МОТИВИ към
решението по а.н.д. № 262 по описа на Луковитския районен съд за 2016 г.
С
мотивирано постановление от 29.09.2016 г. Районна прокуратура гр. Луковит е
внесла по реда на чл. 375 от НПК предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия В.В.М. *** и налагане на административно наказание по
реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК – за това,
че на неустановена дата през месец ноември 2015 г., в гр. Луковит, Ловешка
обл., на ул. "Н." № **, като пълнолетно лице, без да е сключил брак,
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършилата 16 години - Г.Т.С., ЕГН **********,
от гр. Луковит.
Районна
прокуратура гр. Луковит не изпраща представител в съдебно заседание.
Обвиняемият В.В.М.
участва в производството по делото лично и дава
обяснения, в които не оспорва фактическата обстановка, изложена в
постановлението на РП Луковит. Твърди, че не е знаел, че извършеното от него
съставлява престъпление. По същество моли да бъде оправдан, алтернативно съдът
да му наложи глоба в минимален размер. В последната си дума заявява, че
съжалява за стореното и декларира, че в най-скоро време ще сключи брак с Г..
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
В.В.М. е
роден на *** ***, български
гражданин, самоопределя се като ром,
основно образование (завършен 10 клас), неженен, работи в строителството, неосъждан, с ЕГН:**********.
Към инкриминирания период обвиняемият В.В.М. ***,
заедно със своите родители. Бил навършил пълнолетие и бил безработен.
Св. Г.Т.С./л.36/, била родена на ***г. и
живеела в гр.Луковит, ул. П. № ** заедно с майка си Т.С.М. и живущия с нея на
семейни начала Н.Н.К./вероятен биологичен баща на Г./.
Обв. М. и св. Г. С. се познавали, като през
2014г. станали по-близки, започнали връзка. Известно време след това св. С.
заминала с родителите си в Германия, където останали няколко месеца. След като
се прибрали обратно в България, св. С. разказала на майка си за връзката й с
обв. М.. Св. М. била против дъщеря й да се среща с момче, тъй като все още била
малка. Въпреки това св. С., често общувала с обв. М., дори напуснала дома си за
известно време и пребивавала в неговия дом. Въпреки опитите им да ги разделят,
родителите й разбрали, че това няма да се случи. С течение на времето те се
примирили с обстоятелството, че св.С. често посещава дома на обв. М., оставала
и да нощува при него. На 22.11.2015г. св. С. родила дъщеря-К., но обв. М. не
припознал детето/макар, че по твърдения и на двамата да бил биологичният баща/.
След изписването на майката и детето от болницата, на неустановена дата през м.
ноември 2015г. обв. М. заживял на семейни начала със св. С., когато тя се
преместила с дъщеря си изцяло да живее в дома му на ул. Н. № **, в гр. Луковит.
Обв. М. знаел, че св. С. е непълнолетна, решили, когато тя навърши 16г. да
сключат граждански брак. Двамата заедно се грижили за детето, а с парични
средства им помагали техните родители.
Изложената
фактическа обстановка съдът възприе от събраните в хода на наказателното
производство по проведеното досъдебно производство писмени и гласни
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК и преценени по реда на чл.378, ал.2 от НПК – социални
доклади, обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите Т. М., Н.К., Г. С.,
Г. М., Р.К. , декларация за семейно и имотно състояние, автобиография, справка
за съдимост, характеристична справка. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите и обясненията на
обвиняемия като логични, взаимно
допълващи се и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си обвиняемият В.В.М. е
осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 191, ал. 1
от НК – за това, че на неустановена дата през месец ноември 2015 г., в гр.
Луковит, Ловешка обл., на ул. "Н." № **, като пълнолетно лице, без да
е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършилата 16
години - Г.Т.С., ЕГН **********, от гр. Луковит.
От обективна страна е налице заживяването на
обвиняемия - пълнолетно лице от мъжки пол, на съпружески начала с пострадалата
- лице от женски пол, ненавършило 16 години, изразяващо се в установяване
на фактически отношения, наподобяващи в значителна степен тези, които възникват
между съпрузите при сключен брак.
Изпълнителното деяние на престъплението е
осъществено чрез самото установяване на фактическо съжителство между обвиняемия
и пострадалата непълнолетна. Това е станало с доброволното съдействие на
пострадалата и родителите на тези лица. Деянието е продължено по своя характер
и е престъпление на просто извършване, защото НК не предвижда никакви други
последици, освен установяването на процесните фактически отношения между двете
лица. В настоящия случай се установи, че обвиняемият
и пострадалата живеели от месец ноември 2015 г. в дома на родителите на
обвиняемия в гр.Луковит, ул. "Н." № **, в общо домакинство и водели интимен
живот, а в резултат на съвместното им съжителство на 22.11.2015 г. се родило дете - К.. Св. С.
е лице ненавършило 16 години към момента на започване на съвместното
съжителство с обвиняемия. Между обвиняемия и пострадалата не е сключен брак до
приключване на делото.
От субективна страна инкриминираното
деяние е извьршено с пряк умисьл. Обвиняемият е имал ясна
представа за биологичната възраст на лицето, с което съжителства – ненавършила 16 години, съзнавал е видът и характера на отношенията които установява
с нея (фактически съпружески отношения), желаел и пряко ги целял. Наличността на вината на дееца не се
засяга от липсата на правилна представа относно правното окачествяване или относно
наказуемостта на деянието. В случая твърденията на обвиняемия, че не е знаел, че
извършеното е престъпление, е т. нар. „юридическа грешка” /не знаел, че
деянието е престъпление и затова го извършил, но напълно съзнавал всички
елементи от неговия състав и е искал и целял настъпването на общественоопасните
последици/ и не го оневинява.
По изложените съображения съдът призна
обвиняемия В.М. за виновен в извършване
на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.
Тъй като, видно от справката за съдимост, към
момента на извършване на деянието обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
на основание чл. 78а от НК, от
деянието не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и за извършеното умишлено
престъпление законът
предвижда наказание от лишаване от
свобода до две години или пробация,
както и обществено порицание, съдът на основание чл.78а от НК освободи
обвиняемия от наказателна отговорност
за извършеното престъпление. Нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК предвижда
административно наказание „глоба” от хиляда до пет хиляди лева. Съдът взе
предвид смекчаващите вината обстоятелства – чистото съдебно минало, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина по делото, както и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, имотното му състояние и определи
размера на административното наказание в минималния, предвиден в закона размер
– 1000 лв.
Така определеното административно наказание съдът намира, че е необходимо,
достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на обвиняемия, както и за постигане на
генералната превенция.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: