ОПРЕДЕЛЕНИЕ №805
гр. Варна, 13.12.2018г.
Варненски апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 639/18г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК и е образувано въз основа на определение № 3179/04.12.18г., постановено по гр.д. № 2389/18г. на ВОС, с което е повдигнат спор за подсъдност между ВОС и ВРС за определяне на съда, компетентен да разгледа предявените в условията на обективно и кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Т.И.З., Д.Д.Л.-З., Е.Е.З. и Б.Е.З. против С. М. И., Д. А. И., Д. А. П. и Т.П.И. /ответниците уточнени с молба от 03.12.18г., депозирана пред ВОС/, за приемане за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот с идентификатор 10135.2564.1820 по КК на гр. Варна, с площ от 1000 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „12-та”, № 1.
Първоначално делото е образувано пред ВРС по подадената на 21.08.18г. искова молба, където е образувано под № 12587/18г. Същото обаче е прекратено и изпратено по подсъдност на ВОС с определение № 11102/03.10.18г. на осн. чл. 104, т. 3 от ГПК като съдът е взел предвид, че данъчната оценка на имота е в размер на 52 896 лв. /същата е на л. 43 от делото на ВРС/.
С уточняваща молба пред ВОС, депозирана на 01.11.18г., ищците са навели твърдения, че са собственици на описания недвижими имот, което и обосновава правния им интерес от предявяването на отрицателните установителни искове за правото на собственост върху същия, посочвайки следните придобивни основания за всеки от тях: ищецът Т.И.З. се позовава на собственост върху ½ ид.ч. от имота въз основа на наследяване от своя баща И. Т. З., който пък е придобил 880 кв.м. от имота по наследяване от своите родители А.Е.З. и Т.И.З., които пък са го придобили въз основа на договор за покупко-продажба от 08.05.1959 г., а за разликата над 880 кв.м. до 1000 кв.м. – въз основа на давностно владение за периода от 1983г. до 2012г.; ищците Д.Д.Л.-З., Е.Е.З. и Б.Е.З. се позовават на собственост върху останалата ½ ид.ч. от имота въз основа на наследяване от своя съпруг и баща Е. Т. З., който пък е придобил 880 кв.м. от имота по наследяване от своите родители А. Е. З. и Т.И.З., които пък са го придобили въз основа на договор за покупко-продажба от 08.05.1959 г., а за разликата над 880 кв.м. до 1000 кв.м. – въз основа на давностно владение за периода от 1983г. до 2004г.
При това положение следва да се приеме, че всеки от ищците е предявил отрицателен установителен иск в защита на своето право на собственост, макар и касаещо части от един недвижим имот, позовавайки се на различни придобивни основания. Това налага извода за наличието на субективно и обективно кумулативно съединени искове, предявени от двете групи ищци, при които предметът на делото е различен за всеки от тях /в рамките на неговата част от правото на собственост и въз основа на различни придобивни основания/. Изхождайки от това, то цената на всеки от така предявените искове е под 50 000 лв., което определя като компетентен да ги разгледа и да се произнесе по тях ВРС.
Воден от горното и на осн. чл. 122 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН Е Районен съд-Варна да разгледа исковете, по които е образувано
гр.д. № 2389/18г. на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: