Р E Ш Е Н И Е
№ 308
гр.Плевен, 11.06.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 1280 по описа за 2019 год. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.40 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация.
Производството по делото е образувано по жалба и
уточнение от Л.В.И. ***, чрез адв.М.С. от САК, против Решение №20/04.11.2019г. за
предоставяне на достъп до обществена информация, издадено от Директора на
дирекция „Административно-правно обслужване“ при Комисия за защита от
дискриминация, като се твърди, че административният орган не е предоставил
информация по т.2, т.3, т.5, т.6, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.15,
т.16, т.19, т.20, т.21, т.22, т.23, т.24, т.25, т.26, т.27, т.28, т.29, т.30,
т.31, т.32, т.33, т.34, т.35, т.36, т.37, т.38, т.40, т.41 и т.43 от заявление
№ 12-12-7/06.03.2019г. подадено по реда на ЗДОИ.
В жалбата и допълнението към нея се твърди, че в
обжалваната част е налице отказ за предоставяне достъп до обществена
информация. Сочи се, че решението не отговаря на изискванията на чл.34,
съответно чл.38 от ЗДОИ. Счита се, че исканата информация не е предоставена, а
са налице препратки към нормативни актове и документи, в които не се съдържа
исканата информация. Счита се, че решението противоречи на влязло в сила
съдебно решение, в чието изпълнение е издадено. Твърди се, че административният
орган разполага в цялост с исканата информация, единствено трябва да я обобщи.
В заключение се моли решението да бъде обявено за нищожно, алтернативно да бъде
отменено в обжалваната му част.
От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се
представлява. Представени са писмени бележки от адв.С. с подробни доводи за
уважаване на жалбата. Претендират се разноски.
Ответникът се явява лично и счита жалбата за недопустима,
алтернативно неоснователна. Твърди, че искането е удовлетворено, като е
предоставена информацията, с която разполагат. Представя писмени бележки и моли
жалбата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата срещу Решение №20/04.11.2019г. е подадена в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във
вр. с чл.40 ал.1 от ЗДОИ, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Производството е започнало по подадено от И. до КЗД
Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация по електронна поща
на 05.03.2019 год., с което е поискано
да му бъде предоставен достъп до обществена информация, като е
формулирал 43 /четиридесет и три/
въпроса, описани в заявлението. Поискал е информацията да му бъде предоставена
на конкретно посочен електронен адрес с прикачени заверени копия на
документите, съпътстващи исканата информация със заличени лични данни, ако има
такива. В случай, че информацията е в голям обем и предоставянето й в
предпочитаната форма ще доведе до необосновано
увеличаване на разходите, е поискал същата да бъде предоставена чрез
копие на материален носител, изпратен на конкретно посочен административен
адрес. Заявлението е заведено в КЗД с
вх.№12-12-7/06.03.2019 год.
С Уведомление изх.№44-00-891/20.03.2019 год. молителят
е уведомен от КЗД, че поради голямото количество на информацията, която се
иска, е необходимо допълнително време за нейната подготовка, поради което и на
основание чл.30, ал.1 от ЗДОИ, е удължен срокът за предоставяне на информация с
10 дни, считано от датата на изпращане на уведомлението. Същото е изпратено на
молителя на 20.03.2019 год. по електронна поща.
По подаденото заявление не е издадено решение, поради
което по подадена жалба от И. срещу мълчалив отказ в Административен съд Плевен
е образувано адм.дело №709/2019г. по описа на съда. С Решение №530/14.10.2019г.
е отменен мълчаливият отказ на Председателя на Комисията за защита от
дискриминация да се произнесе по подаденото от И. заявление и делото е върнато
като преписка на административния орган за произнасяне в 14-дневен срок от
получаване на препис от решението.
С Решение №20/04.11.2019г. за предоставяне на достъп
до обществена информация, издадено от Директора на дирекция
„Административно-правно обслужване“ при Комисия за защита от дискриминация, е
прието, че заявлението отговаря формално на изискванията на закона, а по
отношение на търсената информация е счетено, че голяма част попада в хипотезата
на чл.2 ал.1 от ЗДОИ за обществена информация. Посочено е, че за да е налице
обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота
на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение за дейността на задължения субект. Прието е, че в случая исканата
информация не касае упражняването на правомощията на органа, но с цел
прозрачност цялата финансова и правна информация е налична на интернет
страницата и се предоставя, а друга част от поисканата информация в този вид не
се създава или съхранява от КЗД. В тази връзка е посочено още, че за да се
предостави достъп до посочената информация, същата следва да е налична и вече
създадена, а не да се изготвя по повод направеното искане. Направен е извод, че
правото на достъп по реда на ЗДОИ е ограничено единствено до съществуваща и
налична обществена информация, като поисканата такава не съществува в този й
вид, а КЗД няма задължение да изготвя, поддържа и съхранява справки във вида, в
който са поискани. Посочено е, че предоставянето на поисканата информация
налага създаването на нови, несъществуващи документи и изисква непропорционално
много усилия. В заключение е посочено, че с оглед това, че гражданите следва да
си съставят мнение относно дейността на задължения субект, исканата информация
е частично допустима, поради което е предоставен частичен достъп до обществена
информация, както следва: 1.Информация досежно правното положение на членовете
на КЗД и нейната дейност се съдържа в Закона за защита от дискриминация; 2.
Правното положение на служителите на КЗД, както и техният брой, се съдържа в
Правилника за устройство и дейността на КЗД, издаден от председателя на
комисията; 3. Подробна информация относно дейността на КЗД се съдържа в
годишните отчети за дейността, които са достъпни на нейната страница /изрично
посочена/, раздел „Документи“, подраздел „Годишен отчет“, като са налични
всички отчети от 2006 до 2018г. включително; 4. Подробна информация относно
бюджета на КЗД е налична на нейната страница /изрично посочена/, раздел
„Документи“, подраздел „Годишен бюджет“, като са налични бюджетите от 2009 до
2019г. и се съдържа подробна информация в т.ч. месечни отчети, ГФО / в т.ч.
баланс, сборен касов отчет, одитен доклад и отчет за приходите и разходите/. В
допълнение е посочено, че информация за всички плащания на КЗД по дни от 2012
до момента са отразени и общодостъпни на интернет страницата /изрично
посочена/, раздел „Документи“, подраздел „Плащания СЕБРА“.
Именно за това решение по отношение на т.2, т.3, т.5,
т.6, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.15, т.16, т.19, т.20, т.21,
т.22, т.23, т.24, т.25, т.26, т.27, т.28, т.29, т.30, т.31, т.32, т.33, т.34,
т.35, т.36, т.37, т.38, т.40, т.41 и т.43 се твърди, че административният орган
не е предоставил исканата информация и е налице изричен отказ за предоставяне
на достъп до обществена информация. В тази част решението се обжалва от И..
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл.3 ал.1 от ЗДОИ, този закон се прилага за
достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавни
органи или органи на местното самоуправление в Република България. Безспорно е в случая, че Комисията за защита от
дискриминация е държавен орган и се явява задължен субект, а неговият представляващ
- Председател, пред когото е подадено заявлението за достъп до обществена
информация, е задължен да отговори на заявлението на лице по чл.4 ал.1 от с.з. и
дължи произнасяне. Съобразно чл.28 ал.2 от ЗДОИ, органите или изрично
определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено
заявителя за своето решение. Предвид дадената
законова възможност, със Заповед №29/30.03.2018г. за лице определено да
разглежда и да се произнася по заявления за достъп до обществена информация е
определена Ж.М.-директор на дирекция „Административно-правно обслужване“
при Комисия за защита от дискриминация. Ето защо
оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Решението в оспорената му част е издадено
в предвидената от чл.28 ал.2 от ЗДОИ писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити по чл.38 от ЗДОИ, вкл. правното
и фактическото основание за отказ, датата на приемане на решението и редът за
неговото обжалване.
Спазена е и процедурата по издаване на решението и не
са налице процесуални нарушения, засягащи нейната законосъобразност. Оспореният
акт е издаден в изпълнение на влязло в сила съдебно решение и в указания в него
срок.
По отношение спазването на материалния закон, съдът
съобрази следното:
Правото да се търси и получава информация е
конституционно признато в чл.41 ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република
България, като това право обхваща и корелативното задължение на задължените по
закон субекти да осигурят достъп до общественозначима информация с изключение
на нормативно уредените ограничения на правото. Един от правните способи за
упражняване правото на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно
чл.4 ал.1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до
обществена информация при условията и по реда определени в този закон, освен
ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и
разпространяване на такава информация. Съответно с разпоредбата на чл.2 ал.1 от
ЗДОИ обществената информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка
информация свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. В чл.9 ал.1 от ЗДОИ е регламентирано, че
обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните
администрации е официална и служебна, като в чл.10 и чл.11 са дадени легалните
дефиниции на тези понятията. Според чл.10 от ЗДОИ „официална обществена информация“
е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите
на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно
чл.11 „служебна обществена информация“
е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с
официална информация, както и по повод дейността на органите и на техните
администрации.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че исканата от И.
информация касаеща възнагражденията на служителите при КЗД /заплата, добавка
към заплата за професионален опит, възнаграждения по граждански договори,
възнаграждение за извънреден труд, допълнително възнаграждение за постигнати
резултати, парични и предметни награди, добавка към заплата за научна степен,
ползване на карта за масов градски транспорт/ не е обществена по смисъла на
закона, тъй като същата не може да даде възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение за дейността на задължения субект. Както е посочено и по-горе,
за да е налице обществена информация е
необходимо не само информацията да е свързана с обществения живот, но и да дава
възможност за създаване на мнение за правомощията и дейността на органа. Исканата
информация касае трети лица и не дава представа за работата на институцията.
Информацията касаеща извършените разходи във връзка с
командироване на служители, разходи за служебни автомобили, разходи за ремонтни
дейности, разходи във връзка с оборудването на кабинетите и др. представлява
обществена информация, като по своя характер е служебна, тъй като се създава по
повод дейността на администрацията на органа и може да спомогне гражданите да съставят
собствено мнение относно работата на КЗД. При липса на основания за отказ
следва да бъде предоставена в случай, че е налична, в законоустановения срок.Тази
информация, обаче, така както е поискана, представлява обобщена информация
/напр. под формата на счетоводни справки/. Под този й вид тя не се създава и не
се съхранява при органа. С оглед на това, тази информация не представлява
налична информация и се налага да бъде изготвена допълнително от задължения
субект, което не се предвижда от ЗДОИ. Задълженият субект по ЗДОИ не може да
бъде задължаван да систематизира и обработва допълнително наличната при него
информация единствено за целите на ЗДОИ /в този смисъл е и Решение №
1126/26.01.2020 г. по адм. дело № 5496/2019 г. по описа на ВАС, V отделение/. В
тази връзка и за пълнота следва да се посочи, че съдебната практика настоява,
че задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ
не е длъжен да съставя за целите на достъпа до обществена информация исканата
от него информация, с която не разполага във вида, в който е поискана. В тази
връзка липсата на търсената информация в случая не съставлява основание за
отказ да бъде предоставена по смисъла на чл. 37 от
ЗДОИ, но представлява обективна невъзможност да бъде осигурен достъп
от субекта, от когото е поискана и обуславя приложението на чл. 33 от
ЗДОИ. От своя страна уведомлението по чл. 33 от
ЗДОИ не е ИАА и не подлежи на съдебен контрол.
Ето защо с решението е предоставен само частичен
достъп до обществена информация в обем и по начин съобразно закона, а в
останалата част не е предоставен достъп. Като е съобразил нормите на ЗДОИ, административният
орган е издал решение, което в обжалваната му част е съответстващо на материалния
закон. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото разноски на ответника
не се присъждат, тъй като не са поискани.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, четвърти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.В.И. *** против Решение
№20/04.11.2019г. за предоставяне на достъп до обществена информация, издадено
от Директора на дирекция „Административно-правно обслужване“ при Комисия за
защита от дискриминация, в частта по т.2, т.3, т.5, т.6, т.8, т.9, т.10, т.11,
т.12, т.13, т.14, т.15, т.16, т.19, т.20, т.21, т.22, т.23, т.24, т.25, т.26,
т.27, т.28, т.29, т.30, т.31, т.32, т.33, т.34, т.35, т.36, т.37, т.38, т.40,
т.41 и т.43 от заявление № 12-12-7/06.03.2019г., за които се твърди, че не е
предоставена исканата информация.
Решението е окончателно.
Преписи от решението да се изпратят на страните. СЪДИЯ: /п/