Р Е Ш Е Н И Е
№1478, 10.04.2011 година, град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на десети
март през две хиляди и единадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
Секретар: Марияна Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №8447 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от подадена от М.Л.Ж., с ЕГН **********,***, против ОД на
МВР-гр.Варна, с адрес: гр.Варна, ул.”Ц(К.” №*, представлявана от Директора Д.П.Д.,
с която е предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за заплащане на сумата
от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, в резултат на противоправно
поведение на служител на дирекцията, който в нарушение на служебните си
задължения е разпространил служебна информация, станала достояние на пресата и
на обществото.
В исковата и уточняващите молби, се твърди, че през
м.юли на 2005г. полицейски служител при ОД на МВР-гр.Варна, изнесъл пред
журналист в.”Труд”, поверителна информация, известна му по повод воденото срещу
ищеца досъдебно производство. Твърди се, че информацията е невярна и
изфабрикувана. Твърди се, че въпреки това информацията била публикувана в
пресата, в резултат от което се създала негативна обществена нагласа, която
повлияла на резултата на воденото срещу ищеца наказателно производство. Твърди
се, че в продължение на пет години ищеца и родствениците му, търпят негативни
изживявания, в резултат от разпространяване на невярната информация. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. ищеца лично и чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск.
С постъпилия отговор на исковата молба ответника
поддържа становище за неоснователност на иска. Поддържа, че в случая не са
налице незаконосъобразни действия на служители на ОД на МВР-гр.Варна, които да
са признати за такива по съответния ред. Поддържа, че действията на полицията
за законосъобразни, което се потвърждава и от наличието на постановена
осъдителна присъда, по силата на която ищеца търпи наказания лишаване от
свобода.
Съдът, след
като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приетия по делото препис от публикация във в.”Труд” от
01.08.2005г. е, че в печатното издание е публикувана статия сочеща ищеца като
извършител на тежки умишлени постъпления срещу личността /посегателство върху
живота и половата неприкосновеност на повече от едно лице/. Видно е още, че
като източник на информацията е посочен Главния секретар на МВР, като не са
цитирани други източници на информация.
Поделото няма спор и извършена от съда справка установи, че към момента
ищеца изтърпява наказание ”Доживотен затвор без право на замяна” с по присъди
от 25.03.2008г. по НОХД №*244/2006г. от 13.05.2009г. по НОХД №1873/2008г.,
двете на ВОС, с които същия е признат за виновен за престъпления срещу живота и
половата неприкосновеност на повече от едно лице, извършени през периода
01.08.1996г.-20.02.2004г.
Останалите приложени по делото документи не следва да бъдат коментирани, тъй като или са неотносими за спора или нямат доказателствена стойност.
Въз основа на установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Отговорността по чл.49 от ЗЗД има обезпечителна-гаранционна
функция и настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнение на
възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. За да възникне тази
отговорност, е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия-ищец от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е
възложил някаква работа, които вреди да са причинени по повод на изпълнението й
и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.
В разглеждания казус се претендира заплащане на
вреди, които са настъпили в резултат на неизпълнение на задължение от органите
на досъдебното производство за опазване на следствената тайна и разпространение
на невярна информация, като се сочи, че публикуваната в пресата информация е
изфабрикувана и предоставена от служител при ОД на МВР-гр.Варна. Тези твърдения
на ищеца не намериха опора в събраните по делото доказателства. На първо не се
събраха данни, че информацията публикувана в пресата е станала достояние на
журналистите в резултата от поведение на полицейски служител на ОД на
МВР-гр.Варна, а не по повод на проведените съдебни заседания в Окръжен съд
Варна по повод на атакуване от подсъдимия на наложената му марка за
неотклонение ”Задържане под стража”. Същевременно в статията от 01.08.2005г.
във в.”Труд” като източник е посочен Главния секретар на МВР. Още по-малко се
доказа, че информацията е невярна.
С оглед изложението съдът намира, че не се доказа
наличие на противоправно поведение на служители на ответника, за което същия да
носи отговорност.
На следващо място дори да се приеме, че е налице
противоправно поведение, то не се установи от същото да е настъпил вредоносен
резултат. Дори да се игнорира факта, че ищеца е осъден за деянията, за които
към момента на публикуването в пресата е бил подсъдим, т.е. че по безспорен
начин същия е признат за извършител на описаните престъпление, то не се събраха
доказателства в подкрепа на твърденията за претърпени вреди-болки и страдания.
Воден от гореизложеното съдът приема, че предявения иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.3
вр.с ал.8 от ГПК и направеното искане от ответника за присъждане на разноски, в
негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
450лв. определено съобразно чл.7, ал.2,
т. от НМРАВ.
Мотивиран от изложеното
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Л.Ж., с ЕГН **********,***, за осъждане на ОД на
МВР-гр.Варна, с адрес: гр.Варна, ул.”Ц(К.” №*, представлявана от Директора Д.П.Д.,
да заплати му заплати сумата от 5000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
страдания, в резултат на противоправно поведение на служител на дирекцията,
който в нарушение на служебните си задължения е разпространил служебна
информация, станала достояние на пресата и на обществото, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Л.Ж., с ЕГН **********,***, да заплати на ОД на
МВР-гр.Варна, с адрес: гр.Варна, ул.”Ц(К.” №*, представлявана от Директора Д.П.Д., сумата от 450лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: