№ 25
гр. Стара Загора, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20225501000462 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 244/01.06.2022 г., постановено по гр.д.
№283/2022г. по описа на Районен съд – К., с което е прогласена нищожността
на Договор за предоставяне на потребителски кредит №1033356 от 23.06.2021
г., сключен между П. Б. П. и "Ф." ЕООД поради противоречие със закона, на
осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 10а и чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
във вр. с чл. 22 от ЗПК.
Въззивникът „Ф.“ ЕООД излага доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на постановеното решение. Направено е
искане да се отмени решението и се отхвърли предявеният иск. Претендират
се разноските по делото.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия П.
Б. П., в който е взето становище, че жалбата е неоснователна, а решението -
законосъобразно и правилно. Изложени са подробни съображения в тази
връзка. Направено е искане да се потвърди решението и да се присъдят
разноските по делото.
1
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 10а и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с
чл. 22 от ЗПК.
Ищецът П. Б. П. моли съда да приеме, че Договор №1033356 за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен с „Ф."
ЕООД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр.с
чл. 11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност, счита, че клаузата на
чл.5 от Договор № 1033356 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние, сключен с „Ф." ЕООД, въз основа на която клауза е сключен
Договор за гаранция/ поръчителство е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.З
от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
пълномощника на ответното дружество „Ф.“ ЕООД, който моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен, като излага подробни
съображения.
По делото не е спорно, че между П. Б. П. и ответника „Ф.“ ЕООД е
сключен Договор №1033356 от 23.06.2021 г. за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние по реда на ЗПФУР. По силата на този договор на
ищеца е предоставена в заем сумата от 4 000 лв. със срок на издължаване 18
месеца, съгласно погасителния план, с първа падежна дата 23.07.2021 г. при
лихвен процент на кредита 35,00% и ГПР 49,66 %. По делото не е спорно, че
кредитополучателят е получил посочената в договора за кредит сума в размер
на 4 000 лв.
Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от "Ф.". Съгласно договора за гаранция, същият е сключен за
обезпечаване на задълженията по договора за кредит, като гарантът се е
задължил да обезпечи изпълнение на задълженията по кредита, за което е
договорена такса в размер на 3 960 лв.
2
В производството пред РС са събрани гласни доказателства, като е
разпитана свидетелката Г.Г.Г - юрисконсулт във „Ф.“ ЕООД, която е дала
сведения относно начина на сключване на договори за кредит с дружеството-
ответник.
От събраните по делото доказателства се установява, че между „Ф.“
ЕООД и отв.П. Б. П. е сключен договор за кредит от разстояние. Легалната
дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от
ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност, като в този случай заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на
3
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република Б..
Видно от процесния договор за потребителски заем, формално
фигурира размерът на ГПР – 49,66 %, но в него не са посочени по вид и
размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в
нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Не е ясна методиката на формиране на
годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР. Посочването
на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото
дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и
му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора.
Отделно от това, в договора за заем е посочено, че кредитополучателят
дължи по договора сумата от общо 5 400 лв., а в договора за
гаранция/поръчителство/ е посочена, че таксата за предоставяне на
гаранцията е в размер на 3 960 лв. Последната сума на практика оскъпява
кредита, а двата договора, този за кредит и този за поръчителство са свързани,
тъй като договорът за поръчителство няма самостоятелен характер. Така на
практика в договора за кредит има вписана уговорка за обезпечаване на
кредита и такса за допълнителна услуга, която макар и формално да е
дължима (да произтича) от друг договор, се явява част от договора за кредит,
като включена в съдържанието на същия. Аргумент в полза на този извод е и
факта, че в съдържанието на самия договор за кредит е предвидено, че
одобряването на обезпечението се извършва посредством одобряването на
заема и от този момент уговорката, свързана с обезпечението, не може да се
отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Поради изложеното, съдът намира, че с уговорката за заплащане на
допълнителна услуга – обезпечение се нарушава и императивната норма на
чл. 10а от ЗПК. Макар формално в договора за кредит да не е вписана такса за
действия, свързани с усвояване или управление на кредита, тази
допълнителна услуга по своето естество представлява заплащане на разходи,
свързани с отпускането и управлението на кредита. Договорът за
поръчителство в този случай няма самостоятелно значение, доколкото
4
заплащането на таксата поръчител е предвидена в договора за кредит, от
който произтича и задължението за обезпечаване на кредита. Ето защо,
следва да се приеме, че таксата от 3 960 лв. съставлява разход по кредита по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като по този начин се надвишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута/. С оглед на изложеното, въззивният съд
намира, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, което води до недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1,т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането
му, като съгл.т.11, следва да съдържа и условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително и погасителния план, съдържащ подробна и
конкретна информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Съдът счита, че представения договор за
потребителски кредит на ищеца не отговаря на посочените изисквания на
закона. Същият не съдържа необходимата информация за потребителя
съгл.чл. чл.11, ал.1,т.11 от ЗПК, вкл. погасителния план. Макар и приложен
такъв по делото, същият не е подписан от ищеца-кредитополучател, няма
данни кога е съставен и дали е бил надлежно връчен на ищеца. От
горепосочените обстоятелства съдът прави извод, че ищецът не е запознат с
погасителния план по кредита.
С оглед на всички изложени съображения, съдът приема, че съгласно
разп. на чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и в този случай заемателят, в случая
ищецът по делото, дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
и връщане на лихвата и другите разходи.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото "Ф." ЕООД следва да заплати на адв. Д. М.
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на
П. Б. П. в размер на 600 лв., съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
5
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 244/01.06.2022 г., постановено по гр.д. №
283/2022г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА "Ф." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. *** да заплати на адв. Д. В. М. - АК П. с адрес на кантора гр. П.,
бул. Б., адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ на П. Б. П. в размер на 600 лв./шестотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6