№ 86
гр. Харманли, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20225630100176 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на К. ЯН. К., ЕГН ********** против ЮИДП ДП ТП
Държавно горско стопанство - Маджарово, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № РД-10-787/31.12.2021г., издадена от
директор ЮИДП ДП ТП Държавно горско стопанство – Маджарово на основание чл. 71, ал.
1 от КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Техник горско стопанство – опазване на горите“ и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 7 388,64 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, за период от
05.01.2022г. до 05.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -
23.02.2022г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 30.07.2021г. бил назначен на длъжност „Техник-горско
стопанство – опазване на горите“ със срок на договора 01.02.2022г., като при сключване на
договора подписал и длъжностна характеристика, в която били посочени изискванията за
заемната от него длъжност. Посочва, че на 31.12.2021г. била издадена заповед № РД-787 на
директора на ЮИДП ДП ТП Държавно горско стопанство – Маджарово, с която било
прекратено трудовото му правоотношение с ответника на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
Прекратяването на трудовото правоотношение било извършено без предизвестие, като в
заповедта било посочено, че причината е липсата на удостоверение за упражняване на
лесовъдска практика.
При подписване на договора ищецът бил представил дипломата си за средно
образование, която била описана в договора. В него било записано, че ищецът притежава
трудов стаж по специалността 11 години 5 месеца и 26 дни. Ищецът твърди, че към момента
на подписване на процесния трудов договор и към настоящия момент притежавал всички
изисквания за заеманата от него длъжност, тъй като имал завършено средно образование по
специалността „Горско и ловно стопанство“ и придобита професионална квалификация по
1
професията „Техник-лесовъд“. Тези обстоятелства били проверени преди подписване на
трудовия договор.
Ищецът уточнява, че в периода от 01.08.2021г. до прекратяване на трудовото
правоотношение изпълнявал съвестно задълженията си, като не бил наказван и не е
получавал забележки по отношение на изпълнението на трудовите си задължения.
На 31.12.2021г. бил болен, за което своевременно уведомил работодателя си и заявил,
че ще представи болничен лист. В отговор разбрал, че трудовият му договор е прекратен и
следва да отиде да получи документите си. Но преди ищецът да се яви за получаване на
документите на 05.01.2022г. получил заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение чрез куриерска фирма.
Посочено в заповедта, че имал тримесечен срок да представи удостоверение за
упражняване на лесовъдска практика, не отговаряло на истината, тъй като такъв срок не му
бил предоставян.
Ищецът твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Липсата на удостоверение за
упражняване на лесовъдска практика не било изискване за заемане на длъжността, такова
било наличието на съответно образование, което ищецът притежавал. Освен това при
сключване на трудовия договор работодателят е бил наясно с притежаваните квалификации
от ищеца и това не е попречило за сключването му. В продължение на 5 месеца ищецът
изпълнявал трудовите си задължения без проблем и без забележка.
На следващо място ищецът счита, че неправилно е посочено правното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно чл. 71, ал. 1 от КТ вместо правилното
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. В трудовия договор липсвала клауза, която да уговаря срок за
изпитване.
Не на последно място ищецът счита, че работодателят е действал недобросъвестно по
смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ.
При тези доводи претендира отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност и обезщетение за оставане без работа за периода от 05.01.2022г. до
05.07.2022г. в размер на 7 388,64 лева, заедно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца подържа исковите
претенции, като счита, че от събраната доказателствена съвкупност се установява тяхната
основателност. Намира за доказана незаконосъобразността на уволнението, тъй като в
договора не бил предвиден срок за изпитване, а самият трудов договор бил срочен до
01.02.2022г. Не се установявало от събраните по делото доказателства и изискването към
ищеца да представи удостоверение за лиценз. Развива съображенията си за
недобросъвестност на работодателя спрямо събраните доказателства. Моли за уважаване на
исковите претенции и претендира разноски по делото.
В предоставения срок по чл.149, ал. 3 от ГПК е представена писмена защита от
процесуалния представител на ищеца.
Ответникът не оспорва допустимостта на предявените искове, но счита същите за
неоснователни. Твърди, че в договора бил уговорен срок на изпитване за периода от
01.08.2021г. до 01.02.2022г. като срокът бил уговорен в полза на двете страни. Трудовото
правоотношение било прекратено с процесната заповед, която била връчена на ищеца на
08.01.2022г. чрез куриерска фирма „Спиди“.
Ответникът излага свои твърдения за сключването и прекратяването на трудовото
правоотношение. Посочва, че договорът бил сключен въз основа на подадена от ищеца
молба за назначаване на работа с вх. № ЧР-05-3/30.07.2021г., върху която тогавашният
директор на ТП ДТС Маджарово бил поставил резолюция, че към молбата за назначаване
няма представено удостоверение за частна лесовъдска практика и такова следвало да се
представи в тримесечен срок от работника. На ищеца била предоставена длъжностна
характеристика, в която било изписано, че работникът задължително се назначава със срок
2
за изпитване. Тя била връчена на ищеца, поради което той бил наясно, че сключеният
трудов договор е със срок на изпитване. Въпреки стажът на ищеца той не бил заемал до този
момент такава длъжност, поради което бил необходим срок за изпитване.
Ответникът оспорва твърдението, че ищецът е отговарял на всички изисквания за
заемане на длъжността. Едно от изискванията за заемане на тази длъжност било
притежанието на удостоверението за регистрация в публичния регистър на ИАГ по чл. 235
от ЗГ. На 18.10.2021г. ищецът бил уведомен, че следва да представи посоченото
удостоверение. В присъствието на свидетел същият заявил, че няма да намерение да работи
на длъжността и е съгласен да се прекрати договора му.
На 31.12.2021г. ищецът се явил за получаване на заповедта за прекратяване на
правоотношение, но поради неизготвянето й към този момент ищецът бил помолен да отиде
по-късно, което така и не сторил.
Оспорва се твърдението на ищеца, че на 31.12.2021г. е уведомил, че е болен. Поради
неявяването на ищеца в първите работни дни след 31.12.2021г. заповедта била изпратена до
личния му адрес чрез куриерска фирма.
С тези мотиви ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира за
разноски по делото.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ответника, моли предявените
искове да бъдат отхвърлени, тъй като издадената заповед за уволнение е законосъобразна.
Поддържа изложените в отговора на исковата молба възражения, като отново набляга, че
трудовият договор е бил уговорен със срок на изпитване и именно на това основание е бил
прекратен, като законът не изисква излагането на мотиви. Претендира разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ се намират в съотношение главен (този по т. 1) към
акцесорни (тези по т. 2 и т.3), тъй като за уважаването им се изисква уволнението да е
признато за незаконното. Ето защо на първо място следва да бъде разгледан предявеният иск
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
С конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т 1 от КТ се цели установяването на
незаконността на извършеното уволнение. Едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение ще бъде незаконно, когато е извършено на несъществуващо в закона
основание, при липса на елементи от състава на съответното материалноправно основание,
при допуснато нарушение на процедурните правила във връзка с извършване на
уволнението, при неспазване на предвидена в закона предварителна закрила или други
изисквания във връзка с упражняване правото на уволнение.
За основателността на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е необходимо
работодателят да установи при условията на пълно и главно доказване, че законосъобразно е
упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение. Това означава, че по
правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже всички материални
предпоставки от фактическия състав на основанието, на което е извършено прекратяването
на трудовите правоотношения, а именно чл. 71, ал. 1 от КТ. За да упражни законосъобразно
потестативното си право работодателят трябва да установи кумулативното наличие на
следните юридически факти, а именно: 1) действителна клауза със срок за изпитване; 2)
неизтекъл срок за изпитване и 3) срок, уговорен в полза на работодателя или на двете
страните.
Страните не оспорват, а и от доказателствата по делото се установява, че между тях е
съществувало трудово правоотношение по силата, на което ищецът е заемал длъжността
„Техник горско стопанство – опазване на горите“, считано от 01.08.2021г. От представените
3
писмени доказателства се установява, че трудовото правоотношение е било прекратено със
заповед № РД-10-787 от 31.12.2021г., считано от 04.01.2022г. на основание чл. 71, ал. 1 от
КТ.
Основният спорен въпрос между страните и имащ съществено значение за решаване на
въпроса относно законността на процесното уволнение е дали сключеният между тях трудов
договор е съдържал валидна клауза за изпитване.
Видно от приетия по делото като писмено доказателство трудов договор същият е
сключен на основание чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от КТ във връзка с чл. 67, ал. 1 от КТ. В
съдържанието на самия договор липсва уговаряне на конкретен срок за изпитване и в чия
полза е уговорен, но това не води до извод за липса на такава клауза. Когато не е посочен
срок за изпитване, същият следва да се счита за 6-месечен – арг. чл. 70, ал. 1, изр. 1 от КТ, а
при липса на уговорка в чия полза е срокът – следва да се приеме, че срокът за изпитване е
уговорен в полза на двете страни.
За да възникне валидно уговорката за изпитване в съдържанието на трудовия договор,
освен задължителните реквизити по чл. 66, ал. 1 от КТ следва по ясен и недвусмислен начин
да се отрази, че договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 от КТ или да се
възпроизведе текстово основното съдържание на текста. В този смисъл е наложилата се като
константна практика на ВКС, обективирана в решение № 60205 от 07.12.2021г., постановено
по гр.д. № 862 по описа за 2021г. на ВКС, III г.о., решение № 215 от 17.07.2012г.,
постановено по гр.д. № 722 по описа за 2011г. на ВКС, IV г.о. и решение № 11 от
24.01.2012г., постановено по гр.д. № 1783 по описа за 2010г. на ВКС, IV г.о.
В настоящия случай съдът намира, че от посочването, че трудовият договор се сключва
на основание чл. 70, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 67, ал. 1 от КТ може да се направи ясен извод за
уговорката на клауза за изпитване дори и при липса на текстовото изписване на
съдържанието на нормата на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Съгласно цитираната съдебната
практика, за да се направи извод за уговорена клауза за изпитване е достатъчно да се посочи,
че договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 от КТ, каквото позоваване в
настоящия случай безспорно има.
Действително в чл. 5 от договора графата, касаеща срокът на изпитване и в чия полза е
уговорен, е останала празна, но това не означава, че не е уговорена такава клауза. При липса
на изразена воля по отношение на размера на срока за изпитване и вида му (в полза на
работодателя, в полза на работника или на двете страни) съдържанието на трудовия договор
се замества от диспозитивните правни норми, а именно от чл. 70, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 от КТ.
Посочването, че трудовият договор е за определено време, считано от 01.08.2021г. до
01.02.2022г. не променя този извод на съда.. Трудовият договор е вид граждански договор,
поради което при тълкуването му следва да се търси действителната обща воля на страните.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „Техник
горско стопанство – опазване на горите“, с която ищецът е бил запознат и е подписал в деня
на сключване на трудовия договор изрично и недвусмислено е посочено, че „при започване
на работа, кандидатът се назначава на трудов договор със срок за изпитване до 6
месеца“. Ето защо съдът намира за правдива тезата на ответника, че посочването на
срочност на трудовото правоотношение се дължи на техническа грешка, като вместо срок за
изпитване срокът от 01.08.2021г. до 01.02.2022г. е определен като срок на договора.
Всъщност тълкуването на действителната воля на страните касае обстоятелството дали
трудовият договор е срочен или не, а не дали има клауза за изпитване. Основанието, на
което е сключен трудовият договор, е ясно и недвусмислено. Същевременно без правно
значение за действителността на клаузата за изпитване е вида на трудовия договор – срочен
или безсрочен. Уговорката за срок на трудовия договор и уговорката за изпитване са
различни и отделни клаузи. Те не са задължително съдържание на договора, а само
възможност за страните по трудовото правоотношение. Като страните могат, както да
уговорят срок на трудовия договор, така и едновременно с него да уговорят срок на
4
изпитване. В този смисъл са решение № 10 от 25.02.2011г., постановено по гр.д. № 1476 по
описса за 2009г. на ВКС, IV г.о. и решение № 108 от 25.03.2014г., постановено по гр.д. №
4838 по описа за 2013г. на ВКС, IV г.о.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че при сключване на трудовото
правоотношение страните са сключили клауза за изпитване.
Тази клауза към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е била валидна.
Съгласно чл. 70, ал. 1, изр. първо от КТ когато работата изисква да се провери годността на
работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се
предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. При липса на уговорка между
страните за по-кратък срок срокът на изпитване следва се счита за 6 – месечен – арг.
решение № 887 от 2001г., постановено по гр.д. № 1898 по описа за 2000г. на ВКС, III г.о.
Процесният договор е сключен в полза на двете страните – арг. чл. 70, ал. 2, изр. второ
от КТ. Това означава, че както работникът, така и работодателят може едностранно с
писмено волеизявление до другата страна да прекрати трудовото правоотношение.
В настоящия случай работодателят е разполагал с правото едностранно да прекрати
договорът, без да е необходимо да мотивира защо приема, че работникът не може да
изпълнява възложената работа. Прекратяването на трудовия договор е извършено на
31.12.2021г., тоест преди изтичане на срока за изпитване. Срокът за изпитване е започнал да
тече на 01.08.2021г. и е следвало да изтече най-рано на 01.02.2022г., доколкото видно от
представените писмени доказателства работникът е ползвал отпуск за временна
неработоспособност поради болест, а в уговореното време за изпитване не се включва
времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск.
Доколкото прекратяването на трудовото правоотношение е извършено на основание чл.
71, ал. 1 от КТ, не следва да се обсъждат направените от ищеца възражения относно
необходимостта от представяне на удостоверение за упражняване на лесовъдска практика от
ИАГ София. Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 от КТ се сключва с цел да се
провери годността на работника да изпълнява възложената му работа и преценката на
работодателя за годността на служителя да изпълнява възложената му работа не подлежи на
съдебен контрол.
Съдът не споделя направеното възражение с правно основание чл. 70, ал. 5 от КТ за
недействителност на клаузата за изпитване. Съгласно чл. 70, ал .5 от КТ за една и съща
работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със
срок за изпитване може да се сключва само веднъж.
В процесния случай възражението за недействителност на клаузата за изпитване е
въведено едва с писмената защита на ищеца. В исковата молба ищецът не навежда такива
възражения и не излага факти и обстоятелства относно заемането на същата длъжност в
същото предприятие. В исковата молба ищецът единствено твърди, че притежава трудов
стаж по специалността в размер на 11 години, 5 месеца и 26 дни. Не са изложени мотиви за
идентичността на заеманите от него трудови длъжности, нито, че са били при един и същ
работодател. С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ищецът отрича правото на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, поради което ищецът след да
посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право на работодателя. Съответно на твърденията на работника работодателят следва да
посочи всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Недопустимо е да се обяви уволнение за незаконно въз основа на факти, които
не са посочени от ищеца в исковата молба – арг. решение № 160 от 01.06.2016г.,
постановено по гр.д. № 222 по описа за 2016г. на ВКС, IV г.о.
В настоящия случай ищецът не е въвел възражение за недействителност на клаузата за
изпитване и не е посочил такива факти и обстоятелства, които да водят до извод за
отпадането й поради противоречие със забраната на чл. 70, ал. 5 от КТ. Съответно
ответникът не е имал възможност да ангажира доказателства, с които да обори това
5
твърдение (разлика в заеманите длъжности или в работодателя).
Ето защо съдът счита, че не следва да се произнася по направеното възражение по чл.
70, ал. 5 от КТ. Доколкото същото е въведено в предмета на делото едва в срока предоставен
по чл. 149, ал. 3 от ГПК, ответникът е поставен в невъзможност да изложи своите твърдения
и да ангажира доказателства за това. Произнасянето по това възражение би било в разрез с
основни принципи в гражданския процес като равенство на страните и състезателно начало.
Съдът не споделя твърдението на ищеца за наличието на недобросъвестно поведение от
страна на работодателя. Една част от основанията изложени от ищеца, касаят въведеното от
работодателя изискване за представяне на удостоверение за упражняване на лесовъдска
практика, но трудовият договор не е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, за да
подлежи тази преценка на съдебен контрол, съответно дали е била налице изначална липса
на съответно образование или професионална квалификация.
Другата част от възраженията за недобросъвестно поведение на работодателя са
въведени едва в хода на устните състезания и доразвити в представената писмена защита.
Страните следва да направят своите възражения и фактическа твърдения в исковата молба и
в отговора на исковата молба. Не може едва в хода на устните състезания да се въвеждат
нови факти, въз основа на които да се оспорва законосъобразността на процесната заповед за
уволнение.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че възражението за неравноправно
третиране на работници в сходно положение е недоказано по делото. С доклада по делото
съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че в негова тежест е
да докаже възражението за недобросъвестно поведение на работодателя. Не са представени
никакви доказателства за идентичността на правното положение на двамата работници, нито
за сключването на нов трудов договор за друга длъжност с другия работник. Действително
такива твърдения са въведени от свидетеля Д., но свидетелските й показания за сключване
на трудов договор с другото лице са недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
чл. 62, ал. 1 от КТ, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Спорният между страните въпрос относно знанието на работодателя за ползването на
отпуска за временна нетрудоспособност от страна на ищеца при връчването на заповедта за
уволнение и представянето на болничния лист е без правно значение в конкретния случай.
Разпоредбата на чл. 333 от КТ предвижда така наречената предварителна закрила при
уволнение, с която за извършването на законно уволнение се изисква предварително
разрешение от определен орган. Общата предварителна закрила се прилага при уволнение
само на основанията предвидени в чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и т. 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и
се отнася до категориите работници, предвидени в чл. 333, ал. 1 от КТ. Следователно
прекратяването на договора със срок за изпитване може да стане и през времето, когато
изпитваният работник или служител е в отпуск поради временна неработоспособност поради
болест, тъй като работникът или служителят в този случай не се ползва от закрила по чл.
333 КТ. Същевременно между страните няма спор, че заповедта за уволнение е връчена на
работника, а и от представената по делото обратна разписка се установява получаването й от
ищеца.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
неоснователен, тъй като прекратяване на трудовото правоотношение е извършено на
съществуващо в закона основание, при наличието на елементи от състава на съответното
материално-правно основание и при липса на нарушение на процедурните правила. Ето
защо искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ:
Елемент от основателността на посочените искове е незаконност на уволнението.
6
Доколкото съдът не достигна до такъв правен извод, исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполага
единствено ответника. Поискано е присъждането на разноски по делото, за които е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съобразно представения списък от разноски ответникът е направил разноски в размер
на 710 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно т. 1 от тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ВКС,
ОСГТК ответникът е представил доказателства, че направените разноски са реално
осъществени.
Предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ГПК дължимата държавна такса за
разглеждането на делото следва да останат за сметка на бюджета на съда, доколкото ищецът
К.К. е освободен от заплащането им дори при отхвърляне на исковите претенции.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. ЯН. К., ЕГН **********, с постоянен адрес община
Любимец, село Белица против ЮИДП ДП ТП Държавно горско стопанство – Маджарово,
БУЛСТАТ 2016176540338, със седалище и адрес на управление гр. Маджарово, ул. ****
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № РД-10-
787/31.12.2021г., издадена от директор ЮИДП ДП ТП Държавно горско стопанство –
Маджарово на основание чл. 71, ал. 1 от КТ; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Техник горско стопанство –
опазване на горите“ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за
заплащане на сумата от 7 388,64 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е
останала без работа, за период от 05.01.2022г. до 05.07.2022г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска - 23.02.2022г. до окончателното изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА К. ЯН. К., ЕГН **********, с постоянен адрес община Любимец, село
Белица на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ЮИДП ДП ТП Държавно горско
стопанство – Маджарово, БУЛСТАТ 2016176540338, със седалище и адрес на управление
гр. Маджарово, ул. **** сумата в размер на 710,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от
датата на обявяването му – 18.05.2022г.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7