Решение по дело №946/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 846
Дата: 10 юли 2020 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20207040700946
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:846                                 10.07.2020г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         ХІІІ-ти състав

На двадесет и пети юни,                                      две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1.  Павлина Стойчева

                           2. Веселин Белев

Секретаря: Ирина Ламбова

Прокурор: Д.Х.

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 946 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Алвер Строй СМ”ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1618, район Витоша, ул.“Кота 1050“ №21, ет.1, ап.2, против решение № 15/03.02.2020г., постановено по НАХД № 1757/2019г. по описа на Районен съд - Несебър. С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 43534/27.02.2019г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция "Контрол на пазара" в Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение и на основание чл.214 от Закона за туризма (ЗТ), на дружеството-касатор е наложена имуществена санкция от 1000 лева.  

От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение, както и да отмени НП. Счита се, че районният съд е следвало да кредитира показанията на доведения от жалбоподателя свидетел. Намира също, че в НП и акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не се твърди, че дружеството е допуснало нарушение по чл.214 от ЗТ, а временното удостоверение се е намирало на видно място на територията на обекта. Не било ясно и кой е обектът, защото на този адрес дружеството стопанисвало два. Липсвали мотиви дали изобщо обектът е функционирал. Счита, че дружеството като юридическо лице не може да е извършител на нарушението, тъй като е издадена нарочна заповед с която се оправомощава конкретен служител да извърши действията.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от адвокат Йордан Павлов от АК-София, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касация – директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на районния съд, поради което пледира същото да бъде оставено в сила.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление, предмет на оспорване в производството пред районния съд, е издадено въз основа на АУАН № К-0043534/09.11.2018г., съставен на „Алвер Строй СМ”ЕООД за това, че на 16.08.2018г., при извършена проверка от служители в КЗП – РД-Бургас в семеен хотел „Лаксо“, находящ се в гр.Обзор, общ.Несебър, ул.Трети март № 20, е констатирано, че временното удостоверение № 573/31.07.2018г. за открита процедура за категоризация, не е поставено на видно място в туристическия обект, в нарушение на чл.214 от ЗТ. Въз основа на така съставения АУАН, директорът на РД-Бургас към ГД"Контрол на пазара" в КЗП, надлежно оправомощен със заповед № 287/22.04.2015г. от председателя на комисията, издал обжалваното наказателно постановление, с което квалифицирал нарушението по чл.214 от ЗТ и на същото основание наложил на „Алвер Строй СМ”ЕООД имуществена санкция в размер на 1000 лева. 

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на крайния акт и до нарушаване на правото на защита на нарушителя. Счел е, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Приел е за безспорно доказано, че „Алвер Строй СМ”ЕООД е осъществил състава на посоченото нарушение, тъй като поставянето на временното удостоверение в чекмедже, не е видно място в обекта. Обсъдил е всички възражения на жалбоподателя, включително, че нарушението не може да бъде вменено в отговорност на служителя на дружеството Пламен Вягов, защото тя се носи от търговеца и е обективна и безвиновна. 

 

Така постановеното решение е правилно.

Неоснователни са възраженията на касатора и те не се подкрепят от събраните доказателства. Правните изводи на първостепенния съд относно тях са подробно и ясно изложени в оспорения съдебен акт, поради което настоящата инстанция препраща към тях в мотивите си на основание чл.221, ал.2 от АПК

В случая установеното деяние е санкционирано по чл.214 от ЗТ, предвиждащ: който не постави временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната символика за туристическия обект по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 на видно място, съответно на територията на обекта, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лева. Съставомерните елементи на нарушението са ясно изложени при фактическото му описание в АУАН и НП – бездействие, изразяващо се в непоставяне на временното удостоверение на видно място на територията на обекта. Посоченото изискване не е било изпълнено от наказаното лице. По делото чрез свидетелските показания на актосъставителя св.Георги Георгиев, както и на св.Златков, доведен за разпит от жалбоподателя, е установено, че временното удостоверение за открита процедура за категоризация не е било поставено на видно място към момента на проверката, а се намирало в чекмедже. Тези данни несъмнено сочат неизпълнение на изискването за поставяне удостоверението на видно място в обекта и обосновават отговорността на търговеца за нарушение по чл.214, ал.1 от ЗТ. Наличието именно на това нарушение се твърди както в акта, така и в НП. Няма и никакво съмнение кой е обектът в който е установено нарушението, тъй като същият е посочен ясно в АУАН и НП – семеен хотел „Лаксо“, находящ се в гр.Обзор, общ.Несебър, ул.Трети март № 20. Установено е и че той функционирал – проверяващите органи са го посетили и са се срещнали с работещите в хотела лица.

На следващо място съдът намира за необходимо да посочи, че нарушителят е юридическо лице – дружество с ограничена отговорност, поради което няма как да бъдат изследвани субективните елементи, вкл. извършителство, допустителство и т.н., тъй като отговорността на юридическите лица се ангажира за неизпълнение на задължения при осъществяване на тяхната дейност. Това е т.нар. „безвиновна“ отговорност, при реализирането на която в тежест на юридическото лице се налага имуществена санкция. Без значение на кой от служителите си отговорното юридическо лице е възложило изпълнението на конкретното действие. След като неизпълнението на съответното задължение, което е квалифицирано като административно нарушение, е осъществено от съответното дружество, именно то следва да понесе административно-наказателна отговорност.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила решение № 15/03.02.2020г., постановено по НАХД № 1757/2019г. по описа на Районен съд - Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  


 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

                         2.