Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 18.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното
заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4863/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.С.У.,
с която е предявен иск срещу Г.Й.Г. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване
на вземане с правно основание чл.535 ТЗ за сумата от 30000 лв., представляваща част от задължение по Запис
на заповед от 08.08.2016 г., издаден за сумата от 32000 лв.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството
си на издател отговаря по записа на заповед и дължи плащане по ценната книга.
Твърди, че записът на заповед е издаден в обезпечение на договор за заем
(погрешно озаглавен „Договор за наем“), по силата на който е предоставила на
ответника сумата от 32000 лв.
Ответникът оспорва иска, като твърди,
че е подписал процесния запис на заповед в резултат на упражнено насилие – след
нанесен побой, поради което ценната книга е нищожна, евентуално – унищожаема като издадена след заплахи, както и че липсва каквото
и да е каузално правоотношение, в обезпечение на което да е издадена. Оспорва
да е подписал представения договор за заем (озаглавен „Договор за наем“).
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.535, вр.
чл.483 ТЗ:
Установява се от Запис на
заповед от 08.08.2016 г., че ответникът безусловно се е задължило да плати на
ищеца на падеж 08.08.2017 г. сумата от 32000 лв.
Ценната книга е действителна.
Същата съдържа изискуемите реквизити съгласно чл.353 ТЗ, както и наименованието
„запис на заповед” в заглавието и в текста на документа. Падежът на ценната
книга е определен съобразно чл.486, ал.1, т.4 ТЗ – на определен ден, който е
настъпил. Мястото на плащане се съдържа – чрез посочване на адрес. В
представения в исковото производство препис и в оригинала на документа,
съдържащ се в заповедното дело, липсват вписани джира,
с които да се прехвърлят вземанията по записа на заповед.
Записът на заповед е
абстрактна правна сделка, с която издателят обещава безусловно да плати на
поемателя или на негова заповед определена сума пари /чл.535, т.2 ТЗ/.
Основанието за задължаване не е елемент от фактическия състав на абстрактните
сделки и поради това причината за обещаното плащане не е сред задължителните
реквизити по чл.535 ТЗ, които формират съдържанието на записа на заповед.
Недоказани са възраженията
на ответника, че не е автор на валидно изявление, обективирано
в записа на заповед. По повод направени възражение за порок на волята при
съставяне на записа на заповед на ответника са дадени указания за доказателствена тежест и са му допуснати гласни и писмени
доказателства.
От представената справка от
СРС по ДО №71/2017 г. се установява, че за престъпления по чл.142а НК
(противозаконно лишаване от свобода), 194, ал.1 (кражба) и чл.346, ал.1 НК
(противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно средство) е образувано
наказателно производство срещу три лица, сред които не е ищцата. Съдът приема,
че наличието на разследван за извършени срещу ищеца престъпления не доказва
факта на упражнена принуда чрез насилие или заплахи срещу него за подписване на
процесния запис на заповед.
От представените писмени
доказателства – проведено на 01.06.2017 г. образно изследване на ищеца
(рентгенография на лумбален отдел, опашна кост и таз)
се установява, че при ищеца са диагностицирани сколиоза, спондилоартрозюни
изменения, остеохондроза, дегенеративни изменения на
опашната кост и коксартрозни изменения на ацетабулумите. Във втория документ, издаден на същата дата
от същия лекар и за същото изследване е вписана различна информация - фрактура
на опашна кост. Дори и да се приеме, че представените медицински документи
установяват наличие на травматична увреда (което е
съмнително с оглед различното съдържание на документи от един и същи автор и за
едно и също изследване), то под делото не са представени доказателства за
произход на увредата и как същата е свързана с
издаването на процесния запис на заповед.
Гласни доказателства не са
ангажирани, макар на ищеца да е допуснат свидетел за обстоятелствата, свързани
с наведените твърдения за пороци на волята при подписване на записа на заповед.
По изложените съображения съдът
приема, че ответникът, в съответствие с разпределената си тежест, не доказва порок
на волята, водещ до нищожност или унижожаемост на
изявлението, обективирано в процесния запис на
заповед.
При наличието на валидно менителнично задължение съдът не следва да изследва
каузалните отношения между страните. Ответникът прави общо оспорване, че не
дължи на каквото и да било основание процесната сума, като изрично оспорва
връзката между посоченото в допълнителната искова молба каузално отношение от
ищеца (по договор за заем) и издадения запис на заповед. При това положение
съдът е длъжен да съобрази изричните указания в т.17 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Съгласно приетото в мотивите на цитираното ТР вариантите на развитие на
делото са следните: 1). Когато е въведено от страните каузалното отношение, в
обезпечение на което е издаден записът на заповед, съдът го обсъжда, като
разглежда конкретните възражения за погасяване на задълженията по каузалното
отношение. Ако няма спор между страните относно конкретното каузално отношение
и връзката му с ценната книга, съдът разглежда релевираните
от ответника възражения относно погасяване на задължението. 2). Ако е въведено
каузалното отношение, но страните спорят относно връзката му с издадената ценна
книга, като сочат различни каузални правоотношения, съдът обсъжда в мотивите на
решението този въпрос, като изследва с кое конкретно каузално отношение е
свързан записът на заповед, съответно – възраженията относно това каузално
отношение. 3). Ако е налице редовен от външна страна менителничен
ефект и е направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е
длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между
него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е
издаден записът на заповед. Съдът приема, че в процесния случай е налице
последната (трета) хипотеза на общо оспорване от страна на ответника, че не
дължи и оспорване на връзката със заявеното от ищеца каузално отношение, без
обаче да сочи друго, по което да е подписал ценната книга. При това положение
ищецът не е длъжен да доказва възникването и съществуването на вземане по
каузално правоотношение между него и ответника, във връзка с което е издаден
записът на заповед.
Наведеното с молба от 29.09.2020
г. възражение за погасяване на вземането по ценната книга по давност не следва
да се разглежда, тъй като същото не е направено в срока по чл.367 ГПК и е преклудирано съгласно чл.370 ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало вземане по записа на заповед от 08.08.2016 г. срещу
ответника Г.Й.Г. за сумата от 32000 лв., като установителния иск следва да
се уважи до предявения размер - за сумата от
30000 лв.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски съобразно
искането в списъка по чл.80 ГПК – за сумата от 600 лв. за исковото производство
и 600 лв. за заповедното производство.
Поради което, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
ал.1 ГПК, че Г.Й.Г., ЕГН:**********,
дължи на М.С.У., ЕГН:**********, на
основание чл.535 ТЗ сумата от 30000 лв.,
представляваща задължение по запис на заповед от 08.08.2016 г. с падеж 08.08.2017 г., издаден за общата сума от 32000 лв., заедно със
законната лихва от 07.11.2018 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г.Й.Г., ЕГН:**********,
да заплати на М.С.У., ЕГН:**********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, както следва: сумата от 600 лв., представляваща разноски в исковото производство и сумата
от 600 лв., представляваща разноски
в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: