорност. В случая действително по делото е
приложено влязло в сила съдебно решение по гр.дело №1699/2015г. по описа на
Великотърновски РС, с което е отхвърлен предявен иск от Ю.М.К. срещу „К.” ЕООД за заплащане на
наемна цена по прекратения договор за отдаване под наем на недвижими
имоти - земеделска земя от 28.07.2014г.. Тази претенция на наемодателя е с
правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и е напълно различна по основание с
предявения иск, по който е образувано настоящото дело, а именно иск с правно основание чл.88, ал.1 ЗЗД, при който в тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че в резултат
на неизпълнението от страна на ответника е бил развален сключения между
страните договор, в следствие на което е претърпял имуществени вреди в
претендирания размер. Относно елементите от фактическия състав на така
предявения иск с правно основание чл.88, ал.1 ЗЗД първостепенният съд е приел, че същите са доказани.
Доколкото във въззивната жалба няма наведени конкретни оплаквания за незаконосъобразност
на изводите на СРС досежно установяване на предпоставките за основателността на
заявената искова претенция, и предвид факта, че съдът е обвързан само с
доводите наведени в жалбата, в случая препраща към изложените в обжалвания акт
мотиви, които счита за законосъобразни, постановени при правилен анализ на
събраните доказателства и при правилно прилагане на материалния закон.
С оглед на изложените аргументи и
поради съвпадение на изводите на СРС с настоящата инстанция съдебния акт в
обжалваната част като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
Пред настоящата инстанция право
на разноски има въззиваемата страна. На
основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът-ответник
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия-ищец сумата от 900.00 лв.,
сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция,
съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №313013 от 15.01.2018г., постановено по гр.дело №26114/2016г. по
описа на СРС, І Г.О., 48-ми състав, в обжалвана част.
ОСЪЖДА „К.”
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, хотел „Ж.”, да заплати на Ю.М.К., с
ЕГН **********,***,
офис 302; на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
900.00 лв. /деветстотин лева/, реално сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./