РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 427
гр.Пловдив, 14 . 02
. 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на
тридесети януари, две хиляди и двадесета година, VI състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г.,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3376 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Нарина ООД, ЕИК
*********, гр.Пловдив ул.Емил Зола № 9, ап.1, представлявано от управителя С.О.,
с пълномощнок адв.И.М.,
обжалва Заповед № ФК – 672 - 0029477 от 11.10.2019г., издадена от За Началник
отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция Оперативни дейности при главна
дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
поддържа незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й, ведно с
присъждане на направените по делото разноски. Счита изводите на
административния орган за неправилни и необосновани, с твърдение, че в случая
налагането на принудителна административна мярка /ПАМ/ не съответства на нито
една от целите, посочени в чл.22 ЗАНН. Заявено е, че запечатването на
търговския обект не би довело да предотвратяване или преустановяване на
нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба, не би могло
да поправи и вредните последици за фиска от
неотчитане на продажба по съответния ред. В конкретния случай е следвало да
бъде отчетено определяне на мярката във вид и обем, неограничаващи правата на
субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на
закона – мярката ще възпрепятства възможността за упражняване на търговска
дейност за определен срок, като се касае за търговска дейност с бързо развалящи
се стоки. Не е направен анализ при изпълнение на мярката адресатът ще има ли
възможност да продължи да осъществява дейността си, ще има ли възможност да
изплаща заплати и осигуровки и в този смисъл – дали изпълнението би довело до
закриване на обекта с освобождаване на работниците. Тоест, не е обоснована
съразмерността между евентуалните щети, които ще бъдат нанесени на фиска и предвидимите последици за дружеството и работниците
в обекта. Посочено е, че ПАМ има за цел да обезпечи събирането на санкцията,
която е наложена /арг. от чл.187 ал.4 ЗДДС, като в
случая наказателно постановление към момента на постановяване на заповедта за
налагане на ПАМ, не е издадено. Поради това се счита, че липсват мотиви за
обезпечаване изпълнението на задължението за заплащане на имуществена санкция,
каквато все още не е определена. Според жалбоподателя нормите на чл.186 и
чл.187 ЗДДС изискват издаване на заповед за налагане на ПАМ и НП –
едновременно, при което положение наказаното лице има интерес да заплати
своевременно санкцията в НП, за до ползва възможността да поиска прекратяване
на ПАМ. В случая заповедта е постановена преди издаване на НП и административно
наказващият орган не е проверил фактите
в АУАН, за да установи субекта и съставомерността на
деянието.
Твърди се, че
оспорената заповед не е мотивирана и е издадена при неясна фактическа
обстановка. Административнонаказващият орган не е
посочил конкретното нарушение, констатирано от проверяващия Х.В.К. –
ст.инспектор по приходите при ЦУ на НАП. В съставеният от това длъжностно лице
АУАН № F517153/17.10.2019г.
е отразено, че е извършена контролна покупка на нощувка на обща стойност
7,80лв., каквито услуги Нарина ООД не предлага – търговският обект е закусвалня
кафе Беладжио и не е хотел. Поради това се счита, че
няма как търговецът да издаде фискален бон за услуга, която не предлага. Тоест,
липсва нарушение, което да бъде санкционирано и за търговецът не е възникнало
задължение за издаване на съответен фискален бон и за отчитане по надлежния ред
извършената продажба. В тази вр. се поддържа, че в
административния акт не са изложени в пълен обем фактически основания, които да
обосноват издаването му.
- Ответникът За
Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция Оперативни дейности
при главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, се представлява от
юрисконсулт Е.Ф.. Оспорва жалбата и по същество поддържа законосъобразност на
оспорената заповед с искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по приложен списък на разноските.
В писмено
становище са изложени съображения в подкрепа на тезата за съобразяване с
материалния закон /л.43 и сл./ : На 10.10.2019г. в
11:45ч. при извършена оперативна проверка в търговския обект, приходните органи
установили, че в обекта се издават бележки от нефискален принтер – инсталирана
е компютърна конфигурация, на която е инсталирана програма за управление на
приходите ОРАК, като същата е свързана с нефискален принтер. При извършване на
продажби се издават бележки от нефискалния принтер, които не са фискални по
смисъла на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и служат само за вътрешно
отчитане на продажбите. Не се издават фискални касови бележки от въведеното в
обекта фискално устройство – Датекс ДП 150 ТКД с индивидуален номер DТ1554221 и
фискална памет 02554221, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на
изискванията на посочената наредба, с което е допуснато нарушение на
изискванията й. Нарушението е констатирано от извършена контролна покупка на
чаша айрян, 2 бр. телешко варено и 3 бр. филии хляб,
на обща стойност 7,80лв. Стойността била заплатена в брой от Х.К. – проверяващ,
преди легитимацията, на лицето С.О. – собственик, за която продажба не е
издаден фискален бон от посоченото ФУ, а бележка от нефискален принтер.
Резултатите от проверката са документирани в Протокол сер.АА
№ 0029477/10.10.2019г., съставен на основание чл.110
ал.4 вр. чл.50 ал.1 ДОПК. Към протокола са приложени
събраните доказателства, а същият е представлява официален документ – ползва се
с материална доказателствена сила. Констатациите в протокола в достатъчна степен
ясно, точно и конкретно отразяват установените факти за извършеното нарушение,
за което има нормативни задължения за всяко лице – по чл.3 от Наредба
Н-18/2006г. Нарушението на чл.3 ал.1 от наредбата вр.
с чл.118 ал.1 ЗДДС, е доказано и основано на събраните доказателства при
проверката. Оспорената заповед е съобразена с препратката на чл.188 ЗДДС към АПК, поради което неоснователно жалбоподателят твърди, че е необходимо издаване
на НП, за да може ПАМ да бъде прекратена след плащане на имуществена санкция. По
отношение прекратяване действието на ПАМ е заявено, че АПК не е предвидил
възможност за това с оглед необходимостта от защита на държавния интерес
незабавно. Счита се, че липсата на издадено НП към момента на издаване на ПАМ,
е неотносимо и не е предпоставка за отмяна на
оспорената заповед.
Заявено е, че при
определяне на срока е съобразен принципът на съразмерност и целената превенция
за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и с
необходимото време за създаване на организация за отчитане дейността на
търговеца съгласно изискванията. Целта е възстановяване на законно
регламентирания ред за регистриране на всяка извършена продажба и промяна в
начина на извършване на дейност в конкретния обект. Твърди се, че заповедта е
издадена при позоваване на конкретни факти и обстоятелства, които доказват
извършеното нарушение, което препятства контролната дейност и не позволява да
се проследят реално декларираните обороти в търговския обект.
По отношение
твърдението за извършена контролна покупка на нощувка вместо контролна покупка
на закуска, е посочено, че в заповедта липсва описана контролна покупка на
нощувка и в констативния протокол е отразено, че се касае за контролна покупка
на закуска. Счита се, че други доказателства не са относими
към спора във вр. с позоваването в жалбата на АУАН.
Оспорен е размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.
Заповедта е
връчена на 17.10.2019г., лично на управителя на оспорващото търговско дружество
– С.О.. Жалбата е подадена на 31.10.2019г., л.3. При оспорване на
неблагоприятен административен акт от адресат и в срок, жалбата е допустима за
разглеждане по основателност.
1. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 672 - 0029477 /
11.10.2019г. е издадена от За Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ
на НАП, Д.Танчева. За компетентност на органа – издател преписката съдържа
Заповед № ЗЦУ – ОПР -16/17.05.2018г. на Изпълнителният директор на НАП, с която
в т.1 са определени : Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните
дирекции на НАП и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС, л.39. Със Заповед № ЗЦУ-854/22.06.2018г., на основание чл.84 от Закона за
държавния служител и чл.10 ал.1 т.1 от Закона за национална агенция на
приходите, е наредено – при отсъствие на държавния служител Ж.Н.М., заемаща
длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
длъжността да се изпълнява от Д.Т.Т. на длъжност
началник на сектор „Мобилни групи“ – Пловдив в отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП. За заеманата от Ж.М. длъжност е приета Заповед № 2101/30.03.2018г.
на ИД на НАП /л.41/ - началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Тази заповед е за срок до назначаване на титуляр на длъжността, но не по-дълъг
от 4 години и е получена от Ж.М. на 04.04.2019г. Със
Заповед № 10486/30.09.2019г., е разрешено на Ж.М. да ползва 7 работни дни
отпуск, считано от 07.10.2019г. до 15.10.2019г. Оспорената заповед е издадена
във времевия порядък на ползване на разрешен отпуск от лице, определено да
замества Ж.М.. Налице е хипотеза на заместване, авторство не е оспорено –
установена е компетентност на административния орган.
Компетентността
на лицето издало обжалвания акт, съдът проверява служебно, при съобразяване
основанията за обявяване нищожност на административния акт : нарушаване
изискванията за компетентност, пълна липса на правно основание, невъзможен
предмет и др. според спецификата на случая. Оспорената заповед не е издадена в
хипотеза на делегиране на правомощия, а при заместване. В случая следва да бъде
съобразено Т.Р. № 4/22.04.2004г. по т. д. № ТР-4/2002г. на Общото събрание на
съдиите на ВАС, според което – „Заместването се извършва в случаите, когато
лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В
тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият
титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения
период заместващият изпълнява правомощията на замествания в
пълен обем, като върши това от името на замествания орган. За конкретното
предложение ОС на ВАС счита, че понятията “заместване”, употребено в настоящото
изложение, и “предоставяне за упражняване”, употребено в предложението, са
идентични.”. Представени са данни за период на отсъствие на Ж.М. – началник на
отдел и за реалното отсъствие на титуляра на длъжността на 11.10.2019г., както
и изрична писмена заповед, с която е определено лице, което да замества отсъстващият
титуляр, в съответствие с Т.Р. № 4/2004г.
Съгл.
чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
1.1. Със заповедта е наредено запечатване на търговски обект –
заведение за обществено хранене в гр.Пловдив ул.Емил Зола № 9, стопанисван от
дружеството-жалбоподател и забрана достъпа до обекта за срок от 10 /десет/ дни,
на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС.
В обстоятелствената част на заповедта е
посочено, че е издадена след извършена
оперативна проверка на 10.10.2019г. в 11:45ч. в търговски обект по см. на §1 т.41 ДР ЗДДС – заведение за обществено хранене, при
която приходните органи установили, че в обекта се издават бележки от
нефискален принтер – инсталирана е компютърна конфигурация, на която е
инсталирана програма за управление на приходите „ОРАК“, свързана с нефискален
принтер. При извършване на продажби се издават бележки от нефискалния принтер,
които не са фискални по смисъла на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и
служат само за вътрешно отчитане на продажбите. Не се издават фискални касови
бележки от въведеното в обекта фискално устройство – Датекс ДП 150 ТКЛ с
индивидуален номер DТ 554221 и
фискална памет 02554221, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на
изискванията на посочената наредба, с което е допуснато нарушение на
изискванията й. Доказателство за резултатите от проверката е Протокол за
извършена проверка № 0029477 от 10.10.2019г.,
съставен на основание чл.110 ал.4 вр. чл.50 ал.1 ДОПК, към който са приложени събраните доказателства. Въз основа на
констатираните данни, е прието, че Нарина ООД не е спазило реда на издаване на
съответни документи за продажба и е нарушен съставът на чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС.
Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС –
основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС за налагане на принудителна
административна мярка, при което с позоваване на чл.186 ал.3 ЗДДС, е издадена
оспорената заповед.
Според отразените факти и обстоятелства в Протокол за
извършена проверка № 0029477 от 10.10.2019г. /л.54 и
сл./, нарушението е констатирано посредством контролна покупка на чаша айрян, 2 бр. телешко варено и 3 бр. филии хляб, на обща
стойност 7,80лв. Стойността е заплатена в брой от Х.К. – проверяващ, преди
легитимацията, на лицето С.О. – собственик, за която продажба не е издаден
фискален бон от посоченото ФУ, а бележка от нефискален принтер. В протокола е
посочено, че обекта представлява закусвалня кафене Беладжо
с капацитет 30 места на закрито. Описани са предлаганите в обекта напитки
/топли и студени/, салати, специалитети и др. от асортимента. Като
доказателства, събрани при проверката и приложени към протокола, са посочени
/л.57 и сл./ : бележка от нефискален принтер за сумата от 7,80лв.; дневен
отчет; справка Клен; съкратен отчет ФП; пълен отчет ФП; декларация за стопански
обекти; опис на паричните средства в каса. Протоколът е подписан от С.О. –
присъствал на проверката, без възражения. В Опис на паричните средства в касата
към момента на започване на проверката /л.59/ е отразено, че общо в брой са
7,80лв. и е обяснено, че разликата между фактическата наличност на паричните
средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 7,80лв., се дължи на
неиздадена касова бележка. Описът е изготвен и подписан от С.О..
Заповедта е издадена при съобразяване документираните факти и обстоятелства
в Протокол за извършена проверка сер.АА № 0029477 от
10.10.2019г., съставен от Х.К., инспектор по приходите, което изрично е отразено в обстоятелствената
й част – първи абзац. Обжалваният административен акт съдържа конкретно
правно основание и с позоваване на протокола за извършена проверка от 10.10.2019г. - е направена препратка към изложените в този
документ съображения. По отношение мотивите като фактически основания,
съдебната практика възприема, че може да се съдържат и в документи или актове
от административната преписка, на които органът се е позовал, в която хипотеза
попада разглеждания случай / ТР № 16 от 31.03.1975г.
на ОСГК на ВС /.
1.2. В заповедта са изложени мотиви относно продължителност на
срока при съобразяване определеният от
законодателя срок за запечатване на търговски обект /до 30 дни/, указващ значимост на охраняваното обществено отношение
: взети са предвид тежестта на извършеното нарушение и
последиците от същото – неиздаването на фискални
касови бележки препятства извършването на данъчна проверка и не позволява да се
определят реализираните от лицето приходи; местоположението на търговския обект
– в гр.Пловдив; големината на обекта – 30бр. места на
закрито и интензивен поток от клиенти, обосноваваща извод за възможност от
реализиране на високи обороти от продажби, с оглед и вида на стоките –
хранителни. Посочено е, че срокът е съобразен и с необходимостта от
осигуряване защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения. Отчетено е, че с нарушението се засяга утвърдения
ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от
лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата
възможност за проследяване на реализираните обороти. Отразено е, че издаването
на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, правилното съхранение на
документите, касаещи ФУ, ежедневното отчитане на оборотите от продажби на ФУ,
наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон
документи в търговския обект, издавани от или във вр.
с ФУ, както и предаване на данни по чл.118 ЗДДС - са нормативно установени
задължения за субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти, които
следва да се изпълняват.
Според административния орган при определянето на срока е съобразен
принципа на съразмерност и срокът е обоснован с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца.
1.3. Административната
преписка съдържа и АУАН № F517153/17.10.2019г. /л.37, 38/ – за нарушение на
чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с
чл.118 ал.1 ЗДДС, в който както се поддържа в жалбата – е посочено, че за извършена
контролна покупка на нощувка на обща стойност – 7,80лв., платени в брой на
лицето С.О., от Х.К. – проверяващ, преди легитимацията, не е издаден фискален
бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ DATECS DP – 15 TKL, ИН на ФУ № DT 554331 и ИН на
ФП № 02554221 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. Вписано е още, че извършеното нарушение е довело до
неотразяване на приходи.
- Според данните
от преписката, е допусната неточност, която в случая няма последица –
незаконосъобразност на оспорената заповед. Заповедта съдържа обстоятелствена
част, в която е налице препратка към Протокола от извършена проверка /ПИП/ от
10.10.2019г., а не към АУАН от 17.10.2019г. Освен
това, възраженията за необходимост от издаване на НП, за издаване на заповедта,
не са основателни, за което ще бъдат изложени самостоятелни съображения. В АУАН
от 17.10.2019г. е отразен ПИП от 10.10.2019г. и
доказателствата, приложени към него, което потвърждава извода за допусната
грешка при описание съдържанието на контролната покупка – от една страна, а от
друга – дори да бъде прието, че АУАН и ПИП не си съответстват, както бе
посочено – заповедта се основава на ПИП, а не на АУАН.
- Преписката
съдържа всички писмени доказателства към ПИП, от което се установява, че
търговецът организира и осъществява дейността си по начин, нарушаващ фискалната дисциплина, тъй като е
установена разлика между касовата и фактическата наличност в размер на
направената контролна покупка, за която не е издаден фискален бон от
регистрираното и работещо в търговския обект фискално устройство за заплатената
и получена цена, а от нефискален принтер, свързан с компютърна конфигурация,
служещ само за вътрешно отчитане на продажбите.
1.4. В оспорената
заповед е указано /л. 35/, че изпълнението й ще бъде прекратено на основание
чл.187 ал.4 ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с
доказателства, че предвидените за извършените нарушения глоби или имуществени
санкции са изплатени изцяло, като молбата се подава до административния орган,
наложил ПАМ.
2. При указана доказателствена тежест /р. от 04.11.2019г./, жалбоподателят
не представи допълнителни доказателства. В първото редовно съдебно заседание
повторно бе указана възможност за представяне на доказателства по твърденията в
жалбата. Не бяха заяви доказателствени искания и в
съдебното производство не са представени доказателства, поставящи под съмнение
истинността на приетите за установени факти, обосновали налагане на ПАМ. В тази
вр. се отбелязва посочената от управителя лично -
причина за разликата между фактическата наличност на паричните средства и
разчетената касова наличност от ФУ в размер на 7,80лв. : неиздадената касова
бележка при контролната покупка преди легитимация. Тоест, неспазването на
нормативното изискване за регистриране и отчитане извършваните от задълженото
лице продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, съдържащо се в чл.3
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., приета на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС
/§11 ПЗР на наредбата/, е доказано. В случая констатациите за извършено
нарушение и начин на отчитане на продажбите в обекта - представляват основания
за издаване на оспорената заповед и същите са потвърдени с приложените
протокол, документирал резултатите от проверките, ведно със събраните към същия
доказателства. Конкретно установените факти не са били оспорени при подписване
на протокола. Следователно, не е разколебана фактическата установеност от
административната фаза и същата в съдебното производство следва да бъде
възприета за истинна и обективна, предвид участието в проверката на управителя
на оспорващото търговско дружество.
Липсва изявление за по-късно издаден фискален бон за извършеното плащане
при контролната покупка. Освен това е констатирано, че при извършване на
продажби се издават бележки от нефискален принтер, които не са фискални по
изискванията на Наредба № Н-18/2006г., тъй като предназначението им е за
вътрешна отчетност.
3. Оспорената
заповед е мотивирана от фактическа и правна страна. Налице са конкретни
съображения относно продължителност на срока от 10 дни. Изложени са факти и
обстоятелства, подлежащи на преценка за законосъобразност – дали обосновават
постановения резултат или не.
Съгласно чл. 186
ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според
чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушения.
Според чл.3 ал.1 от наредбата /в
приложима редакция към проверката и издаване на заповедта/ : „Всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.“. Неспазването на
нормативното изискване за регистриране и отчитане извършваните от задълженото
лице продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, установено с чл.3
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., приета на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС
/§11 ПЗР на наредбата/, е доказано. Срокът на действие на ограничението - 10
дни, спрямо максимално предвидения 30 дневен срок, съответства на фактите и
целта на ПАМ.
В конкретния случай жалбоподателят
не опроверга описаната в заповедта фактическа установеност, потвърдена с
документацията от административната преписка. Протоколът за извършена проверка,
съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от тях действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК. Протоколът в случая е подписан от управителя без
възражения. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие
за налагане на ПАМ. Наложената принудителна административна мярка съответства
на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. Неиздаването на НП не е обстоятелство, имащо значение и отношение към
законосъобразността на издадената ПАМ, ангажираща различна отговорност от
административно-наказателната отговорност по ЗАНН /Решение № 5447/2019г., ВАС/. За издаването на индивидуалния
административен акт по чл. 186 ал. 1 т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно
да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане
на продажбите в търговските обекти – безсъмнено установено.
3.1. Както бе
посочено, констатацията за извършено нарушение – фактическо основание за
издаване на оспорената заповед, е потвърдено с приложения протокол,
документирал резултатите от проверката, ведно със събраните доказателства.
Конкретно установените факти не са били оспорени при подписване на протокола от
управителя Оханян, л.56 – отсъстват искания,
възражения и бележки на проверяваното лице. Протоколът е официален документ по
смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и в
случая съдържанието му не е оспорено, съответно – опровергано. В хода на
съдебното производство не бе заявено доказателствено
искане за установяване причината за неиздаване на фискален касов бон, поради което не е разколебана фактическата
установеност от административната фаза. В случая липсва друго обективно
обяснение за констатираните факти и такова не се твърди от жалбоподателя.
Следва извод, че съдържащите се в обстоятелствената част на заповедта данни
мотивират в необходимата степен фактическите основания за издаване на акта и
срокът на действие – 10 дни. В тази вр. се съобрази и
възприетото в Определение № 17588/2019г. на ВАС, постановено в производство по
обжалване разпореждането за предварително изпълнение на оспорената заповед : „…обстоятелствата,
че на датата на проверката – 10.10.2019 г. при това
до 11.45 ч. вече е имало в обекта неотчетени продажби, както и че въпреки
съществуването на фискално устройство се издават бележки от нефискален принтер,
доказват, че в търговския обект е създадена организация на работата,
позволяваща неотчитане на продажбите по установения в Наредба Н-18 от 13.12.06
г. на МФ.“.
3.2. Според
целите на принудителните административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че
ПАМ е необходимо да бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато
нарушение. Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, което само по себе си е самостоятелно
основание за отмяна на заповед за налагане на ПАМ. Посоченото съществено
изискване изцяло е съобразено в конкретния случай, предвид установяване на
факти, квалифицирани за осъществено нарушение на 10.10.2019г.
и издаване на оспорената заповед на 11.10.2019г. ПАМ е наложена по отношение на
обекта, където е констатирано нарушението, а не по отношение на несъществуващ
търговски обект – в съответствие с целта на принудителната мярка. При нарушение
по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, съдебната практика приема, че налагането на
ПАМ е с превантивна цел, свързана с предотвратяване извършването на други
нарушения от същия вид - предупредителната и превъзпитателната цел е насочена
към изпълнение на неизпълнените задължения. В конкретиката
на случая отсъстват факти и обстоятелства, обосноваващи извод за безпредметност
на налагането на ПАМ, при което целите на чл.22 ЗАНН са съобразени.
3.3. Принудителната административна мярка се налага с оглед
обективно извършване на нарушение, като има за цел неговото преустановяване и
превенция срещу последващи неправомерни деяния. Текстът на чл. 186 ал. 1
ЗДДС
изрично сочи, че ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции.
Материално-правната разпоредба на чл. 186 ал.1
от ЗДДС
не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран
правораздавателен акт, установяващ административно нарушение, обективният
състав на което да се вписва в нейната хипотеза. Следва да се има
предвид, че заплащането на имуществената санкция води до прекратяване
изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение към законосъобразността на
заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за налагането на ПАМ е
самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена санкция не води до
отпадане на нарушението /Решение № 7038/18г., ВАС – „Прекратяването на ПАМ на
основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС не е обстоятелство, относимо
към основния спорен въпрос между страните по делото, свързан със
законосъобразността на заповедта, с която е наложена същата. В този смисъл е и
решение № 14472/22.12.2008 г. на ВАС, Първо отд. по адм.д. 10286/2008 г.“/. До друг извод не води и
разпоредбата на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, когато за
поведението на съответното лице е ангажирана и административно-наказателна
отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до
отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й. В тази вр. – маловажност на случая не отрича
осъществяването на административно нарушение.
В допълнение се
отбелязва, че принудителната административна мярка няма
санкционен характер и се налага с оглед обективно извършване на нарушение,
каквото в случая е било осъществено без съмнение. В съдебната практика е
възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение
на административноправни задължения е независима и
самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда. Дори при
издадено и отменено НП с влязло в сила съдебно решение,
не би било налице абсолютно основание за отмяна на ПАМ, доколкото съществува
хипотеза на процесуални нарушения при издаване на НП, вкл. маловажност на
случая, без да се отрича осъществяването на административно нарушение.
3.4. Нормата на
чл.186 ЗДДС не разграничава вид на обектите /не се преценяват признаци площ и
местоположение/ и предлаганите стоки, и предпоставка за налагане на ПАМ е неспазване
на установения ред от обхвата на ал.1 т.1-5 ЗДДС. Ведно с това,
срокът на действие на ПАМ се преценява за законосъобразност като съществен
елемент от фактическия състав. При определяне срока на мярката в рамките
на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност.
С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не
предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа по приходите - с
изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената
ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да
отмени акта изцяло.
Във
вр. с данните в обстоятелствената част на заповедта
за констатирани неспазване на нормативното изискване за регистриране и
отчитане извършваните от задълженото лице продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, съдържащо се в чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.,
респект. издаване на бележки от нефискален принтер, въпреки съществуването на
фискално устройство, следва да се има предвид, че единство
и множество на нарушенията, както и стойността на неотчетената касова продажба
на стоки - са неотносими към материалните
предпоставки за налагане на ПАМ, но правилно са съобразени от администрацията
при определяне на срока на принудителното ограничение. Според конкретните факти
може да бъде прието, че има основание за квалифициране поведението на търговеца
като съществено засягащо значимите обществени отношения, охранявани с нормата
на чл.186 ЗДДС и тежестта на нарушението е съпоставена с предвидения в закона
срок и е определен срок, ориентиран към минимума /10 спрямо 30 дни/. Административното
нарушение е установено посредством контролна покупка, който е редовен способ
при извършване на проверки в търговските обекти.
Оспореният административният
акт не е явно несъизмерим с преследваната цел, при което администрацията да е
трябвало да се въздържи от издаването /чл. 6 ал. 5 АПК/. Начинът на
осъществяване на дейността – с издаване на бележки от нефискален принтер, при
наличие на въведено в обекта ФУ, както и размера на неотчетената продажба от
7,80лв. представляват обективни критерии, които ведно с взета
предвид тежест на извършеното нарушение и последиците от същото – неиздаването
на фискални касови бележки препятства извършването на данъчна проверка и не
позволява да се определят реализираните от лицето приходи, обосновават
определеният 10 дн. срок. Липсата
на данни за брой посетители към момента на проверката, не преодолява посочените
в заповедта други обективни данни за определяне срока на действие на ПАМ – вид
и характер на търговската дейност, изследване на фактическата и регистрираната
касова наличност, съответно на които е определен 10 дн.срок, а не по-дълъг.
Административният орган е действал целесъобразно при упражняване на
предоставената му оперативна самостоятелност – срокът от 10 дни е съобразен с
целената превенция за преустановяване на установените нарушения.
3.5. Проверката
за законосъобразност на заповедта се основава на редовно установени факти и
обстоятелства в хода на административната фаза, които не са опровергани при
съдебното оспорване и обуславят извод, че при издаването й са били налице материалноправните предпоставки от закона. Оспорената ПАМ е
своевременно издадена и по отношение на конкретен обект, където е извършено
административното нарушение. Наложената мярка е средство, с което законните
права и интереси на адресата не се засягат в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която акта се издава, тъй като срокът произтича
от обективни критерии и съответства на тежест на нарушението – ориентиран към
минимум спрямо предвиденият в ЗДДС максимален такъв.
Жалбата се приема
за неоснователна с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение / чл.78 ал.8 ГПК - изм. ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с препратка към
Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ – съгл. чл. 186 ал. 4 ЗДДС обжалването
на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК / в
размер на 100 лв.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на Нарина ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив ул.Емил Зола № 9, ап.1, представлявано
от управителя С.О., против Заповед № ФК – 672 - 0029477 от 11.10.2019г.,
издадена от За Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция
Оперативни дейности при главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП.
Осъжда Нарина ООД,
ЕИК *********, гр.Пловдив ул.Емил Зола № 9, ап.1, представлявано от управителя С.О.,
да заплати на ЦУ на НАП - юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен съдия :