РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Силистра, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело №
20223400900065 по описа за 2022 година
Ииск с правно основание чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Производството е образувано по жалба подадена от „СТРОЙПРОЕКТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Силистра и адрес на управление гр Силистра, ул. Хараламби
Джамджиев“ № 2, чрез процесуалният представител адв. Б. Б. Б., срещу Отказ №
20221011125143-3/17.10.2022г, на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) при АВ,
постановен по партидата на „СТРОЙПРОЕКТ“ ООД, ЕИК *********. С атакуваният отказ
ДЛР е отказало вписване по партидата на дружеството на обстоятелство – прехвърляне на
дружествен дял от прехвърлителя съдружник Хасан Мерем Хасан с ЕГН ********** на
правоприемника съдружник Светлозар Петров Бъчваров с ЕГН **********.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да задължи длъжностното
лице да извърши исканото вписване. Излага доводи и аргументи и сочи съдебна практика в
подкрепа на жалбата си. Претендира деловодни разноски.
По реда на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, е постъпил отговор на жалбата, с който
процесуалния представител на АВ я оспорва и моли съда да я отхвърли, като потвърди
атакувания с нея отказ. Излага съображения в подкрепа на тезата си.
Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства, прие за
установено следното:
От фактическа страна:
На 10.10.2022г. било проведено ОС на съдружниците на „СТРОЙПРОЕКТ“ ООД, на
което било взето решение за прекратяване на участието на съдружника Хасан Мерем Хасан
в дружеството, ОС дало съгласие за прехвърляне на неговите 50 /петдесет/ дяла от капитала
на дружеството на другия съдружник Светлозар Петров Бъчваров, било решено още
занапред „СТРОЙПРОЕКТ“ ООД, да продължи дейността си с непроменени предмет на
дейност и фирма „СТРОЙПРОЕКТ“ ЕООД. На същата дата между съдружниците Хасан
Мерем Хасан, като продавач и Светлозар Петров Бъчваров, като купувач бил сключен и
договор за продажба на дружествен дял имащ за предмет 50 дяла от капитала на
дружеството собственост на продавача. Дяловете са продадени за сумата от 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева получени от купувача.
1
Предвид коментираните промени бил приет и нов учредителен акт на
„СТРОЙПРОЕКТ“ ЕООД.
Съгласно взетите решения на 11.10.2022г. чрез пълномощник от името на дружеството
било подадено заявление с № 20221011125143/11.10.2022г. Така сезиран ДЛР от ТР при АВ
се произнесъл с Указания № 20221011125143/12.10.2022г., с които указал на заявителя да
представи декларация по чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 129, ал. 1 от ТЗ, от управителя Светлозар
Петров Бъчваров и праводателя Хасан Мерем Хасан и обезличен заверен препис от
Учредителният акт, до изтичане на срока по чл. 9, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Същият ден са били
изготвени и изпратени допълнителни Указания с № 20221011125143- 2/11.10.2022г.,
съдържащи по – подробни мотиви. След, като заявителят не изпълнил така дадените
указания по отношение на декларацията по чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 129, ал. 1 от ТЗ, ДЛР
постановило атакувания по настоящем отказ.
Регистърният служител е разсъждавал над обстоятелството, дали смисловото и
граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ, води до извод, че
изискването за удостоверяване липсата на изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения
и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите касае всички
прехвърляния на дружествен дял, независимо дали прехвърлянето се извършва между
съдружници или на трети лица приемайки, че изискването се отнася за всички прехвърляния
независимо дали само между съдружници или между такива и трети лица.
По тези съображения бил постановен отказ от вписване на заявените обстоятелства.
Жалбоподателят извлича доводи за неправилност на изводите на длъжностното лице
за предвидено от закона изискване за представяне на декларацията, предвидена в чл. 129, ал.
2 от ТЗ, като предпоставка за вписване на заявените промени, от обстоятелството, че
дружественият дял се прехвърля на съдружник, а не на трето лице. Излагат се доводи, че
изискването за деклариране на липса на неизплатени изискуеми възнаграждения,
обезщетения и задължителни осигурителни вноски, не се отнася за всички случаи на
прехвърляне на дружествени дялове, а само във втората хипотеза на чл. 129, ал. 1 от ТЗ - при
прехвърлянето на дялове на трети лица за дружеството. Сочи съдебна практика в този
смисъл.
От правна страна:
Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК, подадена е в срока по 25, ал. 1 от
ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна имаща правен интерес от производството, поради, което
ОС приема същата за допустима. Разгледана по същество съда намира жалбата за
неоснователна.
Настоящият състав на съда е запознат с противоречивата практика на съдилищата по
спорния въпрос, но споделя тезата, че изискването за представяне на декларация е
предвидено от закона, независимо дали се прехвърлят дялове между съдружници или от
съдружници на трети лица. В своята първа част нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ предвижда, че
прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, за да
се направи разграничение от случаите на прехвърляне на дял на трето лице, когато е
необходимо да бъде взето решение от ОСС за приемане на това лице като съдружник / чл.
137, ал. 1, т. 2 от ТЗ/. Изискването за взето решение от ОСС за прехвърляне на дял на трето
лице произтича от персоналните елементи на иначе капиталовото дружество с ограничена
отговорност. Тази норма гарантира интересите на оставащите в дружеството съдружници
срещу нежелано от тях участие на трето лице в дружеството. С въвеждане на изискването за
деклариране с допълване на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ, се цели гарантиране на
вземанията на работниците и служителите по трудови правоотношения, както и публични
вземанията за осигурителни вноски, т. е. целта на изменението няма връзка с отношенията
между съдружниците и между тях и дружеството. В разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ТЗ,
която предвижда изрично изискване за представяне на декларация с посоченото съдържание
като предпоставка за вписване на прехвърляне на дружествен дял, не е направено никакво
2
разграничение, свързано с това дали прехвърляне на дялове е между съдружници или от
съдружник в полза на трето лице.
Съгласно мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ от
06.07.2017 г., въвеждането на изискването за деклариране има за цел да прекрати или
ограничи " порочната от години практика дружества със задължения да се прехвърлят на
малоимотни и социално слаби граждани". Същевременно, с изменение на чл. 19 от ДОПК, е
предвидена отговорност на съдружниците в определени хипотези за дължимите от
дружеството осигурителни вноски. Ако се възприеме приложимост на чл. 129, ал. 2 от ТЗ,
само при прехвърлянето на дружествен дял на трето лице, то тогава коментираните
изменения на ТЗ не биха постигнали предвидените цели предвид възможността за лесното
заобикаляне на закона, посредством приемане на нови съдружници, на които
непосредствено след това да се прехвърлят дружествените дялове на досегашните такива.
Според настоящият съдебен състав според текста на разпоредбата, няма изключения за
дължимост на подаване на декларации с оглед на това – дали е налице прехвърляне на
дялове между съдружници или на трети лица. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ТЗ, е ясна и
не може да се тълкува стеснително. Хипотезата на чл. 129 ал. 1 от ТЗ, в първата си част,
регламентира реда, начина и формата за прехвърляне на дружествени дялове. Тази
регламентация не е диференцирана по отношение на прехвърляне на дружествени дялове
между съдружници и от съдружник на трети лица, а е общо валидна и към двете хипотези,
визирани в чл. 129, ал. 1 от ТЗ.
Със същият императив следва да се ползва и допълнението въведено с измененията на
закона /ДВ бр. 15/2018г., в сила от 16.02.2018г./ повеляващо вписването на коментираните
промени в ТР да се извършва едва „след представяне от управителя на дружеството и от
праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по, ал.
1". В този смисъл следва да се приеме, че изискването е валидно, както при прехвърлянето
на дружествени дялове от съдружник на трето лице, така и при прехвърляне на дружествени
дялове между съдружници.
Действително, съгласно чл. 129, ал. 1 от ТЗ, прехвърлянето на дружествения дял от
един съдружник на друг се извършва свободно, но законодателят има предвид, че в този
случай не е необходимо решение на Общото събрание, за разлика от случаите, когато се
прехвърля дял на трето за дружеството лице, когато е необходимо решение на ОС, същото
да бъде прието като съдружник. Изложеното няма връзка и не изключва необходимостта от
подаване на декларация за липса на задължение, за да може това прехвърляне да бъде
вписано в ТР.
В този смисъл има немалко съдебна практика, като например - Решение № 310 от
14.11.2018г. по т. т. № 619/2018г. на АС – Пловдив; Решение № 491 от 14.09.2018г. по т. д.
№ 682/2018г. на ОС – Пловдив; Решение № 281 от 19.12.2018г. по т. д. № 324/2018г. на ОС –
Пазарджик, Решение № 695/02.10.2018г., постановено от ОС - Варна по т.д. № 1405/2018г;
Решение № 137/22.02.2018г. по т.д. № 171/2018г. на Окръжен съд-Варна; Решение №
114/06.08.2019г., т.д. № 179 по описа за 2019 г. на ОС - София, Решение №
2057/17.10.2018г. по т.д. № 1894/2018г. на Софийски градски съд; Решение №
1262/19.06.2018г. по т.д. № 979/2018г. на Софийски градски съд; Решение №
114/06.08.2019г. по т.д. № 179/2019г. на Софийски окръжен съд и Решение № 218 от
01.10.2018г. по т. д. № 470/2018 г. на АС – Варна.
По тези съображения съдът намира жалбата за неоснователна, което го мотивира да я
отхвърли и да потвърди атакувания с нея отказ.
Всяка от страните в процеса претендира присъждане на разноски.
Съобразявайки охранителния характер на настоящото производство обаче, според съда
липсва основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК, тъй като е налице
изричната правна норма - тази на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по
охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на
3
длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Действително, с
измененията на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ /с ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г./ е предвидено
съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид
охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, не е към нормите на
исковото производство /в частност тези по чл. 78 от ГПК/, а към разпоредбата на чл. 541 от
ГПК. Производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ
с ДВ бр. 105/2020г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото
продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване
засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за
вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от
произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да
получи препис от постановено решение по жалбата /изрично предвидено с измененията на
ЗТРРЮЛНЦ/, не й придава качеството страна в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода
му разноски на жалбоподателя, а още по малко на АВ, която няма качеството на ответник по
жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК, с крайния съдебен
акт. Ето защо съдът намира, че следва да отхвърли искането на АВ за присъждане на
разноски макар да потвърждава атакувания с настоящата жалба отказ.
Мотивиран от тези съображения, Окръжен съд-Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20221011125143-3/17.10.2022г, на длъжностно лице по
регистрация (ДЛР) при АВ, постановен по партидата на „СТРОЙПРОЕКТ“ ООД, ЕИК
*********.
ОТХВЪРЛЯ искането на Агенцията по вписванията, за присъждане на деловодни
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в седем дневен срок от съобщаването му пред АС –
Варна.
Препис от настоящото решение да се връчи на жалбоподателя.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
4