Решение по гр. дело №72510/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18942
Дата: 21 октомври 2025 г.
Съдия: Виктория Николаева Недева
Дело: 20241110172510
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 18942
гр. ***, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110172510 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, от С. В. М.
срещу ***“ Црт. за признаване дължимостта на сумата от 488,96 лева (левова
равностойност на 250 евро), представляваща обезщетение за закъснение на полет
******, планиран за 18.07.2022 г. по направление от летище ***** резервационен код:
*****, ведно със законната лихва от 16.07.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 43283/2024 г.
по описа на СРС, 79 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника, като
закупил самолетен билет за полет ****** по направление от летище ***** за което
получил резервационен код: *****. Полетът бил плануван да излети на 18.07.2022 г. от
летище ***, България, и да кацне на летище ****, на същата дата, но по вина на
авиокомпанията полетът бил изпълнен с над 3 часа закъснение. Искането към съда е да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който се признава, че обезщетението е дължимо на ищеца, представят се
доказателства за платено обезщетение, законна лихва, разноски за заповедното и
исковото производство, поради което се моли искът да бъде отхвърлен поради
погасяване на задължението в хода на процеса.
С молба вх. № 237991/08.07.2025 г. и със становище по хода на делото ищецът
1
признава, че са му заплатени 1393,96 лева, с което са погасени всички вземания,
включително и за разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е
сключен договор за въздушен превоз на пътници за ******, планиран за 18.07.2022 г.
по направление от летище ***** изпълнение на полета със закъснение, размер на
претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища,
изчислено по метода на дъгата на големия кръг.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора, съгласно
уговореното /в уговореното време до уговореното място/, респ. изплащане на
претенциите на ищците.
Съдът е отделил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните по делото всички горепосочени факти,
доколкото същите се признават от ответника, а именно: че разстоянието между летище
***** измерено по метода на дъгата на големия кръг, е под 1500 км; между ищеца и
ответника е сключен договор за въздушен превоз за полет ******, планиран за
18.07.2022 г. по направление от летище ***** за който ищецът има потвърдена
резервация с код: *****, както и че полет ****** е бил изпълнен със закъснение.
Поради това съдът приема осъществяването на тези факти за доказано.
По делото е безспорно и обстоятелството, че на 09.04.2025 г. ответникът е
заплатил на ищеца сумата от общо 1393,96 лева, която включва претендираното
обезщетение от 488,96 лева, 55 лева – законна лихва, 425 лева – разноски в
заповедното производство, 425 лева разноски в исковото производство.
Предвид така представените доказателства, съдът приема, че извършеното
плащане в полза на ищеца на претендираното от него обезщетение по същество
представлява признание от ответника на задълженията и следва да бъде взето предвид
от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК.
Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли поради извършено плащане от
ответника в хода на процеса.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. М., ЕГН **********, срещу „***., вписано в
регистъра на дружествата под № ****, със седалище и адрес на
управление:****** **********иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7,
пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от
11 февруари 2004 година за признаване за установено, че „*** дължи на С. В. М.
сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснение на полет ******,
планиран за 18.07.2022 г. по направление от летище ***** резервационен код: *****,
ведно със законната лихва от 16.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 43283/2024 г. по описа
на СРС, 79 състав, поради плащане в хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
2
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3