Р Е Ш Е Н И Е
гр.Момчилград, 30.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд, в публично заседание на 22.03.2021 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
При участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 517/ 2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по предявен иск за установяване на вземане по чл.422 ГПК вр. чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „***“ ООД твърди, че е придобил
по силата на договор за цесия вземания срещу ответника по сключен между него и
„***“ ЕАД договор за предоставяне на мобилни услуги. Ищецът бил придобил
вземането от друг цесионер – „****“ ООД. За вземането било подадено заявление
по чл.410 ГПК и издадена заповед за изпълнение. Тъй като ответникът възразил,
се иска да бъде установено съществуването на вземането в заповедта за
изпълнение. Посочва, че дължимата сума възлиза на 128,94 лева, която съставлявала неустойка за предсрочно прекратяване на Договор с
клиентски номер ******и Допълнително споразумение от 02.06.2017г., сключени с
ответника, за което е била издадена фактура № ********** от 22.07.2017г. за за периода от 22.06.2017г. до 21.07.2017г.,
предмет на заповед за изпълнение по ч гр.д. № 314/2020г. на РС- Момчилград.
Претендира тази посочена сума, както и разноски по делото, в т.ч.и тези по
заповедното производство.
В съдебно заседание, не се представлява,
като е постъпило писмено становище, в което се поддържа иска, и се претендират
сторените по делото разноски. Развити са подробни съображения.
Ответникът, чрез особен представител е подал
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, като оспорва иска поради
неговата неоснователност. В отговора се сочи, че никъде в представените доказателства
не било посочено, че се дължи исковата сума, както и не било видно, че
договорът е бил прекратен, и за цесията ответникът да е уведомен. В съдебно заседание особеният представител излага
доводи за неоснователност на иска.
Съдът намери за установено следното:
На
02.06.2017г. ответникът С.Е. е сключил с „***“ ЕАД договор за мобилни услуги
клиентски номер 15746039001, към който по-късно са били сключени и допълнителни
споразумения. Към договора за приложени и съответни заявления от ответника,
декларации, че е запознат с Общите условия по договора /съгл.чл.147 „а“ от ЗЗП/
и е съгласен с същите, и други, от които е видно, че договорът е бил срок на
действие от 24 месеца.
Установява се от представените писмени
доказателства, че за периода от 08.07.2017г. до 08.10.2017г. на името на
ответника били издадени 4 броя месечни фактури на обща стойност 559,57 лева. Във всяка от издадените фактури е
отразена и предходната дължима сума /дължимата за предходен отчетен
период/.
Видно е от съдържанието на приложените по
делото фактури / издадени на посочените дати/, нито една от тях не съдържа претендираната
сума от 128,94 лева, която да съставлява
неустойка за предсрочно прекратяване на договора- това не е посочено с една
категоричност. Това не се установява и с
приложението към всяка една от 4-те фактури, в т.ч. и последната от
08.10.2017г. Освен това, в представените
от ищеца доказателства не фигурира фактура, посочена в петитума на исковата
молба-№ ********** от 22.07.2017г., на която ищцовото дружество основа своята
претенция. Такава фактура не е приложена и към Заповедното производство /в заявлението
се сочи, дължимост на сумата по ф-ра №-№ **********/ 08.10.2017г./. Последната
е издадена и съдържа като дължима сума 559,57 лева, в която действително са
описани определени парични суми като неустойки, но нито една от тях не е в
размер на исковата сума, нито пък съставлява неустойка за предсрочно прекратен
договор/.
Установи се по делото, че с договор за цесия
от 16.10.2018г. вземанията на „***“ ЕАД срещу клиенти, длъжници, на
телекомуникационната компания са били прехвърлени на „****“ ООД. Впоследствие–
на 01.10.2019г. е бил сключен нов договор за цесия, по силата на който
вземанията срещу длъжниците на „***“АД
са били прехвърлени от „****“ ООД на ищеца „***“ ЕООД.
В двата договора за цесия е било
предвидено, че цецента се задължава да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземането, както и да упълномощи цесионера да извършва
уведомяването на длъжниците от негово име и за негова сметка.
Като доказателства са приложени копие на
уведомление за цесия от „***“ ЕАД, в качеството си на цедент по договора от
16.10.2018г., с което са прехвърлени вземанията им по отношение на клиенти на
дружеството на „****“ ООД, и това уведомление е отправено до ответника по
настоящото производство на осн.чл.99 ал.3 от ЗЗД. В това уведомление е посочено,
че първоначалният цесионер е прехвърлил вземанията, възлизащи на сумата от
60,98 лева на ищцовото дружество. Не е установено да има връчване на
уведомлението на ответника по делото по надлежният ред.
Представено е като доказателство и
извлечение от приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., касаещи
задълженията на ответника- и същите са в размер на 128,94 лева- посочен е
размерът, но не и основанието за възникването на това задължение.
Установява се, от приложеното дело № 314/
2020г. на РС- Момчилград, че ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, с което е
претендирал ответника да му заплати сумата 128,94 лева- обезщетение за неизпълнение
на договор от 02.06.2017г., и съгл. фактура №-№ **********/ 08.10.2017г. За така описаните суми била издадена заповед
за изпълнение, която е била връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,
и затова на ищцовото дружество е дадено указания по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК да предяви иск в едномесечен срок за установяване на вземането, предмет на
заповедното производство. Искът е предявен в законоустановеният срок.
При така установените факти се налагат
следните изводи:
Установява се, че между „***“ ЕАД /цедент
на ищеца/ и ответника е възникнало правоотношение по договор за предоставяне на
мобилни услуги. Задължение на мобилният оператор е да предостави на ответника
достъп до мрежата си, както и да активира съответният телефонен номер.
Ответникът следвало да заплаща определените месечни такси за ползваната услуга,
като за същите доставчикът на услугата е следвало да издава месечни фактури.
По делото са представени 4 броя месечни
фактури, в които са посочени дължимите суми за ползваните услуги. От същите
фактури не се установява тези суми кога и как са платени, както и не се
установява дали са платени или не., и в тази насока по делото не са ангажирани
доказателства. В същото време се установява, че телекомуникационното дружество-
„***“ ЕАД е прехвърлило своите вземания на други лица, и за последно на
ищцовото дружество, като съгласно изискванията на договора за мобилни услуги,
Общите условия към тях и ЗЗД, е следвало да уведоми длъжниците си /клиентите на
дружеството, ползващи предоставени им мобилни услуги/, че вземанията им са
прехвърлени в други лица.
По делото е представено и уведомление в
тази насока, адресирано до ответника по настоящото производство, но не е
установено същото да е получило това уведомление- не са ангажирани необходимите
в тази насока доказателства за връчването на уведомлението на ответника.
Предвид
изложеното съдът намира, че задължението, предмет на настоящото производство не
е установен по основание и размер в самите договори и издадените фактури. Това
е така, защото за ползването на мрежовите услуги абонатът дължи заплащане на
месечна абонамента такса, както и такса за ползваните услуги, но не се установи
по делото, ответникът като абонат на „***“ ЕАД да дължи претендираната сума от
128,94 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратен договор.
Представените писмени доказателства по никакъв начин не установяват, че
ответникът дължи тази сума- в издадените фактури не се съдържа такава сума,
която да е описана в този размер, и същата не се установява и с другите писмени
доказателства.
Освен това по делото не се установи със
представените доказателства, че договорът е бил предсрочно прекратен. В тази
насока не са ангажирани никакви доказателства.
Накратко казано не е установено основанието
за дължимост на тази сума, както и съответно не е установен и размерът на
същата. Ето защо и защо искането за
присъждането на тази сума от 128,94 лева следва да се отхвърли като
неоснователно.
Освен изложеното съдът счита, че ответникът
не е бил уведомен по надлежният за извършеното прехвърляне на вземанията на
доставчика на услугата- „***“ ЕАД на трето лице. Наличните писмени
доказателства с една категоричност сочат, че *** ЕАД, в качеството си на цедент
не е изпълнил своите задължения за уведомяване по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Поради това съдът счита, че исковата претенция
е неоснователна, т.к. претендираните суми не са установени по основания и
размер, както и ответникът не е бил уведомен за настъпилото прехвърляне на задълженията
на друго лице.
Предвид изложеното съдът намира, че така
предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, т.к. не се
установи ответникът да дължи претендираните суми, предмет на Заповед № 126 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 314/2020г.
на РС- Момчилград.
При този изход на делото сторените от ищеца
разноски остават за негова сметка.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата
молба, предявена от „***“
ЕООД- София, ЕИК- ******, представлявано от адв.В.Г. ***, с правно основание
чл.422 вр.чл.415 ГПК вр.92 от ЗЗД, срещу С.Е.Е. с ЕГН- **********, за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 128,94 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за клиентски номер ******от 02.06.2017г.,
сключен между „***“ ЕАД и С.Е.Е., които вземания са прехвърлени на ищеца въз
основа на Договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., за които суми е
издадена Заповед № 126/ 14.08.2020г. за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, изд.
по ч.гр.д. № 314/2020г. по описа на Районен съд- Момчилград.
Решението подлежи на
обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението
за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: