Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

25.02.2021

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Мездренски районен		съд			І-ви наказателен	Състав
На		Двадесет и четвърти февруари				Година	2021

В публичното заседание в следния състав:

Председател								АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
Съдебни заседатели
Секретар		Е.Г.
Прокурор
като разгледа докладваното от					Съдия ДИМИТРОВА
	АНХ		дело номер	573		по описа за			2020	година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0300-000678/13.02.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В.,   РУ гр.М., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, с което на нарушителя Б.С. ***, на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА, за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

ОСЪЖДА Б.С.И. да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски в размер на 250 лева.

ОСТАВЯ без уважение така направеното искане от адв. Л.Н. от САК за присъждане на направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

 

МОТИВИ:

Б.С. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 18-0300-000678/13.02.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В.,  РУ гр.М..

Жалбоподателят се явява лично в първото по ред съдебно заседание и се представлява от адв. Л.Н. от САК. Последният взема становище, че атакуваното НП е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено, като бъдат присъдени направените по делото разноски, надлежно описани в депозираната по делото жалба.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище. По делото е изпратена цялата административнонаказателна преписка.

 Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

 Анализирайки събраните по делото доказателства,  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е допустима. Тук е мястото да се отбележи, че видно от представеното в оригинал НП и в частност в неговата Разписка е отразено, че атакуваното НП е връчено на жалбоподателя на 18.10.2020 г. Жалбата е входирана пред ответника на 18.12.2020 г., като с нея се претендира, че атакуваното НП не е връчвано на жалбоподателя и че положеният върху него подпис не е изпълнен от него. Подчертава се, че жалбоподателя е разбрал случайно от леля си – свидетелката на 16.12.2020 г. за посоченото НП. В тази насока с определение от 01.02.2021 г. съдебния състав е допуснал Съдебно-почеркова експертиза и е назначил вещо лице със специалност „Криминалист-графолог”, което е било задължено, след като се запознае с всички събрани по делото материали, да отговори на въпроса подписите за „Нарушител” в  съставения акт и впоследствие издаденото НП, в реквизита Разписка, изпълнени ли са от жалбоподателя Б.И.. В съдебно заседание на 24.02.2021 г. заключението на вещото лице Й.А.И. *** бе прието без възражения от страните и съда. От приложеното експертно заключение по безспорен начин се установява, че подписът за Нарушител в АУАН № 710/16.12.2018 г. е изпълнен от жалбоподателя. Подписът за получил препис от акта в Разписка към акта, също е изпълнен от жалбоподателя, но подписът за Получил препис от НП, не е изпълнен от жалбоподателя. В тази насока са и  събраните по делото гласни доказателства, в лицето на разпитаната свидетелка Марияна Иванова, която установява, че именно тя, в качеството й на леля на жалбоподателя е подписала атакуваното НП с подпис, имитиращ този на жалбоподателя. Същата е категорична, че единствено е положила подпис върху НП, но не е написала датата, когато й е връчен съответния документ. При тази фактология съдебния състав намира, че жалбата е допустима и подадена в срок, още повече, че не е правено възражение и от ответника в тази насока.

