№ 779
гр. Варна, 27.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20253100900163 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. З. И., с
която са предявени обективно съединени искове срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
ЕИК ********* с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал.1
предл. 1 от ЗЗД.
Исковата молба е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК
реквизити и приложения.
По отношение редовността на размяна на книжата на книжа и реда
за разглеждане на спора:
Съдът намира, че спорното по делото правоотношение е възникнало от
договор за потребителски кредит. От приложените по делото писмени
доказателства не се установява кредитът да е отпуснат за професионални цели
на физическото лице. Ето защо и съгласно постановките на ТР 3/2019г. на
ОСГТК на ВКС производството следва да се разгледа по общия исков ред.
Указанията, дадени на ответника с разпореждане № 2073/09.04.2025г. относно
сроковете за размяна на книжа за погрешни. Доколкото обаче страната е
спазила срока по чл. 131 от ГПК, депозираният отговор следва да се зачете и
докладва като постъпил в срок.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните е съответна на твърденията на ищеца за
нищожно договаряне поради несъответствие на учреденото между страните
правоотношение с императивни разпореди на ЗПК, гарантиращи
потребителската закрила и извършено при начална липса на основание
1
погасяване на задължения по същото правоотношение.
Варненският окръжен съд е родово компетентен да разгледа иска с оглед
цената на иска за нищожност, формирана от сбора на вземанията за главница,
възнаградителна лихва и застраховка (чл. 104 т.6 ГПК). Определение № 60389
от 3.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4590/2021 г., IV г. о., ГК, Определение
№ 790 от 18.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2946 /2013 г., I т. о., ТК.
Относно съединеният кондикционен иск компетентността на съда
произтича от разпоредбата на чл.104, т. 6 от ГПК.
С оглед данните за регистриран настоящ адрес на ищеца в *******,
Варненският окръжен съд е и местно компетентен да разгледа спора, на
осн.113 от ГПК.
По доказателствените искания:
Съдът намира, че представените в искова молба и отговора писмени
доказателства са относими към предмета на спора и допустими, поради което
следва да бъдат допуснати до приемане.
Искането на ищеца по чл. 190 от ГПК е неконкретизирано. На страната
следва да се предостави възможност, след запознаване с доказателствата към
отговора на исковата молба, да посочи какви конкретни писмени
доказателства да се изискат от насрещната страна по този процесуален ред.
ССчЕ по искане на ищеца не следва да се назначава, тъй като ответникът
е признал факти, за чието установяване се иска назначаване на експертно
становище/ а именно, че премията не е включена в ГПР/.
Съдът намира, че следва да се назначи и съдебно-техническа експертиза,
която да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси
относно възможността на потребителя свободно да избира допълнителни
услуги при сключване на договора за кредит.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на
списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде
изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл. 113 ГПК ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ по ОБЩИЯ
ИСКОВ РЕД като граждански спор допустим установителен иск, предявен
2
от М. З. И., ЕГН ********** от ******* срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр.София за приемане за установено в отношенията
между страните, че договор за потребителски кредит № ***************** е
нищожен поради противоречие със закона, конкретно поради нарушение на
правилото на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно начина на формиране на ГПР
по кредита и осъдителен иск за връщане на сумата от 1886,71 лева като
дадена при начална липса на основание, представляваща разликата между
сбора от всички извършени плащания по договора – 21 886,71 лева и
действително дължимата по договора (поради приложението на чл. 23 от
ЗПК) главница от 20 000 лева, на осн.чл. 55, ал. 1 , предл. 1 от ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 26.06.2025 г. от 09.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД по делото на осн. чл.140, ал.3,
във вр. с чл.146, ал.1 ГПК :
По твърденията на страните(чл. 146 ал.1 т.1 ГПК) :
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит №
*****************, сключен с ответника, му е предоставена в заем сумата от
25 771,63 лева срещу задължение за връщане на 37 месечни вноски.
Действително усвоената сума възлизала на 20 000 лева, а с остатъка е покрита
застрахователна премия в размер на 5771,63 лева. Фиксираният размер на
ГЛП по кредита е 41, 10%, а ГПР е определен на 47,75%.
Сочат се следните основания за нищожност на договарянето: В ГПР не
са включени всички разходи по кредита, а именно дължимата застрахователна
премия. Твърди се, че сключването на застрахователен договор представлява
задължително условие за отпускане на кредита. Обстоятелството, че в чл.
7.2.2 и чл. 19 от договора застраховката е определена като незадължителна
допълнителна услуга не е определящо за преценката за задължителността на
застраховането, тъй като от останалите обстоятелства при сключване на
договора, се установява противното. Изискването за сключване на застраховка
е предвидено в отнапред съставено от ответника договорно съдържание,
върху което потребителят не е могъл да влияе. Липсва ясно описана в
договора методика относно формирането на този сборен показател, вкл. кои
компоненти са включени в него. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да вземе информирано икономическо решение. Доколкото
договорът не отговаря на съществените изисквания на ЗПК, същият е
нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК, а потребителят дължи само чистата стойност
на кредита. Тъй като общо внесената от ищеца сума възлиза на 21 886 ,71
лева, се претендира връщане да даденото над чистата стойност, или сумата от
1886,71 лева.
Ответникът оспорва иска. Сочи, че въпросният кредит е сключен от
разстояние, по реда на ЗПФУР, посредством мобилното приложение на
банката. Потребителят е идентифициран от приложението чрез видео
3
идентификация, включваща разпознаване на данни от документ за
самоличност и лицево разпознаване. След успешната идентификация на
потребителя е изпратен код, чрез който да достъпва приложението. На
29.09.2022г. ищецът е използвал мобилното приложение и е кандидатствал за
одобрение на кредит. При стартиране на процедурата по кандидатстване
потребителят сам е избрал в приложението размера на кредита, срока за
издължаване, както и застрахователното покритие. След задаване на тези
параметри от потребителя, банката е изготвила проект на за договора и го е
изпратила за одобрение от ищеца. Същият е разполагал с 24 часа за
запознаване със съдържанието. Всички действия на ищеца в приложението са
записани като електронен запис на логове(генерирани автоматично записи от
системи за контрол на достъпа до приложението)
Оспорва твърденията за нищожност на договарянето. Намира, че не
следва да се приравнява грешно посочения ГПР с въобще непосочения такъв.
Счита, че ако годишният процент на разходите не отразява всички разходи по
кредитирането, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 19,ал. 5
от ЗПК, тоест недействителността да с обхване само конкретната клауза, но не
и цялото договорно съдържание. Позова се, че начинът на изчисляване на
ГПР и видът на включените в него разходите са предмет на законова регулация
и кредиторът няма задължение да предоставя на потребителя информация по
тези въпроси, включително защото тази информация не може да бъде
представена по ясен и разбираем начин. Счита, че и задължението на
кредитора да оповести взетите допускания, използвани при изчисляване на
ГПР, не е абсолютно. Такива допускания подлежат на обявяване само при
променливост на някой от параметрите на кредитирането- лихва, срок, падеж.
В процесния случай страните не са договорили възможност за промяна на
условията по споразумението- договорът е сключен за конкретна сума, при
фиксиран срок на издължаване и лихва, поради което не е било необходимо
посочване на допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Възразява срещу твърдението, че дължимата застрахователна премия
следва да се фигурира като образуващ ГПР коефициент. Съгласието на
потребителя за сключване на договора за застраховка е обективирано чрез
Сертификат № *************. Освен това сключването на застраховка не
представлява задължително условие за отпускане на кредита, а потребителят е
изразил изричното си съгласие за застраховане. В подкрепа на твърденията за
незадължителност на застраховането сочи, че застрахованият ищец разполага
с право на отказ от застраховане както в деня на сключване на договора, така и
след тази дата/ което право е уредено в чл. 10 от ОУ към застрахователния
сертификат/. Сочи, че премията е действително заплатена на застрахователя.
Въз основа на изложеното настоява за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски.
Безспорни между страните са следните факти/ вкл. предвид
изричното признание в отговора/: че ищецът е усвоил отпуснатата главница в
размер на 20 000 лева, че общият сбор на извършените по договора
4
погашения възлиза на 21 888,55 лева, че застрахователната премия не е взета
предвид при оповестяване на ГПР по договора, както и че при включване на
този разход към ГПР, тази величина би надвишила лимита по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК - пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че
носи доказателствената тежест да докаже: 1/ наличието на валидни
правоотношения с ищеца по процесния договор, вкл. добросъвестното
предлагане на кредитната услуга на потребителя с разясняване по начин,
разбираем за него и без пораждане на колебания относно съществените
параметри на заема и икономическата тежест по поетите задължения (вкл.
точното значение на ГПР и данните по погасителния план) или провеждане на
преговорите с този клиент и довършването им с отчитане на индивидуалния
му интерес (възприемане на негово особено предложение в отклонение от
типизираното съдържание на продуктите за други клиенти), както и за
съответствие на съдържанието на така договорена сделка с императивни
правила за потребителско кредитиране относно условия по кредитите,
уговорено право на отказ от договора; действително заплащане на
застрахователната премия от името на застрахования в полза на
застрахователя; че застрахованият ищец разполага с право на отказ от
застраховане.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за действително
заплащане на застрахователната премия от името на застрахования в полза на
застрахователя, на осн.чл. 146, ал. 2 от ГПК.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към
исковата молба и отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от съобщението, след съобразяване
на доказателствата по отговора да посочи ясно какви конкретни писмени
доказателства да се изискат от насрещната страна по този процесуален ред, на
осн.чл. 101, ал. 1 от ГПК.
При неизпълнение процесуалното действие ще се счита за неизвършено,
на осн.чл. 101, ал. 3 от ГПК.
ДОПУСКА съдебна компютърно-техническа експертиза, вещото лице
по която, след като се запознае със съхранените на траен носител оригинални
електронни документи, генерирани като текст от софтуерен продукт и
подписани от потребител след автентификация на автора като регистриран
5
клиент в мобилното приложение на банката – кредитор, да даде отговор на
следните въпроси:
1. Има ли възможност кандидатстващият за кредит потребител да не
избере опция за допълнителна услуга – застраховка в процеса на
кандидатстване за кредит, както и след получено одобрение за
предоставяне на кредит?
2. Да изясни начина по който договорът за кредит като електронен
документ е бил предоставен за подпис на кредитополучателя. Вещото
лице да представи процеса на кандидатстване в мобилното приложение и
извършените от потребителя стъпки.
3. Влияе ли заявката на допълнителна услуга / застраховка/ върху
генерирания от софтуерния продукт размер на ГПР и лихвата.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 197 ал.1 ГПК ответникът „ТИ БИ АЙ БАНК“
ЕАД да представи за работа на вещото лице оригиналните, съхранени на траен
носител електронни документи с положени подписи на клиента – потребител,
както и да осигури за оглед достъп на назначения експерт до функциите на
мобилното приложение и конкретно предоставяне на генерирани със софтуер
текстове за подпис и преглеждане на съхранени вече подписани от клиента
документи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 450
лева, вносими от ответника в тридневен срок от уведомяването с представяне
на доказателства за това.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице Р. Р. А., който да се уведоми
за поставените задачи след представяне на доказателства за внесен депозит от
ответника.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в случай, че не
може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или
друга обективна причина или в определения срок, както и да представи
заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно
заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността,
която носи по чл. 86 ГПК.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните. На ищеца
да се връчи препис от отговора на исковата молба.
Ищецът да се призове на посочената в исковата молба ел. поща, а
ответната страна- чрез ЕПЕП
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6