Решение по дело №57/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 10 ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/, вр. с 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от В. В. К., ЛНЧ ******, [държава], с предоставена временна закрила в РБългария, чрез пълномощник адв. П. Ж. от АК – [област], против Заповед № ЗСПД/Д-В/28381/20.10.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, съдържаща отказ за отпускане на еднократна помощ за ученик, записан първи, втори, трети и четвърти клас.

Оспорващата излага оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради противоречие с материалния закон. Твърди, че е лице с предоставена временна закрила, поради което и тя и семейството й имат право на социално подпомагане – арг. чл. 39 ЗУБ. В тази връзка намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие със ЗУБ, ЗСП, КРБ и Конвенцията за правата на детето. Отправя искане за отмяна на заповедта. Претендира и разноски.

Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], чрез гл. юрисконсулт Е. С., оспорва жалбата, като излага подробни съображения за това. Отправя искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на производството е поставено със заявление вх. № ЗСПД /Д – В/ 28381/13.10.2023 г., с което В. В. К., [държава] отправя искане за отпускане на еднократна помощ за ученик, записан в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД, относно У. Ю. К.. Съгласно разпореждането на съда за представяне на доказателства за това, че същата е ученичка, по делото е представено удостоверение изх. № РД 05-103/11.10.2023г., издадено от СУ „Л. К.“ за това, че същата е записана в дневна форма на обучение за учебната 2023/2024г.

Със Заповед № ЗСПД /Д – В/28381/20.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], на В. В. К. е отказано отпускане на еднократна помощ за ученик, записан първи, втори, трети и четвърти клас - детето У. К., на основание чл. 10 „а“ ал. 1 ЗСПД.

Видно от мотивите на заповедта, отпускането на исканата помощ за детето е отказано поради факта, че членовете на семейството на заявителя са с украинско гражданство. Прието е, че липсва нормативна уредба, предвиждаща получаване на този вид помощ, което обуславя неприложимост на чл. 3 т. 5 ЗСПД.

Видно от представената с жалбата регистрационна карта № *********, издадена от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, В. В. К., ЛНЧ ******, родена на [дата]., [държава] и детето й У. К., ЛНЧ *********, са чужденци, с предоставена временна закрила в РБ, на основание чл. 39 ал. 1 т. 1 ЗУБ.

 

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149 ал. 1 АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Оспорената Заповед № ЗСПД/ Д- В/28381/20.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] е издадена от компетентен орган по чл. 10 ал. 4 ЗСПД. В съответствие с разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от АПК, оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който я издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването й, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

В административното производство по издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

В случая, няма спор между страните по делото, че на оспорващата е предоставена временна закрила, на основание чл. 39 ал. 1 т. 1 ЗУБ.

Разпоредбата на чл. 10а ал. 1 от ЗСПД предвижда, че на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Съгласно ал. 2, помощта по ал. 1 се отпуска независимо от дохода на семейството.

С нормата на чл. 3 ЗСПД изчерпателно са регламентирани субектите, имащи право на семейни помощи за деца. В хипотезата на чл. 3 т. 5 ЗСПД са предвидени и семействата на чужди граждани, стига те да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната и в случай че получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

На първо място, следва да се отбележи, че ЗСПД е специален по отношение на ЗСП, което от обуславя неприложимост по аналогия на разпоредбата на чл. 2 ал. 6 ЗСП, предвиждаща право на социално подпомагане и на чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБ, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който РБ е страна.

Приложение в настоящата хипотеза следва да намерят Конвенцията за правата на детето (КПД), приета от ОС на ООН на 20.11.1089 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 32/23.04.1994 г., ДВ, бр. 55/12.07.1991 г. и Европейската социална харта, ратифицирана със закон, приета от 38-мо НС на 29.03.2020 г., ДВ бр. 30/11.04.2000 г.

Съгласно чл. 27 § 1 от КПД, държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Според § 2 на чл. 27 родителят/ родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. В § 3 е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда да предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

В чл. 2 § 1 КПД е разписано задължение за държавите - страни по Конвенцията да зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство - чл. 2 § 2 КПД.

Съгласно чл. 13 ЕСХ, всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ. От друга страна разпоредбата на чл. 16 ЕСХ въвежда принципа, че семейството, като основна клетка на обществото, има право на подходяща социална, правна и икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие. За да се осигурят условията, необходими за всестранното развитие на семейството, е въведено задължение държавите да съдействат за икономическата, правната и социална защита на семейния живот с такива средства, сред които социални и семейни помощи.

Помощта по чл. 10а ал. 1 ЗСПД е част от системата за социално подпомагане, попада изцяло в обхвата на чл. 16 ЕСХ и следва да се интерпретира като част от задълженията на държавите по чл. 27 от КПД. В тази връзка, налага се извода, че в хипотезата на чл. 3 т. 5 ЗСПД попадат и чужди граждани, с предоставена временна закрила, с право да останат на територията на Република България. Възприемане на другото становище би означавало пряко нарушение на забраната за дискриминация, въведена с чл. 2 § 2 КПД.

В случая, установено по делото е, че оспорващата е лице по чл. 39 ал. 1 т. 1 ЗУБ, поради което и следва да бъде й признато правото на подпомагане за детето по реда на ЗСПД.

По изложените съображения, налага се извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което и следва да се отмени. Преписката да се върне за ново разглеждане и произнасяне по заявление с входящ № вх. № ЗСПД /Д – В/28381/20.10.2023 г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите на настоящия съдебен акт.

Разноски не следва да се присъждат, с оглед липсата на оправено искане в тази насока.

 

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба от В. В. К., ЛНЧ ********, [държава], Заповед № ЗСПД/Д-В/28381/20.10.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна – отказ за отпускане на еднократна помощ за ученик, записан първи, втори, трети и четвърти клас.

 

ИЗПРАЩА делото като преписка на дирекция "Социално подпомагане" - Варна за ново произнасяне по заявление вх. № ЗСПД /Д – В/28381/20.10.2023г., в съответствие с дадените в мотивите на настоящото решение указания за тълкуване и прилагане на закона.

 

Решението не подлежи на обжалване.