Акт за установяване на административно нарушение № 710/16.12.2018 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 16.12.2018 г. около 22.50 часа, в община М. на главен път Е-79, на км.166+000, с посока на движение от гр.В. за гр.Б. е управлявал лек автомобил „А.” с рег.№ ХХХ, собственост на С.Л.С.от гр.Б., като при извършената му проверка е установено, че същият не притежава СУМПС – отнето на 03.12.2018 г. по административен ред. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП. Въз основа на гореизложеното било издадено и атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 18-0300-000678/13.02.2019 г. на Началник Група към ОД на МВР гр.В. – РУ гр.М., АУАН № 710/16.12.2018 г., Пълномощно от 18.12.2020 г., Договор за правна помощ, Заповед под рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, Справка за нарушител/водач от 13.02.2019 г., Справка от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-89/08.01.2021 г., ведно със заверено копие на писмо с рег.№ 246р-13000/21.11.2018 г., заверено копие от НП № 18-0246-000344/03.07.2018 г. на Началник РУП към ОД на МВР гр.София – РУ гр.Б. и писмо с изх.№ 300р-3165/12.03.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите Л.П., В.А. и Я.В. и тримата служители, съответно към РУ гр.М. и към РУ гр.В., като съответно свидетелят П. е актосъставител, а свидетелите А. и В. са свидетели при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на свидетелите по един безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява, че на 16.12.2018 г. около 22.50 часа са били на главен път Е-79, в частност на км.166+000 – разклона за с.Р., община М.. В този момент с посока на движение от гр.В. за гр.Б.д се движел жалбоподателя, като управлявал МПС с рег.№ ХХХ. Същият се насочил към органите на полицията, въпреки че е имало знаци, които указвали, че пътя е затворен и се отбива движението в посока гр.Своге. Това провокирало служителите на реда да извършат проверка на жалбоподателя, като при поискване на документите свидетелите установили, че последния лъха на алкохол. Жалбоподателят бил изпробван за употребата на алкохол, при което било установено, че същият е употребил такъв, като концентрацията се оказала над 1,2 промила. Освен посоченото нарушение било установено и друго такова от водача, че същият не носи СУМПС. При извършената справка с ОДЧ било констатирано, че водача не притежава СУМПС, тъй като същото му било отнето по административен ред на 03.12.2018 г. Свидетелите констатират, че акта е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му, подписал го и му е бил връчен препис от същия. Саморъчно в акта жалбоподателя е отразил, че няма възражения по така съставения акт и е съгласен с всичко отразено в него. По делото са събрани безспорни писмени доказателства в лицето на Справка за нарушител/водач, от която се установява, че СУМПС-то на жалбоподателя е иззето с НП № 18-0246-000344/03.07.2018 г. на Началника на РУ гр.Б.. С посоченото НП жалбоподателя е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като Наказателното  постановление е влязло в законна сила на 21.11.2018 г., а видно от писмо с рег.№ 246р-13000/21.11.2018 г. Районно управление гр. е изпратило отнетото СУМПС на жалбоподателя на ОД на МВР гр.С.. В тази насока са Справка за нарушител/водач от 13.02.2019 г., Справка от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-89/08.01.2021 г., ведно със заверено копие на писмо с рег.№ 246р-13000/21.11.2018 г., заверено копие от НП № 18-0246-000344/03.07.2018 г. на Началник РУП към ОД на МВР гр.София – РУ гр.Б. и писмо с изх.№ 300р-3165/12.03.2019 г. Тук е мястото да се отбележи, че действително съдебния състав констатира, че в акта, респективно в НП, е посочено, че СУМПС–то е отнето на 03.12.2018 г. по административен ред, но тази непрецизност бе преодоляна с категоричните писмени доказателства по делото, удостоверяващи и доказващи че СУМПС-то на жалбоподателя е отнето с посоченото НП от 03.07.2018 г., влязло в законна сила на 21.11.2018 г. и иззето и с дата на действие от 12.11.2018 г.

При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган. В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, на Началниците на съответните управления, респективно Началници Групи, са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано въз основа на АУАН № 710/16.12.2018 год., съставен съгласно императивното изискване на чл.37 ал.1 б.”а” от ЗАНН, във връзка с чл.189 ал.1 от ЗДвП от компетентно длъжностно лице на служба за контрол по чл.165 от ЗДвП –  към РУ гр. М. и отговаря на всички изисквания по чл.42 и чл.43 от ЗАНН.

При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.150а ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество.

