Р Е
Ш Е Н
И Е
№
/19.12.2018 година, гр. Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Свиленград, II граждански състав
на дванадесети декември две хиляди и
осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Десислава Тодорова
секретар: Ц.Д.
прокурор:
като разгледа гражданско
дело № 225 по описа за 2018 г. на Съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД от К.Д.К.
и А.Д.В. против Агенция „Пътна инфраструктура“ за заплащане на сумата от общо
2156,65 лв. (1000,00 лв. преди допуснато изменение на исковете по чл. 214 ГПК)
или по 1078,33 лв. на всеки ищец, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на 800 кв.м от поземлен имот с
идентификатор №36110.33.921 по КК и КР на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград,
с площ 833 кв. м, находящ се в землището на с. Капитан Андреево, местност
„Саксон алча“, с начин на трайно ползване –нива, VI категория, за периода
26.03.2013-26.03.2018г., ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от
26.03.2018г. до окончателното й изплащане.
В
исковата молба и молба-уточнение от 25.04.2018г. се твърди, че К.Д.К. и А.Д.В.
притежават в съсобственост земеделски имот с идентификатор №36110.33.921 по КК
и КР на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, с площ 833 кв. м, находящ се в
землището на с. Капитан Андреево, местност „Саксон алча“, с начин на трайно
ползване –нива, шеста категория. Пояснява се, че през 2011 г. за изграждане на
автомагистрала (АМ) „Марица“ са отчуждени 1275 кв.м от имота. Строителството на
пътния участък до нивата започнало също 2011г. Твърди се, че възложител на
строителните дейности е ответника, съгласно чл. 21, ал. 3, т. 4 от ЗП, като
изпълнител на оперативна програма „Транспорт“ на ЕС. Посочва се, че строителните
дейностите били извършени върху отчуждената част от имота, но и спрямо друга
по-голяма част от него, където ответникът изградил част от магистралата.
Пояснява
се, че 800 кв. м са фактически завзети и представляват странични насипи-камъни
и пясък и прилежащ терен към пътния участък, върху който са разположени
конструктивни елементи от пътя- земно платно по смисъла на Закона за пътищата.
Твърди се, че ответникът не притежава тази част имота и не е заплащал
обезщетение за ползването й. Поддържа се, че от 2011 г. насетне ищците са
лишени да разполагат с 800 кв.м от поземления имот, да събират добиви от
земята, с оглед на което се претендира обезщетение в размер на средния пазарен
наем.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Прави възражение за давност. Оспорва материалната легитимация по иска – по
претенциите следвало да отговаря строителя (изпълнител) на обекта. Поддържа, че
не е ползвал процесната част от имота. Счита, че не е налице нито една от
формите на обогатяване по смисъла на чл. 59, ал.1 от ЗЗД. Претендират се
разноски.
Съдът, като обсъди
въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и
поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Нотариален акт за
собственост на недвижим имот №10, т. I, рег. №198, н.д.№10/2002г. на Нотариус рег. №354 при
НК, се установява, че по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК е признато на К.Д.К. правото на собственост върху 1/2ид.ч. от поземлен имот №033017,
представляващ нива от 2,107дка, VI категория, находяща се в местност
„Саксон Алча“, землището на с. Капитан Андреево.
От Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №49, т.V, рег. №5200, н.д.№827/2007г. на Нотариус рег. №420
при НК, се установява, че А.Д.В. е придобил безвъзмездно правото на собственост
върху 1/2ид.ч. от поземлен имот №033017, представляващ нива от 2,108дка, VI категория, находяща се в местност „Саксон Алча“, землището на с. Капитан
Андреево.
От Решение
№536/15.06.2011г. Министерски съвет се изяснява, че правото на собственост
върху 1275 кв. м от нива №033017 е отчуждено за държавни нужди-изграждане на АМ
„Марица“, участък „Оризово-Капитан Андреево“ от км 114+100 до 117+345.10 км.
По действащите КК и КР
на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, неотчуждената част от ПИ №033017 е с
идент. №36110.33.921 и площ 833 кв. м.
За изясняване на спора е
допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, по която установява, че
върху част от имот №033017 преминава АМ „Марица“, която съответства на
отчуждените от него 1275 кв.м с цел изграждане на пътя.
Останалата част от имота и предмет на исковата претенция, получила
индентификатор №36110.33.921 по КК и КР, с площ от 833 кв. м, не се засяга от
пътното платно, като оградата на магистралата минава покрай имота без да
навлиза в очертанията му. Вещото лице уточнява, че през имота минава
нерегламентирана пешеходна пътека, която гражданите, ползващи магистралата са
очертали във времето. Констатира, че при изграждане на магистралата не са
предвидени полски пътища, чрез които да се стигне с ППС до имота. Намира, че
това е пропуск на проектантите на АМ, а кадастралната карта трябва да се
преработи.
