№ 3890
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100502249 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на К. В. П. срещу решение № 15013/14.09.2023
г. по гр.д. № 50289/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, с което жалбоподателят е
осъден на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД да заплати в полза на Н. Д. Ц. сумите, както
следва: 5690,58 лв., представляваща припадащата му се ½ част от заплатени
погасителни вноски по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 17.10.2016 г.,
сключен с „ОББ“ АД, за периода 01.10.2017 г. до 01.11.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 15.09.2022 г. до окончателното плащане; 5597,05 лв., представляваща
припадащата му се ½ част от заплатени погасителни вноски по договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 17.10.2016 г., сключен с „ОББ“ АД за периода
01.04.2020 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2022 г. до
окончателното плащане.
Жалбоподателят – К. В. П., твърди, че обжалваното решение е неправилно.
Счита, че не се явява солидарен длъжник по процесния договор за кредит, а поръчител,
поради което не дължи припадащата се част от заплатеното задължение от основния
длъжник по договора за кредит. Ето защо, моли решението да бъде отменено и искът
да бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството.
1
Ответникът по жалбата – Н. Д. Ц., счита първоинстанционното решение за
правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. Д. Ц. с осъдителен иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, предявен срещу К. В. П..
Ищецът - Н. Д. Ц., твърди, че между него и ответника К. В. П., от една страна (в
качеството на съдлъжници), и „Обединена българска банка“ АД, от друга страна (в
качеството на кредитодател), е сключен договор за кредит от 17.10.2016 г. Твърди, че
към датата на подаване на исковата молба само ищецът е погасявал в полза на банката
сумите, предмет на договора за кредит. Сочи, че на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД всеки
солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата. Ето защо, моли съда ответникът да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 5690,58 лв., представляваща припадащата му се ½
част от заплатени погасителни вноски по договора за кредит за периода от 01.10.2017 г.
до 01.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2022 г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 5597,05 лв., представляваща припадащата му се ½
част от заплатени погасителни вноски по договора за кредит за периода от 01.04.2020 г.
до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2022 г. до окончателното
плащане.
С решение № 15013/14.09.2023 г. по гр.д. № 50289/2022 г. по описа на СРС, 29
състав, искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Разгледано по същество същото е правилно.
Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни
мотиви във връзка с основателността на претенцията, които настоящата съдебна
инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло към тях.
В допълнение на това и във връзка с наведените доводи за неправилност на
решението следва да се посочи следното:
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: че страните са солидарни длъжници по процесния договор за
кредит; че от датата на сключване на договора за кредит до датата на подаване на
исковата молба само ищецът е заплащал дължимите суми по договора за кредит в
полза на банката, както и какъв е размерът на платената от него сума в полза на
банката; в какъв размер е възникнало регресното право на вземане в полза на ищеца
2
срещу ответника.
Основният според по делото въпрос, включително и пред въззивната инстанция,
е дали ответникът по делото се явява съдлъжник по договора за кредит, сключен с
„Обединена българска банка“ АД, или поръчител на задължението на
кредитополучателя - Н. Д. Ц..
Видно от договора за кредит от 17.10.2016 г., ответникът К. В. П. се е задължила
като „съдлъжник“ заедно с кредитополучателя – Н. Д. Ц., за изпълнение на
задълженията на кредитополучателя по договора. На основание чл. 11а, ал. 1 от
договора, съдлъжникът се задължава солидарно при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД за
всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора. Съгласно чл. 11а,
ал. 4 от договора, банката може да иска изпълнение директно от съдлъжника на цялото
вземане или на всяка негова част веднага след настъпване на изискуемостта на
съответното задължение и може да събере вземането си, като насочи изпълнението към
всеки от длъжниците (кредитополучател, съдлъжник) по свой избор, без ограничения.
Следователно и при тълкуване на договора се налага извод, че е налице хипотеза
на солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 и сл. ЗЗД между Н. Д. Ц. и К. В. П. за
изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит, тъй като и двамата имат
качеството на длъжници по договора - Н. Д. Ц., в качеството на кредитополучател, а К.
В. П., в качеството на съдлъжник с кредитополучателя.
На основание чл. 138, ал. 1 ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. В случая никъде в процесния договор за кредит ответницата П. не е
посочена като поръчител на кредитополучателя, за да се приеме, че действителната
воля на страните е била същата единствено да обезпечи задължението на
кредитополучателя като поръчител на същия. В договора изрично е посочено, че
ответницата П. поема задълженията по същия като съдлъжник на кредитополучателя.
За действителната воля на страните задълженията по договора за кредит да бъдат поети
съвместно от Н. Д. Ц. и К. В. П. може да се съди и от обстоятелството, че договорът за
кредит е сключен за покупка на жилище, като, видно от договора за покупко-продажба
на недвижимия имот, обективиран в нотариален акт № 139/24.10.2019 г. по н.д. №
234/24.10.2016 г. по описа на нотариус Георги Георгиев, имотът е придобил от Н. Д. Ц.
и К. В. П. съвместно при равни квоти.
Ето защо и на основание чл. 127, ал. 1 ЗЗД, доколкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва
да се понесе от тях по равно, а съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД всеки солидарен длъжник,
който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
3
неоспорена от страните, се установява, че за процесния период ищецът е заплатил по
процесния договор за кредит в полза на банката сумата в общ размер на 23945,49 лв.,
представлява задължение за главница и лихва.
На основание чл. 127 ал. 2 ЗЗД ищецът има регресно право срещу ответника за
половината от платена сума, т.е. за сумата в размер на 11972,75 лв. Ищецът претендира
от ответника сумата в размер на 11287,63 лв., поради което и с оглед диспозитивното
начало искът с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Ето защо, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 1500 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на
ответника по жалбата е неоснователно, доколкото същото е в близък до минималния
размер, предвид в НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15013/14.09.2023 г. по гр.д. № 50289/2022 г. по
описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН ********** да заплати в полза на Н. Д. Ц., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1500 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4