РЕШЕНИЕ
№.817
гр. Пловдив, 09.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 385 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Транс Ив 66“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ***, представлявано от управителя – И. П.
И. , чрез адвокат К.П., срещу решение № 2351 от 23.12.2021 г., постановено по
а.н.д № 6503 по описа за 2021 г., на Районен съд Пловдив, V – ти наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 36 – 0000606 от 28.07.2021 г.
на и.д. Директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация"
/РДАА/ – Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.
96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 58,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 11.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че в наказателното постановление
се съдържа съществено противоречие в индивидуализиращите нарушителя данни,
поради което е невъзможно да се установи безспорен начин субектът на
административното нарушение. Допусната била и непълнота в противоречие с
изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не били посечени законните
разпоредби, които са били нарушени. Не била извършена и преценка относно
наличието на предпоставките деянието да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото
с него наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – РДАА – Пловдив, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 36 – 0000606 от 28.07.2021 г. на и.д.
Директор на РДАА – Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа
на АУАН № 287442 от 09.07.2021 г., съставен от Красимир Славов Кръстев – на
длъжност инспектор към РДАА – Пловдив Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното:
"ТРАНС ИВ 66"
ЕООД като притежател на лиценз на Общността № 11778 от 18.02.2019 г.
осъществявало международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане. По
отношение на дружеството била извършена
комплексна проверка,
започнала с Покана № 50 – 00 – 410 от 29.06.2021 г., в хода на която било
установено, че на 10.12.2020 г., около 09,30 часа, в град Пловдив, ул. ***,
"ТРАНС ИВ 66" ЕООД в качеството си на превозвач допуснало
извършването на международен превоз на товари с товарен автомобил „Ман ТГХ“ с
рег. № ***, от категория N3, собственост на „ОТП - Лизинг“ – клон Пловдив ЕИК ***
и полуремарке „Шмитц“ с рег. № ***, категория О4, собственост на „Порше Лизинг“
ЕООД, ЕИК ***, с водач Т. Д. Т. , ЕГН **********,
извършващ превоз с пътен лист Серия Д № 3178/10.12.2020 г. и международна
товарителница от 10.12.2020г. от Република България до Република Германия, като
водачът не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. След
направена справка в единната информационна система на ИА „АА“ – град София, се
установило, че водачът е притежавал удостоверение за психологическа годност с №
31145 /О/ валидно до 16.01.2016 г.
Констатираното било
квалифицирано като извършено от
"ТРАНС ИВ 66" ЕООД нарушение на разпоредбата на чл. 96г, ал.
1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11/31.10.2020 г. на МТС.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на чл.
96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 58, ал.
1, т. 3 от Наредба № 11 наложил на "ТРАНС ИВ 06" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. ***А имуществена санкция в размер на 3000 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция дължи служебен
контрол за валидността, допустимостта и съответствието на решението на първата
съдебна инстанция с материалния закон.
Съгласно чл.
58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари /Наредба № 11/2002 г. / -
Водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и
товари, трябва да отговаря на следните изисквания: да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т.
2 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно § 5 от ДР на
Наредба № 11/2002 г. - Тази наредба се издава на
основание чл. 7, ал. 3,
чл. 25, ал. 2,
чл. 29, ал. 2,
чл. 31, ал. 2
и § 4а от Закона за
автомобилните превози.
Съгласно § 4а от ЗР на ЗАвтП - За прилагането на този закон и на
ратифицираните международни договори в областта на автомобилните превози
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава
наредби и инструкции.
Съгласно чл. 152, ал. 1, т.
2, б. "б", предл. първо от ЗДвП - Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията: определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и
реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз.
Въз основа на чл. 152, ал. 1, т.
2 от ЗДвП е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания, съгласно § 2 от ПЗР на същата.
Правилото на чл. 8, ал. 1 вр. ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
изисква при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач
на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата да
представят удостоверение за психологическа годност, което е валидно за срок три
години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се
издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1,
ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.
Според чл. 12, ал. 2, т. 2 вр. чл. 13, ал. 1,
т. 4 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ, бр. 97 от
15.10.2002 г.) срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно
превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т - 5 години;
като условие за издаване на свидетелството
за управление на моторно превозно средство за категории С, С1, D, D1 и Ттм е
необходимо представянето на копие на удостоверение за психологическа годност за
издаване на свидетелство за управление на МПС.
Същият срок на валидност на свидетелството за управление на моторно
превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е предвиден и в чл. 51, ал. 4 (Нова - ДВ, бр.
75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013 г.) от Закона за българските лични документи.
Според чл. 7, пар. 3, буква "б" от Директива 126/2006/ЕО „Доказателство
за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват
за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя,
когато свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол
съгласно националните правила за съответствие с минималните стандарти ще
допринесе за свободното движение на хора, ще избегне нарушаването на
конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на водачите
на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да
налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти
за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни
средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да
съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се
определят от срока на валидност на свидетелството. ".
Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива
126/2006/ЕО, "Считано от 19 януари 2013 г. свидетелства, издадени от
държави-членки за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E имат срок на административна
валидност 5 години. ".
В разпоредбата на чл. 7, пар. 3, буква "б", абзац четвърти,
шест и седми от същата Директива 126/2006/ЕО е регламентирано, че:
"Държавите-членки могат да ограничат срока на административна
валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно
средство за нови водачи от всички категории, за да прилагат специфични мерки
към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност. ";
"Държавите-членки могат да ограничат срока на административна
валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните свидетелства за
управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо
да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични
мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение. ";
„Държавите-членки могат да намалят срока на валидност, постановен в
параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство на притежатели,
които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да
прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки,
като опреснителни курсове. Този намален срок на валидност може да се прилага
само при подновяване на свидетелство за управление на превозно средство".
Разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива
126/2006/ЕО е транспонирана в българското законодателства в чл. 51, ал. 4 (Нова
- ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013 г.) от Закона за българските
лични документи/ЗБЛД/ и чл. 12, ал. 2, т. 2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.
Съобразно правната регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕО, се
налага извода, че щом водач на моторно превозно средство има валидно
свидетелство за управление на МПС за съответната категория, той следва да се
счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория,
за срока на валидност на същото това свидетелство за управление на МПС, който
за посочените по-горе категории е пет години и съответно, не следва да се явява
на преглед за физическа и психологическа годност в този срок. Това условие се
потвърждава изрично от съдържанието на Параграф 9 от Преамбюла на Директива
126/2006/ЕО, а именно, че "Поради причини, свързани с прозрачността, тези
прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и
поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството".
Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че предвиденият в чл. 8, ал. 2 (Посл. изм., ДВ, бр. 41 от
01.06.2012 г.) от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на министъра на транспорта,
тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа годност,
което удостоверение се издава при положително заключение от психологическото
изследване на изследваното лице, не съвпада със срока на валидност на
свидетелството за управление на моторно превозно средство – в конкретния случай
за категориите С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т, който срок е пет години.
Разпоредбата чл. 7 от Директивата, наименован "Издаване, валидност и
подновяване", т. 1 от същия, съдържа пет новели - от б. "а" до
б. "д", в които са регламентирани изискванията към кандидатите, за да
им бъде издадено свидетелство за управление на МПС, като в цялата т. 1 не се
съдържа текст, който да предвижда, че държавите - членки могат да въвеждат в
националното си законодателство и периодични медицински прегледи за физическа и
психическа годност извън тези, които се изискват при издаване на свидетелство
за управление на МПС. В чл. 7, т. 3 от Директивата се съдържат текстове, които
предвиждат, че държавите - членки могат да приемат по-строги стандарти,
свързани с контрола на физическата и психическата годност на водачите. Но този
текст се отнася до качествените показатели на контрола, без да се визират
вариации в честотата на неговото прилагане.
Нормата на чл. 7, пар. 3, буква "б", абзац 4 от Директивата, предвижда,
че: "Държавите-членки могат да ограничат срока на административна
валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно
средство за нови водачи от всички категории, за да прилагат специфични мерки
към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност. ". Почти
идентична регламентация е дадена и в чл. 7, пар. 3, буква "б", абзац
6 от Директивата, съгласно който: "Държавите-членки могат да ограничат срока
на административна валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните
свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако счетат
за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други
специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение. ",
както и в чл. 7, пар. 3, буква "б", абзац 7 от Директивата, съгласно
който: "Държавите-членки могат да намалят срока на валидност, постановен в
параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство на притежатели,
които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да
прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки,
като опреснителни курсове. ", като в изречение второ на същия абзац е
указано, че "Този намален срок на валидност може да се прилага само при
подновяване на свидетелство за управление на превозно средство. ".
В случая, чрез прецизиране на националното законодателство при
транспониране изискванията на Директивата, без съмнение се дава възможност на
всяка държава членка да прилага увеличена честота на медицински проверки на
водачите, но само чрез редуциране на срок на валидност на свидетелство за
управление на превозно средство, а не самоцелно и изолирано от нуждите, за
които първично е предвидена необходимостта от доказване на психологическата
годност на водачите.
Изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни
средства са въведени в Закона за движение по пътищата със Закона за изменение и
допълнение на Закона за движението по пътищата (Обн., ДВ, бр. 54 от 2010 г.,
изм. и доп., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.), което изрично е
посочено в § 35, т. 3 от ДР към същия закон. В Закона за българските лични
документи/ЗБЛД/, изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на
превозни средства, касаещи срока на валидност на свидетелствата за управление
на МПС, са въведени с изменение и допълнение на закона, конкретно със
създаването на новите ал. 3, ал. 4 и ал. 5 на чл. 51 от същия - Обн., ДВ, бр.
75 от 02.10.2012 г., в сила от 19.01.2013 г., което изрично е посочено и в § 2
от ПЗР към същия закон. Същевременно, последното изменение на разпоредбата
на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. на министъра на транспорта, на която са се позовали контролните
органи, е направено с ДВ, бр. 41 от 01.06.2012 г., т.е. повече от седем месеца
преди влизането в сила на изменението на чл. 51 от ЗБЛД, поради което
предвиденият в нея тригодишен срок на валидност на удостоверението за
психологическа годност не е съобразен със срока на валидност на свидетелството
за управление на МПС за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т,
регламентиран в ал. 4 на чл. 51 от ЗБЛД. Освен това, в самата Наредба, не
съществува разпоредба, било то в допълнителните или в преходните и заключителни
разпоредби, която да указва, че в същата са въведени изискванията на Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно
свидетелства за управление на превозни средства, относими към регулираните с
наредбата обществени отношения, посочени в чл. 1 и чл. 1а от нея.
Директивите като акт на ЕС, съдържащ правни норми, следва да бъдат транспонирани в националното
законодателство на държавите-членки. Въпреки това обаче дадени разпоредби от
директивите могат да имат директен ефект, както е постановено за първи път в
дело 41/74 Van Duyn ECLI:EU:C:1974:133 и дело 148/78 Ratti ECLI:EU:C:1979:110.
Когато разпоредбите на една директива са безусловни и достатъчно прецизни, тези
разпоредби могат да се използват от лице срещу държавата. Една разпоредба на
законодателството на ЕС е безусловна тогава, когато не подлежи – като прилагане
и ефект - на предприемане на каквито и да било мерки - нито от страна на
институциите на ЕС, нито от държавите-членки. Освен това дадена разпоредба е
достатъчно прецизна, за да бъде използвана от лице и приложена от съда тогава,
когато задължението, което тя вменява, е формулирано по недвусмислен начин.
Независимо дали дадена разпоредба има директен ефект, националното
законодателство следва да се тълкува в светлината на езика и целта на дадена
директива, за да бъдат постигнати нейните намерения, съобразно концепцията за
националните съдилища като част от държавата-членка, субект на задълженията по
тази директива. Макар това задължение за „конформно тълкуване“ да се прилага
първоначално спрямо вътрешното законодателство, конкретно изпълняващо директивата,
задължението е по-широкообхватно. Съдът на ЕС пояснява, че: „Принципът
националното законодателство да се тълкува конформно със законодателството на
ЕС изисква националните съдилища да направят всичко в рамките на правомощията
си, като вземат предвид националното законодателство в неговата цялост, с оглед
гарантиране директивата да се прилага изцяло и постигане на резултат,
съответстващ на преследваната от нея цел.
В случая разпоредбата на чл. 8,
ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на министъра на транспорта поставя
самостоятелни и непредвидени в европейската норма изисквания относно срока на
действие на удостоверението за психологическа годност, като по този начин
изкуствено го отделя от основното му предназначение – да обслужи първичното
издаване или преиздаване на
свидетелството за управление на превозно средство от съответните
категории. Тоест налага се изводът, че изискванията на Директива 2006/126/ЕО са
въведени в ЗДвП и в ЗБЛД, но не са въведени в подзаконовия нормативен акт -
Наредба № 36 от 15.05.2006 г., издадена от министъра на транспорта, на
основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, или ако са въведени, т.е. привнесени,
то тези изисквания са привнесени неправилно и в противоречие с целите на
директивата. При това положение разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. се явява в противоречие с целите на Директива 2006/126/ЕО, поради
което по силата на примата на европейското право не следва да бъде прилагана.
В случая от представените по делото доказателства остава неизяснен
релевантният за правилното разрешаване на спора въпрос – към датата на
осъществяване на международния превоз (10.12.2020г.) водачът Т. Д. Т. притежавал ли е валидно свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и какъв е бил неговият срок на
действие.
Забраната
по чл. 220 от АПК за нови фактически
установявания недопуска изясняване на тези обстоятелства едва пред касационната
инстанция.
Потвърждавайки обжалваното пред него наказателно постановление, районният
съд е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт при неизяснена
фактическа обстановка, поради което същият следва да бъде отменен и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав при спазване указанията на
касационната инстанция по тълкуването и
прилагането на закона.
V. По съдебните разноски.
10. При новото разглеждане на делото на основние чл. 226, ал. 3 от АПК районният съд следва да се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2351 от 23.12.2021 г., постановено по а.н.д № 6503 по описа за
2021 г., на Районен съд - Пловдив, V – ти наказателен състав
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд – Пловдив при спазване указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.