Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 19.07.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на петнадесети юни през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№773 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.222 ал.1 от КТ и иск по чл.224
ал. 1 от КТ.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност “оператор пресевна
машина”, като трудовия му договор бил прекратен на 16.06.2016г. със заповед
№2/16.06.2016г., поради съкращаване на щата. Ищецът заявява, че работодателят
му дължи обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение- 549лв., след като трудовото правоотношение е прекратено поради
съкращаване на щата. На следващо място сочи, че през периода на действие на
трудовия договор, за една година и два
месеца не му е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
23,3 работни дни в общ размер 609,84лв. Ищецът отправя искане за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 549лв. и
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер
на общо 609,84лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
По делото е постъпил
отговор на исковата молба от страна на ответното дружество, в който предявените
искове са оспорени като неоснователни. Ответникът заявява, че при прекратяване
на трудовото правоотношение на работника му е изплатено дължимото обезщетение
по чл.222 ал.1 от КТ, като за база за изчисляването му е ползвано брутното
трудово възнаграждение в размер на 549лв. и след удържане на ДОО и ДОД върху
обезщетението, на ищеца е изплатена сумата 460лв., за която бил издаден РКО. По
отношение исковата претенция за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ ответникът
излага становище, че не се дължи такова обезщетение на ищеца, тъй като същият
бил използвал полагащия му се платен годишен отпуск, дори бил ползвал повече
дни, отколкото му се полагат за 2015г. и 2016г. Ответникът отправя искане за
отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 16.04.2015г. между страните е възникнало
трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор на основание чл.67
ал.1 т.1 от КТ/за неопределено време/ вр. чл.70 от КТ, с който ищецът е приел
да изпълнява длъжността "машинен оператор пресевна машина" в
ответното дружество "К"ЕООД, с основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 549 лв. По делото не се оспорва, че трудовото правоотношение е
прекратено със заповед №2/16.06.2016г, поради съкращаване на щата, на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 17.06.2016г., като за прекратяване на
трудовото правоотношение на работника е връчено на 16.05.2016г. едномесечно
предизвестие. Заповедта е връчена на
работника на 16.06.2016г. В заповедта е посочено на работника да се начисли
обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ.
По делото е представен РКО /без номер и дата/ издаден
от "К" ЕООД за заплащане на ищеца П.И.Н. на обезщетение по чл.222, за
сумата 460,80лв.
С оглед оспорване от страна на ищеца на
истинността на документа в частта на положил подпис на "получил сумата"
по РКО за обезщетение по чл.222 от КТ, с протоколно определение от 18.05.2017г.
е открито по делото производство по реда на чл.193 от ГПК.
По делото е допусната съдебно-графическа
експертиза, като видно от заключението на вещото лице подписът на "получил
сумата" върху РКО/без номер и дата/ издаден от "К" ЕООД за
сумата 460,80лв. е положен от ищеца П.И.Н..
По делото са представени като доказателства от
страна на ответника фишове/извлечение от
счетоводната програма/ за полагащи се на ищеца трудови възнаграждения за
периода април 2015г-юни 2016г.
От заключението на допусната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в разчетно-платежните ведомости за м.юни 2016г. и
м.юли 2016г. на ищеца е начислено обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ за период
17.06.2016г.-16.07.2016г. в общ размер 558,88лв., като след удържане на
дължимите осигурителни вноски е изчислена сума
за получаване 463,26лв., като по РКО на ищеца е изплатено обезщетение по
чл.222 в размер на 460, 80 лв. Вещото лице е установило, че обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск не е начислявано и не е изплащано. В съдебно
заседание вещото лице посочи, че на ищеца за периода на трудовото
правоотношение се полагат 23 дни платен годишен отпуск, като видно от фишовете за месечни заплати, на ищеца са
начислени 30 дни ползван платен годишен отпуск, които са платени по банков
път.
От приложеното заверено копие от лично трудово
досие на ищеца е видно, че същият на 29.06.2015г. е депозирал молба за ползване
на платен годишен отпуск за един работен ден- за 30.06.2015г. и е издадена от
работодателят заповед за разрешаване на ползването на платен отпуск за един
работен ден на 30.06.2015г.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове
за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ и за обезщетение
по чл.222 ал.1 от КТ са допустими.
Разгледан по същество искът за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, с правно основание чл.224 ал.1 от КТ е
основателен и доказан по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж, като в ал.2 е посочено, че обезщетението се изчислява по реда на чл.177
от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния
случай, видно от изложеното в съдебно заседание от вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, за срока на трудовото правоотношение между
страните, ищецът има право на платен годишен отпуск, равняващ се на 23 работни дни. Ответникът наведе възражение,
че не дължи обезщетение на ищеца за неизползван платен годишен отпуск поради
това, че работникът е ползвал изцяло полагащия му се, дори повече дни, платен
годишен отпуск. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
ищеца са начислени като ползвани 30 дни платен годишен отпуск. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника. Съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ
платеният годишен отпуск се ползва от работника след писмено разрешение от
работодателя. В конкретния случай, видно от документите съдържащи с личното
трудово досие на работника се установява, че е представена от него молба до
работодателя с искане за разрешаване ползване на платен годишен отпуск за един
работен ден-30.06.2015г., като е представена и заповед от работодателят, с
която молбата е уважена и е разрешено ползването на платен отпуск на
30.06.2015г. За останалите полагащи се на ищеца 22 работни дни платен годишен
отпуск за периода на действие на трудовото правоотношение, ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не ангажира доказателства относно заявена от ищеца
претенция за ползване на платен отпуск и съответно разрешение от страна на
работодателя за тези дни. Действително, видно от писмените доказателства и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза ответното дружество е начислило
във ведомостта 30 дни ползван от ищеца платен годишен отпуск, но съдът приема,
че самото начисляване не е достатъчно, за да се приеме, че платения отпуск е
ползван от работника, след като не се установи, че работникът е поискал и
работодателят е разрешил ползване на платен годишен отпуск. Във връзка с
твърденията на ответника, че полагащия се на ищеца платен годишен отпуск му е
изплатен заедно с трудовите възнаграждения по време на действие на трудовото правоотношение,
следва да се има предвид, че с
разпоредбата на чл. 178 от КТ е въведена забрана за компенсиране на платения
годишен отпуск с парично обезщетение преди прекратяване на трудовото
правоотношение. С оглед гореизложеното съдът намира, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение са останали неизползвани полагащите се
на ищеца 22 работни дни платен отпуск, което е довело до възникване на правото
на работника да претендира от работодателя заплащане на обезщетение по чл. 224 ал.1
от КТ. Последното следва да бъде изчислено по правилата на чл. 177, ал. 1 от КТ
на база брутното трудово възнаграждение на ищеца в размер на 555,59 лв., което
работникът е следвало да получи през месеца, предхождащ прекратяването на
трудовото правоотношение, когато е отработил най-малко 10 дни. Дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 22 работни дни възлиза на
643,28лв. в брутен размер. Ищецът е претендирал присъждане на сумата 609, 84лв.,
поради което исковата му претенция следва да бъде уважена в пълния претендиран
размер.
Поради липсата на изпълнение в срок на парично
задължение на ответника за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, той следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска – 09.03.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
По отношение исковата претенция
за обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.222
ал.1 от КТ при уволнение поради съкращаване на щата, намаляване обема на работа
и др. посочени в цитираната разпоредба
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, което е в размер
на брутното му трудово възнаграждение за времето, което е останал без работа,
но за не повече от един месец.
В конкретния случай трудовото
правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата и работникът има право
да претендира обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, при положение, че е останал без
работа след прекратяване на трудовото правоотношение за периода, за който се
претендира. По делото не е спорно оставането на ищеца без работа след
прекратяване на трудовото правоотношение за
едномесечния срок, за който се претендира обезщетението по чл.222 ал.1
от КТ. Работодателят не оспорва това обстоятелство, като видно от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза е начислил обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ
за период един месец в размер на 558,88лв. Спорният момент е дали обезщетението
е платено на работника. От страна на работодателят е наведено правопогасяващо
възражение, че е платил на ищеца полагащото му се обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, след удържане на дължими осигурителни вноски, като представя РКО за платена
сума за обезщетение в размер на 460, 80 лв. Ищецът оспори представения от
ответника РКО за изплащане на сумата 460, 80лв., в частта на подписа на "получил
сумата". Във връзка с оспорването е открито производство по реда на чл.193
от ГПК, като видно от заключението на допусната съдебно-графическа експертиза
подписът на "получил сумата" върху РКО за сумата 460,80лв. е положен
от ищеца П.И.Н.. Ето защо съдът приема, че оспорването на истинността на частен
свидетелстващ документ- РКО за изплащане на сумата 460, 80лв. не е доказано и
документа не е неистински и следва да
бъде ценен като доказателство заедно с целия събран по делото доказателствен
материал. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че РКО не може
да послужи като доказателство за извършеното плащане, тъй като не отговаря на
изискванията на ЗСч. Безспорно, видно е, че РКО не съдържа дата и номер като
реквизити, но вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза заяви, че
сумата за обезщетение по чл.222 по оспорения РКО е изплатена на ищеца в брой и
плащането е счетоводно отразено, като е съставена счетоводна сметка, която
отразява изплащането на тази сума. Съгласно съдебната практика, за да се приеме
като документ установяващ извършено плащане в брой РКО следва да съдържа най-малко основанието за извършено плащане и
подпис на "получил сумата", като да става ясно на кое лице е
изплатена сумата. В конкретния случай, върху РКО е посочена платената сума в
размер 460,80лв., имената на лицето/ищеца П.И.Н./, на което да се изплати
сумата, основанието за плащането, като върху РКО има положени подписи на
"броил сумата" и на "получил сумата". След като се установи, че оспорения РКО не е неистински
документ и подписът на "получил сумата" е положен от ищеца, то съдът
следва да приеме, че РКО удостоверява извършеното плащане от страна на
работодателя, респ. получаване на тази сума от ищеца. По делото не бяха
ангажирани доказателства оборващи плащането на сумата за обезщетение по чл.222
от КТ, което се установява и от заявеното от вещото лице, че при извършената
справка в счетоводството на ответника, по счетоводните хронологични регистри е
съставена счетоводна сметка, която отразява изплащането на сумата за
обезщетение по чл.222 от КТ.
Възраженията на пълномощника на ищеца, че ищецът може да е получил сумата по РКО на
друго основание, направени едва по време
на устните състезания се явяват преклудирани, а освен това същите са и
недоказани, като ищецът не е навел конкретни твърдения да е получил тази сума
на друго основание. Относно размера на дължимото обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ следва да се има предвид, че същото се определя на база брутното трудово
възнаграждение на ищеца за пълен месец отработени дни, предхождащ уволнението, което
БТВ е в размер на 555,59лв., видно от представените фишове за заплати, като след
приспадане на дължимите осигуровки обезщетението в нетен размер е 459,97лв. С представения
по делото РКО са изплатени на ищеца 460,80лв., поради което съдът приема, че
изцяло е изплатено на работника полагащото му се обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ и този иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но по делото не са ангажирани
доказателства за извършени разноски от негова страна, поради което не следва да
му се присъждат разноски по реда на чл.78 ал.1 от ГПК.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. и разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 150лв., като с оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза в размер на общо 213,19 лв., съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновския районен съд сумата от 50лв. да държавна такса по уважения иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ, както и сумата 52,62лв. за разноски за възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част на исковата претенция, както и сумата 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Производството е
по трудов спор и с оглед разпоредбата на чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса. Предвид отхвърляне на предявения иск
по чл.222 ал.1 от КТ и ответното дружество не следва да бъде осъждано за
заплащане на държавна такса върху този иск.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „К”
ЕООД, с ЕИК********, със
седалище ************,
представлявано от М В В ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Н. с ЕГН ********** ***, сумата от 609,84 лв. /шестстотин и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ - главница,
представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползвани 22 дни
платен годишен отпуск за периода на трудовото правоотношение
/17.04.2015г.-17.06.2016г./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба /09.03.2017г./ до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.Н. с ЕГН ********** *** срещу К” ЕООД, с ЕИК *******, със седалище гр.**********, представлявано от М В В иск
за обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 549лв. /петстотин четиридесет и девет лева/, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.193, ал.1 и сл. от ГПК
направеното от ищеца П.И.Н. с ЕГН ********** оспорване авторството на подписа, положен на „получил сумата“ в
разходен касов ордер за сумата 460,80лв., с посочено в него основание-обезщетение
по чл.222.
ОСЪЖДА „К” ЕООД с ЕИК *******, със седалище гр.**********, представлявано от М В В ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
дължима държавна такса за уважения иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ, сумата 52,62лв./петдесет и два лева и
шестдесет и две стотинки/, представляваща разноски за възнаграждение за вещо
лице, съразмерно на уважената част на исковата претенция, както и 5
лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.И.Н. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „К” ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр.********, представлявано от М В В сумата 213,19лв./двеста и тринадесет
лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направени от ответника в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение
за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза, съразмерно с отхвърлената част
на исковата претенция.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: