Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е №260006
гр. ВРАЦА,04.02.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд
гражданско отделение, в
публичното заседание на 23.11.2021г., в
състав:
Председател:ПЕНКА Т.
ПЕТРОВА.
в присъствието на:
прокурора секретар
Г.Иванова
като разгледа докладваното от съдия П.Т.ПЕТРОВА
гр. дело N` 44 по описа за 2020 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Б.М. *** от ВрАК,е предявил иск против С.М.Д. *** с правно основание чл.124
ал.1 вр.чл.439 ГПК за установяване на факта,че не дължи на ответника сумата
234880,74 лв.,предмет на изпълнение по изп.д.№ 448/2016г.по описа на ЧСИ М.Н.,с
район на действие ОС Враца,рег.№ 723,от която 80000 лв.-главница,представляваща
вземане по запис на заповед от 10.03.2003г.,153277,54 лв.-законна лихва върху
главницата за периода 24.04.2003г.до 24.01.2020г.,както и сумата 1603,20лв.—разноски
- внесена д.т.за издаване на изп.л.по ч.гр.д.№ 574/2003г.по описа на РС
Враца,поради погасяване на сумите по давност.Подържа се в исковата молба,че
изп.лист е издаден на несъдебно изп.основание по чл.242 ГПК/отм./- запис на
заповед от 10.03.2003г.,с падеж 14.04.2003г.Изп.лист бил издаден на
09.05.2003г.Въз основа на същия било образувано изп.д.№ 66/2006г.по описа на
ЧСИ М.Н./погрешно посочено,делото е образувано в СИС при РС Враца/,последното
изп.действие по което било на 20.01.2006г.Същото изп.дело било прекратено на
09.06.2008г.Въз основа на същия изп.лист било образувано изп.д.№ 448/2016г.по
описа на ЧСИ М.Н..От прекратяването на изп.д.№ 66/2006г.до образуването на
изп.д.№ 448/2016г.,по описа на ЧСИ М.Н. не били предприемани никакви
принудителни действия за събиране на сумите по изп.лист,поради което вземанията
били погасени по давност предвид разп.на чл.531 ал.1 вр.чл.537 ТЗ,която
предвижда три годишна погасителна давност.Поради непредприемане на никакви
принудителни действия от страна на кредитора-ответник вземането било погасено
по давност още преди образуване на второто изп.дело.
Исковата молба инкорпорира молба за обезпечение на предявения иск,чрез
налагане на обезп.мярка „спиране на изпълнението по изп.дело № 448/2016г.по
описа на ЧСИ М.Н.“.Такова обезпечение е допуснато от съда при условията на чл.391
ал.1 т.1.ГПК,което обезпечение е отменено от САС и е допуснато при приложение
на ал.2 на чл.391 ал.1 ГПК-внасяне на гаранция,каквато не е била внесена и
обезп.заповед – не е издавана.
При проверка редовността на исковата молба,съдът е констатирал,че същата отговаря на
изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК.Приел предявения иск за допустим и
администрирал исковата молба.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по делото,с който
оспорва изцяло предявения
иск.Поддържа,че вземането му не е погасено по давност,тъй като ищецът-длъжник
многократно е признавал задължението си към ответника,новирал и подновявал
същото,и последният с цел доброволно уреждане на спора не е предприемал по
драстични изп.действия.Изп.действия са предприемани както по изп.д.№ 66/2006г.по
описа на СИС при РС Враца,така и по изп.д.№ 448/2016г.по описа на ЧСИ М.Н..Навежда
доводи за недопустиимост на предявения иск.С отговора е предявен при условията
на евентуалност/ако първоначалния иск бъде уважен/ насрещен иск против ищеца за
сумата 80000 лв.,предмет на издадения запис на заповед от 10.03.2003г. и
постановеното от ВрРС решение от 09.05.2003г.по ч.гр.д.№ 574/2003г.,ведно с
лихви и разноски с правно основание чл.534 ТЗ,приет за съвместно разглеждане с
определение от 25.06.2020г.Препис от насрещната искова молба е изпратен на
ищеца по делото,който на 03.08.2020г.е депозирал отговор,с който оспорва
същия/насрещен иск/.На първо място прави възражения,че същият е недопустим,а на
следващо – че е и неоснователен.
С определение от 04.02.2020г.съдът е освободил ищеца от предварително
внасяне на такси и разноски по делото на основание чл.83 ал.2 ГПК.
С определение от 02.06.2020г.съдът е допуснал правна помощ на ответника на
основание чл.25 вр.чл.23 ал.3 вр.чл.21 ал.1 т.3 ЗПП и за негов особен представил
с определение от 09.07.2020г. е назначен
адв.В.Х. от ВрАК.Предоставената правна помощ е била прекратена след като
ответникът се е явил в с.з.с договорен защитник.С определение от
25.06.2020г.ответникът е освободен от предварително внасяне на такса по предявения
евентуален насрещен иск.
Предявеният първоначален иск е с правно основание чл.124 ал.1 вр.чл.439 ГПК.
Насрещният иск е с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ.
В хода на делото ищецът е починал,поради което на основание чл.229 ал.1 т.2 ГПК съдът е спрял производството по делото и изискал удостоверение за смъртта и
наследниците му.След представяне на такова, наследниците са конституирани като
страни в процеса на основание чл.227 ГПК
на мястото на починалия ищец и като ответници по предявения евентуален насрещен
иск.
По делото са събирани писмени и гласни доказателства.Назначени са и
изслушани две графологически експертизи и една съдебно-техническа-оценителна.Приложено
е изп.д.№ 448/2016г. по описа на ЧСИ М.Н. и запазените документи по гр.д.№
531/2006г. на ОС Враца/унищожено/,по гр.д.№ 467/2006г.на ОС Враца/унищожено/,по
в.ч.гр.д.№ 382/2006г. гр.д.№ 602/2006г.на РС Враца.
С исковата молба е представено ксерокопие на изпълнителния лист, издаден на
09.05.2003 г. по ч.гр.д.№574/2003 г. на РС гр.Враца, издаден на основание
чл.237 и чл.242 - 249 от ГПК/отм/, покана за доброволно изпълнение до ищеца от
19.12.2016 г. по описа на ЧСИ М.Н. по ИД№448/2016 г. и извадка от интернет за
размера на дължимата лихва. Във връзка с искането му за освобождаване от
предварително внасяне на такси и разноски, първоначалният ищец с исковата молба
е представил декларация по чл.83 ал.2 от ГПК и медицинска
документация,удостоверяваща здравословното му състояние и това на членовете на
семейството му,удостоверение от НОИ за получаваната от ищеца пенсия,
удостоверение от същото учреждение за получавана пенсия от неговата дъщеря М.М.,
поставена под пълно запрещение, на която ищецът и съпругата му били назначени
за настойници, препис от решението, с което М.М. е поставена под пълно
запрещение, препис от заповедта на Община Враца, с която ищецът е назначен за
настойник.
С отговора на исковата молба е представена разписка, подписана от ищеца с
нот.заверка на подписа му от 07.06.2005 г. на нотариус И.Л., в която ищецът
декларира,че дължи на ответника сумата по изп.лист от 09.03.2005 г. в размер на
80 000 лв.,издаден по запис на заповед , която ищецът е написал и
подписал. Представен е изп.лист отново в ксерокопие и споразумение между страните
от 15.05.2003 г. , подписано от тях,с което те се споразумяват , че вземането
на ищеца по записа на заповед ще бъде обезпечено с имот на ищеца, намиращ се в
гр.София, ул.”***”. С отговора е представена / стр. 39/молба , подадена от
ищеца на 25.09.2003 г. до РС Враца, с която заявява, че оттегля възражението си/по
чл.250 ГПК отм./, което бил дал срещу ответника относно процесната запис на
заповед и издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 574/2003г.на РС Враца.
Подписът на молителя е заверен нотариално на същата дата-25.09.2003 г.
Представено е и писмото на РС Враца по ч.гр.д. № 574/2003 г., с което връща на
ищеца възражението му поради оттегляне на същото.На страница 41 е представена
декларация, подписана от ищеца, с която декларира, че е съгласен сумата по
процесната запис на заповед да се удържи от продажба на имота му, намиращ се в
гр.София, кв.”***”, ул.”***”№42.С декларация от 25.01.2006г./стр.43/ ищецът
отново прави признание на процесното вземане.С молба от 18.11.2006 г.,също
приложена към отговора ответникът С.Д. е поискал образуване на изпълнително
дело против ищеца за процесната сума/стр.42_, като е посочил изпълнителен
способ-възбрана върху НИ, собственост на ищеца, находящ се в гр.София, ж.к.”***”.
Приложена е декларация от ищеца от 25.01.2006 г.,с нот.заверка на подписа, с
която отново заявява, че признава вземането и няма да обжалва действията на
ДСИ.Приложена е с отговора молба от ищеца от 21.06.2006 г. до ОС Враца, с която
заявява,че оттегля молбата си по гр.д.№526/2006 г./стр.44/, както и молба от
15.11.2006 г., с която ищецът се отказва иска си по гр.д.№531/2006 г./стр.45/ и
заявява,че изцяло признава задължението си по процесния изпълнителен лист,
издаден въз основа на процесната запис на заповед. С разпореждане на съда,
обективирано върху самата молба, производството по гр.д.№531 по описа на ОС
Враца е прекратено. С молба от 21.03.2007 г.до ОС Враца/стр.46/ ищецът е
поискал прекратяване на гр.д.№933/2006 г., като отново е декларирал,че признава
сумите по издадения изпълнителен лист и няма против вземането да бъде
обезпечено с имота му в гр.София.С определение от 22.03.2007 г. по
гр.д.№933/2006 г.производството по делото е прекратено.В молба до съда от
21.05.2007 г.-стр.48,ищецът отново декларира,че признава вземането от
80 000 лв. по записа на заповед в полза на ответника. С отговора е
приложена и нотариална покана-стр.49 от ищеца до ответника от 12.07.2007 г., с
която ищецът кани ответника да се яви при нотариус Св.Б., за да си получи
вземането по записа на заповед и издадения изпълнителен лист, като е посочено в
същата, че при неявяване на ответника ищецът ще счита, че той се отказва от
вземането си, ведно с констативен протокол на същия нотариус от 30.08.2007 г.,
в който е отразено,че на същата дата са се явили и двете страни по делото и по
нотариалната покана, като са заявили,че са се споразумели да отложат срока на
плащане до 31.12.2007 г.На стр.51 се намира приложено споразумение от
09.01.2008 г., с което ищецът лично за себе си и като пълномощник на съпругата
си П.П. и ответника са се споразумели имотът в гр.София , ж.к.”***”, СИО на
ищеца и съпругата му да бъде изнесен на публична продажба ,и ответникът за
вземането си да бъде удовлетворен с част от продажната цена. Посочено е,че
споразумението се сключва във връзка с нотариалната покана, цитирана
по-горе.Представен е с отговора договор, сключен между страните от 28.09.2010
г./стр.52/, подписан от тях, с който се уговарят вземането по изпълнителния
лист да се покрие от продажбата на имота в гр.София.На стр.53 е представена
декларация с нотариална заверка на подписа от 18.09.2012 г., с която ищецът
заявява, че не е погасявал никакви суми по издадената запис на заповед, както
до прекратяване на изп. д.66/2006 г. на ДСИ при ВРС, така и до датата на
подписване на декларацията и, с която прави признание,че същата сума с лихвите
и разноските по изпълнителния лист е дължима към 18.09.2012 г.Представено е и
споразумение от същата дата между страните, с което те заявяват,че са съгласни
ответникът да бъде удовлетворен с част от продажната цена на имота в София. На
стр.55 е представен договор от 14.10.2014 г., с който страните отново се
съгласяват вземането на ответника да бъде удовлетворено от продажбата на имота
в гр.София, като е предвидена и неустойка за неизпълнение на поетите
задължения.Приложена е с отговора и ПДИ/стр.56/ до ищеца по новообразуваното
ИД№448/2016 г. от 19.12.2016 г. На стр.58 е приложена молба от ответника до ЧСИ
М.Н. по новообразуваното ИД№448/2016 г. от 18.12.2018 г.,с която ответникът-взискател
по ИД сочи изпълнителни способи, както и втора молба от 26.08.2019 г., подадена
от ответника до ЧСИ, чрез пълномощник адв.Ю.Д., с която отново се сочат
изпълнителни способи, във връзка с които е обективирано и искане за препращане
на изпълнителното дело на ЧСИ с район на действие ОС София, тъй като
имотът,предмет на принудителното изпълнение се намирал в гр.София.От стр.61 до
стр.71 са представени писмени документи, свързани с повдигнато обвинение против
ищеца, които съдът намира, че са неотносими към предмета на спора и не ги
коментира. С допълнителна молба от 12.11.20
г./стр.120/ ответникът е представил допълнителни доказателства, свързани
с изразяваното от него становище, че вземането не е погасено по давност-от стр.130
до стр.154-определение от 04.05.2006 г. по в.ч.г.д№382/2006 г. по описа на ОС
Враца, определение от 10.05.2006 г. по гр.д.№602 от 2006 г. на РС Враца.,определение
от 02.06.2006 г. по в.ч.г.д№467/2006 г. на ОС Враца, определение от 15.06.2006
г. по гр.д.№602/2006 г., определение от 15.11.2006 г. по гр.д.№531/2006 г. на
ОС Враца, определение от 19.11.2007 г.по ч.гр.д.№504 от 2006 г. на ВКС,
определение от 29.01.2007 г. по ч.гр.д.№31/2007 г. на САС, определение от
13.04.2007 г. по ч.гр.д.№598/2007 г. на ВКС., протокол от 17.05.2007 г. по
гр.д.№531/2006 г. на ОС Враца, определение от 22.03.2007 г. по гр.д.№933/2006
г. на ОС Враца, постановление за отказ за образуване на наказателно
производство от 12.02.2007 г. на РП Враца. С последната молба са представени и три
броя декларации – едната от 16.01.2006 г., с която ищецът декларира,че
оригиналът на процесната запис на заповед се намира в него,декларация от
23.05.2003 г., с която ищецът декларира отново,че дължи на ответника процесните
суми и трета ,от 14.04.2003 г., с която декларира същите обстоятелства.
Ищецът в съдебно заседание е оспорил представения договор от 14.10.2014
г./неправилно записан поради техническа грешка в протокола от с.з. на 13.11.20
г. като договор от 16.10.2014 г./ и декларацията от 16.01.2006 г., с която
ищецът е декларирал,че оригиналът на запис на заповед се намира у него. С молба
от 19.11.2020 г. ищецът е оспорил и действителността на самия запис на заповед.Съдът
е задължил С оглед представената декларация от 16.01.2006 г. съдът е задължил
ищеца да представи оригиналът на записа на заповед.С определение от
20.04.2021г.съдът е отменил това си определение и е задължил ищеца по насрещния
иск да представи записа на заповед,което не е сторено.С оглед заключението на
графологоческата експертиза,която ще се коментира по долу,и останалите
доказателства по делото,съдът приема,че записът на заповед се намира в
първоначалния ищец.
В хода на делото, както се изложи ищецът е починал. Производството е било
спряно и изискано удостоверение за смъртта и наследниците на ищеца.Такова е
получено от община гр.Враца и с определение от 14.01.2021 г. ищецът е заличен
като страна по делото поради настъпила смърт и на негово място като ищци са
конституирани наследниците му- П.П., Г.М. и М.М.. Двама от новоконституираните
ищци П.П. и Г.М. са уведомили съда и са представили удостоверения,че са се
отказали от наследството на своя наследодател Б.П., с оглед на което същите са
заличени като ищци и производството е останало да се движи само от наследницата
М.М.. Тъй като са налице данни по делото, че същата е поставена под пълно
запрещение, същата чрез настойника си Г.М. е уведомила съда,че е приела по опис
наследството на Б.П..С определение от 05.02.21 г. по искане на ответника ищцата
е задължена да представи акта на съда, с който е приела наследството по опис от
своя баща, както и самия протокол за опис. В изпълнение указанията на съда
новоконституираната ищца,чрез процесуалния си представител е представила
решение от 21.12.20 г. на РС Враца по ч.гр.д.№3346/20 г., с което съдът е
допуснал приемане по опис от страна на ищцата на наследството останало от
нейния баща-първоначален ищец Б.П.,и е постановил вписване на приемането по
опис в особената книга към съда. От представеното решение се установява,че наследството
на починалия Б.П. включва ½ ид.ч. от правото на собственост от ПИ с
идент.№12259.1015.324 по КККР на гр.Враца и сума в размер на 960,31 лв. по
банкова сметка ***.С молба от 12.03.2021 г. ответникът, чрез проц.си
представител е оспорил представените доказателства относно приемането по опис
на наследството на Б.П. и поддържа,че оставеното от Б.П. наследство не се
изчерпва само от посочените ид.ч от ПИ в гр.Враца и с посочената сума в Банка
ДСК. Изразил е становище,че в наследството останало от Б.П. влизат и :1.1/2
ид.част от 786/1176 от ПИ с идентификатор №681334.4337.124 по КККР на гр.София,
район „***”,2.цялото, а не само половината дворно място от ПИ с
ид.№12259.1015.324 по КККР на гр.Враца, ведно с всички построени в него сгради
и обекти, с изключение на 1-ви и 2-ри етаж и един гараж от находящата се в
дворното място четириетажна многофамилна жилищна сграда и 3. ½ ид.част
от 7/18 ид.части от ПИ с ид.№12259.1015.325 по КККР на гр.Враца, ведно с
½ ид.част от 1/6 ид.част от находящата се в същия имот сграда с
ид.№12259.1015.325.1. За установяване на стойността на посочените имоти , до
който размер се свежда отговорността на М.М., приела по опис наследството на Б.П.
ответникът е поискал да бъде назначена специализирана техническа експертиза,
която да даде заключение за пазарната стойност на всеки от посочените недвижими
имоти.Изложени са подробни доводи и съображения в подкрепа на изразеното
становище, че посочените в молбата от 12.03.2021 г. имоти са били собственост
на наследодателя Б.П..От представените писмени доказателства се установява по
категоричен начин,че в наследството останало от Б.П. са включват и процесните
недвижими имоти,посочени от ответника,а не само отразените като приети по опис
в акта на РС Враца. Представенити писмени доказателства в тази насока са и писмени доказателства в тази насока са от
стр.222 до стр.278 по делото. След оспорване от страна на проц.представител на
ищеца, ответникът е представил в оригинал договора от 14.10.2014 г./стр.280/ и
декларацията от 14.04.2003 г., както и декларация от 16.01.2006 г. Във връзка с
оспорването на самия запис на заповед, който не е предствен в оригинал/нито в
препис/, е допусната съдебно графологична експертиза, която да даде заключение
подписът в запис на заповед от 10.03.2003 г. от Б.П. ли е положен,и налице ли
опит за имитиране на подписа на посочения за издател на записа на заповед.Поради
непредставяне на записа на заповед нито в оригинал,нито в препис,експертизата
не е отговорила на така поставените въпроси,въпреки,че формално не е била
заличена.
Назначена е графологическа експертиза и с оглед оспорената декларация от
16.01.2006, с която първоначалният ищец
заявява, че оригиналът на записа на заповед се намира у него.Вещото лице е
категорично,че в представената декларация ръкописният текст е изпълнен и
подписът на декларатор е положен от първоначалния ищец. Последната
съдебно-графологична експертиза е от 11.11.2021 г., касаеща договора от
14.10.2014 г. В заключението си вещото лице е посочило,че ръкописният текст в
договора от 14.10.2014 г. , с изключение на израза „14.10.2014 г.” е изпълнен
от едно и също лице и това е първоначалния ищец Б.М.П., който е изпълнил и
подписа за договарящ 01. Ръкописният текст в договора „14.10.2014” попада в
категорията на т.нар дописан текст,и е изпълнен от ответника С.Д..
Съдът възприема заключенията на графологическите експертизи като правилни ,
обосновани и обективни. Същите не се оспорват и от страните.
Допусната и назначена е по делото и съдебно-техническа експертиза, която е
дала заключение за пазарната стойност на недвижимите имоти, извън тези приети
по опис от новоконституираната ищца, по отношение на които се поддържа,че са
част от наследството на първоначалния ищец Б.П.. Съдебно-оценителната
експертиза не се оспорва от страните и се възприема и от съда като компетентна
и обективна.
По делото са събирани и гласни доказателства.
Свид.П. И. без родство със страните по делото,заявява,че познава ответника С..Ищецът Б. го е виждал няколко пъти при С..Знае, че сега Б. е
починал. Със С. се познават от доста време и са приятели, някъде от 2010г.Заявява,че
е присъствал на разговори между С. и Б.. Спомня си един път, когато Б. дошъл и
донесъл един договор, като накарал С. да го подпише и да напише дата. Това било
някъде средата на м.октомври 2014г., тъй като тогава свидетелят имал повод, бил
се преместил в нов офис. Б. дошъл,
донесъл договора, подписали го и Б. не стоял много време. Това станало в
ресторант "Троя", като свидетелят и С. седяли на една маса отвън.
След като Б. си тръгнал, С. започнал да му разказва някои неща. Казал, че Б. му
дължи пари и, че е обещал да му ги върне. С. дал договора на свидетеля да го
прочете и след това го коментирали. Пишело, че Б. му дължи пари и ,че ще го
обезпечи с имот, който ще продаде, имотът е в София. След като продаде имота,
ще вземе пари и ще се издължи на С..Свидетелят заявява,че и друг път е
присъствал на разговори между двамата, но не се задълбочавал много, но си
спомня, че Б. му дължи пари и ,че той обещавал, че ще ги върне на С.. Преди срещата в "Троя" свидетелят
един път бил виждал Б., а след тази среща по често го виждал, най вече
последните години. Не винаги при срещите си Б. и С. са говорели за пари, но
често говорели за пари, в смисъл, че Б. ще му върне парите. Договорът, за който
говори свидетеля, бил донесен готов от Б. и подписан от него, и накарал С. да
го подпише и той, и да му напише и дата, за да няма проблем. Сумата на
задължението била 80 хил.лв. От това, което прочел в договора,разбрал,че Б. е
дължал пари на С. и е трябвало да го обезпечи. После като разговаряли със С.,
той му казал, че С. е закупил от Б. имот в София с предварителен договор, който
после не му го е продал.
Свид.И. Н. – също без родство със страните по делото, познава С.. Познава и
Б., като съсед.Споделя,че не бил много навътре с нещата между Б. и С., но това,
което си спомня,е,че преди над 10 год. се подписал като свидетел, че С. е дал
пари на Б.. Другият момент, който си спомня,че имал страшни болки в зъбите, и
на излизане от зъболекаря видял,че те двамата седят отвън на пейката, и попитал
С. какво става, и той му каза, че Б. му е донесъл някакъв документ, в който
пишело, че Б. ще му се издължи с пари, като продаде някакъв имот в София. Това
било през 2017г. Свидетелят видял документа, С. му го показал. Сумата не била
малка, може би някъде между 60 и 90 хил.лв., но не си спомня с точност. Сумата
не била малка. Свидетелят не се поинтересувал от тези пари, не проявил интерес.