От
съдебно-икономическа експертиза се изяснява, че средната наемна цена по
отношение на процесния имот за периода 26.03.2013-26.03.2018г. възлиза на сума
в размер от 2156,65 лв., като за една година наемът за 833 кв. м е 431,33 лв.,
а за 1 кв. м е 0.517803 лв.
Разпитана
св. Е. К., показанията преценени при условията на чл. 172 от ГПК, установява,
че до митнически пункт „Капитан Андреево“ ищците имат два имота, като през
единия минава пешеходна пътека. Посочва, че само човек може да влезе в имота,
тъй като няма пространство за селскостопанска техника и поради това земята не
се обработва.
За да е основателна
претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е
необходимо да се установи, че за исковия период ищците са собственици на
процесния имот; ответникът е ползвал имота без правно основание (респ. липсва
между страните договорна връзка) и собствениците са обеднели, защото са били
възпрепятствани (лишени) да реализират полза от упражняване правото им на
ползване на имота, тоест възможния граждански плод, който биха получили.
Предявяването на иска за неоснователно обогатяване трябва да е единствената
възможност за ищеца за защита, съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗЗД.
Не се спори и
непротиворечиви са писмените доказателства, че ищците притежават правото на
собственост върху неотчуждената част от поземлен имот №033017, представляващ
нива, VI категория, находяща се в землището на с. Капитан
Андреево, която част от имота е обособена като нов обект на кадастъра –
поземлен имот с индентификатор №36110.33.921 по КК и КР на с. Капитан Андреево,
общ. Свиленград. СТЕ изясни, че имотът не се засяга от пътното платно на
автомагистралата, тъй като строежът й е в рамките на отчуждената площ от
нивата.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят
от страните. В исковата молба, ведно с молба-уточнение от 25.04.2018г., както в
обстоятелствената част, така и в петитума, ищците поддържат твърдението, че са
лишени от ползването на земята, поради което и да получат от нея добиви. Ясно и
недвусмислено ищцовата страна твърди, че причина да обеднеят е, че върху площта
от имота ответникът е изградил част от АМ „Марица“ и са разположени
конструктивни елементи от пътя. Значението на думата „завзел“, с която ищците
определят действията на АПИ, логически кореспондира с фактическите им твърдения
за това, че ответникът ги е лишил от ползване на имота, тъй като означава
„присвоявам“, „заграбвам“, „завладявам“, тоест упражняване на фактическа власт
върху имота, чрез която го обособява, като част от техническата инфраструктура на АМ.
Съдът, като взе предвид
изложеното, намира, че ищцовата страна не установи, че частта от имота с площ
от 800 кв.м се е ползвала през процесния период от АПИ, а пътният участък
засяга очертанията на имота. При това положение, така предявените искове се
явяват неоснователни, тъй като не се доказаха правнорелевантните факти –
действия (бездействия) на ответника, с които е препятствал ползването на имота
и причинна връзка между обедняването и обогатяването на страните по спора. В допълнение
следва да се посочи, че липсата на достъп до имота, което според СТЕ е в
резултат на неправилно проектиране на инфрастуктурата на пътния обект, при
очертаните фактически твърдения- основание на иска, не е в пряка причинна
връзка с поведението на АПИ. Вярно е, че ответникът отговаря за проектирането и
изграждането на републиканските пътища, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗП, но в тази
връзка не се ангажира неговата отговорност, а и трябва да се отчете, че
строителството е изпълнено, въз основа на влязъл в сила ПУП, по арг. от чл. 24,
ал. 7 от ЗОЗЗ и чл. 44, ал. 1 от ППЗОЗЗ, спрямо който, като заинтересовани лица
ищците са разполагали с правна възможност в съответната административна
процедура да оспорят, с оглед засягане на неотчуждената част от земеделската
земя и ползването й.
При този изход на спора,
и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците трябва да заплатят на ответната
страна разноските за платено адвокатско възнаграждение за сумата от 250,00 лв.
или всеки по 125,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Д.К.,
ЕГН**********, адрес: ***, и А.Д.В.,
ЕГН**********, адрес: ***, против Агенция
„Пътна инфраструктура“, Булстат *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Македония“ 3, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на всеки един сумата от 1078,33
лева или общо 2156,65 лева, представляваща
обещетение за лишаване от ползване на 800 кв. м от поземлен имот с
идентификатор №36110.33.921 по КК и КР на с. Капитан Андреево,общ.Свиленград, с
площ от 833 кв.м, находящ се в землището на с. Капитан Андреево, местност
„Саксон алча“, с начин на трайно ползване –нива, VI категория, за периода
26.03.2013-26.03.2018г., ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от
26.03.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН**********, адрес: ***, и А.Д.В., ЕГН**********, адрес: ***, да заплатят на Агенция
„Пътна инфраструктура“, Булстат *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Македония“ 3, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 250,00 лева или всеки един по 125,00
лева – съдебни разноски пред РС-Свиленград.
Решението може да бъде
обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
Д.
Тодорова