П Р
О Т О
К О Л
Град София, 21 февруари 2020 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ИВАН КАДЕВ |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 504 по описа за 2020 година.
На
именното повикване в 12.00 часа, се
явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
Д.В.П. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично.
Съгласно депозирана молба от осъдения П.
за назначаването му на служебен защитник по настоящото производство в лицето на
адв.С.И. – от САК, СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че
е изпратено искане до САК за определяне именно на адв.И. за служебен защитник
на осъдения, която се явява в съдебна зала, определена съгласно уведомително
писмо № 44314/20 г. да осъществи правна помощ по осъдения П. по настоящото
производство.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован, изпраща процесуален представител М.М. –
Инспектор IV
степен „Режимна дейност“ в Затвора – гр.София, с представено по делото пълномощно.
ОСЪДЕНИЯТ
Д.В.П.: Желая да бъда защитаван от адв.И.. Нямам възможност да заплатя
адвокатско възнаграждение.
Адв.И.: Запозната съм с материалите по
делото и мога да защитавам осъдения Д.В.П..
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се назначи адв.И..
СЪДЪТ,
като съобрази изрично направеното искане от осъдения Д.В.П., да бъде защитаван
по настоящото производство от избрания от него защитник – адв.С.И. от САК, заявеното
от осъденото лице, че няма възможност да заплати адвокатско възнаграждение, а
интересите на правосъдието изискват това той да бъде защитаван, НАМИРА, че са
налице предпоставките на чл.94, ал.1, т.9 НПК, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА
за служебен защитник на осъдения Д.В.П. – адв.С.И. – от САК.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и
наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно
приложено по делото досие.
Д.В.П.
– роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен
– живущ на семейни начала, осъждан, с начално образование, безработен, жител и
живущ ***.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения П.
в процеса.
ОСЪДЕНИЯТ Д.В.П.: Наясно съм с правата си като
осъдено лице. Няма да правя отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на подадена
молба от осъдения Д.В.П., с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на
условно предсрочно освобождаване /УПО/ по отношение на осъденото лице, от
изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.
Адв.И.: Поддържаме молбата, няма да сочим
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ:
Оспорвам молбата на осъдения, нямам доказателства.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.: Представям актуална справка, относно остатъка от
неизтърпяната част от наказанието на осъденото лице, както и изискания план за
присъдата на осъденото лице.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на останалите страни
представените от процесуалния представител на Началника на Затвора – гр. София,
писмени доказателства – за запознаване и становище.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат.
СЪДЪТ, като съобрази становището на
страните с оглед относимостта на представените в днешното с.з. – актуална справка от Затвора – гр.
София, касателно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъденото лице
Д.В.П.
наказание „лишаване от свобода“,
както и изисканият план за присъдата
на осъденото лице – към предмета на делото, СЧИТА, че същите следва да бъдат
приобщени към доказателствения материал по воденото производство, в насока на
което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства представените такива от процесуалния
представител на СЗЦ – актуална справка
от Затвора – гр. София, рег. № 40 от 21.02.2020 г., касателно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното на осъденото лице Д.В.П. наказание „Лишаване от свобода“,
както и план за изпълнение на присъдата по отношение на осъдения П..
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Няма
да сочим други доказателства.
По
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото
писмени доказателства.
След
като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства,
нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа
страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Въпреки, че в становището на
Началника на Затвора–гр.София е изразено отрицателно становище по отношение
липсата на доказателства за поправката и превъзпитанието на осъденото лице,
считам, че същият е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание, а
остатъкът от 2 месеца и 12 дни, за което са ангажирани доказателства, е твърде
кратък. Предвид това, моля да оставите молбата без уважение, тъй като рискът от
рецидив към момента е останал без промяна – от първоначални 75 точки през 2019
г., до момента същият не е променен. За лицето са фиксирани множество проблемни
зони, като многократно осъждане за различни криминални прояви, неположително
отношение и невъзможност да разбира мотивите и постъпките за криминалното си
поведение, не разпознава и факторите, които са допринесли за извършване на
въпросното престъпление. От друга страна, същият е определен като користен извършител,
не зачита и не признава правата на останалите лишени от свобода, като
образователната му степен е само начално образование, което ограничава и
възможността му за положителна ресоциализация при евентуално УПО. Предвид
изложеното, моля да оставите молбата му без уважение и да се произнесете с
определение.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.:
Становището на Началника на Затвора–гр.София за УПО на осъдения, също е
отрицателно. Налице е само първата предпоставка за ефективно изтърпени 2/3 от
наложеното наказание.
По отношение на втората предпоставка – доказателства
за поправяне и превъзпитаване на лицето – към момента не са налични, като
мотивацията за това беше подробно изложена от представителя на СГП. Към тях бих
добавил и, че рискът от вреди към обществото е с непроменени първоначални
високи стойности, както и затова, че не е изпълнена и прогресивната
пенитенциарна система, с оглед на което моля да не уважавате молбата за УПО,
независимо от малкия остатък, който осъденият има за доизтърпяване.
Адв.И.:
Безспорно, за подзащитния ми е налице положителната предпоставка, визирана в
нормата на чл.70, ал.1 НК, а именно – да е изтърпял фактически половината от
наказанието, като той е изтърпял 1 година и 4 месеца от присъда, в размер на 1
година и 6 месеца. При зачетени за труд – същият е изтърпял 2 месеца и 24 дни.
Видно от затворническото му досие, са
налице доказателства за положително повлияване от корекционната работа върху
поведението на същия. Преди всичко, следва да посоча необосноваността, поради
непосочването на доказателства и непроведеното оспорване по наличните
доказателства в различните становище от затворническата администрация, поради
което са налице твърдения, че не са налице доказателства за резултати от
превъзпитателната дейност и, че не е завършен корекционният процес, което може
да се твърди за всеки един лишен от свобода до последната минута от изтърпяване
на наказанието. Не са посочени доказателства за тези твърдения и какъв е
приносът на моя подзащитен, както и приносът на затворническата администрация
за нереализирането на достатъчно убедителни доказателства, както и не е
пояснено – по кои от достатъчните за доказване критерии, колко е достигнато от
страна на моя подзащитен и на какво се дължи недостигането на желания резултат.
Това може да бъде направено, ако бяха налице текущи доклади за изпълнението на
препланирания план на присъдата, плана за изпълнение на присъдата, препланирани
планове за изпълнението му. Не са налице анализи за прогреса или регреса в
резултатите от корекционната дейност, и на какво, и на кого се дължи едното или
другото.
За разлика от недоказаните твърдения,
поради това, че не са подкрепени с нито едно доказателство, аз ще се позова
изключително на доказателствата от затворническото досие, които са фиксирани в
доклада на Инспектор „Социални дейности“, а именно, че моят подзащитен разбира
мотивите от криминалното си поведение и приема присъдата, с нагласа е за
безпроблемното ѝ изтърпяване и законосъобразно поведение в затвора,
каквото той е реализирал. Няма дисциплинарни наказания, общува с по–голямата
част от лишените от свобода, липсват дискриминационни нагласи, липсват
агресивни прояви и работи в цеха за пликове, за което има и надлежни заповеди. През
цялото време от пребиваването си в затвора, осъденият е полагал труд, и то
съзнателно, не е имало оплаквания от трудовата му дисциплина, което означава,
че той има положително отношение към труда и го счита за свое морално
задължение. Осъденият сподели с мен, че преди постъпването си в затвора, е работил
във фирмата на своя зет и не е бил безработен, така както е отразено в доклада.
П. има направено предложение от своя зет – К.А.Ц., който има фирма за
пакетирани храни, цигари и алкохол, и стокова борса към фирма „ГГ“, намираща се
в ж.к.“Факултета“ – след излизането си от затвора, да работи на пълен работен
ден в това място, тъй като Ц.разчита на неговото трудолюбие и на наличните
трудови навици, които той има.
В доклада на Инспектор „Социални
дейности“, за моя подзащитен липсват агресивни прояви, той има добро поведение
и добро отношение по отношение на надзорно–охранителния състав и затворническата
администрация. В доклада е записано, че моят подзащитен се отнася с „Поведение,
характеризиращо социална желателност“, което сочи на извод за коригирано
поведение в сравнение с реализираното такова преди постъпването му в затвора.
На следващо място – оценката на риск
беше характеризирана от представителите на СЦЗ и СГП като висока, но – до 40
точки, оценката на риск е „ниска“, от 40 до 80 точки – е „средна“, а оценката
на риск на моя подзащитен, е именно в този среден обсег. В доклада на ИСДВР, тя
не посочена точно в какъв размер е, и моят подзащитен ми сподели, че Инспектор
„Социални дейности“ е отказал да съобщи на П. какъв е размерът на оценката на риск,
както и, че изобщо не е обсъждал плана и преплана за изпълнение на присъдата. П.
сподели с мен също, че е имал 2 предложения от работодателя на фирмата за
пликове, които са били предложения за награди. Тези предложения, по принцип се
правят пред Инспектор „Социални дейности“, който трябва да ги предложи на Началника
на затвора, за да бъдат одобрени и съответно, наградите да бъдат реализирани и
отпуснати. Наградите са „Характеристика за поведението на лишения от свобода“,
и те имат изключително голямо значение за доказването на тяхното добро поведение
и положително отношение към труда. Тези две награди не са били отпуснати и при
разговор на моя подзащитен преди няколко дни с Началника за затвора, той е
успял да разкаже, че са били направени такива предложения, но и до този момент
наградите не са отпуснати, а е дошъл моментът за УПО, където следва да се
спомене – колко награди има, как се е отнасял към труда, какво е било неговото
поведение, за да може съдът да достигне до реалните изводи за поведението,
което лишеният от свобода е имал. Тогава, Началникът на затвора съобщил, че
такива данни до неговото знание не са свеждани и преценява, че това е недобра
работа на Инспектор „Социални дейности“ с лишения от свобода.
Следва да посоча, че вместо в доклада на
Инспектор „Социални дейности“ да е посочен реалният размер на оценката на
риска, той е посочен като „висок“, дори не са посочени колко точки са – посочен
е все пак, че за персонала е „нисък“, за самия лишен от свобода също е „нисък“,
за другите лишени от свобода също е „нисък“, и продължавам да твърдя, че за
обществото той не е висок, а е „среден“, предвид това, че размерът, който чухме
съобщен сега от представителя на СЦЗ, е в средния обсег.
Съобразно системата на оценката на риск,
вместо да бъде коректно посочен размерът на оценката на риск, са преповторени
констатациите на ИСДВР и отношението на затворническата администрация към
осъдения като правонарушител. В този пункт от доклада, не намирам анализ на
прогреса или регреса в поведението – в резултат на кои корекционни мероприятия
е настъпил? Не намирам и какви са били индивидуалните и общите корекционни
мероприятия, с които е въздействано, с цел промяна в поведението и нагласите.
Не намирам и как е било стимулирано положителното поведение и отношение към
труда, каквото предвижда разпоредбата на чл.9 ЗИНЗС, и намирам противоречие в
твърдението на Инспектор „Социални дейности“, че П. не приема присъдата за
справедлива, което противоречи на установеното от същия служител в същия този
доклад, в началото, където е отразено противоположното – че П. приема присъдата
и разбира формално мотивите на криминалното си поведение. Не е видно и как е
правена всяка година оценката на риска, съобразно чл.130 ЗИНЗС. Видно от това,
че липсват текущи доклади в досието, не става ясно – по кои критерии не е постигнат
напредък, не е посочено и как точно е работено с подзащитния ми. Аз виждам, че
за П. не са налице включвания в курсове, програми, или други общи или
индивидуални корекционни форми. Това го поставя в хипотезата на чл.439а НПК и обстоятелствата
сочещи за неосъществяване на целите на наказанието, в настоящият случай не е
зависело от волята на моя подзащитен, поради което и не може да му бъде вменена
вината за незавършването на процеса на превъзпитанието и корекционната дейност.
Тази тежест се носи от ответната страна по закон. Поведението на моя подзащитен
е характеризирано като социално желателно, заедно със спазването на вътрешния
ред и режимните ограничения и това, че липсват наказания, и другият зависещ от
него елемент е отношението към труда, което е положително – тези два критерия
са относими към указаното в Постановление № 7 от 27.06.1975 г. на ВКС, където
се сочи като основен критерий за осъществен превъзпитателен процес – именно
честното отношение към труда и отношението към труда като морално задължение.
Считам, че доказателствата, неоспорени
по надлежния начин от затворническата администрация до този момент, следва да
бъдат съобразени при постановяването на съдебния акт относно молбата за УПО. Докато
обстоятелствата, относими към времето преди постъпването му в затвора, да бъдат
оставени на мястото и за времето, за които се отнасят – например характера и
тежестта на правонарушението, социалната среда и дадености, отразени както в
постановената присъда при определяне размера на наказанието, а са влезли и са
отчетени в размера на оценката на риска, оставащ непроменен от началото до края
на изтърпяване на наказанието, и за трети път са отчетени в тежест на този
лишен от свобода в доклада на ИСДВР и в становищата на затворническата
администрация.
С оглед изложеното и доказателствата, а
не въз основа на субективни мнения, молим да уважите молбата за УПО на моя
подзащитен.
ОСЪДЕНИЯТ Д.В.П. /в своя защита/: ИСДВР не си върши
работата, имам предложение от 25.10. за награда, за другата награда не мога да
се сетя датата. Г–н ДЕЧЕВ ми каза, че моето досие е при Началника на затвора,
аз питах Началника какво става, той каза „При мен няма нищо такова“. Казаха ми,
че ще ми свалят режима м.ноември, а м.януари ще ме изпратят в „Казичене“. Г–н ДЕЧЕВ
не си върши работата, всички го знаят.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
Д.В.П.: Моля да уважите молбата ми за УПО.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да
постанови определението си.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и възраженията на
страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените
материали по делото, намира за установено следното:
Производството
е по реда на чл.437, ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1, т.2 от НК.
Образувано
е по повод депозирана молба от осъдения Д.В.П., с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“,
В днешното с.з., както представителят на
СГП, така и на СЦЗ, изтъкват съображения, че независимо от наличието на първата
формална предпоставка за приложение института на УПО по отношение на П., доколкото
същият е изтърпял повече от 2/3 от определеното му наказание „лишаване от
свобода“, не са налице достатъчно доказателства за поправяне на осъденото лице.
В тази връзка, прокурорът изтъква, че
независимо от краткия остатък от определеното спрямо П. наказание „Лишаване от
свобода“, молбата му следва да бъде оставена без уважение, доколкото рискът от
рецидив е непроменен от първоначално зададения такъв и са налице множество
проблемни зони, фиксирани при изследване на осъденото лице, по отношение на
които следва да се осъществява корекционна дейност.
Представителят на СЦЗ изтъква, че няма
каквито и да било доказателства за убедително поправяне на осъденото лице. Освен
подкрепата на изложеното становище от прокурора, акцентира, че рискът от вреди
към обществото е висок, с оглед на което и изпълнение целите на наказанието,
моли молбата на осъдения да бъде оставена без уважение.
В обстойно изложение на защитата, се
конкретизират съображения в насока уважаване молбата за УПО на осъдения П.. Адв.И.
изтъква, че безспорно е налице фактическо изтърпяно 2/3 наказание „Лишаване от
свобода“, като от приложените по делото доказателства, могат да се изведат
данни за положителна промяна от корекционната работа спрямо осъденото лице. В тази
връзка, се позовава на доклада на ИСДВР, за който отчита, че същият съдържа
изискуемите положителни данни за поведението на осъдения, доколкото процесът на
адаптация спрямо същият, протича безпроблемно; към момента П. няма наложена
дисциплинарна санкция; общува с по–голямата част от лишените от свобода;
декларира нагласа за законосъобразно изтърпяване на присъдата; при осъдения не
се наблюдават агресивни прояви. Същевременно, като основна позитивна данна,
защитата изтъква и осъществяваната от П. трудова дейност, която е положителна
оценка за неговото реално и одобрително отношение към труда. Посочва, че независимо,
че по делото липсват доказателства, с нея П. е споделил, че преди задържането
му в затвора, е осъществявал трудова дейност при близък роднина – зет си, който
е декларирал готовност отново да го наеме на работа, за да продължава осъденият
да работи. Посочва, че П. е с добро отношение към останалите лишени от свобода
в затвора, с добро отношение към надзорно–охранителния състав. Акцентира, че в доклада
се изтъква, че П. се отнася към администрацията на затвора с поведение,
характеризиращо социална желателност, което сочи на социална приемливост в неговото
поведенческо проявление, както и, че за П. е налице среден риск от рецидив – 75
точки, които положителни данни са взе в насока обосноваване на довод за основателност
на подадената от П. молба. Същевременно защитата акцентира, че делото не е
попълнено с необходимите доказателства за проведена позитивна корекционна
работа, осъществявана спрямо П., което е в ущърб на дейността на затворническата
администрация. Приема становището на Началника на затвора за необосновано и неподплатено
с необходимите доказателства, в посока осъществяване на положителна корекционна
работа по отношение на осъдения П., с оглед и на плана на присъдата и на
заложените в него цели. Сочи и, че не е налице анализ на прогреса или регреса в
поведението на П., липсват първоначални доклади за поведението и психическото
отношение на осъдения към присъдата, отсъствието на които доказателства
защитата приема, че е с оглед неизпълнената необходима корекционна дейност в
различните й форми от страна на затворническата администрация по отношение на
конкретния осъден. Въпреки това, акцентира, че осъденият работи през
по–голямата част от престоя си в затвора, че с него работодателят от Печатницата
е споделил за 2 предложения за награди, и поради несвършена работа от Инспектор
„Социални дейности“, тези награди не са предоставени на осъденото лице, което
отново е в ущърб на работата на затворническата администрация. Като цяло,
защитата акцентира върху незадоволителна дейност от страна на служителите на Затвора–гр.София
спрямо осъдения, която именно е в
основата за несъществена промяна в поведението на осъдения П.. Цитира и практика
на ВКС, с оглед обстоятелството, че следва да бъдат съобразени от съда при
преценка тези данни, сочещи на осъществен превъзпитателен процес спрямо П. – честното
му отношение към труда, в насока на което счита, че подадената молба от
осъдения следва да бъде уважена.
В
своя защита, осъденият моли да бъде уважена молбата му за УПО, като
застъпва изложеното от защитата за това, че са му били предложени 2 награди,
които до момента не са му предоставени, поради липсата на добра работа от ИСДВР,
и в тази връзка приема за себе си, че се е поправил.
Въз основа на събраните по делото
доказателствени материали, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че Д.В.П. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година
и 8 месеца, определено му по НОХД № 6206/19 г. по описа на СРС, НО, 7 състав,
по което производство същият се е признал за виновен и е осъден за извършено от
него престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, букви „а“ и „б“ НК. С така постановеното определение, с което
е одобрено споразумението, постигнато между страните по цитираното
производство, е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на
наложеното на П. наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 8
месеца, като на основание чл.59, ал.1 НК, е приспаднато предварителното „Задържане
под стража“ на П., считано от 27.11.2018 г. Така одобреното споразумение, е
влязло в сила на 06.06.2019 г.
От доказателствените материали по делото
и въз основа на приетата в днешното с.з. актуална справка от Затвора–гр.София,
се установява, че П. ***
на 16.04.2019 г., като с начало 27.11.2018 г., е приведено в изпълнение така наложеното
му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 8 месеца, определено му
по НОХД
№ 6206/19 г. по описа на СРС, НО, 7 състав. От приложената справка от Затвора–гр.София се установява,
че
П. е изтърпял към момента от така определеното му наказание фактически – 1
година, 2 месеца и 24 дни, от работа – 2 месеца и 24 дни, всичко – общо в
размер на 1 година, 5 месеца и 18 дни, който срок следва да се счете като
относим към наличие на първата предпоставка за приложение института на УПО,
доколкото П. е изтърпял фактически изискуемите 2/3 от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“, предвид обстоятелството, че е осъден за извършено престъпление
при условията на опасен рецидив, с оглед на което, в случаят приложение намира
нормата на чл.70, ал.1, т.2 НК.
Същевременно, СЪДЪТ СЛЕДВА да прецени – дали от доказателствата по делото се
установява по изискуемия убедителен начин наличието на втората предпоставка за
приложение института на чл.70, ал.1 НК, а именно – доказателства, че така
изтърпяното фактически част от наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 1
година, 2 месеца и 24 дни, е оказало необходимото за изпълнение целите на това
наказание поправително въздействие.
В
разпоредбата на чл.439а, ал.1 НПК, са посочени доказателства, които могат да
обосноват извод за поправяне на осъденото лице по време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, които се свеждат до прояви на добро
поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено–полезни
прояви. Освен това, доказателства за поправяне на осъдения, следва да се
установят и въз основа оценката на същия по реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от
всички други източници за информация за поведението на осъдения П. по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
От приложените по делото доказателствени
материали, с оглед преценка наличието на втората формална предпоставка за
постановяване на УПО, а именно – дали изтърпяната част от наказанието е оказала
необходимото за изпълнение целите на наказанието поправително въздействие по
отношение на конкретния осъден, настоящият съдебен състав черпи изводи за
наличие на известни, но минимални положителни прояви в поведението на осъдения,
въз основа на приложения доклад от ИСДВР от 24.01.2020 г. В тази връзка, както
правилно бе отчетено от защитата, при очертаване поведението на П. в местата за
лишаване от свобода, се изтъква, че към момента осъдения няма наложени
дисциплинарни санкции; общува с по–голямата част от затворниците от групата;
декларира нагласа за законосъобразно изтърпяване на присъдата; при него не се
наблюдават агресивни прояви. Към затворническата администрация П. се отнася с
поведение, характеризиращо социална желателност. Посочва се и, че П. е назначен
на работа в Цех „Печатница“, където работи и понастоящем.
Впрочем – това са единствените
положителни характеристични данни за поведенческото проявление на осъденото
лице в местата за лишаване от свобода от момента на неговото постъпване там до
сега.
В обратен синтез, според настоящия
съдебен състав и въпреки съображенията на защитата, СЪДЪТ ПРИЕМА, че докладът на ИСДВР изобилства от негативни
характеристични и личностни данни за П., каквито са и застъпени и в становището
на Началника на Затвора–гр.София.
В цитираното становище на Началника на
Затвора – София, впрочем се посочва, че не са налице доказателства за поправяне
на осъденото лице в рамките на пенитенциарното заведение; не са изпълнени целите,
заложени в чл.36 НК в своята цялост; предвид характера и тежестта на
извършеното престъпление, не са изпълнени и целите, заложени в плана на
присъдата в своята цялост; осъдения продължава да има актуални проблемни зони, по
които работата продължава и които са конкретизирани в съответното становище,
като се отчита, че П. е с безразсъдно и рисково поведение; смята, че няма полза
от образование, не осъзнава последствията от противоправното си минало
поведение, не приема настоящото правонарушение и отговорността за същото, с
оглед на което и рискът от вреди е с непроменени първоначални стойности, в
който смисъл, и прогресивната система не е изпълнена в своята цялост.
Тъждествени на тези оценки и данни, са и
посочените изцяло негативни характеристики по отношение личността на П.,
определящи проблемните зони, налични при него, оценени въпреки възражението на
защитата, още от самото начало от постъпването на същия в затвора, доколкото СЪДЪТ
ОТЧИТА, че към затворническото досие е приложен първоначалния изготвен доклад
на ИСДВР за осъдения, който доклад отчита същите проблемни зони. В тази връзка,
прави впечатление, че от първоначално зададените зони на дефицити в поведението
на осъдения, няма каквато и да било промяна към настоящият момент, въпреки
това, че П. търпи наказание „лишаване от свобода“ в местата за лишаване от
свобода повече от 10 месеца. Фиксираните проблемни зони са по отношение
настоящото правонарушение, като се отчита, че П. е користен извършител, с утвърден
модел на поведение. В зоната касателно криминалното му минало е отчетен дефицит
с оглед факта, че П. е осъждан многократно за кражби и за пореден път е в
затвора. В зоната касателно отношението му към правонарушението е отчетено, че П.
не приема отговорността за деянието си и не разбира мотивите си за своето
криминално поведение; не приема присъдата за справедлива; не разпознава
факторите, които са допринесли за извършване на правонарушението; не зачита и
признава правата на другите. В зона „Образование и обучение“ се посочва, че П.
е неграмотен, смята, че няма полза от образование. В зона „Управление на финанси
и доходи“ се изтъква, че П. не умее да разпределя средствата си. В зона „Начин
на живот и обкръжение“ се отчита, че осъденият е приобщен към хора с трайно
утвърдени криминални нагласи; с безразсъдно и рисково поведение е. По отношение
уменията за мислене се фиксира, че П. не разпознава проблемите си, което води
до липса на способност за тяхното разрешаване; не осъзнава последствията от
собствените действия, налице е и липса на целеполагане.
Впрочем, настоящият съдебен състав отчита,
че част от застъпените проблемни зони при осъдения зони са подкрепени от
съответните писмени доказателства, въпреки становището на защитата. В тази
връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА свидетелството
за съдимост на П., от което се установява, че същият е осъждан многократно, при
това все за престъпления, насочени срещу собствеността на различни граждани, и
то извършени в кратък период от време след изтърпяване на предходно постановена
спрямо него осъдителна присъда. В този смисъл, действително криминалното
поведение и съдебното утежнено минало на П., няма как да не рефлектират върху извода
за дефицит при осъзнаване на неговите криминални деятелности в предходен момент
и осъзнаване на необходимостта от бъдещи непротивоправни посегателства,
доколкото с множеството извършени престъпления, за които същият е бил наказван,
е доказал, че съответните наказания не са изигравали необходимите поправителни,
превъзпитателни и въздействащи предупредително върху неговото поведение роли,
за да не извършва други престъпления, а напротив – отново е осъществявал
престъпни посегателства, за което и понастоящем търпи поредното наказание
„лишаване от свобода“, при това за престъпление, извършено при условията на
опасен рецидив.
В доклада на ИСДВР, в отделна прогноза
за личността на П., се посочва, че въпреки провежданата корекционна работа с осъдения,
към момента не е настъпила позитивна промяна, която да свидетелства за успешна
ресоциализация на осъдения извън местата за лишаване от свобода. Посочва се и
съществения факт, изложен по-горе, а именно, че П. е осъждан, като последното
престъпление е извършено в условията на опасен рецидив. Налице са дефицити по
отношение на извършените престъпления и уменията за мислене, доколкото, с оглед
осъществените престъпни посегателства се установява, че действително П. не е
осъзнал проблемите си от минало противоправно поведение и не може да разреши
правилно същите. Осъденият е трайно интегриран, в среди с асоциално поведение,
не дефинира проблемите си и не вижда алтернативи за разрешаването им, което повишава
рискът от рецидив. Осъдения и не приема отговорността за поведението си, и не разбира
мотивите, които са довели до криминалната дейност, осъществявана от него, като смята
присъдата си за несправедлива, което говори и за самооправдателни нагласи. Посочва
се, че П. не осъзнава нанесените вреди и поведението му би могло да ескалира по
отношение риска от нанесени вреди към обществото.
В този смисъл, оценката на риск от
сериозни вреди към обществото, според ИСДВР е в степен „висока“, а тази по
отношение риск от рецидив, е в средни стойности, но във високите степени на
средните стойности – 75 точки, които са останали без промяна от първоначалния
доклад на ИСДВР, изготвен непосредствено при постъпването на П. в местата за
лишаване от свобода.
Действително, СЪДЪТ ОТЧИТА, че П. няма налагани дисциплинарни санкции за
нарушение на режимните изисквания в местата за лишаване от свобода, но не са налице
и каквито и да било награди в насока положителния прояви от осъдения в тези
места. Впрочем, единствената положителна данна, която според този съдебен
състав се отчита въз основа на приложените по делото доказателства е факта, че
осъденият работи почти от самото начало от постъпването си в затвора, но това е
крайно недостатъчна такава за да бъде прието, че е налице сериозно и безсъмнено
поправяне на осъденото лице.
СЪДЪТ
НЕ ОТЧИТА категоричен и безусловен ефект от въздействието на така наложеното
спрямо П. наказание, като с оглед на всички съображения, посочени по–горе,
настоящият съдебен състав ПРИЕМА, че с цялостното си поведение, П. не е доказал
своето реално поправяне. Според настоящия съдебен състав, няма каквито и да
било противоречия между изложеното в доказателствените източници по отношение
поведенческото проявление и личността на осъденото лице, независимо от
възражението на защитата в тази насока. Крайните негативни характеристики за
проявлението на осъдения в затвора, рефлектират и върху извода на съда, че
молбата на осъденото лице, независимо от краткия остатък от определеното му
наказание, следва да бъде оставена без уважение, доколкото СЪДЪТ СЧИТА, че в рамките на следващите 2 месеца и 24 дни, следва
да бъдат положени необходимите усилия от корекционните служители за провеждане
на една интензивна програма на въздействие върху поведението на осъденото лице,
с цел промяна на неговото поведение, мислене и утвърдителност, и съответно – да
бъдат изиграни целите на заложените мерки в плана на присъдата и на заложените
цели на наказанието по начин, по който това се изисква от закона.
СЪДЪТ
НАМИРА, че именно с оглед изпълнение целите на наказанието, наложено по
отношение на П., генералната и специална превенция по отношение на това
наказание, които следва да окажат необходимото предупредително въздействие както
по отношение на него, така и на останалите членове на обществото, отчитайки
високите рискове от вреди към обществото и сравнително високите от рецидив,
следва да бъде продължена корекционната дейност по отношение на П., още повече,
че приложеният план за изпълнение на присъдата от дата 02.07.2019 г., е със
заложена продължителност от 1 година, която към настоящият момент не е изтекла.
В този смисъл, като съобрази, че с оглед
нуждите за изпълнение целите на наказанието, е необходимо спрямо осъденото лице
да бъде проявено по–сериозно възпитателно въздействие, и същевременно –
осъществен контрол от стабилизиране на личността на П., с оглед необходимостта
от съобразяване и осъзнаване на необходимата поука от бъдещо непротивоправно
поведение, настоящият съдебен състав ПРИЕ, че така подадената молба от П. следва
да бъде оставена без уважение, доколкото липсват безспорни, категорични и
убедителни доказателства за поправяне на осъденото лице като цяло към
настоящият момент.
Воден от тези съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д.В.П.
– роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен
– живущ на семейни начала, осъждан, с начално образование, безработен, жител и
живущ *** – за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от
свобода“, в размер на 1 година и 8 месеца, който остатък се равнява на 2 месеца
и 12 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен
срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
Адв.И.:
Моля за копие от протокола.
С оглед направеното искане от защитата, да се издаде препис
от протокола от днес проведеното с.з., на адв. И..
Протоколът
е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 13.05 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: