Решение по дело №234/2021 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 26
Дата: 11 март 2022 г.
Съдия: Антони Иванов Николов
Дело: 20213120200234
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Девня, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20213120200234 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „Милки груп био“ ЕАД, ЕИК:
*********, срещу НП № 86 / 23. 07. 2021 г. на Директор ТД – СМ – АМ –
старо / ТД – МВ – АМ – ново. Със същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на основание
чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
деветстотин осемдесет лв. и седемдесет и една ст., представляваща 100
% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП с довод незаконосъобразност,
в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
1
представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е
законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е
съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на
разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка:
На 05. 09. 2020 г. на Пристанище Варна – Запад пристигнал контейнер №
MEDU 3366001, натоварен със стока, бруто тегло 23 407. 78 кг. За част от
същата на 14. 09. 2020 г. в Митнически пункт Варна – Запад била подадена
митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно
обръщение“ № 20 BG 002002036242 R 2. Стоката била декларирана като
хидрогенерирана палмоядкова мазнина IFFCO SCO 35, бруто тегло 10 330. 00
кг, нето тегло 10 000. 00 кг, с код по Тарик **********, ставка на митото в
размер на 10. 90 %, въз основа на което били заплатени държавни вземания в
размер на 1 746. 71 лв. мито и 3 588. 30 лв. ДДС. Получател на стоката бил
възз. „Милки груп био“ ЕАД.
На 26. 01. 2021 г. от стока от контейнер № CSLU 2066334 била иззета
проба, изпратена в ЦМЛ – гр. София, където изготвили експертиза № 13 _ 02.
02. 2021 / 02. 04. 2021 г. Съгласно същата анализираното представлява
твърда, бяла, гладка, без видими кристали маслена маса, която при стайна
температура /25°С/ не преминава в пластично състояние, с хомогенна
структура и неутрален мирис. Определеният мастно – киселинен състав,
както и липсата на ненаситни мастни киселини са индиция, че маслото е
подлагано на химическа преработка – хидрогенериране, като сравнение на
горното с референтни публикувани данни идентифицират продукта като
хидрогенерирано палмистово масло. В продукта се установява наличие /ниско
съдържание/ на емулгатор – сорбитанов естер, чиято функция съгласно
технологиите е да модифицира кристалната структура. Въз основа на
получените резултати и експертна оценка, в съответствие с термините на
глава 15 на КН може да се направи заключение, че изпитаната проба от стока
с описание хидрогенерирана палмоядкова мазнина SCO 35 представлява
хидрогенерирано текстурирано палмистово /палмоядрено/ масло.
Директор на Д – МДМ дал становище, че въз основа правила 1 и 6 от
2
Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид Обяснителните бележки
към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция
1517, стока с гореописаните обективни характеристики се класира в код
15179099 на КН, различен от декларирания, като предвид състава,
приложимият ТАРИК код е **********. Декларираният в митническата
декларация код от позиция 1516 на КН не бил коректен, тъй като тази позиция
обхващала животински и растителни мазнини и масла и техните фракции,
частично или напълно хидрогенирирани, интерестерифицирани,
преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по
друг начин. Анализираната стока обаче била претърпяла по – напреднала от
допустимите за тази позиция обработка – смесване с емулгатор, имащ
функцията да модифицира кристалната структура на палмистовото масло, т.
е. да го текстурира.
На 12. 04. 2021 г. до представляващ „Милки груп био“ ЕАД била
изпратена покана да се яви в 3 – дневен срок в Митнически пункт Варна –
Запад за съставяне на АУАН, като същата била получена на 15. 04. 2021 г.
Предвид неявяване на 22. 04. 2021 г. АУАН бил съставен, като впоследствие
на 11. 05. 2021 г. бил предявен на представляващ. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН били депозирани писмени възражения. Административно –
наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал
отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали, които кредитира като единни, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа
обстановка и относими към предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Отговорността на въззивника е ангажирана затова, че на 14. 09. 2020 г. в
Митнически пункт Варна – Запад подал митническа декларация за поставяне
под режим „допускане за свободно обръщение“ № 20 BG 002002036242 R 2,
на стока - хидрогенерирана палмоядкова мазнина IFFCO SCO 35, бруто тегло
10 330. 00 кг, нето тегло 10 000. 00 кг, с код по Тарик **********, ставка на
3
митото в размер на 10. 90 %, въз основа на което били заплатени държавни
вземания в размер на 1 746. 71 лв. мито и 3 588. 30 лв. ДДС, вместо с код по
Тарик **********, ставка на митото в размер на 16. 00 % и дължими
държавни вземания в размер на 2 563. 97 лв. мито и 3 751. 75 лв. ДДС, с което
е избегнато частично заплащане на държавни вземания в размер на 817. 26 лв.
мито и 163. 45 лв. ДДС, общо 980. 71 лв.
Не се спори по делото, че на 14. 09. 2020 г. в Митнически пункт Варна –
Запад въззивникът е подал митническа декларация за поставяне под режим
„допускане за свободно обръщение“ № 20 BG 002002036242 R 2, на внесена
от него стока, бруто тегло 10 330. 00 кг, нето тегло 10 000. 00 кг. Спорен се
явява въпроса под какъв код по Тарик е трябвало да стори това, респективно
какви държавни вземания се следват. Въззивникът смята, че това е
**********, ставка на митото в размер на 10. 90 %, държавни вземания в
размер на 1 746. 71 лв. мито и 3 588. 30 лв. ДДС. Въззиваемата страна приема,
че това е **********, ставка на митото в размер на 16. 00 %, държавни
вземания в размер на 2 563. 97 лв. мито и 3 751. 75 лв. ДДС.
Актосъставител и административно – наказващ орган съответно са
съставили АУАН и издали НП съобразявайки основно изготвена в ЦМЛ
експертиза и дадено от Д – МДМ становище. В последните е прието, че
изследваната стока е претърпяла обработка с емулгатор – сорбитанов естер,
модифициращ кристалната структура, т. е. да го текстурира. В тази връзка
обаче трябва да бъде отбелязано следното:
От конкретната процесна стока не е вземана проба, респективно същата
не е изследвана, което води до резонния въпрос откъде актосъставител и
административно – наказващ орган правят своите изводи в тази насока.
Видно от материалите по делото митническите органи формират своето
становище въз основа на анализ на идентична стока, предмет на друг внос,
мотивирайки се с еднакви наименования, износител, вносител, приемайки, че
Решение на СЕС по дело N С – 571 / 2012 г., с което се тълкува чл. 78 /отм./ от
Регламент N 2913 / 92 г. на ЕС е приложимо и към разпоредбата на чл. 190, §
1 от действащия Митнически кодекс, приет с Регламент N 952 / 2013 г. на ЕС.
Подобно разбиране няма как да бъде споделено от съда, доколкото
извършеното от СЕС тълкуване касае отменена правна норма, като в новия
Митнически кодекс няма разпоредба, която да е аналогична с чл. 78 от
4
отменения такъв. Текстът на чл. 190, § 1 от Регламент N 952 / 2013 г. на ЕС
гласи, че: „когато обект на проверката или вземането на проби са само част от
стоките, обхванати от митническа декларация, резултатите от частичната
проверка или от анализа или изследването на пробите са валидни за цялото
количество стоки, обхванати от тази декларация.“ Текстът е пределно ясен, че
това правило може да се приложи само за количества, които са взети от една
митническа декларация, а не от две такива, както са направили в конкретния
случай митническите органи. В този смисъл приетото от митницата относно
вид на стоката по процесната митническа декларация се явява недоказано,
доколкото не е изследвана конкретната, а от друга такава.
Така нареченото „текстуриране“ е упоменато единствено в
Обяснителните бележки към хармонизираната система, които не са
нормативен акт съгласно трайната национална и европейска съдебна
практика. В тази връзка СЕС с Решение от 18 май 2011 г. по дело Delphi, С
423 / 10, EU: C: 2011: 315, точка 23 е приел, че в интерес на правната
сигурност и улесняване на проверките, решаващ критерий за тарифното
класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни
характеристики и свойства, определени в текста на позицията от КН и на
бележките към разделите или главите. Според точка 24 от това решение,
обяснителните бележки към КН, изготвени от Европейската комисия и тези
към хармонизираната система за определяне и кодифициране на стоките,
изготвени от Световната митническа организация, имат съществен принос за
тълкуване на обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат
задължителна правна сила /в този смисъл Решение от 12 май 2016 г. по дело
Toorank Productions, съединени дела С – 532 / 14 и С – 533 / 14, EU: C: 2016:
337, точки 34 и 36/. С Решение на СЕС от 19 октомври 2017 г. по дело Lutz, С
556 / 16, EU: C: 2017: 777, точка 40 и Решение от 17 март 2016 г., по дело
Sonos Europe, C – 84 / 15, EU: C: 2016: 184, точка 33 е прието, че
Обяснителните бележки към хармонизираната система представляват важни
способи за гарантиране на еднакво прилагане на общата митническа тарифа и
като такива могат съществено да допринесат за нейното тълкуване, но нямат
задължителна сила. Съгласно Решение на СЕС от 27 ноември 2008 г., С – 403
/ 07, EU: C: 2008: 657, т. 48, обяснителните бележки към същата комбинирана
номенклатура не могат да променят обхвата на тарифните позиции от същата
комбинирана номенклатура. Съдържанието им трябва да отговаря на
5
разпоредбите на КН и не би могло да променя нейния обхват. Видно от
цитираната съдебна практика на съда на ЕС, Обяснителните бележки към КН
нямат задължителна правна сила. Общите правила за тълкуване на КН са
единствените и достатъчно възможни мотиви, които служат за обосноваване
класирането на стоки в кодовете от КН на ЕС. Обяснителните бележки към
Хармонизираната система, както и Обяснителните бележки към КН
единствено се вземат в предвид при извършване на тарифно класиране и са
признато от Съда на Европейския съюз средство за тълкуване на обхвата на
позициите и подпозициите на номенклатурата. Несъмнено тарифното
класиране на стоката не се извършва само и единствено на Обяснителните
бележки към Хармонизираната система. В настоящия случай митническите
органи са разширили обхвата на тарифната позиция 1516 от КН, като са
добавили допълнителен критерий така нареченото „текстуриране“, което не е
упоменато никъде в КН и в забележките към нея. В този смисъл приетото от
митницата „текстуриране“ се явява необосновано, доколкото не е нормативно
предвидено.
По делото се визира изготвена в ЦМЛ експертиза № 13 _ 02. 02. 2021 /
02. 04. 2021 г. Там е изследван материал, иззет като контролна проба на 26.
01. 2021 г. Това действие е обективирано в два протокола. Видно от
съдържанието им, иззетото количество е разпределено в кутии, но в тях са
налице следните разлики: в Протокол да вземане и разработване на средна
проба от 26. 01. 2021 г. – пет кутии, пломбирани с оловни пломби със знаци
VC от едната страна и 3 от другата, в Протокол за вземане на проба от 26. 01.
2021 г. – четири кутии, пломбирани с митнически пломби. В ЦМЛ са
изпратени две кутии, но същите са запечатани с трети вид пломби - №
0040147 и № 0040147. Тези несъответствия изначално компроментират
иззетата проба, респективно същата не би могла да послужи за изготвяне на
каквато и да е експертиза.
Същевременно анализите, които извършва тази лаборатория са за
нуждите на митническия контрол. Доколкото обаче същата е част от
системата на митническите органи, относно нейното заключение не следва да
възниква каквото и да било съмнение за обективност, компетентност и
правилност, което в случая не е налице. Прави впечатление големия времеви
интервал между вземане на пробата и изготвяне на експертното заключение, а
именно няколко месеца, като няма данни къде и най – вече как през това
6
време е съхранявана пробата. Не са нужни специални познания за да се
приеме, че предвид естеството на изследвания продукт, същият подлежи на
бърза развала и е напълно възможно за този период да претърпи изменения.
Това налага пробата да бъде съхранявана при специални условия, което не е
отразено в изготвената експертиза. Не се доказа разработената от ЦМЛ – гр.
София през 2019 г. и утвърдена през 2020 г. вътрешно лабораторна
методология дали съответства на метода за измерване на консистенцията на
мазнини AOCS Cc 16 - 60, достатъчна ли е да определи дали изследвания
продукт е претърпял обработка текстуриране и въобще утвърден ли е този
метод като официален. В експертизата не е указано количеството на
изследваната проба, дали същата е била подготвена правилно за изследване и
спазена ли е процедурата за тестването й съгласно метода, който се твърди за
официално утвърден.
В контекста на изложеното съдът приема становището за осъществена
митническа измама за недоказано и необосновано, като констатира
разширително и произволно тълкуване на Решение на СЕС по дело N С – 571
/2012 г. и правила за тарифно класиране на стоки. Невъзможността да се
направи категоричен извод, че процесната стока следва да се класира под
друг код води до цялостна отмяна на атакуваното НП, но за пълнота следва да
бъде добавено и следното:
По – горе бяха изложени мотиви относно начина, по който
митническите органи са достигнали до извод относно конкретна специфика
на стоката, но следва да бъде отбелязано и това, че същата се придружава от
необходимите документи, вкл. и такива относно състав, в които няма данни тя
да съдържа визирания емулгатор. Прави впечатление различните
наименования на приетия от митническите органи вид на стоката, но съдът
намира, че общия смисъл е пределно ясен, а още по – малко се налага по –
конкретно индивидуализиране на същата. По делото бяха приложени и
приети необходимите доказателства относно методиката, използвана от ЦМЛ.
Заключенията на актосъставител и административно – наказващ орган дали е
налице нарушение и кой е автора му са въз основа на самостоятелни
преценки на събраното в хода на производството и не зависят от трети лица, в
частност относно промяна на тарифен код.
Предвид чл. 63 Д от ЗАНН страните имат право на присъждане на
7
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззивника следва да се присъди сумата от триста и
шестдесет лв., представляваща направени по делото разноски.
Предвид изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде
отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 86 / 23. 07. 2021 г. на Директор ТД – СМ – АМ – старо /
ТД – МВ – АМ – ново, с което на „Милки груп био“ ЕАД, ЕИК: *********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на основание
чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
деветстотин осемдесет лв. и седемдесет и една ст., представляваща 100
% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
ОСЪЖДА ТД – СМ – АМ – старо / ТД – МВ – АМ – ново да заплати на
„Милки груп био“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от триста и шестдесет лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8