Решение по дело №2674/2018 на Софийски градски съд

      Р Е Ш Е Н И Е

                                      

                              В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

                                                №…………. Гр.София, 23.10.2019 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито  съдебно заседание, проведено на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:                 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  Златка Чолева

                                                                 мл. съдия    Боряна Петрова

при участието на секретаря Маргарита Димитрова , като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 2674 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

 

Обжалва се  решение на СРС, 46 състав от  27.04.2017г., постановено по гр.дело № 29803/2014г., с което е признато за установено по предявен от Н.Г.К. по реда на чл.422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК иск срещу „О.б.б.“ /“ОББ“/ АД, че „ОББ“ АД дължи на Н.Г.К., на основание чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД - сумата от 2 317,44лв., представляваща заплатена без правно основание такса за предсрочно погасяване на ипотечен кредит, отпуснат по силата на сключен между страните договор от 22.10.2009г., ведно със законната лихва от 31.011.2014г.- до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5373/2014г. по описа на СРС, 46 състав. Решението се обжалва и в частта за разноските.

 

Въззивникът  „ОББ“ АД заявява искане с подадената бланкетна въззивна жалба  за отмяна на обжалваното решение , поради неправилно прилагане на материалния закон и поради липса на пасивна легитимация и отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  При условията на евентуалност – заявява възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.

Въззиваемата страна Н.Г.К. , оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно и правилно по съображения, подробно развити в депозирания в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор.  Претендира присъждане на разноските по делото, направени във въззивното производство.

 

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба по реда на чл.269 от ГПК, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо  съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.55,ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата от 2 317,44лв. , предявен от Н.Г.К.  срещу „ОББ“ АД.

С първоинстанционното решение искът е уважен в пълния му предявен размер, като доказан и основателен, като е прието, че дължимата от ищеца такса при предсрочно погасяване на задълженията му към ответника вземания по процесния договор за ипотечен кредит, е била в размер а 3%, съгласно действалата към момента на  погасяването на кредита Тарифа на банка,  а от ищеца е заплатена такса в по-голям размер от 5%, поради което исковата сума в размер на 2 317, 44лв. , представляваща разликата над дължимата такса от 3% - до заплатената такса от 5%, се явява недължимо платена и подлежи на връщане от ответника, на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира за законосъобразни и правилни правните  изводи на първата инстанция, с които е обоснована основателността на предявения иск по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, изведени при правилно установени по делото факти, ето защо и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях.

 Предвид бланкетния характер на въззивната жалба, с която не са заявени конкретни пороци на обжалваното решение и конкретни оплаквания за неговата неправилност, в съответствие с разпореждането на нормата на чл.269, предл.2 от ГПК, настоящият съдебен състав дължи произнасяне по съществото на правния спор само досежно спазването на императивните правни норми. Проверка на обжалвания съдебен акт извън посочения обхват би била в нарушение на нормата на чл.269, предл.2 от ГПК, която ограничава предмета на въззивната проверка до заявените с жалбата доводи и посочените в нея основания. При дадения казус, правните норми, регламентиращи правоотношенията между страните, са диспозитивни. Поради което и с оглед гореизложените мотиви, съдът приема, че обжалваното решение е законосъобразно. Възражението на ответника за неправилно определяне на приложимата Тарифа на банката, съдът намира, че не следва да бъде обсъждано, като преклудирано, доколкото не е заявено с жалбата, а на него ответникът се позовава едва в откритото съдебно заседание във въззивното производство. Нещо повече, дори да се приеме, че възражението на ответника е заявено своевременно с жалбата, /като включващо се в общото бланкетно възражение, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска/, то се явява неоснователно. Приложимата Тарифа е определена правилно от първата инстанция към релевантния момент, който е датата на погасяване на кредита  /20.06.2013г./ и към който Тарифата на банка  от 2006г. , /предвиждаща 5%, на които се позовава ответникът/, е била отменена и съответно- не е била приложима. Към релевантния момент приложима е била Тарифата , влязла в сила на 02.01.2013г., съгласно и изричната норма от нея , че се прилага за договорите, сключени в резултат на молби за отпускане на ипотечен кредит на / или след 24.08.2008г., какъвто е процесният договор за ипотечен кредит от 22.10.2009г.

По разноските в настоящото производство: При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК  въззивникът-ответник дължи на въззиваемата страна- ищец направените  разноски  във въззивното производство в размер  393,00лв. – адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно заявеното от въззивника възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемия, тъй като то е в минималния размер по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/ 2004г.

 Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

 

                                              Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, 46 състав от  27.04.2017г., постановено по гр.дело № 29803/2014г.

 

ОСЪЖДА „О.б.б.“ АД да заплати на Н.Г.К. – сумата от 393,00лв.- разноски по делото за въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  1.                  2.