ПРОТОКОЛ
№ 188
гр. Бургас, 26.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Й. Цв. Д. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600153 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 12.05 часа, поради разглеждане
на ВНОХД № 134/2022 г. по описа на БАС, в същата съдебна зала.
Жалбоподателят подсъдим К. К. Н., редовно призован, се явява
лично, конвоиран от органите на ОЗ „Охрана“ гр. Бургас.
Служебният защитник адв. Д. Н., редовно призован, се явява
лично.
Апелативна прокуратура – Бургас се представлява от прокурор
Д.
В залата присъства лицето С. Б., заклет преводач от български на
английски език и обратно.
Съдът с оглед обстоятелството, че подсъдимият не е български
гражданин и не владее български език, в степен достатъчна за пълноценно
упражняване на правото му на защита, намира, че е задължително на същия
да бъде назначен преводач от български на английски език и обратно, поради
което
1
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА С. С. Б. за преводач от български на английски
език и обратно.
Снема самоличност на същата, както следва:
С. С. Б. - ЕГН **********, ***
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2 от
НПК. Обещава да извърши точен и верен превод.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ К. Н. : Също съм съгласен да се разгледа
делото.
Съдът като изслуша становищата на страните, намери, че няма
процесуална пречка за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че нямат отводи към състава на
съда, прокурора и секретаря.
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
АДВ. Н.: Поддържам жалбата. Няма да соча други доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ К. Н.: Придържам се към становището на
защитника ми.
2
След като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на нови доказателства за изясняване на
фактическата обстановка, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства и съдебното
следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата за
неоснователна. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е
протекло по общи ред, като в хода му не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът е изяснил обстоятелствата по делото въз
основа на относим и достатъчен доказателствен материал, като е достигнал до
обосновани правни изводи, че подсъдимият е осъществил деянието посочено
в обвинителния акт. Окръжен съд - Сливен е поставил на прецизен анализ
разпитите на всеки свидетел и най-вече на свидетеля-очевидец Б. М., като не
се е задоволил само да констатира, че кредитира дадените от нея показания, а
е съпоставил същите с показанията на другите свидетели и със събраните по
делото други доказателства. По този начин е възприел и единствено
правилната и безспорна фактическа обстановка, която описва точно и ясно
случилото се и се обосновава на всички събрани гласни, писмени и
веществени доказателства.
На база на така приетата и установена фактическа обстановка е
направен и правния извод, че единствено правилната квалификация на
деянието е тази по обвинителния акт и тази, по която е бил осъден
подсъдимият, а именно престъпление по чл. 116 от НК. От изготвената
съдебномедицинска експертиза е видно, че пострадалият В. Н. е получил от
сина си – подсъдимия К. Н., множество удари със значителна сила в областта
на жизнено важни органи по тяло, глава и гръден кош, реализирани с дървен
сап, които му причинили съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма, довела
до смъртта му на 27.10.2021 г.
Пострадалият В. Н. е бил в състояние да осъзнава случващото се и
е изпитвал остра и непрекъсната болка при всеки удар, молил е синът си да
спре, но същият е продължил да му нанася удари до счупването на дървения
сап. Осъзнавал е също така, че упражненото от собствения му син насилие
над него най-вероятно ще доведе до смъртта му, поради което правилно
3
Окръжен съд – Ямбол е преценил, че преживените от пострадалия физически
болки, надхвърлят значително болките и страданията при обикновено
убийство, а от тук е изводът, че убийството е извършено по особено
мъчителен начин за убития.
Налице е и особена жестокост от страна на подсъдимия К. Н.,
който е нанесъл множество яростни и силни удари с дървения сап, ситуирани
отново в областта на глава и гръдния кош, които не е преустановил дори и
след молбите на баща си, като ударите са нанесени с такава сила, че
дървеният сап се е счупил и едва тогава подсъдимият е преустановил побой
над баща си.
Споделям изводите на първоинстанционния съд, че от субективна
страна деянието е било извършено при форма на вината пряк умисъл, по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Възражението за субективната съставомерност
на деянието по чл. 116 НК и преквалифицирането му на такова по чл. 124, ал.
1 от НК, правилно е отхвърлено от първоинстанционния съд като
неоснователно, по съображения за това, че обективираното от подсъдимия
отношение към извършеното деяние и неговия резултат сочат на умисъл на
убийство, а не само за причиняване на телесна повреда.
Съдебната практика е последователна в разбирането, че за
умисъла на дееца се съди по обективните му действия, а не от заявените от
него намерение за вида на целеното увреждане. В конкретния случай
обективно извършените от подсъдимия действия, а именно многобройните
удари нанесени с дървения сап, голямата сила, която е използвана директно
по различни части от тялото, но и концентрирана в жизнено важни области,
каквито са главата и гръдния кош, продължителността на упражнената
агресията от страна на подсъдимия, отказът му да преустанови побоя,
въпреки многократните молби от пострадалия и прекратяване на насилието
едва след счупване на дървения сап, сочат на умисъл за лишаване от живот, а
не за причиняване само на телесна повреда. Поради което, по тези
съображения, моля изцяло да потвърдите първоинстанционната присъда.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че
първоинстанционният съд безкритично е приел предложената от ЯОП
квалификация на деянието на К. Н., както направи и прокурорът в
пледоарията си, и в правните си изводи е записал, че същото покрива всички
обективни и субективни признаци на вмененото му престъпление по чл. 116,
ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 6, предл. 2 и 3, във вр. чл. 115 от НК.
Изследвайки обективната страна на деянието, ЯОС правилно е
приел, че авторството на същото е извън всякакво съмнение, като и самия
подсъдим не отрича, че след употреба на значително количество алкохол,
между него и баща му е възникнало пререкание и се е стигнало до физическа
саморазправа. Безспорно е и това, че починалият е рожден баща на
4
подсъдимия и това е дало повод на първоинстанционния съд да приеме, че е
налице квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 3 НК. Неправилна
обаче според нас е самата квалификация по чл. 116 от НК, а оттам и
посочените от съда квалифициращи признаци, а именно убийство на родител,
извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. За
да приеме квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 – особено мъчителен
за убития начин, съдът се е позовал на избраните от дееца начин и средства за
извършване на деянието, а именно нанасяне посредством лаптоп и дървен
сап, на множество последователни удари със значителна сила в областта на
главата, гръдния кош и крайниците на пострадалия, които удари приживе са
му причинили изключителни физически болки и починалият впоследствие
ясно е съзнавал, че упражненото от подсъдимия - негов син, насилие, най-
вероятно ще доведе до смъртта му.
Първоинстанционният съд обаче, изобщо не е коментирал
заявеното от подсъдимия при разпита му в съдебно заседание, проведено на
28.03.2022 г., че дървеният сап се е счупил когато той е нанесъл два удара по
главата на свидетелката Б. Л. У.-М.. И тогава подсъдимият хвърлил двете
парчета, а ударите върху баща си е нанасял с ръце, което пък опровергава
твърденията за използваните средства и особено за дървения сап, с което
съдът, а днес и прокурорът по настоящото производство, обосновават
квалифициращите обстоятелства свързани с убийство по особено мъчителен
начин или с особена жестокост. Начинът и времето на счупване на дървения
сап, не се опровергава и от разпита на единствения очевидец - свидетелката Б.
Л. М., която по време на същото съдебно заседание заяви: „Влезе, беше
ядосан, че сме заключили вратата и ме удари два пъти по главата със сапа на
вилата. След това не можех да виждам нищо, тъй като ми течеше много кръв“.
В разпита си пред съдия, проведен на 02.11.2021 г., същата свидетелка е
заявила: „С дървения сап на вилата К. ме удари по главата два пъти“. Тук е
показала къде точно е ударена, като след това тя заявява, че е легнала на пода
и де факто не е можела да вижда, а само е чувала шум от някакви ударим.
Точно заради тези нейни изявления, аз не направих искане тази свидетелка
отново да бъде разпитана, тъй като и двата пъти тя е завила, че не е виждала с
какво са нанесени ударите. Т.е., твърдението на подсъдимия, според мен, не е
опровергано, а неговите обяснения както е добре известно освен защитна
позиция, са и доказателствено средство. Впрочем, двамата полицейски
служители - свидетелите Ч. и Д., които са били там непосредствено след
побоя, заявяват, че не са видели видими следи от този побой по възрастния
мъж. Той е бил завит, но те не са видели кръв по главата му. Кръв е имало
само по главата на Б. Л. и това според мен потвърждава обстоятелството, че
вероятно дървеният сап се е счупил при удара в главата на Б. Л., тъй като
костите на черепа по принцип са по-твърди и е по-приемливо да се приеме, че
счупването на дървения сап е от удар точно върху черепните кости, а не по
ръцете или гръдния кош.
Според записаното в мотивите на съда, от субективна страна
5
подсъдимият е действал с пряк умисъл, като основание за това са броят на
нанесените удари, използваните средства и т.н., и отново е записано, че в
потвърждение на този пряк умисъл било и счупването на този дървен сап, за
който стана въпрос преди малко, че не е сигурно до кога и срещу кого е бил
използван. Както заявих и по време на пледоарията пред първоинстанционния
съд, в мотивите на съда въобще не е обсъдено поведението на подсъдимия
преди и след инцидента, което аз считам, че е от изключителна важност, тъй
като ако се анализират отношенията между подсъдимия и пострадалия, в този
аспект това би довело до други изводи за субективната страна на деянието.
Изяснено е по делото, че подсъдимият е регистрирал фирма в България. Т.е.,
така или иначе до момента на инцидента и Б. Л. е заявила, че К. и баща му са
били в добри отношения. След инцидента той не е арестуван веднага, 13 дни
след убийството и впрочем с тези роднини в Южна Америка и Нова Зеландия,
той можеше да не бъде тук.
Това, което съм направил като искане, е за преквалифициране на
деянието по чл. 124, ал. 1 НК, тъй като според мен деянието е по
непредпазливост. Двете тежки и едната лека телесна повреда, които са
описани в новата съдебномедицинска експертиза, която беше допусната от
съда, де факто за тези телесни повреди не е имало умисъл, докато смъртта е
настъпила в резултат на непредпазливост и тук вече наказанието би било
съвсем друго, с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 1 НК.
Ще направя разбира не и отново алтернативно искане, във връзка
с това, че ако Вие приемете, че деянието е убийство по смисъла на чл. 116 НК,
за мен е безспорно само това, че убият е баща на подсъдимия, но останалите
квалификации на практика, считам, че се опровергават от обективните факти
по делото.
Бих допълнил и още едно алтернативно искане, независимо от
заключенията на комплексната съдебнопсихологическа и психиатрична
експертиза, че няма афект. Ако приемете, че той е бил в състояние на силно
раздразнение, тогава би могло да се приложи алтернативата на чл. 118, ал. 1
НК, но, основното ми искане е за преквалифициране по чл. 124, ал. 1 от НК.
А, ако приемете че е налице чл. 116 НК, то с оглед смекчаващите вината
обстоятелства, считам, че наказанието би следвало да е под минимума от 15
години. Моля в тази посока да произнесете съдебния си акт.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ПОДСЪДИМИЯ К. К. Н.: Аз напълно съм съгласен с моя адвокат. Искам
още няколко точки да доизясня. Обичам моя баща. Ние живеехме на едно
място заедно, в с. Д.. Ние заедно го закупихме това място. Бяхме в добри
отношения. Поради „Ковид“, две години не бяхме се виждали. Аз дойдох за
седмица - две да го посетя. Ние бяхме двамата разстроени поради
политически обстоятелства, също и баща ми беше скаран с майка ми, и за да
облекчим тези наши стресови разговори, си попийвахме сериозни количества
6
водка, за да потушим разговорите, по-леко да минават. Обаче същата вечер те
ме заключиха отвън, на студеното. Аз бях гол. Аз първо ударих Б.. С
инструмент я ударих по главата. С вилата ударих Б. по главата. Обаче аз не
исках никого да убивам, просто така стана. В кухнята имаше множество
ножове, аз ако исках това да направя, щях да взема нож, за да убия когото и
да е там вътре.
Искам да обясня, че по професия съм проект мениджър, т.е. правя
проекти и съм ръководител на проекти. Много добре знам как се проектира,
но никога не съм планирал някакво убийство на когото и да е. Обаче искам да
отбележа, че най-много една минута да съм го удрял. Ние след това се
извинихме един на друг. Аз видях, че е ударен в гръдния кош, взех го и го
сложих на дивана.
Не съм съгласен с квалификацията, която са ми дали. Аз не се
съгласявам с чл. 116 НК, не съм планирал да убивам. Ако бях убиец на баща
си, щях да бъда най-проклетия син и аз след като съм го ударил, не съм
избягал никъде, стоях там до последно. Искам да отбележа факта, че той
имаше съществуваща сърдечна недостатъчност. Много съжалявам. Просто
искам справедливост. Да, отговорен съм за смъртта на баща ми, но никога не
съм имал намерение да го убивам.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ К. К. Н.:
Искам правосъдие, моля.
Моля да ми бъде предоставен писмен превод от решението на
съда.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
За извършения от преводача С. Б. превод от български на английски
език и обратно в съдебно заседание, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на преводача С. Б. възнаграждение в размер на
45 лв., за извършения сложен и специфичен превод, на основание чл. 26, ал. 1
7
от Наредбата за съдебните преводачи, от бюджетните средства на съда.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 12.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8