Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 29.03.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г. като
разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело № 5513 по описа за 2012
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от З.Ж.К., Р. В. Д.
и С. В.
Н. /конституирани в хода на делото по реда на чл.227 от ГПК на мястото
на първоначалния ищец -Н. Г.Х./ срещу К.К.Н.
и Ж. Н.Г., иск с
правна квалификация чл.45, ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за сума в размер на общо
120000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт,
осъществен на 06.11.2010г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 06.11.2010г. в гр.
София, ж.к. „*******“ ответникът К.К.Н. е извършил умишлено умъртвяване на Н.Ж.Г.,
в съучастие с ответника Ж.Н.Г.. Починалото лице Н. Г. е син на първоначалния
ищец Н.Х.. За извършеното деяние ответниците са признати за виновни с присъда
по Н.О.Х.Д. № 5614/2011г. по описа на СГС, 27 с-в като е наложено наказание
лишаване от свобода. В резултата на сочения деликт ищцата Х. сочи да е претърпяла описаните в исковата
молба неимуществени вреди – болки и
страдания от безвъзвратната загуба на
синът й, загуба на взаимна обич,
привързаност и подкрепа, уважение и грижовност. Съществено отражение върху емоционалната
дестабилизация на ищцата е оказал начина на извършване на деянието и фактът, че
в него участва и внукът й.
Съобразно изложеното заявява становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът – Ж.Н.Г. в указания законоустановен
срок за отговор по чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата
претенция, поради липса на осъществено противоправно деяние. В изложеното становище
с отговор от 10,07,2017год. ответникът е
изразил становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция с
твърдение между ищцата и пострадалия да са липсвали сочените в исковата молба
отношения на обич и привързаност.
Поддържа конституираните по реда на чл.227 от ГПК ищци да са извън кръга
на лицата имащи възможност да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на починалия, а именно братя и сестри
и низходящи от втора степен съобразно тълкуването дадено с постановление
на Пленума на ВКС с №4/1961год., №5/1969 и №2/1984год.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция.
Ответникът-К.К.
Н. не излага становище по
основателността на исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С влязла в сила на 13,08,2015год. присъда по Н.О.Х.Д.
№ 5614/2011 г. по описа на СГС, 27състав, ответникът К.К.Н. е признат за
виновен за това, че на 06.11.2010г. в гр.София, жк.”*******",
бл.********в съучастие като извършител с Ж.Н.Г. - помагач, умишлено умъртвил
другиго: Н.Ж.Г. като убийството е извършено по особено мъчителен начин за
убития и с особена жестокост - чрез нанасяне с нож на множество прободно -
порезни рани в гръдния кош и по тялото, с увреждане на белите дробове и
последвала масивна кръвозагуба: четири порезни наранявания по лицето, от които
три в областта на челото и една на лявата скулна област,охлузвания и
кръвонасядане в дясната половина на лицето, едно прободно-порезно нараняване в
лявата слепоочна област с V- образна форма, проникващо в черепната кухина в
областта на лявата средна черепна ямка с увреждане на мозъчните обвивки на
мозъка, с направление на раневият канал отпред-назад и отляво надясно,едно
порезно нараняване на лявата ушна мида, по задната й повърхност, две
повърхностни прободно- порезни наранявания по задната повърхност на шията, едно
повърхностио- прободно- порезно нараняване в горната част на гърба, среднинно и
три драскотини в същата област, косо разположени, успоредни една на друга,две
сливащи се прободно- порезни наранявания на шията отляво, като предностоящо е с
ход отляво-надясно, отдолу - нагоре и отпред-назад, а задно стоящото е с ход
отляво-надясно и леко отгоре- надолу, без засягане на магистрални съдове, две
прободно-порезни наранявания на гърдите отляво, проникващи в грьдната кухина с
увреждане на белия дроб с ход отпред-назад и леко отгоре-надолу, едно
прободно-порезно нараняване на гърба, вдясно от гръбначния стълб, проникващо в
грьдната кухина с нараняване на белия дроб с направление на раневия канал
отзад-напред и отдолу-нагоре, две прободно - порезни наранявания на гръдния кош
отдясно по средната мишична линия, едното проникващо в гръдната
кухина с наряняване на белия дроб, а другото проникващо в гръдната и коремната кухини с нараняване на белия дроб,
де диафрагмален купол и черния дроб, една голяма прободно-порезна рана на
корема горно десният квадрант, проникваща в коремната кухина с прерязване на
долнать половина на десния лоб на черния дроб, една подкожна прободно-порезна
рана по предната повърхност на лявата предмишница, множество порезни
наранявания по китките, дланите и пръстите с вид на „защитни",обширно охлузване
с пергаментен вид в поясната и кръсната области, двустранен хемопневмоторакс
/излив на кръв и навлизане на въздух в гръдната кухина/, изразена анемия
/обезкървяване/ на трупа, счупване на седмо ребро отляво по предна мишична
линия и кръвонасядане на междуребренната мускулатура, поради което и на
основание чл.116, ал.1, т.6, вр.
чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 18 години.
Със същата присъда ответникът Ж.Н.Г. е
признат за виновен за това, че на 06.11.2010г. в гр.София, в съучастие като помагач -
умишлено улеснил, чрез отстраняване на спънки - осигурил достъп до жилището на
пострадалия, находящо се в гр.София, жк. „*******", бл.********, като
предоставил ключ на извършителя К.К.Н.,***, умишлено да умъртви другиго - баща
му - Н.Ж.Г., поради което и на основание чл.116, ал.1, т.З, пр.1,
вр. чл.115, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК му наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 18г.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпита на св.И.Б.Р.се установява, че Н.Х.
и пострадалия Н. Г. са били в добри
отношения, чували се по телефона, макар и да не живеели заедно той посещавал
майка си 3-4 пъти седмично, а когато Н.Х. изразявала желание я вземал при себе
си. Осигурявал и финансова подкрепа на майка си и се интересувал от
емоционалното й състояние. След съобщението за смъртта му Х. много се разстроила, питала непрекъснато
за него и искала да осъдят виновните.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля П.С.Т., от които се установява, че Н. не е бил в добри
отношения със сестрите си и майка си като свидетелката сочи да е виждала
майката на пострадалия само два пъти в периода от 1982год. до смъртта на Н.,
вторият от които на погребението на пострадалия.
Съдът не
кредитира показанията на свидетеля за лошите отношения между Н. Г. и Н.Х., тъй като за същите свидетелката
няма непосредствени впечатления, а сочи на мнение изразено от съпругата на
пострадалия М.. Фактът, че първоначалната ищца и пострадалия са живели
в различни домакинства не се оспорва и
твърди от ищцовата страна, а се установява и от свидетелските показания на Р.,
която сочи за свои непосредствени възприятия.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.осн.чл.45, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените
пет законови предпоставки, а именно:
извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди/имуществени или неимуществени/, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат и вина.
Съобразно чл.45, ал.2 от ГПК във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
Горната група факти подлежи на
доказване от ищеца. В тежест на ответника е да установи възраженията в отговора.
С оглед
приложената присъда постановена по НОХД № 5614/2011 г. по описа на СГС,
27състав, влязла в сила на 13,08,2015год. и съобразно
разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно която съдът разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието е обвързан от това, дали е налице противоправно деяние, виновно
извършено от дееца, настоящият състав намира, че е налице фактическият състав на непозволено
увреждане и съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на
причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
С оглед установеното обстоятелство, че
престъплението е извършено съвместно от ответниците по делото на основание
чл.53 от ЗЗД същите отговарят солидарно.
Неоснователни са доводите на процесуалния
представител на ответника Ж.Г. за липса
на активна материално правна легитимация на ищците, конституирани по реда на
чл.227 от ГПК, тъй като задължителната практика на ВС, изведена с ПП
№4/1961год., №5/1969 и №2/1984год. ограничава кръга на лицата имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди до низходящи, възходящи и съпруг. Т.е.
законните правоприемници на Н.Х. нямат право на обезщетение. Настоящия състав
не споделя тези доводи, доколкото участието в настоящото производство на Р.В.Д.,
С.В. Н. и З.Ж.К., е в качеството им на законни правоприемници
на починалия ищец, а не е обусловено от заявяване на самостоятелни права,
търсещи обезвреда на неимуществени вреди.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД е свързано с преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат, причинените болки и страдания и др. конкретни обстоятелства. В конкретния казус съдът намира, че се касае до извършване на тежко укоримо от обществена гледна точка противоправно деяние, което с оглед характера, интензитета и степента на засягане на обществените отношения е признато от закона и за престъпление. Касае се до извършено посегателство свързано с накърняване неприкосновеността на личността. Престъпленията против живота, освен че са най-тежките посегателства срещу личността, са пряко насочени срещу едно неотчуждимо право на човека и това е правото на живот като изключителна ценност, ползваща се от засилена нормативна закрила следваща от конституционния принцип посочен в член.28 от КРБ прокламиращ, че „Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление”.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени страдания вследствие на извършеното
деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените от Н.Х. неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 100000.00лв. При определяне
на същите съдът съобрази родствената
връзка между ищцата и пострадалия /родител-дете/, възрастта на ищцата /80год. / и Н. Г. /57год./ към датата на престъплението,
съществувалите преди деянието близки отношения между тях, макар и живели в
отделни домакинства, обстоятелството, че ищцата тежко е приела загубата на сина
си, постоянно го споменавала, фактът, че към датата на извършване на деянието е
била във възраст, която закономерно за в бъдеще предполага все по-голяма нужда
от подкрепа и грижи, които по причина извършеното престъпление не биха могли да
бъдат полагани от синът й. По изложените по –горе съображения съдът не
кредитира показанията на св.Т., досежно влошените отношения между Н. Г. и Н.Х.,
доколкото не се излагат лични впечатления, а фактът, че свидетелят не е виждал
често Н.Х. не сочи на липса на емоционална връзка между майка и син.
Съобразявайки всички тези факти и предвид изживения психически стрес от преживяното, включително съзнавайки, че
престъплението е извършено с участието на сина на починалия, съдът намира, че претърпените неимуществени вреди подлежат на
справедливо обезщетяване със сума в размер на 100000,00лева.
С оглед горните мотиви исковата претенция следва да бъде уважена в посочения размер
и отхвърлена за разликата като неоснователна.
С оглед нормата на чл.5,
ал.1 от Закона за наследството и чл.10, ал.1 и ал.3 от ЗН ищците следва да
получат сума, както следва: З.Ж. К.-сума в размер на ½ от обезщетението
или 50000,00лв., Р. В. Д. и С.В.
Н. по ½ от съответната за М. Ж.Н. или по 25000,00лв.
В посочените размери
исковите претенции следва да бъдат уважени и отхвърлени за разликата като
неоснователни.
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се счита в забава и без
покана. Ето защо с оглед основателността на главната искова претенция
основателна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава от датата на
увреждането -06,11,2010год. до изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода от спора на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, но по делото няма данни за извършени такива.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер на 4000,00лева- държавна такса.
На адв.М. П. на осн.чл.38 от ЗАдв. възнаграждение
не се присъжда, тъй като в договор за правна защита и съдействие от
27,03,2012год. и договор № 0547890 не е
налице договорена безплатна помощ по смисъла на чл.38 Задв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.К.Н., с ЕГН: **********, с адрес ***, и Ж.Н.Г.,
с ЕГН **********, с адрес *** солидарно да заплатят на З.Ж.К., /конституирана в
хода на делото по реда на чл.227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец -Н. Г.Х./, на
осн.чл.45 от ЗЗД сума в размер на 50000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н.Ж.Г., в
резултат на извършено на 06,11,2010год. умишлено
умъртвяване, ведно със
законната лихва от 06,11,2010год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над
50000,00лв. до предявения размер от 60000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА К.К.Н. с ЕГН: **********, с адрес ***, и Ж.Н.Г.,
с ЕГН **********, с адрес *** солидарно да заплатят на Р. В. Д.,
с ЕГН ********** /конституирана в хода на делото по реда на чл.227 от ГПК на
мястото на първоначалния ищец -Н. Г.Х./,
на осн.чл.45 от ЗЗД сума в размер на
25000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н.Ж.Г., в резултат на извършено
на 06,11,2010год. умишлено умъртвяване, ведно със законната лихва от 06,11,2010год.
до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 25000,00лв. до предявения размер от 30000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА К.К.Н. с ЕГН: **********, с адрес ***, и Ж.Н.Г.,
с ЕГН **********, с адрес *** солидарно да заплатят на С. В. Н./,
с ЕГН ********** /конституирана в хода на делото по реда на чл.227 от ГПК на
мястото на първоначалния ищец -Н. Г.Х./,
на осн.чл.45 от ЗЗД сума в размер на
25000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н.Ж.Г., в резултат на
извършено на 06,11,2010год. умишлено умъртвяване, ведно със законната лихва от 06,11,2010год.
до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 25000,00лв. до предявения размер от 30000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА К.К.Н. с ЕГН: **********, с адрес ***, и Ж.Н.Г., с
ЕГН **********, с адрес *** да заплатят по бюджетна сметка на Софийски градски
съд на основание чл.78, ал.6 от ГПК
сума в размер на 4000,00лева-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: