Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…
16.1.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря М. Симеонова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 9662 по описа
за 2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предмет на разглеждане е предявен иск с
правно основание чл. 226 ал.1 от Кодекс за застраховането - КЗ (отм.) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Ищцата Н.Т.Т.
твърди, че на 12.10.2015 год. в гр. Костинброд, на ул. “Обединена“ между №№ 109
и 111, е била блъсната от лек автомобил „Мерцедес Ц270“, с рег. № ******,
управляван от Д.А.И.. За извършване на деликта,
водачът на лекия автомобил бил признат за виновен с решение на наказателния
съд, влязло в сила на 7.11.2016 год. В резултат от инцидента ищцата пострадала
сериозно: тя загубила съзнание след удара, била откарана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
в много тежко състояние, с данни за аспирация на кръв, разкъсно-контузна рана с
ламбо и дефект в дясната челна област, натичане на кръв от външен слухов проход и от носните
ходове. След проведени изследвания, тя била дигностицирана
със следните травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма,
разкъсно-контузна рана в дясната челна област на главата, кръвонасядания
и охлузвания по носа, кръвонасядания по клепачите на
очите, счупване на носните кости, счупване на лицевия скелет по типа Лефорт 2, счупване на основата на черепа в двете предни и
средни черепни ямки, кръвоизливи под твърдата мозъчна
обвивка – теменно-тилно, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в
дясно високо челно и двустранно теменно-тилно, контузия на мозъка по основата
на десния челен дял и тилно, кръвонасядане в лявата гърда, дълбоко охлузване на
петия пръст на дясната ръка, счупване на костите на
лявата предмишница и левия лакът, счупване на костите
на лявата раменна кост (хумерус), кръвонасядания
на дясното и лявото коляно и на лявата подбедрица, фрактура на стените на максиларните синуси и на ръбовете на орбитите, травматична руптура (разкъсване) на тъпанчевата
мембрана на дясното ухо, травматично кръвотечение на двата ушни прохода,
нестабилна форма на ангина пекторис, плеврален излив в ляво, пневмония
в ляво, посттравматичен психоорганичен синдром, дискоординационен синдром. Тя била интубирана
и поставена на апаратна вентилация; впоследствие била траеостопирана,
като й била поставена канюла за период от около две
седмици. След лечение в клиника по неврохирургия ищцата постъпила в клиника по
травматология за оперативно лечение на фрактурите, а след това била приведена
за лечение в кардиологична клиника с липсващо дишане в лявата гръдна половина,
с отворена фрактура на антебрахиума, декубитални рани на двете пети, с лявостранен
плеврален излив, начални
възпалителни промени на белия дроб, с
нестабилна форма на ангина пекторис. Ищцата била
лекувана и в клиника по вътрешни болести, поради установения възпалителен
процес в лявата гръдна половина. На 23.11.2015 год. ищцата била изписана от
болницата. В резултат от получените травми, животът на ищцата бил поставен в
опасност, а посттравматичния психоорганичен синдром и
дискоординационен синдром оставили трайни последици
върху здравето й – тя забравяла, не помнела и не познавала близките си,
проявявала агресия към себе си и към околните. Това наложило да бъде поставена
под ограничено запрещение. Животът на ищцата се променил изцяло. В продължение
на месеци тя била обездвижена, не можела да се грижи сама за себе си. Наложило
се настаняването й в хоспис поради специфичните
грижи, които трябвало да й бъдат оказвани. Всичко това причинявало дискомфорт на ищцата, чувство за зависимост и усещане, че е
в тежест. Променила се и психиката й – тя станала силно раздразнителна,
потисната, с честа смяна на настроенията, лесно се разплаквала и изпитвала
чести приливи на безпокойство и страх, както и панически атаки. Ищцата твърди,
че гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответното
дружество, което следвало да обезщети ищцата за претърпените от нея вреди.
Вредите, настъпили за ищцата от произшествието били имуществени и
неимуществени. Имуществените вреди били в размер на 4941.26 лева (съобразно уточнителна молба от 19.09.2017 г.) и се изразявали в
направени разходи за лечение, както следва: сумата 17.78 лева по фактура№
1781/2.11.2015 год., сумата 40.60 лева по фактура № **********/13.11.2015 год.,
сумата 77.48 лева по фактура № **********/2.11.2015 год., сумата 850 лева по
приходен касов ордер № 85/23.11.2015 год., сумата 850 лева по приходен касов
ордер № 92/23.12.2015 год., сумата 132.03 лева по консумативен лист от
23/12/2015 год., сумата 15 лева по фактура № *********/24.1.2016 год., сумата
128.12 лева по консумативен лист от 26/1/2016 год., сумата 289.72 лева по
консумативен лист от 08/3/2016 год., сумата 150.50 лева по консумативен лист от
21/4/2016 год., сумата 208.68 лева по консумативен лист от 25/5/2016 год.,
сумата 217.52 лева по консумативен лист от 19/6/2016 год., сумата 227.27 лева
по консумативен лист от 20/7/2016 год., сумата 181.20 лева по консумативен лист
от 20/9/2016 год., сумата 247.17 лева по консумативен лист от 17/11/2016 год.,
сумата 199.62 лева по консумативен лист от 19/12/2016 год., сумата 174.90 лева
по консумативен лист от 17/1/2017 год., сумата 133.70 лева по консумативен лист
от 21/2/2017 год., сумата 133.70 лева по консумативен лист от 15/3/2017 год.,
сумата 116.40 лева по консумативен лист от 22/4/2017 год. Неимуществените вреди
се изразявали в претърпени болки и страдания, физически и психически травми от
произшествието и неблагоприятни последици в ежедневието й и живота й и тях
ищцата оценява на сумата 500 000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да й
заплати посочените суми. Претендира законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба и направените по делото разноски.
С определение от 01.06.2018 г. като
правоприемници на починалата ищца са конституирани наследниците й по закон: В.Б.В.
(син) и Д.Б.В. (дъщеря).
Ответникът З.А. АД оспорва предявените
искове. Оспорва механизма на произшествието. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която
имала поведение, противоречащо на задълженията й на пешеходец – тя се намирала
на пътното платно, на място, непредвидено за пешеходци, навлязла в пътното
платно и предприела пресичане, на необозначено място, като нарушила
задълженията си по чл.108 и чл.114 от ЗДвП. Оспорва причинно-следствената
връзка между уврежданията, описани в исковата молба и произшествието. Оспорва
ищцата да е претърпяла твърдените неимуществени вреди. Ответникът оспорва и
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като неотговарящ
на принципа на справедливост. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с водача на лекия автомобил. Моли искът да бъде отхвърлен или
обезщетението намалено. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
С решение № 193/20.10.2016 г. по НАХД №
333/2016 г. на РС гр. Костинброд Д.А.И. е признат за виновен в това, че на
12.10.2015 г., около 7:13 часа, в гр. Костинброд, ул. „Обединена“, при мост над
канал в района преди недвижим имот № 109, при управление на МПС – лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № ****** с посока на движение от ресторант „Букет“ към ЖП
Гарата, е нарушил правилата за движение: чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, чл.
20, ал. 2, чл. 116 ЗДвП и е причинил средни телесни повреди на Н.Т., а именно:
състояние след тежка черепно-мозъчна травма (ЧМТ) с контузия на мозъка по
основата на десния челен дял и тилно и дифузни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки,
счупване на костите на лицевия скелет по типа на Ле Форт, счупване на кости на
лява ръка, посттравматичен психоорганичен синдром,
който заедно с остатъчния дискоординационен синдром
представлява трайна последица от причинената ЧМТ – престъпление по чл. 343а,
ал. 1, б. „а“ НК. Решението е влязло в сила на 07.11.2016 г.
Н.Т.Т. е
починала на 23.03.2018 г. Като правоприемници в процеса са конституирани
наследниците й по закон В.Б.В. (син) и Д.Б.В. (дъщеря).
За установяване на механизма на ПТП по
делото е разпитан свидетелят Д.А.И.. Свидетелят посочва, че помни процесното
ПТП. На 12.10.2015 г. сутринта е тръгнал на училище с лекия автомобил на баща
си. Валяло дъжд, имало локви по пътя, било около 7:00 часа сутринта. В района
на ПТП нямало улични лампи, било тъмно. Платното за движение било с по две
пътни ленти във всяка посока, асфалтова настилка без маркировка, нямало
тротоар. Твърди, че е карал с около 40-50 км/ч. На около 10-15 м. пред колата
забелязал движещ се силует с лице срещу автомобила, след което рязко променил
посоката пешеходецът навлязъл навътре на пътното платно, предполага, че е
искала да заобиколи препятствие. При промяна на
посоката свидетелят веднага натиснал спирачка, но инцидентът станал. Свидетелят
излязъл от автомобила и позвънил на телефон 112. Ударът настъпил на предно
стъкло от дясната страна. Не помни дали е завъртял волана. Не помни в коя от
лентите за движение е управлявал автомобила. Не помни дали пострадалата е
носела чадър, била е облечена с тъмни дрехи. Не може да каже дали е вървяла или
тичала. Не помни разположението на тялото след удара.
В приета по делото Съдебна автотехническа експертиза инж. А. П. А. отговаря, че
произшествието е настъпило около 7:20 часа, в средата на развиделяването, при
достатъчна видимост. Челното стъкло на автомобила има счупване с център 30 см.
от дясната колана и на 28 см. от долна страна на стъклото, като в зоната на
счупването са намерени защипани коси (съгласно протокола за оглед). Експертът
посочва, че единствено мястото на счупването носи информация за скоростта на
автомобила. Мястото на удара на пешеходката по дължина на пътя е на около 23
метра преди петното от кръв или на около 22 м. преди избрания ориентир –
началото на моста над канала, а по широчина – на около 3,3
м. вляво от десния край на платното за движение. Опасната зона за спиране на
автомобил „Мерцедес“ при движение със скорост 60 км/ч е 46 м., а при 50 км/ч –
36 м. При неограничена видимост за водача на процесния
автомобил към момента, в който пешеходката е предприела промяна в посоката на
движение от дясно наляво спрямо движението на автомобила водачът на автомобила,
чрез своевременно задействане на спирачките, е имал възможност да предотврати удара
и ПТП, ако пешеходката е вървяла с бавен или спокоен ход. При бърз ход и при
тичане ударът е бил непредотвратим за водача. При бърз ход ударът би бил
предотвратим при скорост на автомобила до 35 км/ч. Тъй като пешеходката
първоначално се е движила в десния край на платното, където дори и при пълна
тъмнина късите светлини на фаровете осветяват напред до 75 м., но поради дъжда
се приема до 60 м., изводите на вещото лице са меродавни и за условията на
пълна тъмнина. Отбелязано е, че водачът е реагирал за аварийно спиране, когато
лекият автомобил е бил на около 13 м. преди мястото на удара, т.е. при всички
случаи със закъснение. В съдебно заседание експертът допълва, че не е имало
обособено място за движение на пешеходци – банкетът е бил затревен и не е могъл
да се използва за движение при дъжд.
От заключението по приетата Комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертиза се
установява, че към момента на удара Н.Т. е била с дясна странична част на
тялото си към удрящата повърхност на автомобила. Положението на тялото на
пострадалата, при липса на други данни, в последната фаза на удара, съответства
на пресичане от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на автомобила. Лекият
автомобил се е движил в условия на светло време в дясната част на пътното
платно в посока гр. Монтана, пешеходката се е движила в обратна посока в
дясната част на пътното платно, считано за посоката на автомобила на разстояние
не по — малко от 3,5 - 4,0 м вляво от десния край на улицата. При възприемане
на идващия насреща й лек автомобил, пешеходката извършва движение, като променя
посоката си на движение наляво към десния край на улицата (за нея – левия). При
това движение пешеходката към момента на удара е била разположена с дясната
част на тялото си към автомобила, което за момента съответства на пресичане
отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. В следващата фаза на
удара, при възкачване върху предния капак, тя е достигнала до челното стъкло
ориентирана с лице към него. В съдебно заседание експертите допълват, че
предприемайки движение наляво спрямо посоката на движение пешеходката е
предприела нещо като „спасително движение“, т.е. не към средата на пътното
платно а към банкета. Поради тази причина в момента на удара тя се е движела в
посока наляво, застанала с дясната част на тялото към автомобила. Това
съответства на движение от ляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила. Т.е. пешеходката не е пресичала пътното платно надлъжно, а се е
завъртяла на 90°, виждайки автомобила. Движението й е бил в лентата за движение
на лекия автомобил. Ширината на пътното платно е 10,5 м., поради което 3,5 – 4
м. се явява малко повече от 1/3 от широчината на пътното платно, мерено от
дясно наляво, което е в пътната лента за движение на автомобила.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите В.В.Б.и В.П.П.. Свидетелката Белчева посочва, че е сестра на съпруга на
ищцата. Преди инцидента ищцата работела, въпреки пенсионирането си. Сутринта е
отивала на работа. След събуждането й от кома в болницата тя била неадекватна,
не познавала близките си, само лежала и гледала, не ги чувала. След проведената
физиотерапия започнала да се придвижва с проходилка.
Когато започнала да се придвижва по този начин близките й взели решение да
преустановят престоя й в хосписа. Свидетелката сочи,
че дори след изписването си от хосписа ищцата не е
познавала близките си. Искала непрекъснато да яде без да може да контролира
какво количество ще изяде. През деня ищцата седяла сама в дома си, оставяли й
храна. Започнала да излиза на двора. Три месеца по-късно започнала да
разпознава близките си. Около Нова година 2017-2018 г. ищцата се влошила,
започнала да лежи, нямала сили да стане от леглото. Не чувала и с нея не можело
да се разговаря. Отговаряла на елементарни въпроси. Била неадекватна, според
свидетелката. При престоя в дома си се оплаквала от силни болки и искала да й
се купуват обезболяващи. Ищцата се нуждаела от помощ за поддържане на хигиена,
вземане на медикаменти. Свидетелката П.посочва, че работи в хоспис
„Безден“. Познава ищцата от 30 години, живеели в един квартал в гр. Костинброд.
В хосписа ищцата постъпила в състояние, при което не
движела ръце и крака, не говорела, не се движела, ръката й била счупена. Имала
рани на гърба, които след третиране завехнали. Престояла там около година и
половина. Година и няколко месеца била на легло, персонала я обслужвал, сменяли
памперси. Тя не говорела и не си отваряла очите, отказвала да контактува. След
първата година започнала да казва по една-две думи. На въпроси на свидетелката:
„Н., познаваш ли ме?“ ищцата не отговаряла. Не можела да върти глава, била
скована. Четири пъти седмично й правели рехабилитация. При движение на
счупената ръка изпитвала силна болка. Посочва, че ищцата била слаба – около 60
кг., но по време на престоя започнала да се храни добре и надебеляла. В
началото не познавала и децата си, след година и няколко месеца започнала да ги
разпознава. След година и два-три месеца ищцата започнала да става и с помощ да
ходи до тоалетна, но продължили да използват памперси. Хранели я хората от
персонала, защото не можела да улучи устата си. Болните се къпели от санитарите
два пъти седмично. За около два месеца ищцата се пооправила, започнала сама да
се храни, да ходи до тоалетна. След това напуснала хосписа.
Според показанията на свидетелката ищцата била тиха и спокойна жена, все
бързала и тичала за някъде. По време на престоя ищцата не се оплаквала, освен
от болка в ръката (сама си махнала гипса) и че от време на време й се
„замотава“ главата.
По делото са приети пет съдебномедицински
експертизи. Съдът основава изводите си на приетата комплексна съдебномедицинска
експертиза, изготвена при пълнота на доказателствения
материал. Доколкото експерт неврохирург и пулмолог
участват и в състава на комплексната екпертиза, съдът
не намира за необходимо обсъждането и на първоначално представените им
заключения, съвпадащи по съдържание с изводите в комплексната експертиза.
Вещото лице д-р М.А., специалист УНГ, дава
заключение за наличие, от оториноларингологична, на травматични
увреждания, определени като такива с остър характер и в тежка степен
застрашаващи живота на потърпевшата. Острите оплаквания персистират
в рамките на 2-3 седмици след травмата, но поради придружаващите заболявания те
хронифицират и имат пристъпен характер, като могат да
продължат и с години. Според експерта е налице е пряка причинно-следствена
връзка между констатираните увреждания и процесното ПТП. Представените фактури
за разходи за лечение кореспондират с посочените диагнози и състояние на
потърпевшата. В съдебно заседание експертът допълва, че при фактура на черепа
се получава намаление на слуха, което не е само от руптура
на тъпанчевата мембрана, но и от увреждане на
слуховия нерв.
Вещото лице травматолог д-р Б.Б. посочва, че наред с посочените травматични увреждания
ищцата е получила и увреждания на опорно-двигателния апарат, изразяващо се в
открито пунктиформено счупване на костите на лявата предмишница и левия лакът, счупване на лявата раменна кост,
кръвонасядания на лявата предмишница
и лявото коляно, множество мекотъканни увреждания по главата, тялото и
крайниците. Тези увреждания са крайно тежки и са локализирани в различни анатомо-топографски области. Поради тежката ЧМТ и
последвалите сърдечно-съдови и белодробни усложнения ортопедите са взели
решение фрактурите на лява раменна кост и на лява предмишница
да бъдат лекувани чрез наместване под монотирен
контрол и стабилизиране на костните фрагменти чрез гипсова имобилизация.
Неоперативното лечение е продължило значително по-дълго от обичайното, като
гипсовата имобилизация на лявата мишница е свалена в
края на втория месец, а на лявата предмишница – в
края на третия месец. Започнала е рехабилитация. Лечебният период на пълно
зарастване на фрактурите е продължил 6 месеца, като фрактурите на лява предмишница са зараснали за по-дълъг период с остатъчна
деформация. Ищцата е търпяла болки и страдания за срок от шест месеца, като
най-интензивни те са били през първите два месеца. Разходите за лечение се
определят като правомерно извършени. Преди ПТП ищцата е страдала от аденом (доброкачествен тумор) на левия бъбрек, артериална
хипертония, исхемична болест на сърцето. Претърпяната
злополука е усложнила състоянието й. Поради настъпилата тежка мозъчна атрофия
от ЧМТ пострадалата е престанала да познава близките си и да прави преценка за действията
си.
В Комплексна съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещите лица д-р Х.М. (неврохирург), д-р Д.М. (специалист вътрешни
болести и кардиология), д-р М.Т. (пулмолог), експертите
посочват, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: мозъчна контузия тежка степен, травматичен кръвоизлив в меките
мозъчни обвивки, фрактура на челната кост на черепа, фрактура на черепната
основа – предна и средна черепна ямка двустранно,
неразместена фрактура на носни коти, фрактура на горна челюст тип Льо Фор 2,
контузия и разкъсно-контузна рана в челната област на главта,
охлузване на носа, фрактура на лява раменна кост, открита фрактура на лява предмишница. Експертите посочват, че за първи път от
инцидента при лечение в кардиологичната клиника се вижда плеврален
излив в левия костодиафрагмален
синус. Плевропневмонията най-вероятно е продукт на
продължително интензивно лечение, принудително залежаване и сринат имунитет. В
резултат от получените травматични увреждания при процесното ПТП в хода на
лечебния и възстановителен период при ищцата се развиват тежки многоорганни усложнения: аспирацио
сангвинис, дихателна недостатъчност (ДН) ІІІ степен,
шоков бъбрек, реактивен хепатит, плевропневмония
вляво с дихателна недостатъчност ІІІ степен, ширококомплексна
тахикардия, задържаща се тежка дихателна
недостатъчност ІІІ степен, посттравматичен психоорганичен
мозъчен синдром. Спешна медицинска помощ и лечение на пострадалата е
осъществено в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” - София. Лечението е проведено в реанимационни условия, при продължително апаратно дишане.
Извършени са необходимите консултации и изследвания, вкл. КТ мониторинг на
травматичните мозъчни увреждания. За нуждите на продължителната ИБВ и
медикаментозно обезболяване и седиране е извършена трахеостомия. В хода на лечението, след спиране на седацията постепенно се отчита подобрение в неврологичния
статус - пациентката е в съзнание, без латерализираща
двигателна симптоматика, спонтанно дишане през трахеостомна
канюла. На 02.11.2015 г. е деканюлирана,
без прояви на дихателна недостатъчност. Изписана на 05.11.2015 г. и насочена за
продължаване на лечението в Травматологична клиника. Поради настъпили
кардиологични и белодробни проблеми лечението на пострадалата е продължено в
Клиника по кардиология и Клиника по вътрешни болести към същата болница - до
23.11.2015 г. В клиника по кардиология е проведено медикаментозно лечение и водносолеви разтвори за период от 06.11.2015 г. до
13.11.2015 г. Към този период ищцата е била елементарно контактна, объркана,
дезориентирана, брадипсихична, без груба неврологична
симптоматика. Лечението на пострадалата е продължено в хоспис
„Безден“. По време на престоя в хосписа тя е била с
двигателен и психически дефицит, което изисква обслужване с чужда помощ и
постоянни грижи. Терапията е комплексна с лекарствени средства и двигателна
рехабилитация. Медикаментозното лечение е с кардитоници,
хипотензива, диоретици, съдоразширяващи, обезболяващи и др. Към м. март 2016 г.
ищцата е била в ясно съзнание, контактна, познавала е близките си и е реагирала
адекватно при среща с тях. Отговаряла забавено на въпроси, конфабулира.
По данни от медицинските документи ищцата е движела активно 4-те крайника, запазен
юмручен, върхов захват и опоненция
на палеца. Констатирани са леко ограничено отвеждане и повдигане на лявата
ръка, която е деформирана в долната трета на предмишницата
след неоперирана фрактура. Локомоторна атаксия. Контролира тазовите резервоари. Към тази дата е
документиран и Посттравматичен психоорганичен
синдром. След изписване от хоспис „Безден“ лечението
на Н.Т. е провеждано в домашни условия. За периода от 22.03.2018 г. до
23.03.2018 г. е проведено лечение в Клиника по вътрешни болести, Отделение по
кардиология, при УМБАЛ ”Св. Анна”. Приета е в много тежко състояние с
изключително тежка декомпенсирана ДН, трудно
съвместима с живота. Отразено е, че в горното състояние със съмнения за БТЕ - кардиогенна форма Н.Т. е екзитирала
на 23.03.2018 г. въпреки адекватното, комплексно лечение в реанимационни
условия. В Хоспис „Безден” за периода от 23.11.2015
г. до 16.04.2017 г. ищцата е била на медикаментозна терапия. Здравословното й
състояние през целия този период е останало тежко, с минимално подобрение в
неврологичния и психичен статус. Нуждаела се е от постоянни грижи и подкрепа,
трудно подвижна е. В резултат на претърпените травматични увреждания ищцата е
претърпяла особено интензивни болки и страдания за срок от 30 дни, значителни
до 3 месеца и умерени до 12 месеца. Възстановителният процес при черепномозъчни травми с характер на процесната
обичайно продължава до 2-3 години и преминава през определени в клиничен и патоморфологичен аспект периоди. Наличието на съчетани
травми на опорно-двигателния апарат, белодробни и кардиологични усложнения
допълнително затрудняват оздравителния процес и удължават срока на
възстановяване. В резултат на ПТП ищцата е получила тежки телесни и психически
увреждания, които са променили изцяло начина й на живот. Преустановила е
работа. Не е можела да се грижи сама за себе си, за своите дела и да живее без
чужда помощ, което е наложило настаняването й в хоспис
„Безден“. Поставена е под частично запрещение. Издаден е ЕР на ТЕЛК № 0189/017
от 24.01.2018 г., с което на Н.Т.Т. се определя 100% трайна
неработоспособност с пожизнен срок. Според експертите е налице
причинно-следствена връзка между преживяното ПТП и получените от ищцата
увреждания и последващи усложнения. От приложените по
делото медицински документи не са регистрирани медицински прегледи на Н.Т.Т., от които да може да се прецени, какво е било
здравословното и състояние преди инцидента. От приложената епикриза
от клиника по кардиология на УМБАЛСМ ’’Пирогов” при Н.Т. са установени ехокардиографски данни за хипертрофична кардиомиопатия,
което индиректно е свързано с вероятна предхождаща артериална хипертония, за
което няма категорични документални данни, според вещите лица. От проведената
селективна коронарография е установена гранично-сигнификантна стеноза на
дясната коронарна артерия, което е анатомичен израз на исхемична
болест на сърцето. Няма документални данни, които да потвърждават наличието на
симптоми на исхемия. Следователно артериалната хипертония и исхемичната
болест на сърцето вероятно са протичали безсимптомно, тъй като заболяванията са
хронични и тяхното установяване се явява обикновено по-късно от тяхното
възникване. Ритъмното усложнение, настъпило по
времето на лечение във връзка с процесното ПТП, не може да насочи вещите лица
за съществуването на тахиаритмия преди 12.10.2015 г. Артериалната
хипертония и атерогенезата са в основата на
възникването на исхемична болест на сърцето и левокамерната хипертрофия, с последващо
ремоделиране на сърцето и възникване на сърдечна
недостатъчност. Според вещите лица на лечение на тези заболявания ускорява
настъпването на сърдечна недостатъчност. Декомпенсирано
белодробно сърце настъпва при състояния свързани с повишаване на налягането в
системата на белодробната артерия (бронхо-белодробни
заболявания, травми на гръдния кош и белия дроб, пневмоторакс,
белодробен тромбоемболизъм и други). Артериалната
хипертония не е в причинна връзка с декомпенсирано
белодробно сърце. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че от справката на
НЗОК няма данни за хоспитализация на ищцата преди ПТП, а от приложения картон
също, поради което няма официален документ, потвърждаващ наличие на исхемична болест на сърцето преди катастрофата. Това е
хронично заболяване, което не възниква за един ден и най-вероятно пациентката
го е имала, но то е протичало безсимптомно. Същите са изводите и за
артериалната хипертония. Според вещите лица не може да се каже, че престоят на
ищцата в хоспис „Безден“ е допринесъл за утежняване
на състоянието й. Там тя е престояла повече от година, като се е наблюдавала
тенденция към бавното й подобрение, макар да не е възстановена. Процесът на
възстановяване е продължил близо година в домашни условия, под грижите на
близките си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът приема, че в
срока на действие на задължителната застраховка „ГО” е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск по нея.
На основание чл. 300 ГПК, зачитайки задължителната сила на постановеното
съдебно решение по НАХД 333/2016 г. по описа на РС гр. Костинброд ,настоящият
съдебен състав приема, че в нарушение на правилата на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл.
5, ал. 2, чл. 20, ал. 2 и чл. 116 ЗДвП Д.И. е причинил ПТП на 01.09.2016 г. в
гр. Костинброд, на ул. „Обединена“ при мост над канал в района преди недвижим
имот № 109. Събраните гласни доказателства чрез разпит на самия деликвент сочат, че при управление на МПС той е забелязал ищцата,
в качеството й на пешеходец на пътното платно, като не е реагирал своевременно
на опасността и не е предприел аварийно спиране.
Между страните няма спор процесното ПТП да е настъпило по вина на водача,
застрахован при ответника. По аргумент от §§ 22 ПЗР КЗ приложима е уредбата, касаеща отговорността на застрахователя при действието на
отменения КЗ.
Причинените в резултат на ПТП увреждания на ищеца съдът намира за
установени от събраните гласни доказателства и изводите на вещото лице съдебен
медик.
Същевременно обаче съдът намира за частично основателно възражението ищецът
да е съпричинил вредоносния резултат, предприемайки движение
по пътното платно в нарушение на чл. 113 ЗДвП, задължаващ я при движение по
пътното платно да съобрази наличието на приближаващи се пътни превозни
средства. Установява се, че преди момента на удара ищцата се е намирала на
около 3,3 м. вляво от десния край на платното за
движение. Съдът, макар да отчита, че наличния в ляво на посоката на движение
пътен банкет е бил затревен и не е могло да се използва, намира избрания от
ищцата начин придвижване по пътното платно за противоречащ на горепосоченото
правило. При наличие на насрещно движещ се автомобил ищцата е следвало да се
придвижва плътно вляво, а ако се приеме да е било налице препятствие (локва),
което се е налагало да заобиколи – да изчака
преминаването на автомобила и едва при липса на насрещно движещи се автомобили
– да предприеме заобикаляне на препятствието. Ето защо реакцията на самата ищца
да се обърне на 90° и придвижи отдясно на ляво към края на платното за движение
се явява закъсняла спрямо пътната обстановка, която не е адекватно съобразена.
Съобразявайки изводите на вещите лица за предотвратимост на удара и за пешеходката, която е могла да
възприеме движещият се автомобил, съдът намира, че следва да определи 50% съпричиняване на вредоносния резултат.
Относно размерът, съдът съобрази указанията дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС.
Съдът отчита, че причинените увреждания са били съпроводени с изключително
интензивни през първия месец, значителни до 3 месеца от увреждането, умерени до
12 месеца, като възстановителния период продължава 2-3 години. Ищцата е била на
легло, изцяло неподвижна и зависеща от трети лица за поддържане на хигиена,
хранене всички други необходими грижи. Съдът приема, че тежкото здравословно състояние
на ищцата е обусловило избора на престой в хоспис,
където тя да бъде непрекъснато обгрижвана от
съответния персонал. Установява се, че престоят е повлиял благотворно върху
състоянието на ищцата, като в резултат на полаганите грижи и провеждана
рехабилитация след година и няколко месеца ищцата е могла да да се придвижва самостоятелно, както и да разпознава своите
близки като тази възвърната възможност за придвижване, макар и с помощни
средства, е предопрелила завръщането й в дома, където
грижите да се полагат от близките й. След инцидента животът на ищцата е бил
изцяло променен, тя е загубила своята работоспособност, като макар и постепенно
подобрено, здравословното й състояние не е било възстановено. Ищцата е търпяла
болки и страдания до смъртта й, настъпила на 23.03.2018 г., т.е. около две
години и пет месеца. Не се установява констатираните от вещите лица съпътстващи
заболявания – артериална хипертония и исхемична
болест на сърцето, да са влошили състоянието на ищцата или оздравителния
процес.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане,
ефектът, който оказват върху начина на живот на ищцата, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата
от 400 000.00 лева. При отчитане на определения процент съпричиняване
на вредоносния резултат искът се явява основателен за сумата от 200 000 лв. по
отношение на претенцията за неимуществени вреди и основателен за сумата от 2195,70
лв. – имуществени вреди, направата на които разходи се установява чрез
представените по делото фактури, а необходимостта от тези разходи – от
заключенията на вещите лица. Върху така определените суми ответникът дължи
заплащане на законна лихва за забава, считано от 12.10.2015 г.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
Ищцата не дължи заплащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83,
ал. 1, т. 4 ГПК ищцата не дължи заплащане на държавна такса и разноски.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 5576,56 лв. с ДДС (13941.4х0,40).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника са дължими разноски съобразно
отхвърлената част от иска – 873 лв., в това число депозити за експертизи,
съдебно удостоверение и юрисконсултско
възнаграждение. Депозитът за свидетеля не е изплатен и не следва да се възлага
в тежест на ищците.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 8087,83 лв., както и разноски в размер на 702,4
лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество „А.““ АД, ЕИК ********* да заплати на В.Б.В., ЕГН **********, IBAN *** Д.Б.В., ЕГН **********, IBAN ***, в качеството им на правоприемници на починалата ищца Н.Т.Т., ЕГН **********:
-
на основание чл.
226 от КЗ (отм.): сумата от 200 000,00 лева – застрахователно обезщетение за претърпени от Н.Т.Т.
неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в следствие на претърпяно застрахователно събитие, настъпило
на 12.10.2015 г., по причина на противоправното поведение
на водача на лек автомобил „Мерцедес" с peг. № ******,
ведно със законната лихва, считано от 12.10.2015 г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния предявен
размер от 500 000,00 лева;
-
на основание чл.
226 от КЗ (отм.): сумата от 2195,70
лв. – застрахователно обезщетение за претърпени от Н.Т.Т.
имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лечение и престой в хоспис в следствие на
претърпяно застрахователно събитие, настъпило на 12.10.2015 г., по причина на противоправното поведение
на водача на лек автомобил „Мерцедес" с peг. № ******,
ведно със законната лихва, считано от 12.10.2015 г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния предявен
размер от 4391,39 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „А.““
АД, ЕИК ******** да заплати на адв. Р.М. от САК
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 5576,56
лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Б.В., ЕГН ********** и Д.Б.В., ЕГН ********** да заплатят на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на „Застрахователно
акционерно дружество „А.““ АД, ЕИК ******** сумата от 873 лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „А.““ АД, ЕИК ********** да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 8790,23
лв. – държавна такса и разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
СЪДИЯ: