Р Е Ш Е Н И Е
№26/15.1.2018г. 15.01.2018 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав
На 09.01. 2018 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Ир. П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 4010 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № *** г. на *** на ДТ „Н. К.“ гр.Я. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „***” при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдителен иск за заплащане на сумата от 3192.00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 22.09.2017г – 22.02.2018г. – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.
Ищецът твърди да е незаконосъобразно уволнен, тъй като не са налице предпоставките на уволнителното основание „съкращаване в щата”, като твърди функциите, включени в длъжността му да не са реално премахнати или ако е извършено не е спазена законовата процедура.Твърди,че не е извършен задължителен подбор съгласно разпоредбата на чл.329,ал.1 КТ,като след т.нар.съкращаване на щата в театъра продължавали да съществуват длъжности като неговата в т.ч. и други длъжности сходни на длъжността която заемал, което означавало,че подбора по чл.329,ал.1 КТ като част от процедурата по съкращаване на щата бил задължителен и липсата му превръщала самото съкращение в акт без законова стойност. Поддържа евентуално доводи за нарушение на процедурата по уволнението, а именно че по отношение на него са налице основанията за предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ , тъй като боледувал от болест,която била определена в Наредба на МЗ и болестта попадала в списъка на професионалните болести включени в Приложение към ПМС № *** от 29.03.2001 год.,като била описана в т.2.3 като „***“, а работодателят не поискал предварително разрешение за уволнението от Областната инспекция по труда. Поддържа, че работодателят не е изпълнил задължението си да извърши подбор.
В депозирания в законоустановения срок отговор, ответникът твърди уволнението да е законосъобразно, тъй като ищецът не посочвал точно конкретното си заболяване и не представял доказателства за това,като цитирания списък с приложение към ПМС № *** 29.03.2001 год. било отменено с ПМС № *** 16.07.2008 год., поради което и не попада в обхвата на закрилата по чл.333 КТ. Твърди, че длъжността която заемал ищецът били две щатни бройки ,като е извършено реално съкращение на щата и не съществувала вече такава бройка, съответно функциите, включени в длъжността са възложени за изпълнение на лица наети по програма „***“ на основание договор за заетост,които са сключени между Агенция по заетостта, чрез Бюро по труда- в гр.Я. в качеството на възложител и ДТ“Н. К.“ гр.Я.. Счита, че съкращението е реално, извършено от компетентен орган и тъй като е премахната длъжността „***“ не е имал задължение да извършва подбор.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца.
Ответникът чрез процесуален представител оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните и видно от представените писмени доказателства е, че са били в ТПО, по силата на което ищецът е изпълнявал в предприятието на ответника длъжността „***“. Безспорно е още, че ТПО е било прекратено с приложената заповед от 22.08.2017 год., връчена на лицето на същата дата, на осн. чл. 328,ал.1,т.2 от КТ, във връзка със заповед на Директора за съкращаване на щата за длъжността „***“. Ищецът е представил и копие от трудовата си книжка, включително регистрационна карта в БТ – гр. Я., видно от която същият е регистриран като безработен.
Освен горепосочените писмени доказателства ищецът е представил копие от свидетелство за управление на МПС, както и от регистрационен талон.
В подкрепа на твърдението си, че страда от професионално заболяване ищецът е представил 13 броя болнични листове , касаещи продължителни периоди през времето 25.11.2016 г. – 01.08.2017 год., като във всички тях като причина за неработоспособността е посочено – общо заболяване – ***. Приложени са още 2 броя епикризи от 27.05.2017 г. и 01.08.2017 год., в които като водеща диагноза е посочена същото заболяване.
Със заповед на *** на ДТ № *** год. е определено да се извърши съкращаване на щата за длъжност „***“ и за двете щатни бройки, както и да се предприемат действия по прекратяване на ТПО със заемащите ги лица. Със заповед на *** на ДТ № *** год. е определено да се създаде нова щатна бройка, за длъжност – ***, считано от 22.08.2017 год., което да се отрази в новото щатно разписание, както и да се сключи ДС с лицето И.Н., за изпълнение на новосъздадената длъжност.
Към отговора на исковата молба ответникът е приложил щатно разписание , в сила от 01.04.2017 год., според което общата численост на работещите е 26 бр., като са били предвидени две щатни бройки – ***- А.П.А. и И.Н. И., с посочена основна месена заплащат и ДТВ, като за Н. е определено друго ДТВ и в размер на 150 лв.
Приложено е и щатно разписание в сила от 21.08.2017 год., според което броя на работещите е общо 25, като липсва предвидена длъжността ***, а се създава длъжност – ***.
Ответникът е приложил още договор за заетост от 17.02.2017 год., сключен между него, в качеството на работодател и АЗ чрез БТ – гр. Я., в качеството на възложител, по силата на който страните са се споразумели, възложителят да предостави на работодателя средства от държавния бюджет по програма „***“, за 9 работни места , за лица наети по трудов договор за срок от 12 месеца. Приложен е и списък на лицата, наети по програмата. Представен е и договор за заетост от 10.08.2017 год., сключен между ответника, в качеството на работодател и АЗ чрез БТ – гр. Я., в качеството на възложител, по силата на който страните са се споразумели, възложителят да предостави на работодателя средства от държавния бюджет по програма „***“, за всяко насочено от възложителя безработно лице, наето по трудов договор за срок до 5 месеца.Приложен е и списък на наетите три броя лица, с посочена длъжност – ***.
Освен горните писмени доказателства ответникът е представил копия от сключеното допълнително споразумение с И.Н. за преминаване на новосъздадената длъжност, от 22.08.2017 год., уведомления и справки от НАП.
Във връзка с оспорванията на ищеца, ответникът е представил и трудови характеристики за длъжностите – „***“, „***“ и ***“.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Ж. – *** при ответника посочва, че в длъжността му влизат много повече функции от тези на ***, включително и задълженията на последния.Той бил един вид началник на ***, организирал работата, когато предстояло представление.Организирал работата и отчитал пред ръководството. В момента разполагали с трима ***. Св. И.Н. бил ***, но помагал при товаренето и разтоварването на декорите. Не знаел дали длъжностната му характеристика включвала и сглобяване и разглобяване.
Св. Н.- *** при ответника посочва, че изпълнява тази длъжност от есента на 2017 год.Не участвал в сглобяването на декора.Имал задължение да превозва декора и да стоварва и натоварва.Получавал допълнително 150 ;в. именно за тази *** дейност.Автомобила бил карал и преди това. Имало промяна в щатното разписание и съответно заемал нова длъжност с нова трудова характеристика.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекс на труда /КТ/.
Настоящият съдебен състав преценява, че прекратяването на трудовия договор на ищеца на основание чл.328,ал.1,т.1,пр.2 КТ е извършено от работодателя при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда, по следните съображения:
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на горепосоченото правно основание се предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1/ съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2/ моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3/ компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4/ работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност.
Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване, считано от един определен момент за бъдеще, на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно основание. В решение № 155/20.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV г.о. и др. е предвидено, че ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. В процесния случай ищецът е оспорил уволнението на следните основания: съкращаването на щата не е извършено или ако е извършено, не е спазена процедурата за това, т.к. от една страна, работодателят не се е мотивирал какви са причините за извършеното съкращаване, а от друга не е извършен подбор, съгласно чл. 329,ал.1 КТ, т.к. в театъра съществуват сходни длъжности – *** и ***, не е спазен чл. 333,ал.1,т.3 от КТ, като не е поискано разрешение от ИТ, а ищецът е работник, боледуващ от болест, определена в Наредба на министъра на здравеопазването- Списък на професионалните болести, Приложение към ПМС от 29.03.2001 год.
На първо място ЯРС счита, че в процесния случай от събраните по делото доказателства се установява, че е извършено реално съкращаване на щата за длъжността – „***“. По делото са представени отменено и действащо щатно разписание, последното прието въз основа на неоспорена заповед на *** на ДТ“Н.К.“, видно от които в действащото от 21.08.2017 год. щатно разписание не фигурира длъжността – „***“. Причините за съкращение на тази длъжност е въпрос на преценка на работодателя за целесъобразно и ефективно осъществяване на дейността на театъра и не подлежи на съдебен контрол. Доводите на ищеца в тази насока, а именно че работодателят не е мотивирал нуждата от съкращаване са неоснователни. На съдебен контрол подлежи уволнението, извършено въз основа на съкращението в щата - Решение №255/11.02.2015 по дело №194/2014 на ВКС, ГК, IV г.о.
На следващо място и т.к. се твърди от ищеца, че длъжността „ ***“ е сходна на длъжността „***“, т.к. включва и трудовите функции на последната длъжност следва да се има предвид, че с решението по гр.д.№ 1561/ 2010 г., съставът на Върховния касационен съд, ІV г.о., изрично е посочил, че ако съкратената длъжност е била от ръководно естество, а новосъздадената е свързана с пряка изпълнителска работа, не може да се приеме, че има идентичност между тези длъжности, независимо дали са представени длъжностните им характеристики. По аналогия от противното и т.к. по делото безспорно се доказа, че длъжността *** е ръководна по своята същност /длъжностна характеристика, показанията на св. Ж., вкл. твърденията на самия ищец/, а длъжността „***“, включва изпълнителска работа, не може да се приеме, че запазването на длъжността „***“ опорочава съкращаването на щата при ответника. Не без значение е и обстоятелството, че задълженията на ***, респ. трудовите му функции по длъжностна характеристика са доста повече и по-различни от тези на ***.
По отношение на новосъздадената длъжността „***“, съдът счита, че не следва да бъде възприет и доводът, че реално съкращаване на щата не е налице, защото наред със закриването на длъжността „***” е разкрита длъжност за „***” .Доказателства за наличието на съществени различия в трудовите функции на двете длъжности се съдържат, както в представените щатни разписания, така и представените длъжностни характеристики за двете длъжности, така и в показанията на св. Н.. Факта, че работодателят не е предложил новосъздадената длъжност на ищеца по настоящото дело, респ. дали последният отговаря на изискванията за заемането й не са предмет на настоящото производство.
Предвид всички изложени до тук мотиви, неоснователно е твърдението на ищеца, че извършването на подбор по чл. 329,ал.1 от КТ е задължително в случая. Към датата на уволнението са били съкратени и двете щатни бройки за длъжността „***“. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че не е задължителен подбора, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки за съответната длъжност с еднородни трудови функции /както беше изложено въз основа на приетите доказателства, съдът приема, че нито длъжността ***, нито длъжността ***, са такива с еднородни на сценичния работник трудови функции/.В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя.В процесния случай подбор не е извършен от работодателя и неговия отказ да извърши подбор по чл.329 КТ не подлежи на съдебен контрол, тъй като извършването му не е задължително. Практиката приема също така, че съкращаване на щата е налице и когато длъжността се премахва от щата на предприятието, но функциите й се включват/ прибавят, съвместяват/ към трудовите функции на друга длъжност или се разпределят между други длъжности. В процесния случай не се установи твърдението св. Н. да изпълнява в пълен обем основните съществени функции на ***, нито че му се заплащат допълнително 150 лв. за съвместяване именно на тази длъжност.
Съдът счита, че следва да бъде отхвърлен и доводът за незаконност на уволнението , поради неспазване на разпоредбата на чл. 333,ал.1,т.3 от КТ .С така наречената предварителна закрила се ползва всеки работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването . В чл. 1, ал. 1 от Наредба № *** от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ е предвидено, че закрила при уволнение имат работници или служители, боледуващи от някоя от следните болести- исхемична болест на сърцето, активна форма на туберкулоза; онкологично заболяване; професионално заболяване; психично заболяване;захарна болест
В процесния случай ищецът твърди, че към датата на уволнението е страдал от професионално заболяване, определено в ПМС 157/2008 год. . Според РЕШЕНИЕ № 230 ОТ 01.11.2016 Г. ПО ГР. Д. № 502/2016 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС - Процедурата, свързана със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, е установена единствено с цел да се защитят работниците или служителите, които наистина страдат от съответните заболявания. Ето защо нарушенията на тази процедура могат да доведат до незаконосъобразност на уволнението само при доказване на заболяването в хода на делото, по което се разглежда искът за неговата отмяна. Когато работодателят оспори наличието на заболяване и в приетите по делото медицински документи се съдържат противоречиви данни, в тежест на работника или служителя е да установи безспорно, че е страдал от това заболяване към момента на връчване на заповедта. Обичайното доказателствено средство за целта е съответната съдебно-медицинска експертиза, приета по делото. Такова могат да бъдат и административните актове и решенията на административните съдилища, касаещи здравословното състояние на работника или служителя. Изцяло от компетентността на гражданския съд обаче е да установи обективното наличие на заболяването към момента на връчване на уволнителната заповед при съвкупна преценка на всички доказателства по делото и съобразяване с доказателствената тежест.
С определението по насрочване на делото, съдът е дал указания на ищеца, че носи тежестта да установи посоченото обстоятелство, което се оспорва.В резултат на това ищецът е представил описаните по-горе в настоящите мотиви болнични листове, в което е записано заболяването му, определено като общо такова и епикризи, едната касаеща болничен престой, а другата – престой в специализирано заведение за рехабилитация. Други доказателства, посочени по-горе – съответните актове, с които заболяването да е признато като професионално такова към датата на уволнението, респ. доказателствено искане за назначаване на експертиза, въпреки указаната доказателствена тежест не са ангажирани в производството.
В обобщение и т.к. по делото не се доказа наличието на нито една от твърдените в исковата молба предпоставки за незаконността на уволнението , то главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на този иск води до неоснователност и на акцесорните такива – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност по чл. 344,ал.1,т.2 КТ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа по чл. 344,ал.1,т.3 КТ.
С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски, но такива не следва да бъдат присъждани, т.к. не са поискани, нито са релевирани доказателства за извършването им.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените А.П.А., ЕГН ********** против ДТ „Н. К.“-гр. Я., със седалище и адрес на управление гр. Я., ЕИК ********* , искове по чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед №*** г.; по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***“ и по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3129 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от обявената в о.с.з. дата на постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: