№ 185
гр. Габрово, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело
№ 20224200500193 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №9 от 06.01.2022г. по гр. д. №596/2021г. по описа на
Районен съд – Севлиево е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1
ГПК по отношение на ответника „Електроразпределение-Север“ АД, че
ищецът Т. Д. К. не дължи сумата от 4 990 лева, предявена като частичен иск
от иск в пълен размер от 5 318,53 лева, начислена с Фактура
№**********/24.03.2021г. за периода от 19.09.2015г. до 15.02.2021г. по
партида с клиентски номер * за абонатен номер * за обект, находящ се на
адрес: гр. С., ул. „Н.“ *. В тежест на ответника са възложени направените от
ищеца съдебни разноски пред първата инстанция в размер на 1 235 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
„Електроразпределение-Север“ АД, в която се излагат оплаквания за
неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон и
необоснованост. Посочва се, че при постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд неправилно не е съобразил, че мрежовият оператор
разполага с правомощието да издава фактура на клиенти за коригираните
количества електрическа енергия. Излага становище за това, че титуляр на
вземанията за коригирана електрическа енергия е мрежовият оператор
доколкото установяването на неточното или неправилното измерване на
потребената електроенергия се извършвало в период, последващ периода на
реалното й ползване. Целта на предвидената корекционна процедура била
насочена към възстановяване в полза на „Електроразпределение-Север“ АД
на вече платената от дружеството цена за преминала и неотчетена към
крайния клиент енергия. Посредством предвидените в чл. 56 ПИКЕЕ правила
за провеждане на корекционната процедура следвало да се компенсират
1
разходите, които дружеството е направило вследствие на неотчитане или
неправилно/неточно измерване на потребената електрическа енергия. На
следващо място жалбоподателят излага аргументи за наличие на законова
делегация у КЕВР за приемане на приложимите към процесния случай
ПИКЕЕ, които не се намирали в противоречие с нормативен акт от по-висок
ранг и съответствали в пълна степен на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 ЗЕ.
Посочва, че корекционната процедура била извършена по реда на
приложимите ПИКЕЕ, приети с Решение на КЕВР по протокол
№67/24.04.2019г. Оспорва като неправилни изводите на първоинстанционния
съд, че при приемането на разпоредбата на чл. 56 ПИКЕЕ КЕВР е излязла
извън рамките на законовата делегация. Именно в полза на КЕВР съгласно
чл. 104а, ал. 2, т. 5 б „а“ и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било делегирано правомощие
да уреди реда и методиката за изчисляване и събиране на дължимите суми
при установяване на случаи на неизмерена, неправилно или неточно измерена
електрическа енергия, в т. ч. и начините на извършване на корекция на сметки
за доставена електрическа енергия. При така изложените съображения моли
обжалваното решение да бъде отменено и исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените
съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна /ищец през първата
инстанция/ е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който се излагат
обстойни доводи за правилност на обжалваното решение, респективно
неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна излага становище,
за законосъобразност на изводите, до които е достигнал
първоинстанционният съд относно възникването на облигационно
правоотношение между страните и относно липсата на правомощие у
„Електроразпределение-Север“ АД едностранно да начислява електрическа
енергия за минал период чрез издаването на корекционна фактура. От
момента на възникване на правоотношението до настоящия момент се
прилагали две редакции па ПИКЕЕ, предвиждащи различен субект,
иницииращ и провеждащ корекционната процедура, поради което,
въззиваемата страна излага доводи за наличието две правоотношения,
съответно между крайния снабдител и крайния потребител, и между
оператора на ЕРПМ и крайния клиент, по повод заплащането на потребената,
но неотчетена електрическа енергия. Новоприетите ПИКЕЕ породили
действие занапред като периодите на проверки следвало да обхващат времето
след датата им на влизане в сила – 02.05.2019г. Посочва, че към момента на
извършване на проверката – 15.02.2021г. за част от исковия период
19.09.2015г. – 02.05.2019г. ответникът не разполагал със законово основание
да извършва корекции. С разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ била
делегирана възможност КЕВР да приеме правила за установяване на случаи
на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия, но не
и възможност за санкциониране на потребителя чрез въвеждане на фикция за
потребена електрическа енергия за минал период от време, действителната
консумация за който не можела да бъде установена поради неизправност на
СТИ не във вина на потребителя. Уредената корекционна процедура
въвеждала безвиновна отговорност на потребителя на електрическа енергия в
противоречие с чл. 82 ЗЗД. Поради тези съображения въззиваемата изтъква,
че правилата за провеждане на корекционна процедура, предвидени в
подзаконов нормативен акт, се намирали в противоречие с нормативен акт от
по-висок ранг, поради което на основание чл. 15 ЗНА не следвало да бъдат
2
прилагани. Уредената корекционна процедура се намирала в противоречие с
чл. 2, ал. 2 ЗЕ доколкото нейното провеждане водело до прехвърляне на риска
от повреда на СТИ върху потребителя. В тежест на ответника било възложено
да докаже, че е доставил на потребителя посоченото в справка количество
електрическа енергия, неотчетено от СТИ. В нарушение на чл. 42 ал. 2
ПИКЕЕ операторът не изпълнил задължението си за извършване на регулярна
проверка на измервателната система предвид липсата на приложено досие на
измервателната система по делото. Излага се становище че в процесната
фактура неправилно били включени такси „задължения към обществото“ и
„достъп до ниско напрежение“. Предвидената възможност за едностранно
коригиране на сметките без определяне на периода на реално отчитане се
намирали в противоречие с повелителната норма на чл. 38б, ал. 1, т. 3 ЗЕ,
поради което следвало да се приемат за нищожни. По делото не бил
представен протокол за първоначалния монтаж на СТИ, от който да е видно
какви са били показанията във всички тарифи. Натрупването на отчет за
потребена електрическа енергия в скрит и недостъпен регистър съставлявало
нарушение на чл. 10 ПИКЕЕ, доколкото препятствало възможността на
потребителя за контрол над него, както и на чл. 120 ал. 4 ЗЕ и чл. 662
НСИМК. Оспорва се факта на монтиране на процесното СТИ с нулеви
показания по всички тарифи. Посочва, че потребителят не е заявявал към
ответното дружество, че желае потребената електрическа енергия да бъде
измерена в невизуализиран регистър. В приложимиата нормативна уредба не
се предвиждало измерената в невизуализирания регистър на СТИ
електрическа енергия да бъде предмет на метрологична проверка.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, не се
явява и не представя писмено становище.
В открито съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата страна
представя писмено становище, с което поддържа изложените доводи в
депозирания отговор на въззивна жалба и претендира за присъждане на
направените съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендиранато от въззивника адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част, като при постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материални норми.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд от процесуално легитимирано лице и при наличието
на правен интерес от обжалването.
Производството по гр. д. № 596/2019 година по описа на РС-Севлиево
е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, предявен от Т. Д. К. срещу "Електроразпределение Север" АД, за
признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът
не му дължи сумата от сумата от 4 990 лева, предявена като частичен иск от
иск в пълен размер от 5 318,53 лева, начислена с Фактура
№**********/24.03.2021г. за периода от 19.09.2015г. до 15.02.2021г. по
партида с клиентски номер * за абонатен номер *. Ищецът заявява, че е битов
клиент - потребител на електрическа енергия, доставяна от ответното
3
дружество в обект в гр. С., ул. „Н.“ *. Твърди, че извършената проверка на
СТИ била ненадлежно проведена в отсъствие на абоната и от
неупълномощени лица. Оспорва факта на реално потребление на
допълнително начислената електрическа енергия като недоказан. Релевира
възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху вземането за
периода 19.09.2015г. – 15.02.2018г. Твърди се, че процесната корекционна
процедура била извършена от „Електроразпределение Север“ АД при липса
на правно основание в приложимите нормативни актове.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК заявява, че общите условия на
дружеството имали обвързваща сила между страните, а осъществената
корекционна процедура намирала своето правно основание в разпоредбите на
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приетите въз основа на нея ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 35 от
30.04.2019г./. Вземането за сумата произтичало от обстоятелствата на
извършената на 15.02.2021 г. от служители на "Електроразпределение-Север"
АД контролна проверка на СТИ, чийто резултат бил предмет на съставен
констативен протокол № 5600419 /подписан от ищцата и от служителите на
оператора на мрежата/, в който били записани констатации за показанията му
по тарифи, след което бил подменен с нов по причина, че било установено
неправомерно натрупване на електрическа енергия в скрития и ненастроен за
отчет регистър на тарифа Т4. На 24.03.2021г. съобразно изискванията на чл.
56, ал. 1, вр. ал. 3 ПИКЕЕ дружеството издало на ползвателя фактура за
дължимите суми за мрежови услуги и задължения към обществото. С писмо
от 24.03.2021г. дружеството уведомило абоната за извършената проверка и
дължимата сума вследствие на извършената проверка, като изпратило копие
от съставения констативен протокол и издадената фактура. Допълнително
начисленото количество електрическа енергия било реално потребено, което
било отчетено от СТИ – в тарифа Т4, но при месечното отчитане на
показанията на СТИ не било фактурирано, тъй като не било визуализирано на
дисплея на СТИ. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и да му бъдат присъдени направените разноски в
производството.
Окръжен съд - Габрово, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка: Към мрежата на ответника бил присъединен обект, находящ се в
гр. С., ул. „Н.“ *, собственост на ищцата, с кл. №* и абонатен №*, за който
дружеството осигурявало достъп и пренос на електрическа енергия. На
15.02.2021г. била извършена техническа проверка на средството на
техническо измерване от служители на ответното дружество – св. Т. и св. М.,
за което бил изготвен констативен протокол №5600419 от 15.02.2021г.
Съгласно отразеното при проверката били установени общо 29 727 квтч.,
доставена в обекта електрическа енергия, отчетена в тарифа Т4. СТИ било
подменено с ново и старото било изпратено за експертиза в БИМ, като били
записани и показанията му към този момент на трите тарифи. Проверката
била извършена в присъствието на абоната Т. К.. Въз основа на посочения
констативен протокол на БИМ от „Електроразпределение-Север“ АД било
съставено становище за начисления на електрическа енергия за периода от
19.09.2015г. до 15.02.2021г., при натрупано в тарифен регистър Т4
количество електрическа енергия в размер на 29 727,4 квтч. Въз основа на
4
посоченото становище от ответника била издадена процесната фактура
№********* от 24.03.2021г. за сумата от 5 318,53 лева.
Така установената от РС-Севлиево фактическа обстановка намира
потвърждение в събрания доказателствен материал, поради което настоящата
въззивна инстанция я възприема изцяло.
От правна страна районният съд е приел, че към момента на
извършване на проверката и коригиране на сметката на ищеца разпоредбата
на чл. 56 ал. 1 ПИКЕЕ, предвиждаща в случаите на преизчисляване на
количества електрическа енергия операторът на електроразпределителната
мрежа да предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия и да събира дължимите
суми, противоречи на нормативен акт от по-висок ранг. Поради това на
основание чл. 15, ал. 3 ЗНА районният съд е приел, че приложение следва да
намери нормата на чл. 104а ЗЕ, както и приложимите Общи условия. След
анализ на приложимите общи условия съдът е достигнал до крайния извод, че
ответното дружество няма нормативно или договорно основание да изисква
от ищцата заплащането на количествата електроенергия, измерени в тарифа
Т4, поради което предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
уважен като основателен.
Настоящият въззивен съдебен състав не възприема така изложените
мотиви като правилни, законосъобразни и съобразени с утвърдената съдебна
практика на върховната инстанция.
Между страните е безспорен фактът на възникване на облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за битови
нужди, както и обстоятелство, че процесното вземане представлява начислена
сума като корекция в цената за реално доставена и консумирана за минал
период електрическа енергия. В случаите на преизчисляване на количеството
електрическа енергия право да получи от крайния битов клиент начислената в
резултат на корекцията сума има операторът на електроразпределителната
мрежа, а не крайният снабдител-доставчикът на ел. енергия. Уредбата на чл.
55 и чл. 56 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на
нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото
правило, че за доставена до потребителя ел. енергия се заплаща цена, която
съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Налице е
подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата,
вместо доставчика да го начисли и получи и това възлагане не противоречи на
нормативен акт от по-висока степен. Касае се за специални норми, които
дерогират общите такива. В подкрепа на извода за липса на противоречие
между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалния характер по
последния е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ- по предложение
на доставчика-крайния снабдител и на разпределителя на ел. енергия-
оператор на електроразпределителната мрежа. /така в Решение № 99 от
07.07.2022 г по гр. дело № 2615/2021 г на ВКС, ГК, Трето ГО, Решение № 55
от 30.05.2022 г по гр. дело № 1421/2021 г на ВКС, Четвърто ГО, № 85 от
27.06.2022 г по гр. дело № 2528/2021 г на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 56
от 21.06.2022 г по гр. дело № 1629/2021 г на ВКС, Четвърто ГО, Решение №
60269/2022 г по гр. дело № 1054/2021 г. на ВКС, Трето ГО, Решение № 61 от
02.06.2022 г по гр. дело № 1898/2021 г на ВКС/.
На следващо място въведените доводи за паралелно съществуване на
две правоотношения с предмет задължението за заплащане на дължими суми
5
за потребена, но неотчетена електрическа енергия, не намират потвърждение
в приложимата нормативна уредба. С § 2 ПЗР ПИККЕ, влезли в сила на
02.05.2019г., изрично е посочено, че случаите на корекции на начислени
стойности на електроенергия за минал период, констатирани с изискуемия
двустранен констативен протокол между електроразпределителното
дружество и потребителя отпреди приемането на новите ПИКЕЕ от 2019 г., по
които все още не са приключили финансовите отношения с потребителите,
като заварени случаи се уреждат от действалите правила към момента на
съставяне на констативния протокол. Следователно законодателят в ПИКЕЕ
от 2019 г. е посочил като правнозначим момента на съставяне на
констативния протокол, установяващ основанието за корекцията на
електроенергия за минало време, при определяне на приложимата правна
уредба. Ето защо по аргумент от § 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г., когато
констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ,
както е по настоящия казус, правоотношението по заплащане на неправилно
отчетената потребена електроенергия се подчинява на уредбата в тези нови
ПИКЕЕ /така в Решение № 60215 от 09.12.2021 г. по гр. д. № 4178/20 г. на ІІІ
г. о. на ВКС и Решение № 99 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2615/2021 г.,
III г. о., ГК на ВКС/.
В процесния случай от събраните доказателства се установява
наличието на предпоставки за извършване на корекцията на дължимата от
ищеца цена за електроенергия. От приетите писмени доказателства –
констативен протокол №5600419 от 15.02.2021г. се установява, че при
демонтиране на СТИ от обекта на ищеца са отчетени следните показания:
тарифен регистър Т1 – 002991 квтч., тарифен регистър Т2 – 011351,3 квтч.,
тарифен регистър Т4 – 029727 квтч. Представеният констативен протокол от
15.02.2021г. е съставен надлежно от служители на оператора на
електроразпределителната мрежа и в присъствието на абоната. Направената
констатация за наличие на показания в невизуализирания регистър са
описани в съдържанието на протокола, като впоследствие електромерът е
демонтиран и предаден за метрологична експертиза на БИМ.
По делото са разпитани св. Т. и св. М., които са извършили проверката.
От показанията им се установява, че на нея е присъствала лично ищцата.
Служителите на ответника при софтуерна проверка, извършена с носен от тях
лаптоп, са установили, че има натрупани показания в невизуализираната
тарифа на дисплея на СТИ. Тогава са извикали ищцата и в нейно присъствие
са свалили показанията на СТИ. Показанията на св. Т. и св. М.,
възпроизвеждат техни лични възприятия при извършване на проверката, като
същите са логични, последователни, не съдържат противоречия, нито се
опровергават от останалите доказателства по делото, поради което съдът ги
кредитира.
При проверка за съответствие на електромера с техническите
изисквания не се установява видима външна намеса или видима повреда в
схемата на електромера. При софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на Т4 –
029727,4 квтч., което не е визуализирана на дисплея. Отразено е че
електромерът отговаря на метрологичните изисквания за измерване на
електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики.
Видно от заключението към първоначалната съдебно-техническа експертиза
СТИ е произведено през 2015г. и е монтирано в обекта на абоната на
19.09.2015г., откъдето следва, че измервателното средство е метрологично
6
годно.
С писмо, връчено лично на абоната Т. К. на 29.03.2021г., тя е
уведомена, че на 15.02.2021г. е извършена проверка от служители на
„Електроразпределение Север“ АД за точността на измерване на
обслужващата обекта измервателна система, при което е съставен
констативен протокол, изпратен в приложение към писмото. Със същото
писмо е изпратена издадена фактура за корекция на сметката за потребена
енергия в резултат на констатираното неточно измерване на електрическата
енергия. В издадената фактура ********** от 24.03.2021г. са отразени
дължими плащания от ищеца Т. К. към ответното дружество за доставена
електрическа енергия за периода 19.09.2015г. – 15.02.2021г.. в общ размер от
5 318,53 лева с начислено ДДС.
В представеното заключение към назначената от първоинстанционния
съд съдебно-техническа експертиза е посочено, че наличието на данни в
невизуализирания регистър Т4 на електромера се дължи на вмешателство в
програмата за параметризация на СТИ и по-точно в тарифната схема.
Съобразно изчислената средна стойност на преминаващия ток вещото лице е
дало становище, че е възможно начислената електроенергия да бъде
консумирана през исковия период. В заключението се посочва, че
изчисленията на стойността на начислената електроенергия са математически
коректни и са извършени съгласно чл. 55 и чл. 56 от предписанията на
ПИКЕЕ на ДКЕВР от 30.04.2019г. за битови клиенти, като са използвани
одобрените цени на технологични разходи за електрическа енергия за
процесните подпериоди. Към момента на извършване на проверката
процесното СТИ е било метрологично годно, предвид обстоятелство, че е
произведено през 2015г. и е монтирано на 19.09.2015г. Доколкото
монтираният електромер е бил нов показанията във визуализираните тарифни
регистри са били нулеви. В отговор на поставени въпроси в открито съдебно
заседание от 14.05.2020г. вещото лице допълва, че при демонтиране на
електромера е невъзможно да има самоход на техническото средство.
Служителите на дружеството, осъществяващи контрол върху СТИ,
разполагали само с осигурен достъп за прочитане на показанията по тарифите
на устройството.
От приетата съдебно-техническа експертиза от настоящата инстанция
се установява, че последната параметризация на устройството датира от
28.12.2015г. След софтуерен прочит е констатирано, че като начален час на
отчитане на електроенергия по тарифа Т1 е зададен 3:00 ч., по Т2 – 10:00 ч., а
по Т4 – 00:00 ч., 06:00 ч. и 12:00 ч. Наличието на регистрирани данни в
регистър Т4 се дължи на софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация на СТИ и по-точно в тарифната схема. Съгласно заявената
информация от ответника дружеството не разполагало със софтуерна
програма, с която може да променя показанията в тарифите на СТИ.
Констатацията в протокол на БИМ, че СТИ не съответства на техническите
характеристики била следствие на установените показания в скрита тарифа, т.
к. натрупването на електроенергия в тарифи, нерегламентирани от КЕВР,
водело до констатация за техническа негодност на СТИ. В показанията на
сумарния регистър на СТИ не е включено количеството електроенергия,
отчетено в невизуализирания регистър. В съдебно заседание от 29.09.2022г.
вещото лице посочва, че данните, които са му послужили да изготвяне на
експертизата, са били извлечени от служител на БИМ Велико Търново в
негово присъствие. Констатираните данни били поместени в съдържанието на
7
експертизата. Отчетената електроенергия в регистър Т4 не се включвала в
сумарния регистър Т0 „Енергия в права посока сумарна“. Предвид краткия
период между първоначалния монтаж на електромера и последната отразена
дата на параметризация вещото лице заключава, че отразената последна дата
е зададена целенасочено. Доколкото изследвания електромер е цифров няма
вероятност за самоход след изключването му от електрическата мрежа.
Вещото лице, позовавайки се данни от производителя на СТИ, заявява, че не е
наличен софтуерен продукт, посредством който показанията на СТИ могат да
бъдат манипулирани.
Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд намира,
че по настоящото дело са установени с положителност както фактът на
осъществено неправомерно софтуерно въздействие върху средството за
търговско измерване, така и фактът на реално потребено количество
електрическа енергия. Видно от описания механизъм на вмешателство в
параметризацията на техническото средство, то може да бъде резултат от
човешки действия, предприети в цел неотчитане на потребената електрическа
енергия във видимите регистри на електромера. Предвид липсата на наличен
софтуер у ответното дружеството, позволяващ въвеждането на промени в
тарифната схема на електромера, съдът намира за обоснован изводът, че
осъществената софтуерна намеса е резултат от човешко поведение.
Заявените доводи от ищеца да несъгласуваност на въведената
обективна отговорност за клиента с разпоредбата на чл. 82 ЗЗД не
разколебават този извод. Неправилното количествено отчитане на реално
доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния
клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а
парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна
цена за реално доставено количество електрическа енергия /така в
Определение № 60561 от 29.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3821/2020 г., III г.
о., ГК/. От тук следва, че за да възникне субективно право у крайния
снабдител да начисли допълнителни суми за доставена, но неотчетена
електрическа енергия, не е необходимо наличието на виновно поведение на
потребителя, а доказаният факт на неправомерно въздействие върху СТИ, в
резултат на което е измерено, но не е отчетено цялото количество доставена
енергия.
Неоснователни са доводите за нарушаване на чл. 10 ПИКЕЕ, тъй като
всеки потребител има възможност да контролира изправността на СТИ, като
по всяко време може да заяви проверка съгласно чл. 44 от ПИКЕЕ. Освен
това със съгласието на съответния мрежов оператор, клиент може сам да
отчете показанията на монтираното на обекта му средство за търговско
измерване, което не се отчита дистанционно от оператора и да предостави
данните на мрежовия оператор – чл. 3, ал. 7 ПИКЕЕ. В чл. 38, ал. 2, т. 1
ПИКЕЕ пък е предвидена възможност всеки ползвател получава право на
достъп до информация за данните от измервания на електрическа енергия за
неговите обекти, присъединени към електропреносната мрежа и посочени в
договор и за мрежови услуги и/или индивидуални приложения към общи
условия по чл. 104а от Закона за енергетиката, през сайта на оператора на
електропреносната мрежа, чрез предоставяне на потребителско име и парола
за достъп.
На следващо място, както правилно е отбелязал ищецът, дължимостта
на сумата за допълнително начислена електрическа енергия се предпоставя от
8
доказването на факта на реално потребено количество електрическа енергия в
посочения размер. В този случай следва да се съберат данни за начина и
момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за
параметризация на СТИ, както и дали е възможно съответното количество
електроенергия да премине пред него в рамките на процесния период.
При наличието на обективна невъзможност да се установи с точност
момента на извършване на софтуерна манипулация съдът следва да използва
като отправна точка първият възможен момент към който електромерът е
отчитал точно. При изследване на продължителността на софтуерното
въздействие релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на
СТИ в съответния обект – обстоятелство, съобразено от ответното дружество
/така в Решение №60172 от 22.06.2021г. по гр. д. №3575/2020г. на ВКС, III
ГО, Решение №67 от 26.05.2022г. по гр. д. *481/2021г. на ВКС, III ГО /. От
представения протокол №16110932 от 18.09.2015г. се установява, че в обекта
на абоната и в присъствието на двама свидетели е монтиран електромер
модел Карат М02106ОА2015 при показания в тарифа нощна енергия –
000000, в тарифа дневна енергия – 000000.
От приетите първоначална и допълнителна съдебно-техническа
експертизи се установява, че в процесното СТИ е монтирано като ново в
обекта на ищеца на 18.09.2015г., като при монтажа са отбелязани нулеви
показания във видимите регистри Т1 и Т2. Въпреки, че няма изрично
отразени данни относно показанията в невизуализираната тарифа Т4,
въззивният състав приема, че доколкото измервателният уред е преминал
задължителна техническа и метрологична проверка преди монтаж, поставен е
като нов и във видимите регистри не са били отразени показания за
преминала електрическа енергия, то може да бъде направено обосновано
заключение за отсъствие на показания и в невизуалиризирания регистър Т4
към този момент. От изготвеното експертно заключение се установява, че
количеството електроенергия, пренасочено вследствие на извършеното
софтуерно въздействие в невизуализирания регистър, е преминало през
електромера. Същевременно съгласно приетото експертно заключение се
установява, че констатираното количество електроенергия от 29 727 квтч. би
могло да бъде реално консумирано в обекта на абоната за процесния исков
период.
Изводите на приетите съдебно-технически експертизи за преминало и
доставено количество електрическа енергия, което не е било отчетено поради
софтуерна манипулация се подкрепят от останалите събрани писмени
доказателства – констативен протокол за метрологична проверка на СТИ
№60593/23.03.2021г., от който се установява, че липсват следи от видима
външна намеса и повреда в схемата на електромера. При софтуерно четене на
електромера е установено наличие на регистрирана енергия от 29 727,4 квтч.,
която не е визуализирана на дисплея на електромера, като електромерът
отговаря на метрологичните изисквания за измерване на електрическата
енергия.
Въз основа на така извършения анализ поотделно и в тяхната
съвкупност на събраните доказателства въззивният съд приема за доказан
факта на реално потребление на количеството електрическа енергия, чиято
цена е била начислена от ответното дружество под формата на корекционна
сметка с процесната фактура. От тук следва, че исковата претенция е доказана
по своето основание и ищецът следва да отговаря за задължението за
9
заплащане стойността на доставената и консумирана електрическа енергия.
На следващо място съдът приема за неоснователни заявените
оспорвания относно начина на формиране на цената по която е начислено
допълнително процесното количество електрическа енергия. От
заключението към приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че
остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в
скрития регистър Т4 на процесното СТИ, е правилно извършено, макар то да е
по цени за технологични разходи. Изчисленията са математически точни и
съобразени с утвърдените от ДКЕВР цени за технологични разходи,
действащи през процесния период. Съгласно §1, т. 64 от ЗЕ технологичните
разходи са разходите на електрическа и топлинна енергия и на природен газ,
които са присъщи на технологичния процес на тяхното производство, пренос,
разпределение и съхранение и се утвърждават в решение на ДКЕВР.
Действително няма данни в кой период от денонощието е ползвана
отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е без значение, тъй
като остойностяването е по цени за технологични разходи, които са по-ниски
от цените за дневна и по-високи от цените за нощна тарифа.
Съдът намира, че процесното вземане, което е предмет на предявения
отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, е периодично вземане и
спрямо него е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно дадените разяснения в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. 3адълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер. Тъй като процесното вземане е за заплащане на цената на потребена
електроенергия по договорно правоотношение, а не за обезщетение за вреди
от договорно неизпълнение или за друг вид обезщетение от извъндоговорен
произход, задължителните разрешения на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС следва да намерят приложение спрямо
него / така в Решение №60 по гр. д. *530/2021г., III ГО на ВКС, Решение №99
по гр. д. №2615/2021г., III ГО на ВКС/. С оглед на това процесното вземане за
заявения от ищцата давностен период от 19.09.2015 г. до 15.02.2018г. е
погасено с кратката тригодишна давност.
Стойността на начисленото количество електроенергия за тази част от
исковия период от 16.02.2018г. – 15.02.2021г., която не е погасена по давност,
е 3 269,60 лв. съгласно данните в издадена фактура №********** от
24.03.2021г. за начина на формиране на сумата и за стойностите, включени в
отделните подпериоди. До този размер предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 124 ГПК е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. За остатъка до размер на 4 990 лв. – за сумата от 1 720,40 лв.
/явяваща се разликата/, вземането е погасено по давност, предвид на което в
тази част исковата претенция за установяване недължимост на процесното
вземане следва да бъде уважена.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
10
отменено в частта, с която е уважен отрицателният установителен иск по чл.
124 ГПК в размер над 1 720,40 лв. до размер на 4 990 лв. - за сумата от 3
269,60 лв. и в тази част исковата претенция следва са се отхвърли като
неоснователна и недоказана. В останалата обжалвана част в размер на сумата
от 1 720,40 лв., представляваща част от издадената фактура №********** от
24.03.2021г., решението следва да бъде потвърдено поради съвпадане на
крайния извод за недължимост, но по съображения, различни от изложените
от първоинстанционния съд.
При този изход на спора разноските по делото следва да се присъдят на
ищцата съразмерно уважената част на иска, а на ответника съразмерно
отхвърлена част на иска. Направените от ищцата разноски за двете инстанции
са в размер на 1 800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение /1 200 лв. на
първа инстанция и 600 лева на втора инстанция/, и 205 лв. държавна такса и
30 лв. за призоваване на свидетел. Съразмерно уважената част на иска, на
ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 692 лв. за двете
инстанции.
Ответникът е направил разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за всяка от инстанциите в размер на 1 380 лв. с ДДС.
Направеното от ищцата възражение за прекомерност е основателно, като
предвид фактическата и правна сложност на спора и визирания в Наредба
1/2004г. минимален размер, за всяка от инстанциите следва да се определи
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника на 600лв. с
ДДС. Общо разноските на ответника за двете инстанции съгласно
доказателствата по делото за извършени плащания и уваженото възражение
за прекомерност, са 1 820 лв., включващи адвокатско възнаграждение за всяка
от инстанциите от 600лв., заплатени разноски за експертизи, депозит за
призоваване на свидетели и държавна такса за въззивно обжалване.
Съразмерно отхвърлената част на иска на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 1 201 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №9 от 06.01.2022г. по гр. д. №596/2021г. по описа
на Районен съд – Севлиево в частта, с която предявеният от ищцата Т. Д. К.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. С., ул. „Н.“ *, съдебен адрес: гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик №79, адв. Ц. Д., срещу „Електроразпределение - Север”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс- Г, съдебен адрес: гр.
Велико Търново, ул. „Васил Левски“ №27 вх. Б, ет. 1, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК е уважен за сумата над 1
720,40 лв. до размер на 4 990 лв. – за разликата от 3 269,60 лв. по фактура
№********** от 24.03.2021г. и в частта за разноските, вместо което
постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. К., ЕГН:**********, с адрес: гр. С.,
ул. Н. *, съдебен адрес: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №79, адв. Ц. Д.,
срещу „Електроразпределение - Север”АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна
Тауърс- Г, съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ №27 вх. Б,
11
ет. 1, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в частта
за установяване недължимостта на сумата над 1 720,40 лв. до размер на 4 990
лв. – за разликата от 3 269,60 лв. по фактура №********** от 24.03.2021г.,
начислена за подпериода от 16.02.2018г. до 15.02.2021г., като неоснователен
и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която
отрицателният установителен иск с правно основание чл.124 ГПК е уважен в
частта за сумата от 1 720,40 лв./ разликата от 4 990 лв. – 3 269,60 лв./ по
издадена по фактура №********** от 24.03.2021г., за обект, находящ се в гр.
С., ул. "Н.“ №2, с клиентски номер * за абонатен номер *.
ОСЪЖДА „Електроразпределение - Север” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик”
№258, Варна Тауърс- Г, съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Васил
Левски“ №27, вх. Б, ет. 1, да заплати на Т. Д. К., ЕГН:**********, с адрес: гр.
С., ул. Н. №2, съдебен адрес: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №79, адв.
Ц. Д., сумата от 692 лв. /шестстотин деветдесет и два лева/ разноски по
делото за двете инстанции, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т. Д. К., ЕГН:**********, с адрес: гр. С., ул. Н. №2, съдебен
адрес: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №79, адв. Ц. Д., да заплати на
„Електроразпределение - Север” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс-
Г, съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ №27 вх. Б, ет. 1
сумата от 1 201 лв. /хиляда двеста и дени лева/ разноски по делото за двете
инстанции, съразмерно отхвърлената част на иска.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12