Единственото, което чул и си спомня от разговора между тях двамата е, че Б. си
признава, че е взел тези пари,и, че след като продаде някакъв имот, щял да си
ги върне на С., ведно с лихвите.Свидетелят видял и самият документ, това било
едно листче. Б. след като си заминал, С. му казал, че Б. му е донесъл
документа, с който си признава, че му дължи пари.Спомня си, че на този документ
нямало дата и свидетелят казал на С., че няма дата. Този документ бил на едно
малко листче, било написано саморъчно, с химикал. Спомня си само това, че в
този документ пишело, че Б. признава, че дължи тези пари на С. ,и, че щял да му
ги върне. На декларацията, с която Б. признава, че дължи пари на С., свидетелят
не се бил подписвал.
СЪДЪТ предяви на свидетеля И. Н. декларация, без дата, подписана от Б.М.П.
на стр.281 от делото.
Свидетелят заявява,че такова било листчето,с което Б. признава, че дължи
пари на С.,даже заявява,че това било листчето. Това се случило през 2017г. било
топло времето, и свидетелят бил по къси панталони и бил на зъболекар.
Съдът дава вяра на показанията на изслушаните свидетели,които са
незаинтересовани от изхода на делото,показанията им са логични и
последователни,и се подкрепят и от останалите доказателства по делото.
По делото е предявена искова молба против страните по делото от трето лице,
с която същото заявява самостоятелни права върху предмета на спора, свързани с
право на собственост върху недвижимите имоти,за които ответникът поддържа,че са
останали в наследство от Б.П., която не е приета за съвместно разглеждане.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
При така изяснената фактическа обстановка,настоящият състав намира
предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума за
неоснователен и недоказан. Иска се установяване недължимост на вземане , за
което е издаден изпълнителен лист на основание чл.242 вр.чл.237 б."е"
от ГПК/отм./ въз основа на несъдебно изпълнително основание-запис на заповед.
Актът на съда, с който е пресъдено дължимото вземане по записа на заповед се
ползва с изпълнителна сила,но не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради
което давността за погасяване на вземането започва да тече от датата на падежа
на изпълнителното основание-14.04.2003 г. и,която съгласно чл.531 от ТЗ е
тригодишна.Правните последици на акта по чл.242 ГПК/отм./не се приравняват на
съдебно решение,постановено в исков процес,поради което новата давност по чл.11
ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането,като чл.117 ал.2 ЗЗД
не намира приложение.В конкретния случай погасителната давност за процесното
вземане е отпочнала да тече на 14.04.2003г.,когато е падежът на задължението.
От събраните по делото доказателства се установява, че кредиторът-ответник по
делото не е бездействал от възникване на задължението до предявяване но иска в
продължение на повече от 3 години, при което вземането му не е било погасено по
давност, тъй като започналата да тече давност е била прекъсвана многократно, а
съгласно чл.117 ал.1 от ЗЗД , от прекъсване на давността , започва да тече нова
давност. В чл.116 от ЗЗД са посочени хипотезите, при които давността се
прекъсва и две от тези хипотези са:предприемане на принудително изпълнение и
признание на вземането от длъжника.В конкретния случай, задължението е
възникнало на 10.03.2003 г.,падежът е настъпил на 14.04.2003г./откогато тече давността/,изпълнителният
лист е издаден на 09.05.2003 г.Липсват данни кога е образувано ИД№66/2006 г.,но
видно от данните ,нанесени върху представения от ищеца изп.лист от СИС при РС
Враца,които не се оспорват от страните/стр.7/ последното изп.действие по
изп.дело е извършено на 20.01.2006г./-налагане възбрана върху недвижим имот/.От
датата на падежа на записа на заповед /14.04.2003г./ до датата на последното
изп.действие по изп.д.№ 66/2006г./20.01.2006г./не са били изтекли 3 години.От
последното изп.д.по изп.д.№ 66/2006г.е отпочнала да тече нова тригодишна
погасителна давност.На 09.06.2008 г. ИД№66/2006 г. е прекратено.На стр.42 от
делото се намира молба от ответника-кредитор до СИС при РС Враца.,с която при
образуване на изп.дело е посочен изп.способ,което също прекъсва давността.Ищецът
междувременно е направил признание на вземането си с последващи документи,както
следва, всеки от който е прекъсвал давността и от съответната дата е започвала
да тече нова давност като: разписка от 07.06.2005г.-стр.36,молба до РС
Враца-стр.39,декларация от 16.01.2006г.-стр.41,споразумение от 09.01.2008 г./стр.51/,
договор от 28.09.2010 г.- стр.52,декларация и споразумение от 18.09.2012
г.-стр.53,54,договор от 14.10.2014 г./стр.55/Последният е оспорен от ищеца
относно отразената дата.Назначена е и изслушана специализирана графологическа
експертиза.Вещото лице сочи,че ръкописният текст на договора и подписът са
изпълнени и положени от ищеца,а датата е изпълнена от ответника.С оглед
показанията на първия свидетел,факта,че текста и подписа на договора са
изпълнени и положени от ищеца/първоначален/,останалите доказателства по делото
и цялостното поведение на ищеца от издаване на записа на заповед до предявяване
на настоящия иск,свързано с недобросъвестно упражняване на права и постоянно
менящо се,вкл.и безспорния факт установен по делото,че оригиналът на записа на
заповед е у него,настоящият състав приема за достоверна отразената в договора
от 14.102014г.дата.На тази дата ищецът е направил поредно признание на
вземането,и оттогава е отпочнала да тече нова тригодишна давност.На 19.12.2016
г.-стр.56 до ищеца е изпратена ПДИ по образуваното изп.дело по описа на ЧСИ М.Н..На
19.12.2016 г. ответникът-взискател е поискал извършване на изпълнителни
действия/стр.57/.Такава молба е подадена по изпълнителното дело и на 26.08.2019
г. Съгласно ТР на ОСГТК№ 2/2013г.погасителна давност тече от датата на
последното поискано или извършено изпълнително действие.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
При отхвърляне на първоначално предявения иск съдът не дължи произнасяне по
предявения евентуален насрещен иск.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените
от него разноски по водене на делото в размер на 920 лв.,а на адв.Ю.Д. –
възнаграждение на основание чл.38 ЗА в размер на 9158 лева.Ищцата следва да
заплати в полза на ОС Враца и дължимата д.т.в размер на 9395,23 лв. и разноски
в размер на 600лв.
Водим от горното,ВрОС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Б.М. *** от
ВрАК,заместен в хода на процеса от своя наследник по закон М.Б.М.,чрез своя
настойник Г.Б.М. иск против С.М.Д. *** с правно основание чл.124 ал.1 вр.чл.439 ГПК за установяване на факта,че не дължи на ответника сумата 234880,74
лв.,предмет на изпълнение по изп.д.№ 448/2016г.по описа на ЧСИ М.Н.,с район на
действие ОС Враца,рег.№ 723,от която 80000 лв.-главница,представляваща вземане
по запис на заповед от 10.03.2003г.,153277,54 лв.-законна лихва върху
главницата за периода 24.04.2003г.до 24.01.2020г.,както и сумата 1603,20лв.—разноски
- внесена д.т.за издаване на изп.л.по ч.гр.д.№ 574/2003г.по описа на РС
Враца,поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА М.Б.М. чрез своя настойник Г.Б.М. да заплати на С.М.Д. разноски по
делото в размер на 920 лв.
ОСЪЖДА М.Б.М. чрез своя настойник Г.Б.М. да заплати на адв.Ю. Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 6228 лв.за оказана безплатна правна помощ на С.М.Д.
по първоначалния иск и 2930 лв.на същото основание по предявения от последния
евентуален насрещен иск.
ОСЪЖДА М.Б.М. чрез своя настойник Г.Б.М. да заплати на Окръжен съд Враца
разноски по делото в размер на 9995,23 лева,от която 9395,23 лв.-дължима д.т.по
първоначалния иск и 600 лв.-възнаграждения за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от уведомяване
на страните.
Председател: