РЕШЕНИЕ
№ 1069
гр. Перник, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Колева
при участието на секретаря М. М. Д.
като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело №
20251720101785 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“.
Ищецът твърди, че на *****, при движение по ***** край с. С., водачът Й. Т.
преминал с автомобил „*************“, рег. № ************* през необозначен и
необезопасен предмет (гума) на пътното платно. В резултат по автомобила били причинени
материални щети по автомобила, застрахован при ответното дружество със застраховка с
„Каско +“, валидна в периода 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г., като повредите били подробно
описани в уведомление за щета и опис-заключение по преписка № ********************.
На увреденото МПС бил извършен ремонт, възложен на „********************, за което
била е издадена фактура за 1339,31 лв. с ДДС, изплатена от застрахователя на 19.06.2020 г.
Изложени са съображения, че с плащането за ищеца се породило правото на регресен иск
спрямо Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за сумата от 1354,31 лв. (вкл. 15,00 лв.
ликвидационни разходи), доколкото по силата на чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът бил отговорен
за поддържане на пътищата. На ответника била изпратена регресна покана, но последният
не е изплатил дължимата сума.
При изложените твърдения се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1354,31 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
автомобилна застраховка „Каско +" във връзка с щета № ******************** и
ликвидационни разходи за определянето му, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба – 20.01.2025 г., до окончателното изплащане на
сумата, както и сторените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва твърденията
за наличие на необозначен и необезопасен предмет (гума) на пътя, както и причинно-
следствена връзка между него и претърпените от автомобила вреди.
Оспорва предпоставките за суброгация и валидността на извършеното плащане, като
1
поддържа, че липсват доказателства, че застрахователният договор да е бил в сила към
момента на ПТП, да са били представени документи за извършен оглед и заснемане на МПС
като условие за влизане в сила на договора, да са били плащани застрахователните вноски.
Позовава се на липсата на протокол за ПТП, изготвен от органите на Пътна полиция,
с който да се установи мястото на произшествието, наличието на препятствие (гума) на
пътното платно, конкретният механизъм на ПТП и действителните щети по автомобила.
Излага съображения за доказателствената стойност на уведомлението за щета по полица
„Каско +“, доколкото същото не е съставено от длъжностно лице, а възпроизвежда
твърдения на водача, който е заинтересован.
Оспорва начина на изчисляване стойността на вредите, респ. стойността на
необходимите разходи за ремонт.
Посочва, че не е ясно при какви условия е станало ПТП (скорост, част от
денонощието, лента на движение и др.). В тази връзка в условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на ПТП с нарушението на правилата за движение по чл. чл.
20, ал. 2 от ЗДвП досежно избора на подходяща скорост, адекватната реакция при
възприемане на пътната обстановка, съответно – спиране или намаляване на скоростта при
възникване на опасност. Поддържа, че дори на пътния участък да е имало гума,
възникването на препятствието не може да се вмени във вина на ответника и същото
представлява случайно събитие, като в тази връзка цитира съдебна практика.
В законоустановения срок ответникът е искане като трето лице помагач на страната
на ответника да бъде конституиран „Автомагистрали“ ЕАД. В случай на уважаване на
главната искова претенция ответникът е предявил и обратни искове с искане третото лице-
помагач да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 1354,31 лева, ведно със законната
лихва депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Изложени са
съображения, че по силата на договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-
1/01.03.2018 г., дейностите по поддържане и ремонт на процесния пътен участък по
местонастъпване на ПТП, е била възложена на дружеството „Автомагистрали“ ЕАД,
включително и за м. април 2020 г. били възложени дейности за почистване, събиране на
битови и други отпадъци, както и охрана, като в чл. 28 от споразумението е уредена и
имуществената отговорност на „Автомагистрали“ ЕАД като изпълнител.
С определение от 10.06.2025 г. съдът е конституирал като трето лице-помагач на
страната на ответника дружество „Автомагистрали“ ЕАД и е приел за съвместно
разглеждане в производството предявения от ответника обратен иск.
В срока за отговор третото лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД изразява
становище за допустимост но неоснователност на главния и на обратния иск. Оспорва
фактите, посочени от ищеца по главния иск, включително механизма на ПТП, мястото на
настъпване, както и вида и размера на щетите и наличието на извършени разходи за ремонт.
Акцентира, че не може да се установи скоростта на автомобила към момента на инцидента,
и спазването от страна на водача на задълженията му по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП при избора на
скорост. Въвежда твърдение за съпричиняване от страна на водача на вредоносния резултат,
тъй като не се е съобразил с обстоятелството, че се движи в участък с ремонтни дейности. В
тази връзка поддържа, че дори да се приеме, че ПТП е настъпило, то не е вследствие на
противоправно поведение на ответника, а представлява случайно събитие. Цитира съдебна
практика в подкрепа на становището си. По отношение на предявения обратен иск ТЛП
оспорва наличието на причинна връзка между свое поведение и произшествието.
Подчертава, че между него и ответника е сключен договор за обществена поръчка, по който
изпълнението на ремонтните дейности става само при изрично възлагане чрез задания
(месечни, допълнителни или извънредни), като при непредвидени обстоятелства (каквото е
твърдяното препятствие) ТЛП има задължение да реагира само след писмено или устно
възлагане от страна на възложителя (ответника), каквото в случая не е налице, като се
позовава на съдебна практика. Поддържа, в договора не е предвидено задължение за
„Автомагистрали“ ЕАД да следи за възникване на опасности или инциденти, а само да
реагира при възложени действия, в противен случай би му се прехвърлила изцяло
отговорността на възложителя. Посочва, че не е доказано нито неизпълнение, нито
некачествено изпълнение на възложени дейности, което да е довело до ПТП. Представя
2
сертификат за изпълнение на месечни дейности за април 2020 г., който доказва, че работата е
била приета и платена от ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с главен осъдителен иск с правна квалификация чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД на регресна претенция за изплатено
обезщетение във връзка с вреди по МПС, настъпили в следствие на ПТП, като според
твърденията на ищеца отговорността на ответника произтича от виновното поведение на
определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването
на задълженията на АПИ за поддържане в изправност пътища – част от републиканската
пътна мрежа. Предявен е обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр.
чл. 258 от ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено специално суброгационно право в отклонение от
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението, като соченото
разрешение е приложимо и в хипотезата на чл. 410, ал. 1 КЗ, по аргумент от разясненията в
т. 15 от ППВС № 7/1977 г.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, на които Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е възложила да
поддържат в изправност пътища - част от републиканската пътна мрежа, и носи отговорност
за бездействията на тези лица. АПИ като признато от правото за юридическо лице (чл. 21, ал.
2 ЗП) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез своите
органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД
като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по
повод на изпълнение на възложената им от агенцията работа. В този смисъл ищецът иска да
бъде ангажирана гаранционната отговорност на агенцията по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД като собственик на процесния път за виновното поведение на съответни физически
лица, на които им е възложено да поддържат в изправност пътищата от републиканската
пътна мрежа, и в частност – на процесния пътен участък.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на
когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на
които е възложил да поддържат в изправност пътищата, част от републиканската пътна
мрежа. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49
ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
ППВС № 4/1975 г. и т. 2 от ППВС № 17/1963 г. Съгласно задължителните за съда разяснения,
дадени в ППВС № 7/1959 г., юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато
не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
По делото не са спорни фактът на настъпването на ПТП с участието на л.а.
„*************“, рег. № *************, застрахован при ищцовото дружество, че
участъкът от пътя, на което е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника, както и че е
налице сключен договор за обществена поръчка № РД-38-1/01.03.2018 г., по силата на който
именно „Автомагистрали“ ЕАД отговаря за поддръжката на пътния участък, в който се сочи,
че е настъпило ПТП, като сочените обстоятелства са отделени за безспорни между страните
и ненуждаещи се от доказване с приетия за окончателен доклад по делото.
3
Във връзка с процесното ПТП застрахованото лице е подало уведомление за щета
******************** на 29.04.2020 г., като е посочило, че ПТП е настъпило на *****, при
движение по ***** край с. С., като водачът Й. Т. преминал с автомобил „*************“,
рег. № ************* през необозначен и необезопасен предмет (гума) на пътното платно, в
резултат на което по автомобила били причинени материални щети –
„********************“. Идентични съображения са изложени и от водача на лекия
автомобил Й. Т. в Приложение № 1, депозирано до застрахователя, в което той е посочил
времето и мястото на настъпване на ПТП, а като причина е посочил „имаше гума от ТИР на
пътя“ и е депозирал и саморъчни писмени обяснения в този смисъл.
От приложената застрахователна полица, се установява правнорелевантният факт, че
при настъпване на ПТП лекият автомобил е бил застрахован при ищцовото дружество по
силата на застраховка „Каско+“, по застрахователна полица ******************** с
валидност 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г. Видно от възлагателно писмо, изх. №
212180/13.05.2020 г., приемо-предавателен протокол от 29.05.2020 г. и фактура №
9813/15.06.2020 г. е бил извършен ремонт в доверен сервиз „********************, във
връзка с щета ********************/29.04.2020, заведена на 29.04.2020 г., на стойност
1339,31 лв. с вкл. ДДС, като сочената сума е била заплатена от страна на ищеца в полза на
сервиза на 19.06.2020 г., видно от платежното нареждане на л. 28. До АПИ е била отправена
регресна покана – л. 15-16 за възстановяване на извършените от застрахователя разходи, за
която няма данни кога е получена от ответника.
Разпитан в с.з., свид. Й. Т. – водач на лекия автомобил, излага, че ПТП се е
осъществило в тъмната част на денонощието, около 19-20,00 ч. вечерта на автомагистрала
„С.“, по време на служебно пътуване към магазин „*****“ в посока от гр. ***** към гр.
*****, като се движел с автомобил служебно предоставен за командировката. Карал в лявата
лента на магистралата, докато в дясната имало повече автомобили, движещи се с около 80–
90 км/ч. Твърди, че е спазвал ограниченията и се движел нормално, на къси светлини, както
обикновено прави на магистрала, за да не заслепява останалите водачи.
Внезапно пред него на пътното платно видял гума от ТИР, паднала и оставена в
лявата лента. Нямало никаква маркировка, предупреждение или сигнализация за гумата на
пътното платно. Според него тя се намирала изцяло в лявата лента, без конуси, без
обозначения, и била трудно видима. Малко преди това автомобилът непосредствено пред
него, който също се движел в лявата лента, подал мигач и успял да се прибере в дясната
лента, като свидетелят изразява предположение, че този водач е видял гумата навреме и е
реагирал, но за него самия обаче не е имало такава възможност да избегне препятствието.
Отдясно имало коли, отляво – мантинела, и според думите му единственият избор бил да се
блъсне или в другите автомобили, или в мантинелата, или в гумата, като избрал гумата.
Ударът бил в предната част на автомобила, като свид. Т. не е сигурен точно от коя
страна. След сблъсъка веднага подал десен мигач, преместил се в аварийната лента и спрял.
Прегледал щетите – спомня си за повредена предна броня и спукано казанче за антифриз.
Купил антифриз от близката бензиностанция, за да може да долива и да продължи
движението. После потърсил контакт с офиса, който отговаря за служебните автомобили,
като не е сигурен дали е сигнализирал телефон 112.
Относно мястото на инцидента свидетелят уточнява, че се намирал на автомагистрала
„С.“, на около 500–700 метра преди ресторант *************, до който имало и
бензиностанция. На около 400–500 метра напред свид. Т. видял спрял ТИР, чийто водач
сменял гума. ТИР-ът, според него, бил спрян приблизително по средата между мястото на
удара и бензиностанцията. Той разпознал, че гумата на пътя е от този ТИР, тъй като лично
видял как водачът подменя гумата. Свидетелят отишъл при него, но шофьорът бил
чужденец и не разбирал български, затова разговор не се получил. В същия район имало и
полицаи, с които той разговарял. Показал им автомобила и щетите, разказал за ситуацията.
По думите му полицаите го попитали дали може да продължи движението и след като той
потвърдил, му казали, че може да се прибере с колата.
След инцидента свидетелят няколко пъти спирал по пътя, за да провери дали
автомобилът може безопасно да се движи, тъй като казанчето за антифриз било повредено и
на следващия ден върнал колата в офиса.
4
Съдът кредитира показанията на свид. Т. като последователни и житейски логични,
като същите изцяло кореспондират на останалите обсъдени писмени доказателства, в т.ч.
саморъчните му обяснения и уведомлението за щета пред застрахователя, снимков материал
на л. 31-40, както и заключението на кредитираната като компетентно изготвена САТЕ,
която с оглед характера на удара и фотографираните деформации по автомобила стига до
категоричен извод, че настъпилите увреждания на лекия автомобил са в следствие на
настъпването на процесното ПТП.
Според съдебната практика /напр. решение № 204 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
4284/2008 г., IV г. о., ГК, /случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се
предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила. Вредоносният резултат при
непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се
предхожда от виновно поведение. За да се приеме, че е налице случайно събитие следва да
бъде установено по категоричен начин, че служителите на ответника, и по-конкретно
ответникът са направили всичко необходимо, но въпреки положените усилия е възникнал
вредоносния резултат. В настоящия случай ответникът, както и третото лице – помагач,
подържат, че няма основание за реализиране на отговорност на АПИ, поради това, че са
предприети всички нужни и предписани от закона действия, както и че предметът – гума от
ТИР, е попаднал на пътното платно непосредствено преди автомобилът да мине в този
участък.
Съдът намира възраженията за основателни.
От ангажираните доказателства, вкл. свидетелски показания, се установява, че се
касае за случайно и внезапно попаднал предмет на пътното платно, който се е появил на
магистралата непосредствено преди настъпване на ПТП. Доводи в този смисъл се
извличат от гласните доказателства, събрани чрез показанията на свид. Т., който посочва, че
на около едва 400-500 метра напред е имало спрял ТИР, чийто водач сменял гума и около
него е имало полицаи. Няма данни участъкът да е бил обезопасен и сигнализиран, като няма
данни и АПИ да е била уведомена. Макар в случая не е известно конкретно колко време този
предмет е бил на пътя, с оглед описаната от свидетеля ситуация (намиращ се в близост ТИР,
чийто водач е подменял гума и присъствието на органите на МВР), логично и разумно би
могло да се предположи, че ситуацията е възникнала в малък времеви интервал, т.е.
инцидентът с падането на гумата от ТИР върху автомагистралата е настъпил изключително
скоро преди преминаването на свид. Т.. Този доказателствен извод съдът формира не само от
буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от житейската
логика и опитните правила и на нормалната причинно-следствена връзка между отделните
факти, в съответствие с практиката на ВКС, обективирана и Решение № 262 от 11.05.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1155/2009 г., Решение № 273 от 17.11.2017 г. на ВКС по гр. д. №
4347/2016 г., Решение № 52 от 7.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3463/2016 г.
При подобна внезапна и непосредствена поява на гумата на пътния участък не би
могло разумно да се очаква, че ответникът обективно е в състояние да я премахне незабавно
в следващия момент и преди преминаване на други участници в движението. Служителите
на АПИ биха могли да реагират своевременно само след сигнал, а дори и след сигнал
реакцията по отстраняването на препятствие на автомагистрала е свързана с действия, които
обективно отнемат време (екипът да бъде насочен, да пристигне, да обезопаси участъка и
т.н.). При възникване на препятствието малко време преди настъпване на процесното
произшествие, не е реалистично да се очаква, че служителите обективно са могли да го
отстранят веднага след самата му поява на пътя и преди свидетелят Т. да мине в съответния
пътен участък.
В случая доколкото се касае за непредвидимо събитие, за което служителите на АПИ
не са знаели и не са могли да узнаят своевременно, следва да се приеме, че не е налице
виновно и противоправно тяхно бездействие, поради което е безпредметно обсъждането на
останалите елементи, пораждащи спорното материално право. При това положение на се
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за обезвреждане
претърпени от ищеца вреди, като главният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно предявения обратен иск.
5
При този изход на спора не е налице и процесуалното условие за произнасяне по
предявения под евентуалност обратен иск от ответника срещу третото лице-помагач. Според
разбирането на настоящия съдебен състав в такъв случаи съдът не дължи да се произнесе с
нарочен диспозитив по евентуалния обратен иск.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 200 лв. – разноски за вещо лице, както и 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В полза на третото лице помагач разноски поначало не следва да се присъждат – арг.
чл. 78, ал. 10 ГПК. В настоящия случай срещу третото лице е бил предявен и обратен иск,
поради което в качеството си на ответник по обратния иск то има право на разноски. В
настоящия случай не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на
евентуалния иск, като съдебната практика приравнява тези случаи на прекратяване на
производството по обратния иск, при което ищецът по обратния иск дължи на ответника по
обратния иск разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. В дадения случай разноските на
ответника по обратния иск се свеждат до юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 200 лв. с оглед предмета на правния спор и обема на извършените
процесуални действия, включително явяване в съдебните заседания.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК ********* срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ *********
иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1354,31 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
автомобилна застраховка „Каско +" във връзка с щета № ******************** и
ликвидационни разходи за определянето му, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба – 20.01.2025 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ ********* на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК сумата от 400,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ ********* да
заплати на „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК ********* на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 200,00 лева – юрисконсултско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК
********* като трето лице-помагач на страната на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК и на третото
лице-помагач.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6