№ 10521
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110145759
по описа за 2021 година
Предявен е от ищеца Б. П. В. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за
осъждане на ответника И. И. В. да заплати сумата 400,00 лева,
представляваща разходи за извършен през м.07.2021 г. необходим ремонт на
терасата и фасадата на съсобствен между страните недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Младост 4”, бл. 426А, .........., ведно със законната лихва
от депозиране на исковата молба 04.08.2021 г. до окончателното изплащане.
Ищецът Б. П. В. твърди, че с ответницата И. И. В. са съсобственици на
имоти, придобити в режим на СИО по време на съвместния им брак,
прекратен на 01.06.2016 г. с решение на СРС. Поддържа, че за
пропусквателния режим и поддръжката на тревните площи на комплекса, в
който се намира имот, находящ се в /населено място/, се грижи „МГ
Фасилити и Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, за чиито услуги, предоставени в
периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г., ищецът бил заплатил сумата от 298
лева. Твърди, че ответницата дължи 1/2 от сумата, тъй като до 02.05.2019 г. е
била собственик на 1/2 ид.ч. от къщата, с оглед което моли съда да уважи
предявения иск за заплащане на сумата от 149 лв., съответстваща на
притежаваната от ответника квотата в съсобствеността към момента на
доставяне на услугите. Поддържа, че страните по делото са съсобственици на
недвижим имот – апартамент № 30, находящ се в гр. София, .......“, ........,
.......... Твърди се, че в продължение на 5 години имало теч върху фасадата и
балкона на процесния апартамент, за което бил уведомен съседа от горния
етаж, но същият не предприел действия да отстрани причината за теча.
Посочва се, че ищецът извършил необходимия ремонт на 30.07.2021 г. и
следващите дни, за осъществяването на който платил сумата в размер на 800
лева, с оглед което моли за осъждане на ищцата да заплати 400 лв. – разходи
за ремонт на терасата и фасадата на апартамента, съответстваща на квотата,
1
която притежава от процесния апартамент. Претендира присъждане на
разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. И. В. е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като нередовни, недопустими и
неоснователни. Релевира възражение за недопустимост на иска, тъй като за
същото вземане, отнасящо се до исковия период, има висящо дело между
същите страни. В условията на евентуалност оспорва да дължи, като посочва,
че по делото не е доказано съществуването на облигационна връзка между
посочената от ищеца фирма за поддръжка и охрана за процесните къща и
период. Оспорва ищецът да е заплатил посочената в исковата молба сума за
„задължителна охрана“. Поддържа, че исковата претенция е недоказана по
размер, тъй като ищецът не е приложил разходо-оправдателен документ под
формата на РКО, фискален бон, фактура и др. По претенцията за ремонт на
фасада, счита, че същата е обща част и липсва надлежно взето решение на ОС
на ЕС във връзка с извършване на нужния ремонт. Оспорва от представените
доказателства да се установява, да се установява, че е извършен ремонт
именно в процесния апартамент. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Производството по делото е частично прекратено на основание чл. 126
ГПК с Определение № 14550 от 08.06.2022 г. в частта по предявения от ищеца
Б. П. В. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на ответника И.
И. В. да заплати разходи за жива и охрана и поддържане на тревните
площи за периода 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г . на следния съсобствен между
страните недвижим имот, находящ се в /населено място/, представляваща
жилищна сграда № 12 с идентификатор на имота ...........
Производството по делото е частично прекратено с Определение №
16225 от 27.06.2022 г. в частта по предявения от ищеца Б. П. В. иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на ответника И. И. В. да заплати сума
в размер на 149,00 лв., представляваща разходи за жива и охрана и
поддържане на тревните площи за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г . на
следния съсобствен между страните недвижим имот, находящ се в /населено
място/, представляваща жилищна сграда № 12 с идентификатор на имота
.........., поради оттегляне на претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявен иск по чл. 30, ал. 3 ЗС ищецът следва да докаже, че между
страните е била налице съсобственост при посочените квоти по отношение на
процесния имоти към момента на извършване на разходите; че е направил
разноски за материали и труд за извършване необходим ремонт на
съсобствената вещ поне в исковия размер.
Страните не спорят, а и видно от Решение № 7584/01.06.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 67023/2015 г. по описа на СРС, сключеният между
страните на 02.06.2002 г. граждански брак е прекратен по взаимно съгласие.
Решението е влязло в сила на 01.06.2016 г.
2
Не се спори, а и видно от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 32, том II, рег. № ......., дело № 203/2010 г. по описа на
Нотариус Радостина Тянкова, рег. № ..... в Регистъра на Нотариалната камара
с район на действие – СРС, на 12.10.2010 г. по време на брака страните са
придобили процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост
4”, бл. 426А, ...........
След прекратяване на брака между страните на 01.06.2016 г.,
съпружеската имуществена общност между тях също е прекратена, като
същите са останали съсобственици на придобитото по време на брака
имущество при равни дялове по 1/2 за всеки от тях съгласно разпоредбата на
чл. 27 и чл. 28 СК.
Спорен по делото е въпросът дали са сторени разходи за ремонт в
исковия размер и дали представляват необходими разноски за запазване на
съсобствената вещ.
В чл. 38, ал. 1 ЗС са изброени неизчерпателно отделни елементи от
сградата, които представляват общи части – земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени
между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините,
външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени
помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им
уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера. В същата
разпоредба е обобщено, че такива части са и „всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползване”. Общи части
по естеството си са такива елементи от сградата, без които същата не може да
съществува като сграда и които с оглед на своя характер обслужват отделните
обекти. Предмет на собственост, обща на всички етажни собственици е и
покривът на сградата. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС го причислява към
общите части на етажната собственост, без да прави разлика дали покривът е
обикновен, терасовиден или има друга конструкция. Терасата се окачествява
като покрив не само когато стои над цялата постройка, но и тогава, когато
покрива определена част от нея. Характерът на покрива не се изменя от
използването му и като тераса, ако той е терасовиден, защото и в такъв случай
запазва функциите си на покрив, която е главната, функция на този вид
тераси.
Поради изложеното съдът счита, че твърденият за извършен от ищеца
ремонт на фасадата и терасата на апартамента касае обща част на сградата и
не се установява да съставлява необходима разноска по поддържането на
общата вещ и да се дължи от съсобственика възстановяване на направените
разходи. Действително всеки собственик в сграда в режим на ЕС може да
извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на
общи части на сградата без решение на общото събрание, но съгласно
разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС разходите за извършване на ремонта,
направени от собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се
възстановяват или се прихващат от дължимите от съсобственика вноски фонд
3
"Ремонт и обновяване” след представяне на документи, удостоверяващи
плащанията. В тази насока е и представеното от ищеца с исковата молба
писмено доказателство – писмо до домоуправителя на Етажната собственост.
На следващо място – по делото не са представени доказателства, от
които да се установи, че е реално е заплатена сума в размер на 800,00 лева за
ремонт именно на процесния имот. Не е направено своевременно и надлежно
искане и съответно не е прието заключение по съдебно-техническа, респ.
съдебно-оценителна експертиза, която да констатира дали твърдените СМР
съставляват необходим ремонт и/или подобрения, дали действително са
осъществени в процесния период, както и каква е тяхната действителна
стойност и съответно налице ли е и в какъв размер увеличена вследствие на
същите стойност на съсобствения имот.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на елементите от фактическия състав на спорното материално
право. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен.
При този изход от спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, право на разноски възниква за ответника. В тежест на ищеца следва
да се присъдят претендираните от ответника разноски в размер на 300,00 лева
– реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. П. В., ЕГН ********** с адрес гр.
София, ул. „.........” № ........ срещу И. И. В., ЕГН ********** с адрес гр.
София, ж.к. „......”, ул. „.......”, .......... иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за
заплащане на сумата 400,00 лева, представляваща разходи за извършен през
м.07.2021 г. необходим ремонт на терасата и фасадата на съсобствен между
страните недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 4”, бл.
426А, .......... КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б. П. В., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „.........” №
........ да заплати на И. И. В., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „......”,
ул. „.......”, .......... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300,00 лева –
разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4