Определение по дело №49/2019 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

 

          гр.Враца, 04.02.2019 г.

    

Врачанският окръжен съд,  наказателно отделение, закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛКА ИВАНОВА

                               ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

                                 мл.с.ИВАН НИКИФОРСКИ

 

като разгледа докладваното от съдията ИВАНОВА

ВЧН дело № 49 по описа за 2019 г.

    За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.306, ал.3, вр. ал.1, т.4 от НПК.

С определение № 188/10.12.2018 г., постановено по ЧНД № 93/2018 г. състав на Районен съд-Мездра в производство по чл.306, ал.1, т.4 пр.2 от НПК, на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил С.И.М. да заплати в полза на НБПП сумата от 120 лв., представляващи разноски за служебен защитник по делото.

Жалба срещу това определение, в срока по чл.342, ал.1 от НПК, е депозирала осъдената С.И.М., с оплакване за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и с искане за отмяната му. Осъдената счита, че не дължи заплащането на разноски, тъй като е недоволна от защитата, осъществена от служебния защитник, както и че е социално слаба и не разполага с финансови средства.

Председателят на НБПП в писмено възражение оспорва основателността на жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че съдът се е съобразил със задължителната съдебна практика, обективирана в тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. на ОСНК на ВКС.

Въззивният съд, след като се запозна с атакувания съдебен акт и с материалите по ЧНД № 93/2018 г., намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

ЧНД № 93/2018 г. на Районен съд-Мездра е било образувано по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК по искане на Районна прокуратура-Мездра за определяне на общо наказание по отношение на С.И.М. на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК. Тъй като М. *** за изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода, съгласно чл.94, ал.1, т.6, пр.2 от НПК защитата й в това производство е била абсолютно задължителна. При съобразяване с това, съдията-докладчик изискал от АС на АК-Враца да бъде посочен адвокат, който да осъществи правната помощ на осъдената. Като такъв бил посочен адв.Методи Стоянов. В съдебно заседание на 23.03.2018 г., преди даване ход на делото, осъдената заявила, че не е организирала сама защитата си, както и че не възразява служебен защитник да й бъде адв.Стоянов, който съдът назначил за служебен защитник. Адв.Стоянов участвал в съдебното заседание по процесното дело, а с решение № ВР-486-7229/13.04.2018 г. на НБПП на основание чл.22б от Наредбата за заплащане на правна помощ му е определено възнаграждение в размер на 120 лева, които като разноски по съдебното производство са възложени на жалбодателката С.М. с обжалваното определение.

След като защитата в производството по отношение на осъденото лице С.М. е била абсолютно задължителна в хипотезата на чл.94, ал.1, т.6, пр.2 от НПК и същата не я е организирала сама, то тя съгласно тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. на ОСНК на ВКС дължи на НБПП възстановяването на изплатеното възнаграждение на нейния служебен защитник.

В този контекст, оплакванията в жалбата от качеството на упражнената служебна защита, както и доводите за тежко материално състояние, са без каквото и да е фактическо и правно значение, поради което настоящият съдебен състав ги прие за неоснователни.

Водим от горното и на основание чл.345 от НПК, Врачански окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 188/10.12.2018 г., постановено по ЧНД № 93/2018 г. на Районен съд-Мездра.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: