РЕШЕНИЕ
№ 1275
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110200621 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.
О. Т. (чрез процесуален представител) срещу НП № 21-4332-010300 от 26.05.2021 г.,
издадено от Гергана Владимирова Борисова, началник група към ОПП – СДВР, с което на
жалбоподателката за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 8
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. От страна на
жалбоподателката, респективно процесуалния й представител, се иска отмяна на
постановлението и присъждане на разноски (такова искане е направено конкретно с
жалбата) на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, като се излагат конкретни доводи за нарушаване
на процесуалните правила и на материалния закон, както и фактически твърдения най-общо
казано относно търсене на спешна медицинска помощ за Т. към времето на процесните
събития. Административно-наказващият орган на практика не излага становище.
От гласните и писмените доказателствени материали (отчасти, с направените по-долу
уточнения – виж!), както и от огледания електронен носител, в това число прослушаните
налични на него звукозаписи, се установява - освен оправомощаването на актосъставителя и
на наказващия орган за съставяне на АУАН/издаване на НП по ЗДвП с писмена (и
подписана) заповед на министъра на вътрешните работи - още описаната в обжалваното НП
фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за използване на който начин за
излагане на установената от съда фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна
уредба!), с изричното уточнение, че жалбоподателката е изчаквала час, в който да се яви при
1
лекар (но не от звено за спешна медицинска помощ, а от медицински център) и в тази
връзка заявила на пристигналите на място служители на 03 РУ – СДВР, че може да спре,
където пожелае, като иначе същата действително е имала кардиологичен проблем, който
към онзи момент (процесния) се е бил обострил, с изричното уточнение също така, че
наличието на съответната спирка е било при всяко положение видимо, най-малкото
посредством съответното електронно табло, а също и с изричното уточнение, че срещу
същата жалбоподателка към процесната дата 29.03.2021 г. не е имало нито едно издадено и
влязло в сила НП (нито пък фиш, в това число ЕФ) за нарушаване на правилата за движение
по пътищата, контролът върху чието спазване се упражнява от органите на МВР.
Съпоставяйки съответната приложена докладна записка до началника на 05 РУ – СДВР с
прослушаните звукозаписи, респективно съпоставяйки визираната докладна записка и
съдържанието на звукозаписите с останалата доказателствена съвкупност, съдът намира, че
е очевидно, че г-жа Т. е спряла автомобила на спирката с намерение да изчака там
посещението си при лекар (заявявайки в тази връзка на пристигналите на място служители
на 03 РУ – СДВР, че можело да спре, където пожелае, включително бидейки разгневена от
това, че наоколо имало и други паркирани според нея неправомерно автомобили, от чиито
водачи органите на МВР не били потърсили по никакъв начин отговорност), а не за да търси
спешна медицинска помощ в смисъл, че съответното спиране и оставяне на автомобила там
не се е явявало дори само в нейните субективни представи единствен възможен вариант за
поведение с оглед спешна нужда да потърси лекарска помощ, в който смисъл съдът не дава
вяра на тази част от обясненията на М. Т. и от писмените и изявления по преписката,
явяващи се част от доказателствената съвкупност, която част от съответните
доказателствени материали практически е в смисъл, че спирането и оставането на
автомобила на спирката е било (обективно и/или само в представите на въззивничката)
безалтернативно с оглед нужда от спешна медицинска помощ. Напълно нелогично е,
впрочем, полицейски служители, знаещи, че съответната жена се намира пред (в близост до)
лечебно заведение, да получат информация от същата жена за това, че тя трябва спешно
(именно спешно) да посети лекар (още повече заради кардиологичен проблем) и въпреки
това да започнат отнемаща значително време процедура по връчване на книжа и пр. - няма
как въпросните служители на МВР при такава хипотеза да не допуснат дори и възможността
съответното лице да почине като резултат от (и от) тяхното поведение и да не съобразят
какви биха били евентуалните последици за тях и за тяхната кариера при подобно развитие
на ситуацията. Няма логика (в същия ред на мисли) и в това така визираните служители на
МВР да сочат в докладната си записка конкретната информация в смисъл, че жената им е
съобщила, че изчаква часа си за лекар (и може да спре, където пожелае), ако това не е било
действително така (ако не е било направено такова изявление от М. Т.). От прослушаните
звукозаписи се установява, че след (именно след) появата/намесата на визираните
полицейски служители въззивничката е сигнализирала на тел. 112 във връзка със
здравословното си състояние и е била посъветвана да посети медицинския център и едва
след това евентуално за нея да бъде потърсена спешна медицинска помощ. Анализирайки
всички релевантни за съответния въпрос доказателствени материали, съдът стига до
2
еднозначния извод, че обостроянето на кардиологичното заболяване при г-жа М. Т. е
създало у нея убеждението, че самото й здравословно състояние оправдава паркирането на
съответното място, т. е. че не е оправдано при това й състояние тя да търси друго място за
паркиране, което очевидно или поне вероятно ще се намира относително по-далеч от
съответното лечебно заведение, но не и че у жалбоподателката се е създало убеждението, че
паркирането на процесното място се е явявало единственият й възможен вариант за
процедиране от гледна точка на спешно (именно спешно) оказване на кардиологична
лекарска помощ. Нарушителката дори не се е намирала пред (при) лечебно заведение,
където да може да й бъде оказана спешна медицинска помощ (като болница или
ЦСМП/ФЦСМП), независимо дали безплатно или не. Изчакването на час за лекар
еднозначно сочи, че не се е касаело за такава спешност на случая, при която процесното
паркиране да се е явявало практически единствената възможност за процедиране
(прослушаните звукозаписи са в подкрепа на така изложения извод, имайки предвид горния
анализ, изложен и във връзка с тяхното съдържание). Поведението на нарушителката Т.
намира своето логично обяснение от една страна в здравословното й състояние, влошено
сериозно към онзи момент и от друга страна в гнева й поради наличието на други паркирани
неправилно според нея автомобили, по отношение на чиито водачи служителите на МВР не
са предприели действия (а са предприели такива към нея при положение, че тя има нужда от
лекар), който извод намира пълна подкрепа при съпоставката на писмената и гласната
информация, изходяща от жалбоподателката и явяваща се част от доказателствената
съвкупност, с коментираната преди малко докладна записка.
Правилно при това положение е извършено съответното санкциониране (виж по-горе!),
включително що се отнася до индивидуализирането на наказанието и включително
доколкото не е била налице и хипотеза на крайна необходимост по смисъла на чл. 13 от НК
вр. чл. 11 вр. чл. 8 от ЗАНН. Деянието е извършено виновно, най-малкото в хипотеза на
непредпазливост (чл. 11, ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 11 вр. чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН), ако се
приеме, че жалбоподателката не е съзнавала (първоначално), че мястото се явява
съответната спирка (при което положение същата няма да е предвиждала
общественоопасните последици от деянието си /явяващи се в случая идентични със самото
деяние/, но бидейки длъжна /по силата на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП/ да ги предвиди и
можейки да ги предвиди /действайки с намерение да постигне улеснение за себе си –
действително все пак с оглед здравословното си състояние, но не и виждайки в поведението
си единствена възможност с оглед нейното здравословно състояние/). При така
констатираното от фактическа страна би било мислимо приложението на чл. 28 от ЗАНН (а
дори и на чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН), ако г-жа М. Т. не беше отправила до
полицейските служители изявление в смисъл, че може да спре, където пожелае, т. е. без
дори да изяви готовност да премести автомобила. С други думи, случаят не се явява
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (съобразявайки уредбата по чл. 3 от ЗАНН,
приложима се явява редакцията на последния посочен закон, както и тази на ЗДвП, актуални
към процесната дата 29.03.2021 г.), а още по-малко се явява такъв, попадащ в хипотеза по
чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, включително при отчитане на отличните иначе данни
3
за дисциплината на М. Т. по спазване на правилата за пътното движение. Разбира се, липсата
на предприето от страна на органите на МВР поведение, насочено към санкциониране на
други евентуално неправомерно паркирали ППС водачи, не може да представлява каквото и
да било основание от настоящата въззивничка да не се търси административно-наказателна
отговорност. Следва да се има предвид още, че изчакването на час за лекар съвсем очевидно
не предполага хипотеза на престой по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, още по-малко пък е
налице в тази връзка хипотеза по чл. 93, ал. 2 от ЗДвП на спряно ППС извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник
в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за
движение.
Нарушение на процесуалните правила, което да се явява съществено по смисъла, изводим от
чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, респективно да не попада в
хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН - що се отнася до съставянето на АУАН (който иначе е
четлив, видно от непредубеденото запознаване с него), не се установява, като е съвсем
очевидно дори само от следваната по делото линия на защита, че процесуалното право на
защита на въззивничката е реално осъществено и то по същество срещу повдигнатото й
административно-наказателно обвинение. Следва да се държи сметка и за това, че излагане
на мотиви във връзка с обсъждане на възражението/възраженията срещу АУАН и във връзка
с неприлагането на чл. 28 от ЗАНН законодателят не изисква (и не е изисквал към
26.05.2021 г.) досежно съдържанието на НП, съобразявайки уредбата по чл. 57 от ЗАНН.
Излагането на факти, релевантни за обективната (само за обективната) страна на
административното нарушение, е напълно достатъчно с оглед спазване на изискванията за
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено, съобразно чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като направеното в случая описание в тази връзка в крайна сметка се
явява напълно достатъчно както за упражняване на процесуалното право на защита по
същество от страна на нарушителката, така и за извършване от страна на съда на
съответната проверка по същество по отношение на обжалваното постановление. По
аргумент от самата възможност за събиране на доказателства съобразно чл. 315 и чл. 332 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН от настоящата въззивна по характера си инстанция евентуалното
неправилно от гледна точка на уредбата по ЗАНН несъбиране на доказателства от страна на
наказващия орган не може да се яви причина за отмяна на НП. Смисълът на разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не е и в това наказващият орган да изложи в постановлението си
абсолютно всички факти, които биха могли да имат значение за решаване на преписката
(такова изискване на практика би било неизпълнимо).
Съобразно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП АУАН и НП изхождат от
надлежни длъжностни лица.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН съдът не установи основания за изменение на НП или такива за неговата отмяна,
поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
постановлението следва да бъде потвърдено (уредбата по чл. 63 и сл. от ЗАНН в актуалната
редакция на закона се явява процесуална и подлежаща на прилагане спрямо висящите
4
производства). При този изход на делото основание за присъждане на исканите с жалбата
разноски (виж по-горе!) липсва.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-010300 от 26.05.2021 г., издадено от Гергана Владимирова
Борисова, началник група към ОПП – СДВР.
Отхвърля искането по жалбата за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5