Безспорно жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.150а ал.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачът трябва да притежава Свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него моторно-превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно-превозно средство по съдебен или административен ред, както и Свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. От събраните по делото доказателства се установява, че с НП № 18-0246-000344/03.07.2018 г., влязло в законна сила на 21.11.2018 г. жалбоподателя е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС за срок от шест месеца. Видно от приложената справка за нарушител/водач датата на действие на отнетото СУМПС е от 12.11.2018 г.,респективно 21.11.2018 год. Следователно, към датата на процесното нарушение, а именно 16.12.2018 г. жалбоподателя е изтърпявал наказание Лишаване от право да управлява МПС. Ето защо, настоящия съдебен състав намира, че при така установените фактически констатации следва безспорният извод, че жалбоподателя е извършил процесното нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП. За цитираното нарушение административнонаказващия орган на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложил наказание Глоба в размер на 200 лева, при предвидена възможност за налагане на такава, в размер от 100 до 300 лева. При определяне размера на наложеното наказание административнонаказващия орган е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и  имотното състояние на нарушителя, като не е определил размера на наказанието към предвиденият му минимум. Всяко конкретно административно нарушение следва да се наказва при условията на чл.27 ал.2 от ЗАНН и следвайки и съобразявайки се с конкретните обстоятелства на извършеното нарушение. С оглед на безспорно установените обстоятелства, че обществената опасност на деянието,  извършено от жалбоподателя е с по-висока степен, понеже е извършено с определена демонстративност, изразяваща се в употреба на алкохол, както и обстоятелството, че до момента по отношение на жалбоподателя са били издадени и влезли в сила 19 броя Наказателни постановления, 5 броя фиша, 1 брой ЗППАМ и 2 броя присъди  за престъпления по чл.343б ал.1 от НК, с които е бил лишен, съответно за срок от 4 и 5 месеца да управлява МПС. Посочените обстоятелства намират опора в приложените писмени доказателства и в частност Справка за нарушител/водач. При тези обстоятелства съдебния състав намира, че при определяне размера на глобата от 200 лева са спазени всички изисквания на чл.27 от ЗАНН. В случая не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай не оказват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да е налице маловажен случай на административно нарушение, то следва извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В хода на производството съдебния състав не възприе доводи и не бяха ангажирани доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършените нарушения, в сравнение с обикновените случаи от страна на жалбоподателя. Въпреки, че шофьорската книжка на жалбоподателя е била отнета, въпреки, че е знаел за наложената му административна санкция жалбоподателя  е продължил да шофира, управлявайки МПС.

Съдебният състав намира за основателно отново да подчертае, че жалбоподателя в нито един етап от съдебното следствие не е твърдял, че има правото да управлява МПС. С неоспорената пред въззивния съд справка за нарушител се установява по категоричен начин, че с НП № 18-0246-000344/03.07.2018 г., за което е отбелязано влизане в сила на 21.11.2018 г. на жалбоподателя, в качеството му на водач е отнето правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, считано от отнемането на СУМПС-то. Извън това е приложено като доказателство и самото наказателно постановление, което потвърждава отразеното в справката. Съставът на чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП не съдържа диспозиция, която за част от обективните си признаци да препраща или отпраща към разпоредба на същия или друг закон, тъй като всички признаци на нарушението се съдържат в самата санкционна норма. Видно от събраните по делото доказателства е налице отнето СУМПС и то по административен ред. Безспорно не е оспорена нито справката, въз основа на която е обосновано нарушението, като тук е мястото да се отбележи, че НП, с което жалбоподателя е бил лишен от право да управлява МПС му е връчено по надлежния ред. Това означава, че към момента на процесната проверка, а именно 16.12.2018 г. жалбоподателя е управлявал МПС, знаейки, че е лишен от това право. Лишаването по административен ред се извършва с Наказателно постановление на основание чл.13 б.”в” от ЗАНН или съдебно решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Лишаването по съдебен ред се извършва с присъда или споразумение на основание чл.37 ал.1 т.7 от НК. Отново следва да се посочи, че погрешното изписване в обстоятелствената част на акта и на НП на датата, когато е отнето СУМПС-то не рефлектира върху правото на защита на наказаното лице. Съставомерен признак на вмененото административно нарушение е деецът да е лишен по административен или съдебен ред от право да управлява МПС, а тази информация се съдържа безспорно по делото. Отново следва да се подчертае, че съставомерен признак на противоправното деяние е деецът да е лишен по съдебен или административен ред от упражняване на субективното право. Правните последици по лишаване от правото настъпват с влизане в сила на акта, като в конкретния случай към датата на извършване на нарушението 16.12.2018 г. жалбоподателят е бил лишен по административен ред с НП № 18-0246-000344/03.07.2018 г., влязло в сила на 21.11.2018 г. за срок от 6 месеца от право да управлява МПС. Според зададените елементи на нарушението по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП към датата на противоправното деяние субектът на нарушението следва да е лишен от правото, но не и да е отнето Свидетелството му за правоспособност. Лишаването от това право настъпва с придобиване на стабилитет на съдебния или административния акт, а не с реално фактически отнемане на свидетелството. Напълно е логично в контекста на изложеното ОДЧ към РУ гр.М. неправилно да подаде като дата на отнемане на свидетелството 03.12.2018 г. Както вече бе отбелязано, тази непрецизност не е нарушила в никаква степен правото на защита на жалбоподателя, тъй като по делото има безспорни писмени доказателства, доказващи извършеното нарушение.

Ето защо, настоящият съдебен състав мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 18-0300-000678/13.02.2019 год. на Началник Група към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М..

Със своя съдебен акт съдът осъди жалбоподателя да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски в размер на 250 лева, представляващи присъдено възнаграждение за вещо лице по изготвената Съдебно-почеркова експертиза, присъдени на вещото лице Й.А.И.. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН доколкото в закона няма особени правила за определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, се прилагат разпоредбите на НПК. В унисон с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК и съобразно изхода на спора, санкционираното лице следва да се осъди да заплати по сметка на МРС сумата от 250 лева, както бе отбелязано представляващи направени разходи от вещото лице и изплатени от бюджета на съда. Този извод на съда не противоречи на Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 год. на ВАС по Тълкувателно дело № 7/2008 год., тъй като разноските се явяват дължими и следва да бъдат присъдени, съгласно препращащата норма на ЗАНН.

По делото е направено искане от адв. Л.Н. от САК за присъждане на разноски, представляващи адвокатски хонорар в размер на 300 лева, както и пътни разноски, в размер на 10 лева, дневни разноски в размер на 24 лева, представляващи разходи за подаване на жалбата в РУ гр.М., както се претендират и разноски за всяко негово явяване в различен ден по делото в Районен съд гр.М.. Така направеното искане не следва да бъде уважено, тъй като съдебния състав съобрази нормата на чл.143 ал.3 от АПК, вр. с чл.63 ал.3 от ЗАНН и изхода на спора. С настоящето решение съдебния състав потвърди атакуваното НП и на адв. Л.Н. от САК, респективно на жалбоподателя не следва да бъдат присъдени разноски, в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Останалите претендирани суми като разноски – платени суми за пътуване, дневни и други такива не могат да бъдат присъдени.

Тълкуването на понятието съдебни разноски, съобразно нормите на чл.143 от АПК и чл.78 и сл. от ГПК, води до извод, че под разноски в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия – депозити за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни, т.е. разноски са сумите, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата – изготвяне на копия от документи, банкови такси, телефонни разговори, транспорт, разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд, дневни нощувки и др. подобни не представляват разноски по смисъла на чл.143 от АПК, подлежащи на присъждане и стоят извън обхвата на отговорността за разноски. Аналогично е и разбирането на Върховния административен съд, видно от постановяваните от него съдебни актове – решение № 7087/18.05.2012г. по Адм.д. № 48/2011г., решение № 3568/13.03.2014г. по Адм.д.№ 2459/2013г., решение № 15209/19.11.2013г. по Адм.д.№ 7308/2012г. и мн.др. В този смисъл претенцията за присъждане като разноски на платените суми за пътуване, дневни и пътни не може да бъде уважена.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: