№ 78
гр. Перник, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500082 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 928/04.11.2024 г. по гр.д. № 3805/2024 г. на Пернишки районен съд са
отхвърлени предявените от К. В. Н. срещу „Топлофикация-Перник” АД с ЕИК *********,
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на
сумата от 1644.41 лева — главница, за неплатена топлинна енергия за периода от
16.10.2006г. до 30.04.2009г. и 240.42 лева — законна лихва за забава на месечните плащания
за периода 01.12.2006г. до 12.10.2009г., за които суми е издаден Изпълнителен лист на
13.06.2011г., в производството по ч.гр.д.№ 3583/2009г. по описа на РС Перник, след
постановено решение по гр.д.№ 8889/2010г. по описа на ПРС за 2010г., претендирани по
изпълнително дело № 20207530401098 по описа на ЧСИ С.Б., с рег.№ *** с район на
действие ОС Перник, като неоснователни и недоказани.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от К. Н., чрез адв. В., с
която се обжалва изцяло постановеното от първата инстанция решение, като се излагат
доводи, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че
първоинстанционния съд неправилно е приел, че с молбата на взискателя от 21.06.2012 г. за
образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 13.06.2011 г.
давността на вземанията не е била прекъсната. На следващо място се твърди, че РС в
1
противоречие със съдебната практика не е отчел обстоятелството, че дори да приеме, че
давността започва да тече наново от 26.06.2015 г. занапред, то към датата на изпратените ЗС
от страна на ЧСИ на 24.04.2018 г. са изтекли две нови години, което обстоятелство към
26.06.2017 г. почти година преди това е довело до прекратяване на изпълнителното дело на
осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. В продължение за неправилно се сочи приетото от РС, че
погасителната давност е започнала да тече на 24.04.2018 г., но отново е била прекъсната на
07.08.2020 г. Твърди, че видно от печата, поставен върху гърба на изп. лист от ЧСИ А.В.а по
ИД 1542 от 2012 г. се установява, че последното изпълнително действие пред ЧСИ е
извършено на 21.06.2012 г., като това постановление е влязло в сила като необжалваемо и е
произвело своето правно действие. За неправилно се счита и прилагането на допълнителния
срок от т.нар. 69 дни, тъй като към предишен момент по предходно изпълнително дело
давността е била изтекла. Въз основа на наведените твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното от РС решение, се моли за неговата отмяна. Прави се
искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Топлофикация-Перник” АД, с
който жалбата се оспорва изцяло като неоснователна. Описаните в жалбата обстоятелства не
отговарят на действителното положение между страните. По делото е безспорно доказано,
че давността е многократно прекъсвана, тъй като са предприемани валидни изпълнителни
действия. Въз основа на изложените доводи за правилност на постановеното от РС решение
се моли съда същото да бъде потвърдено изцяло. Прави се искане за присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Фактическата обстановка относно релевантните за спора факти е установена от
писмените доказателствата пред РС като от същите е видно, че по подадено от
„Топлофикация Перник“ АД заявление е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 19.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 3583/2009г на ПРС, която е
стабилизирана с Решение № 1116/12.01.2011г. по гр.д.№ 8889/2010г. на ПРС, за установени
вземания на топлопреносното предприятие срещу К. В. Н. за сумата от 1 644,41 лева -
главница за незаплатена ТЕ за периода от 16.10.2006г. до 30.04.2009г., както и сумата от
240,42 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.12.2006г. до
12.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
По делото липсват доказателства за точната дата на влизане в сила на решението,
постановено по реда на чл.422 ГПК, поради което същото е влязло в сила най-рано с
изтичане на двуседмичния срок за въззивно обжалване на 27.01.2011г. и най-късно на
13.06.2011г., когато въз основа на него е бил издаден изпълнителен лист за вземанията.
2
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Затова считано от 27.01.2011г., съответно - 13.06.2011г.
5-год. погасителна давност за вземанията изтича на 27.01.2016г., съответно – на 13.06.2016г.
Въз основа на гореописания изпълнителния лист от 13.06.2011г. и по молба на
„Топлофикация Перник“ АД от 21.06.2012 г. пред ЧСИ А. В.а е било образувано изп. дело №
1542/2012г. С образуването на изп. дело на първо място молбата е прекъснала срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и на следващо – погасителната давност е прекъсната съгл. чл.116, б. „в”
ЗЗД, съот. при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира,
съгл. ППВС № 3/18.11.1980 г. /приложимо по отношение на висящите към този момент изп.
производства – до датата на обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС - така мотивите към т. 3 от ТР № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2023 г., ОСГТК, ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г., на ОСГТК на ВКС и др./. Предпоставките
и действията за прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са обусловени от тези за
прекъсването и спирането на давностния срок, както и обратно – прекратяването на изп.
производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има значение за датата от която нова
погасителна давност започва да тече. Затова срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да
тече отново, считано от следващия ден на молбата на „Топлофикация Перник“ АД от
21.06.2012 г. за образуване на изп. дело.
Видно от печата поставен върху гърба на изпълнителния лист от ЧСИ А.В.а по ИД №
1542 от 2012 г. се установява, че последното изпълнително действие пред ЧСИ е извършено
на 21.06.2012 г., поради което изп. производство е прекратено на 22.06.2014г., на осн. чл.
433, ал. 1, т.8 ГПК. Прекратяването е настъпило по силата на закона и без правно значение за
това е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, и не рефлектира върху датата, от която се отчита
началото на давностния срок за вземането. Датата на прекратяването е преди
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. и обявяването за изгубило сила на ППВС № 3/1980
г., при което по отношение на погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с
ППВС № 3/1980 г. и новата давност започва да тече от датата на прекратяване на изп.
производство – 22.06.2014г. /решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ
г. о. и мотивите към т. 3 от ТР № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК/, а
не от датата 26 юни 2015 г. според нововъзприетото тълкуване в ТР № 2/26.06.15 г. по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
След перемирането на изп. производство на 22.06.2014г., по същото изп. дело №
1542/2012г., с молба от 28.12.2016 г. е поискано от взискателя да бъде наложен запор върху
всички разкрити банкови сметки на длъжника в Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ. Със
запорни съобщения от 11.04.2018 г. на съдебния изпълнител по изп. дело № 1542/2012г. до
всяка от посочените банки е бил наложен запор върху сметките на длъжника. По същото
изп. дело на 24.04.2018г. е входирано писмо до ЧСИ В.а от „ОББ“ АД, в което е посочено, че
вземането върху което се налага запор е прието и сметките са блокирани. Прекратяването по
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК не води до погасяване на материалното право и взискателят може да
3
направи искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, въз основа на същия
изпълнителен лист срещу същия длъжник. Затова ако искането за нов способ е направено,
но изпълнителното действие не е предприето от СИ, по причина, което не зависи от
кредитора; давността се счита прекъсната с искането. Не е необходимо предприемането на
действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителния способ да е
задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5
от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК/, за да се счита давността
прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116, б. „в“ от
ЗЗД понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не извършване. В т. 3 от ТР № 2
от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г., изрично се приема, че погасителната давност
се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. Поради това молбата на взискателя от 28.12.2016 г. с искане да бъде
наложен запор върху сметките на длъжника –ищец е от вида на посочените в чл. 116, б. "в"
ЗЗД действия и прекъсва давността, независимо че искането е предприето в условията на
прекратено изп. производство, настъпило на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Следователно,
считано от 28.12.2016 г., 5-годишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е прекъснат и е
започнал да тече отново, считано от следващия ден - на 29.12.2016г. Ето защо, доводите на
жалбоподателя в обратен смисъл са в противоречие с посочената практика на ВКС и са
неоснователни.
След като изп. дело № 1542/2012г. е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, взискателят е изтеглил процесния изпълнителен лист от 13.06.2011г. и същият
изпълнителен лист по молба на взискателя от 07.08.2020 г. е приведен отново в изпълнение
за образуване на ново изпълнително производство, като въз основа на същия на 10.08.2020г.
е образувано изп. дело N° 1098/2020г. по описа на ЧСИ С.Б.. С образуването на изп. дело
молбата от 07.08.2020 г. е прекъснала погасителната давност съгл. чл.116, б. „в” ЗЗД и 5-
годишният давностен срок е започнал да тече отново, считано от следващия ден – на
08.08.2020г.
С оглед всичко гореизложено дотук, единственият възможен краен извод предвид
доказателствата по делото е, че считано от първите поискани „същински“ изпълнителни
действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по първото изп. дело № 1542/2012г. по описа
на ЧСИ А. В.а до следващите и насетне, както и след образуването на второто изп. дело №
20207530401098 по описа на ЧСИ С.Б., 5-годишният давностен срок е прекъсван и не е
изтекъл към датата на предявяване на иска – 08.07.2024 г. Следва да се посочи, че предмет
на иска по чл. 439 ГПК е несъществуването на вземанията на ответника, поради
погасяването им по давност. Периодът на пог. давност е част от предмета на делото по този
иск, поради което ищецът доказва твърдения положителен факт - периодът, през който е
изтекъл срокът на пог. давност - най-късно към момента на предявяването на иска.
Основанието на иска е изтеклият период от време до завеждане на иска и единствено той
следва да се преценява от съда, съотв. не следва да съобразява по чл. 235, ал. 3 ГПК
изтеклата в хода на процеса давност /Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
4
694/2019 г., III г. о., ГК/. Крайният извод е, че процесните вземанията на ответника срещу
ищеца, удостоверени в процесния изп. лист, не са погасени по давност, и исковете по чл. 439
ГПК са неоснователни.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
жалбоподателят следва да понесе претендираните от въззиваемата страна разноски за ю.к.
възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на делото и фактът, че
въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно заседание, съдът определя на 100
лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от НЗПП.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 928/04.11.2024 г., постановено по гр.д. № 3805/2024 г.
по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА К. В. Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация-
Перник” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата 100 лв. - разноски за ю.к. възнаграждение по
въззивното производство пред ОС - Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5