Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 02.03.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на шестнадесети
февруари
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 12011 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от И.Л.М. ***” АД, с която
са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 12.11.2017
г., около 16,40 часа, на главен път І-6, 202 км+410 м, водачът на л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ******поради движение с несъобразена
скорост с пътните условия и релефа на местността, губи контрол над
управляваното от него МПС, напуска пътното платно в дясно и се преобръща по
таван. Твърди се, че в автомобила на предна дясна седалка и с правилно поставен
обезопасителен колан пътувала и ищцата. Поддържа се,
че вследствие на горното ищцата получила следните травматични увреждания:
черепно-мозъчна травма с контузия на главата и врата, мозъчно сътресение, скалпова рана в дясно на главата, директно снишаване тялото
/вентрално/ на Тх11 гръбначен прешлен, неравномерност
на контура на горния клон на дясната пубисна кост
/латерално/. Твърди се, че вината на водача е установена с влязло в сила
наказателно постановление. Поддържа се, че в резултат на процесното
ПТП на ищцата са причинени имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение и търпени и до настоящия момент болки и страдания, следствие
на получените увреждания.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, л.а.м. „Опел Астра“ с
рег. № ******е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника, сключена със застрахователна полица № 02117000695307, валидна от
25.03.2017 г. до 24.03.2018 г.
Твърди се, че извънсъдебната
претенция при спазване на изискванията на чл.380 КЗ ищцата е депозирала пред
ответника на 15.05.2017 г., като в тримесечния срок обезщетение не е изплатено
от страна на застрахователя, което обуславя и завеждането на настоящите искове.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 12.11.2017 г. на главен път І-6 202 км+410 м,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Астра“ с
рег. № ******, който автомобил е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, сключена със застрахователна полица №
02117000695307, валидна от 25.03.2017 г. до 24.03.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.08.2018 г. до окончателното издължаване,
да заплати и сумата от 414,78 лв.-имуществени вреди от същото събитие, ведно
със законната лихва от 16.08.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото,
включително адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно
упълномощени с пълномощни, приложени към отговора на исковата молба.
Ответникът оспорва иска изцяло по
основание и размер.
По размер оспорва иска с
твърдението, че претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната
и на вредата.
Твърди се, че единствено
категорично е доказаната травма е раната на главата.
По основание оспорва иска с
твърдението че не е причинен деликт. Прави при
условията на евентуалност възражение за съпричиняване
на вредата от страна на ищцата с твърдението, че е била без поставен предпазен
колан.
На 22.01.2019 г. ответникът е депозирал списък
с разноските по чл.80 ГПК, ведно с договор за правна помощ с оглед разноските
пред настоящата инстанция.
В срока по чл.372 ГПК ищцата
депозира допълнителна искова молба. Оспорва всички твърдения заявени с отговора
на ответника като неоснователни и необосновани. Заявява нови доказателствени искания.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
не депозира допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение на основание
чл.78, ал.5 от ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, евентуално да
не ги уважава в пълен размер. Моли съдът да не кредитира експертизата на вещото
лице М.. Претендира разноски по списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От протокол за ПТП № 1587592 от
12.11.2017 г., административно-наказателна преписка, съдържаща АУАН №
0327491/12.11.2017 г. и НП № 17-0347-001328 от 16.11.2017 г. на ОДМВР София, РУ
Пирдоп, от показанията на свидетеля-очевидец, водач на процесния
л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ******-Иван И. Корчев, както и от неоспореното от страните заключение на
САТЕ се установява, че на 12.11.2017 г. около 16,40 часа по главен път І-6 /Е
871/, гр. София-гр.Бургас, в участъка между с.Антон и гр. Пирдоп, в посока гр.
София, се движел л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ******,
в който на предна дясна седалка с поставен предпазен колан, пътувала ищцата.
Автомобилът се движел със скорост от порядъка на 60-70 км/ч, при сухо дневно
време и добра видимост. При приближаване на района на километър 202 км+410 м,
водачът допуснал да изпадне в абсантно състояние-за
момент да задреме, поради което автомобилът е останал неуправляем и с
произволно движение леко насочен надясно, напуска пътното платно в дясно от
него. С насоченост под малък ъгъл надясно, автомобилът достига до края на
асфалта и приплъзва с частите по десния си габарит по
края на мантинелата, като я деформира, напуска
пътното платно и се преобръща по таван леко наклонен надясно. При допира с мантинелата и плъзгане по тавана, по автомобила настъпват
описаните деформации. Предна дясна врата е деформирана и поради положението на
автомобила /по таван и наклонена надясно/ от нея не е било възможно да се
извади тялото на пострадалата-тя е извадена от водача през неговата врата.
Единствена причина за настъпване
на произшествието, е от субективен характер-изпадането на водача в абсантно състояние-момент на заспиване по време на движение
на управлявания от него лек автомобил, с последващо
неконтролирано движение по пътното платно.
Фактът установен от свидетеля Корчев, че ищцата е пътувала в автомобила с предпазен
колан, се установява и със заключението на приетата по делото комплексна СМЕ и
САТЕ.
Между страните е било безспорно,
че към датата на настъпване на застрахователното събитие-12.11.2017 г. за
л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ******, при ответното
дружество е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със застрахователна полица № 02117000695307, валидна от 25.03.2017 г.
до 24.03.2018 г.
Вследствие на настъпилото
произшествие ищцата получила следните травматични увреди: черепно-мозъчна
травма, състояща се от следните компоненти: мозъчно сътресение, контузия на
главата и разкъсно-контузна рана в дясната
челно-слепоочна област на главата. Според вещото лице д-р П. тези травматични
увреждания са с доказан произход и са настъпили в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
За лечението на травмите ищцата е
провела болнично лечение в периода от 13.11-16.11.2017 г., включващ режим на
легло, активно неврологично наблюдение, медикаменти. Разкъсно-контузната
рана е била обработена хирургично. Вещото лице установява, че мозъчното
сътресение е най-леката степен на черепно-мозъчна травма, като при него
оплакванията най-често от главоболие, чувство на гадене и световъртеж, са с
продължителност от около три седмици, най-интензивни в първата. При правилно
проведено лечение и режим, възстановителният период е в границите на 3-5
седмици.
Вещото лице установява, че във
връзка с лечението си ищцата е извършила необходими и доказани разходи за лечение на
обща стойност 304,03 лв., както следва:
1.по фактура № 3699/16.11.2017 г.
за медикаменти 26,15лв.,
2.по фактура № 2015/20.11.2017 г.
за рентгеново снимка на лицеви кост-22
лв.,
3.по фактура № **********/23.11.2017г.
за медикаменти-8,24 лв.,
4.по фактура № **********/17.11.2017
г. за медикаменти-44,68 лв.,
5.по фактура № 3767/07.12.2017г.
за превързочни материали и медика-9,76
лв.,
6.по фактура № **********/20.12.2017г.
за медикаменти-10,57лв.,
7.по фактура № **********/24.05.2018
г. за медикаменти-22,12 лв.,
8.по фактура № **********/19.05.2018г.-23,53 лв.,
9.по фактура № **********/29.05.2018
г. за медикаменти-21,93 лв.,
10. по фактура №
**********/01.06.2018 г. за медикаменти-38,45
лв.,
11.по фактура № **********/11.06.2018
г.за медикаменти-43,86лв.,
12.по фактура № **********/13.06.2018
г. за медикаменти-32,74 лв.
Вещото лице установява, че
извършените разходи съвпадат с периода на лечение на процесните
увреждания, а НЗОК не заплаща разходи на травматично пострадали пациенти по
време на амбулаторното им лечение.
Съдът
намира, че на ищцата следва да бъдат присъдени и разходите направени за таксиметров
превоз на дати 16.11.2020 г. и 20.11.2020 г. на стойност съответно 12,07 лв. и
9,81 лв. Същите са били необходими, тъй като на 16.11.2020 г. ищцата е била
изписана от болничното заведение, а на 20.11.2020 г. се е явила в същото за
сваляне на конците /установява се от приетата по делото епикриза
от УМБАЛ „Света Анна“ АД-София/. Безспорно и с оглед здравословното състояние
на ищцата непосредствено след ПТП, разходите са били необходими с оглед
придвижването й от и до болничното заведение.
Не
са доказани разходите по фактури №№ **********/02.05.2018 г. на стойност 18,87
лв. и 1831/11.06.2020 г. на стойност 70 лв., двете на обща стойност 88,87 лв.,
доколкото с ангажираните по делото доказателства не се установява тези разходи
да са необходими и да са извършени във връзка с лечението на травмите получени
при процесното ПТП.
С
оглед на горното съдът намира, че ищцата е доказала имуществени вреди в общ
размер на сумата от 325,91 лв.
Не се установяват остатъчни
явления от получените увреждания при ищцата.
От събраните по делото
доказателства не се установи в пряка причинна връзка от процесното
ПТП ищцата да е получила директно снишаване тялото /вентрално/
на ТХ11 гръбначен прешлен, както и неравномерност на контура на горния клон на
дясната пубисна кост /латерално/.
Вещото лице д-р П. установява, че
от рентгенография на гръдни /торакални/ прешлени е
описано дискретно снишение-вентрално на тялото на
Тн11 гръден прешлен, но счита, че от рентгенологът не е отчетена анатомична
особеност, че телата на гръдните прешлени са няколко милиметра по-ниско в
предната си част, което определя гръдната кифоза. При
съмнение за счупване е трябвало да бъде направена компютърна томография на
нивото съмнително за счупване, каквато при ищцата не е направена, поради което
вещото лице счита, че това увреждане не се установява безспорно с представените
по делото медицински документи.
Този извод на вещото лице е
оспорен от ищцата, в която връзка съдът е допуснал повторна СМЕ само по
отношение на твърдяните от ищцата увреждания в
областта на гръдните прешлени и таза. Такова заключение е изготвено от вещото
лице д-р М., който потвърждава изводът на първоначалната експертиза за липсата
на убедителни данни за пресни травматични увреждания в областта на таза, пряко
свързани с процесното ПТП. Но счита, че на базата на
травматично увреждане на гръбначния стълб при процесното
ПТП е възникнала лекостепенна компресионна
фрактура на ТХ11 /единадесети гръден прешлен/ от стабилен тип.
Съдът не кредитира заключението
на повторната СМЕ по отношение на наличие на травма на гръден прешлен,
доколкото същото не почива на обективна медицинска документация и изследвания
към процесния момент-м.ноември 2017 г., които
безспорно биха доказали наличието на травма. Такива са направени три години
по-късно и не установяват наличието на прясна травма, а изводът на вещото лице
почива на предположения въз основа на анамнестични
данни от пострадалата /оплаквала се от болки в гърба и кръста/, съмнения от рентгенографско изследване и научни изследвания и
литературни източници за анатомични особености на гръдните прешлени. Самото
вещо лице и при разпита си в съдебно заседание установява, че изводът му почива
на предположения въз основа на косвени данни, доколкото единствено чрез
изследване с ядрено-магнитен резонанс няколко месеца след травмата, със
сигурност е можело да се установи налично ли е такова увреждане.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 15.05.2018 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си за
неимуществени и имуществени вреди пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ,
изтекъл съответно на 15.08.2018 г. ответникът не е заплатил застрахователни
обезщетения. Настоящите искове са предявени в съда на 13.09.2018 г. и в този
смисъл се явяват процесуално допустими.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 12.11.2017
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
С ангажираните по
делото писмени доказателства и заключението на САТЕ безспорно се установява
виновно поведение на водача на л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ******, който в нарушение
на нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, не контролирал непрекъснато управляваното от
него превозно средство, вследствие на което самокатастрофирал.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
С ангажираните по
делото доказателства ответникът не доказа заявеното възражение за съпричиняване, а именно, че ищцата не е била с поставен предпазен колан.
Тези обстоятелства не
бяха установени с приетата по делото комплексна СМЕ и САТЕ.
Напротив с
показанията на свидетеля К.и неоспореното от страните заключение по
комплексната СМЕ и САТЕ безспорно се установява, че ищцата е пътувала в
автомобила с поставен предпазен колан.
Предвид горното съдът
намира, че не е налице хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определените
застрахователни обезщетения не следва да бъдат намалявани.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 15 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищцата, която е била на 39 години,
е претърпяла не много тежки увреждания /мозъчно сътресение, контузия на главата
и разкъсно-контузна рана в дясната челно-слепоочна
област на главата/, за лечението на които е преминала през болнично лечение в
продължение на четири дни, без тежки оперативни интервенции, след което е провела
домашно-амбулаторно лечение в продължение на 51 дни за периода от 16.11.2017 г.
до 05.01.2018 г., през което време се е намирала в болнични за временна
нетрудоспособност. По
делото не са събрани доказателства, включително и чрез свидетелски показания, в
този период от време какви по обем и интензитет болки и страдания е търпяла
ищцата, имала ли е нужда от подкрепа и чужда помощ за битовите си нужди. Възстановителният
период е бил в границите на 3-5 седмици, като към момента няма усложнения, няма
остатъчни увреждания.
За всички тези вреди, които са в
пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука, ищцата ще
следва да бъде обезщетена.
Съдът не присъжда обезщетение за
претърпени болки и страдания от твърдените от ищцата травматични увреждания:
снишаване тялото /вентрално/ на Тх11 гръбначен прешлен, неравномерност на
контура на горния клон на дясната пубисна кост
/латерално/, доколкото и по съображения изложени по-горе намира, че същите не
бяха доказани главно и пълно.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от нея болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Искът за имуществени вреди е
доказан, съобразно писмените доказателства и в размер до сумата от 325,91 лв.
по съображения изложени по-горе, поради което ще следва да бъде отхвърлен като
недоказан за разликата над присъдената сума до претендирания
размер от 414,78 лв.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са
акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е
15.05.2018 г., но доколкото ищцата претендира лихва от по-късен момент, то
съдът я присъжда, считано от 16.08.2018 г. до окончателното изплащане.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е направила разноски в общ
размер на сумата от 1861,24 лв., от която: 1251,24 лв.-ДТ по сметка на СГС, 600
лв.-депозити вещи лица и 10 лв.-ДТ СУ. От тази сума и съобразно уважената част
от исковете /15 325,91 лв./ и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
сумата от 937,87 лв.
Видно от договор за правна помощ
от 12.08.2018 г., адвокат М. И.Д. е осъществяла безплатна правна помощ на
ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което и на основание чл.38,
ал.2 от същият закон, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат
Д. адвокатско възнаграждение, изчислено съответно на уважената част от
исковете.
Съобразно чл.2, ал.5 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно.
Първият предявен иск е за сумата
от 30 000 лв. При този материален интерес и на основание чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1430 лв.
От тази сума ответникът дължи сума в размер на 715 лв. /съответна на уважената
част от иска 15 000 лв./.
Вторият предявен иск е за сумата
от 414,78 лв. При този материален интерес и на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 300 лв., като това
възнаграждение следва да бъде присъдено за сумата от 235,72 лв., която е
съответна на уважената част от иска-325,91 лв. Или по двата иска общо
възнаграждението възлиза на сумата от 950,72 лв.
От своя страна ищцата дължи на
ответника разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част
от иска му.
Неоснователно е възражението на
ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в
размер на 1500 лв. без ДДС, съобразно представения договор за правна помощ от
14.12.2018 г. Видно от горното и съобразно материалния интерес по двата иска,
общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1730
лв., т.е. заплатената сума от 1500 лв. без ДДС е под този размер.
При това положение ответникът е
направил разноски в общ размер на сумата от 2200 лв., от която: 1800 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и 400 лв.-депозит за вещи лица. От
тази сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да
заплати на ответника разноски в размер на сумата от 1091,43 лв., която е
съответна на отхвърлената част от исковете / 15 088,87 лв./.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на И.Л.М.,
ЕГН **********, гр. София, кв. „******сумата
от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лв./, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от
причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена връзка с ПТП,
осъществено на 12.11.2017 г. на главен път І-6 202 км+410 м, виновно причинено
от водача на л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ******,
който автомобил е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, сключена със застрахователна полица №
02117000695307, валидна от 25.03.2017 г. до 24.03.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.08.2018 г. до окончателното издължаване,
да заплати и сумата от 325,91лв./триста
двадесет и пет и 0,91 лв./-имуществени вреди от същото събитие, ведно със
законната лихва върху присъдените главници, считано от 16.08.2018 г. до
окончателното изплащане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 937,87 лв. /деветстотин
тридесет и седем и 0,87 лв./ разноски, съобразно уважената част от исковете,
КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 15 000 лв. до пълния претендиран
размер от 30 000 лв., а искът за имуществени вреди за разликата над
присъдената сума от 325,91 лв. до пълния претендиран
размер от 414,78 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат М. И.Д.,***, офис 215 адвокатско
възнаграждение в размер на 950,72 лв. /деветстотин и петдесет и 0,72 лв./.
ОСЪЖДА И.Л.М., ЕГН **********,
гр. София, кв. „******да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.”
АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1091,43 лв. /хиляда
деветдесет и един и 0,43 лв./ разноски направени от ответника съобразно отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: