№ 3385
гр. С., 05.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110138399 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 05 март 2023 г.
град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 38399 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 148088/15.07.2022г.
на СРС, подадена от "***********" ООД срещу "**********" ЕАД.
Ищецът "***********" ООД чрез адв. А. Т. - АК-С., е предявил срещу
ответника **********" искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2372,50 лева, представляваща дължимо
според ищеца застрахователно обезщетение по застрахователна претенция №
************ и разлика между определената от застрахователя
застрахователна сума от 13000,00 лева и изплатеното от него обезщетение от
10627,50 лева за нанесени при палеж на 24.11.2021г. на застрахования при
ответника по застраховка "Каско Стандарт" /полица №
***********/11.12.2020г./ товарен автомобил марка "Мерцедес", модел
"Спринтер", рег. № **********, вреди, довели до тотална щета, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (15.07.2022г.) до
окончателното изплащане, както и сумата от 43,50 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 11.05.2022г.-15.07.2022г.
Основателността на исковете си ищецът обосновава с обстоятелството,
че на 11.12.2020г. с ответника сключили договор за застраховка "Каско
Стандарт" за процесния автомобил, като уговорили застрахователна сума от
13000,00 лева. На 24.11.2021г. в град С. в тревно пространство на ул.
"********" срещу бл. 10 автомобилът бил опожарен, за което било и
образувано досъдебно производство по пр.пр. № 42260/2021г. на Софийската
районна прокуратура. Вредите по автомобила довели до тотална щета и
същият бил дерегистриран и предаден за разкомплектоване и утилизация.
Ищецът предявил срещу ответника претенция за изплащане на
обезщететение, като застрахователят определил и изплатил такова в размер на
10627,50 лева, равно на 90% от действителната стойност на автомобила.
Ищецът счита, че необосновано и неправилно ответникът приложил
максималният процент съгласно общите условия за стойност на запазените
части, като определената действителна стойност не съответствала на
пазарните условия. Поради това и ответникът следвало да заплати пълната
определена застрахователна сума от 13000,00 лева като обезщетение. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява
от адв. Т., която поддържа предявените искове, включително в хода на
устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът " **********"" ЕАД чрез ст.
юрк. Н.З. е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 226651/24.10.2022г.
на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
правилно е определил и изплатил застрахователно обезщетение, още повече,
че в тази връзка следвало да се приспадне стойността на запазените части.
При определянето на действителната стойност трябвало да се отчита и това,
че към датата на настъпване на застрахователното събитие по процесния
автомобил са били налице увреждания, които намалявали стойността му, а и
той бил със значителен пробег. Доколкото претенцията по главния иск била
2
неоснователна, то неоснователна се явявала и акцесорната претенция за
лихви. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът се
представлява от ст.юрк. Злидолски или не изпраща представител.
Предявените искове се оспорват.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като преявените с нея искове
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице
предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение
при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е за ищеца. Същият следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че за увредения
автомобил е налице договор за застраховка с период на действие, обхващащ
момента на настъпване на застрахователното събитие, че е настъпило
застрахователно събитие, съставляващо застрахователен риск по този
договор, че от това събитие са настъпили вреди, техния вид и характер,
размера на дължимото обезщетение, както и че своевременно е изпълнил
задължението си за уведомяване на застрахователя. В тежест на ответника е
да установи, че е заплатил обезщетението, съответно наличието на
обстоятелства, които го освобождават от това задължение. Доказателствената
тежест по иска за лихви също е за ищеца, който следва да установи неплатено
на падежа парично задължение и продължителността на забавата. Извън това
в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Между страните не се спори относно това, че на 11.12.2020г. ищецът и
ответникът сключили застраховка "Каско Стандарт" /полица №
***********/11.12.2020г./ за процесния товарен автомобил марка
"Мерцедес", модел "Спринтер", рег. № **********, като уговорили
застрахователна сума от 13000,00 лева, че на 24.11.2021г. /в периода на
покритие на договора/ в град С. в тревно пространство на ул. "********"
срещу бл. 10 автомобилът бил опожарен, което събитие съставлявало покрит
от застрахователя риск по договора за застраховка, като във връзка с този
инцидент било образувано досъдебно производство по пр.пр. № 42260/2021г.
на Софийската районна прокуратура, че вредите по автомобила довели до
тотална щета и същият бил дерегистриран, както и че ищецът предявил срещу
ответника претенция за изплащане на обезщететение, като застрахователят
определил и изплатил такова в размер на 10627,50 лева, равно на 90% от
действителната стойност на автомобила.
При това положение спорът по делото се концентрира досежно
обстоятелството дали ответникът дължи заплащане на застрахователно
обезщетение в по-висок от изплатения размер.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение
3
трябва да бъде равен на размера на действително претърпените вреди към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Той се определя по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като
не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество.
Действителна стойност на увреденото имущество е тази сума, срещу която би
могло да се купи друго такова имущество със същото качество, като при
изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент
на овехтяване, тъй като той реално е инкорпориран в самата действителна
стойност (р.79/02.07.2009г.-т.д.156/2009г.-Іт.о., р.6/02.02.2011г.-
т.д.293/2010г.-Іт.о. и др.). Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тоталната щета на
моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите
за необходимия ремонт надвишава 70% от действителната му стойност. При
наличие на тотална щета, за да изплати обезщетението, застрахователят
изисква удостоверение от компетентните органи за прекратяване
регистрацията на МПС, от което да е видно, че това е направено поради
настъпилата тотална щета (чл. 390, ал. 1 КЗ).
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна
автотехническа експертиза. Същото съдът кредитира изцяло като изготвено
от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно и ясно изложени
отговори на поставените въпроси, задълбочено обосновано и при липса на
обстоятелства, които да поставят под съмнение неговата правилност. От него
се установява, че действителната стойност на опожарения автомобил възлиза
на 11714,00 лева, а стойността на останките му е 745,00 лева.
Съгласно Глава V, Раздел V, т. 2 от действащите към договора за
застраховка общи условия, при обявена пълна загуба поради пожар
застрахователят изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума, но
не повече от действителната стойност на превозното средство към датата на
застрахователното събитие, намалено със стойността на запазените части,
възли и агрегати, като в този случай това намаление не може да надхвърля
10% и застрахованият задържа останките от превозното средство.
Настоящият състав намира, че по делото е доказано предаването на
опожарения камион за разкомплектоване и утилизация, от лице, несвързано
със застрахователя. Ищецът сам е представил Удостоверение №
**********/05.01.2022г. от "***********" ЕООД, че останките от автомобила
са приети от дружеството в негова база в кв. Кремиковци. С основание
"***********" ЕООД е уведомило съда, че "***********" ООД не е негов
съконтрагент, доколкото предаването е извършено от Цв.Др.Т., без в
удостоверението да е упоменато какъв е той - собственик или ползвател на
автомобила. В удостоверението не е посочена изплатената сума и меродавна
по делото е стойността, изчислена от вещото лице. Наред с това предаването
на автомобила за разкомплектоване е условие за неговата дерегистрация (чл.
18а, ал. 2, т. 3 от Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
превозни средства). Такава дерегистрация е извършена, видно от талона на л.
7 и по аргумент от чл. 18а, ал. 8 от цитираната наредба, следователно и
автомобилът следва да се счита за предаден за утилизация. Въпросът относно
4
това как останките са попаднали у Т. и защо не е попълнена получената сума
в издаденото удостоверение е извън предмета на настоящия спор. Щом
застрахованият се е разпоредил по какъвто и да е начин с останките,
включително безвъзмездно, то той няма право да получи стойността им от
застрахователя. В случай, че Т. не е имал право да предаде автомобила за
вторични суровини, то претенциите в тази насока също следва да се уредят
между Т. и "***********" ООД.
Вземайки предвид изложените по-горе мотиви, съдът приема, че
застрахователното обезщетение в пълен размер възлиза на 11714,00 лева,
колкото е и действителната стойност на камиона. Застрахователното
обезщетение не е тъждествено с уговорената застрахователна сума, която
обективно погледнато е лимитът, до който застрахователят носи задължение
да заплати обезщетение. Размерът на застрахователното обезщетение се
определя по размера на действителните вреди (ако те са под размера на
застрахователната сума), като е равен на застрахователната сума само ако
действителните вреди я надхвърлят като стойност. От така определения
размер на обезщетението 11714,00 лева следва да се приспадне установената
стойност на останките от опожареното МПС (745,00 лева), която не
надхвърля 10% от от действителната стойност. Така дължимото
застрахователно обезщетение в случая възлиза на 10969,00 лева. От тях
застрахователят е изплатил 10627,50 лева, като остават неплатени още 341,50
лева, за които предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. За
горницата до пълния си предявен размер той подлежи на отхвърляне. Без
значение е фактът, че са налице оферти за продажба на камиони, сходни с
процесния, на цена около застрахователната сума. Това е така, тъй като
застрахователното обезщетение се определя въз основа на действителната
стойност на конкретната увредена вещ и нейните предимства и недостатъци,
при което оферирани цени за продажба на сходни вещи могат да служат само
за ориентир.
Що се касае до предявения иск за лихви: Не са ангажирани
доказателства за датата, на която на ищеца е връчено писмо, изх. №
2594/05.05.2022г. на "**************" ЕАД. Затова съдът приема, по
аргумент от чл. 409 вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, че задължението на застрахователя
за лихви следва да се счита за възникнало на 11.05.2022г., когато е извършено
плащането на одобрената като застрахователно обезщетение сума. Изчислена
съобразно чл. 162 ГПК и с помощта на софтуерен продукт, лихвата за забава
върху сумата от 341,50 лева за периода 11.05.2022г.-14.07.2022г., възлиза на
6,17 лева, за която сума предявеният иск е основателен. За горницата над
тази сума до пълния си предявен размер искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора
право на разноски имат и двете страни, които своевременно са заявили
претенции в тази насока. Ищецът е доказал разноски в размер на 844,90 лева,
от които в негова полза съобразно изхода от спора следва да се присъдят
121,58 лева. В полза на ответника следва да се присъдят разноски в общ
размер от 171,22 лева, в които е включена част от юрисконсултско
5
възнаграждение, изчислена пропорционално от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "**************" ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град С., да заплати на "***********" ООД, ЕИК **********, със седалище
в град С., основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 341,50 лева, представляваща неплатен остатък от застрахователно
обезщетение по застрахователна претенция № ************ за нанесени при
палеж на 24.11.2021г. на застрахования при ответника по застраховка "Каско
Стандарт" /полица № ***********/11.12.2020г./ товарен автомобил марка
"Мерцедес", модел "Спринтер", рег. № **********, вреди, довели до тотална
щета, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(15.07.2022г.) до окончателното изплащане, както и сумата от 6,17 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 11.05.2022г.-
14.07.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за горницата
над 341,50 лева до пълния му предявен размер от 2372,50 лева и
предявения иск за лихва за горницата над 6,17 лева до пълния му
предявен размер от 43,50 лева.
ОСЪЖДА "**************" ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град С., да заплати на "***********" ООД, ЕИК **********, със седалище
в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 121,58 лева,
представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 38399/2022г.
на СРС).
ОСЪЖДА "***********" ООД, ЕИК **********, със седалище в град
С., да заплати на "**************" ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 171,22 лева,
представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 38399/2022г.
на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6