РЕШЕНИЕ
№ 1666
гр. Русе, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520104349 по описа за 2022 година
Ищецът - „Топлофикация София” ЕАД твърди, че В. К. А. е потребител, по смисъла
на чл.153, ал.1 от ЗЕ, на доставяна от дружеството топлинна енергия. Пояснява, че съгласно
визираната норма, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Ответникът не упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него ОУ влезли в сила.
Молителят поддържа, че В. А. ползвала доставената топлинна енергия в периода
м.05.2018г. – м.04.2021г., но не изпълнила задължението си да заплати цената й.
За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение срещу В. К. А. по ЧГД №3032/2022г. по описа на РРС за
сумите: 2757.21 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода м.05.2018г. –
м.04.2021г.; 430.09 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2019г. – 28.02.2022г.; 33.96 лева
– дялово разпределение за периода м.02.2019г. – м.07.2019г. и от м.08.2020г. до м.04.2021г.;
9.03 лева – лихва за периода 31.03.2019г. – 28.02.2022г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 15.03.2022г. до окончателното й изплащане; 64.61 лева – държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
1
Предвид депозираното от длъжника възражение, заповедният съд, указал на
дружеството възможността да предяви иск за установяване на вземането си и последиците
при непредявяване на иска.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че В. К. А., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.”Ястребец”№23Б,
представлявано от изпълнителния директор Ивайло Ивов Епитропов сумите: 2757.21 лева –
главница за потребена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2021г.; 430.09 лева –
мораторна лихва за периода 16.07.2019г. – 28.02.2022г.; 33.96 лева – дялово разпределение
за периода м.02.2019г. – м.07.2019г. и от м.08.2020г. до м.04.2021г.; 9.03 лева – лихва за
периода 31.03.2019г. – 28.02.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
15.03.2022г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.
В срока по чл.131 от ГПК В. К. А. не е депозирала отговор на исковата молба, не
ангажира доказателства.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
На ОС проведено на 04.09.2002г. етажните собственици приели решение да бъде
сключен договор за извършване услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“
ЕООД.
На 25.09.2002г. между „Техем сървисис“ ЕООД и ЕС с адрес: гр.София,
ул.“Фредерик Жолио Кюри“№87 е сключен договор, по силата на който ЕС възложила, а
дружеството приело да достави и монтира термостатни вентили, термостатни глави и
индикатори за разпределение разхода на топлинна енергия, както и да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
разходите за отопление и топла вода, включително да издава обща и индивидуални сметки.
Въз основа договор, обективиран в нотариален акт №60, том ІІ, рег.№3440, дело
№240/29.06.2004г. по описа на нотариус с рег.№041, М.С.И. придобила собствеността върху
следния недвижим имот: апартамент №15 в гр.С, ж.к.“Изток“, ул.“Фр.Ж.К.“№25, бл.87, ет.4.
Милка Стефанова Илиева, починала на 26.03.2015г. е наследена от дъщеря си В. К.
А..
На 03.06.2020г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД е
сключен договор, по силата на които ищцовото дружество възложило, а „Техем Сървисис“
ЕООД приело да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост по списък, съставляващ Приложение 1 към договора.
"Топлофикация София" ЕАД издало фактура №**********/31.07.2021г. топлинна
енергия за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г., на стойност 463.99 лева и фактура
№**********/31.07.2021г. топлинна енергия за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г., на
стойност 1679.21 лева. В съобщение към фактура №**********/31.07.2019г. е визирана
сумата 595.62 лева – реално консумирана топлинна енергия за периода 01.05.2018г. –
2
30.04.2019г.
Според представеното извлечение от сметки, дължимата от абоната сума за
процесния период възлиза на 3230.29 лева формирана от: консумирана топлинна енергия,
дялово разпределение и лихви.
Въз основа заявление, депозирано от „Топлофикация София“ ЕАД, в РРС е
образувано ЧГД №3032/2022г. и на 07.06.2022г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №1557 по реда на чл.410 ГПК срещу В. К. А., ЕГН ********** за
сумите: 2757.21 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода м.05.2018г. –
м.04.2021г.; 430.09 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2019г. – 28.02.2022г.; 33.96 лева
– дялово разпределение за периода м.02.2019г. – м.07.2019г. и от м.08.2020г. до м.04.2021г.;
9.03 лева – лихва за периода 31.03.2019г. – 28.02.2022г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 15.03.2022г. до окончателното й изплащане; 64.61 лева – разноски по
делото и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният
съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за
установяване на вземането си.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 2757.21
лева – главница за потребена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2021г.; 430.09
лева – мораторна лихва за периода 16.07.2019г. – 28.02.2022г.; 33.96 лева – дялово
разпределение за периода м.02.2019г. – м.07.2019г. и от м.08.2020г. до м.04.2021г.; 9.03 лева
– лихва за периода 31.03.2019г. – 28.02.2022г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 15.03.2022г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №1557/07.06.2022г. по гражданско дело №3032/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че
на 21.07.2022г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес - запазване действието на заповедта за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 13.09.2022г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №3032/2022г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
3
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 114.61 лева
– разноски по ЧГД №3032/2022г. по описа на РРС и 245.68 лева – разноски по ГД
№4349/2022г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 от ГПК, че В. К. А., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София, ул.”Ястребец”№23Б, представлявано от изпълнителния директор
Ивайло Ивов Епитропов сумите: 2757.21 лева – главница за потребена топлинна енергия за
периода м.05.2018г. – м.04.2021г.; 430.09 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2019г. –
28.02.2022г.; 33.96 лева – дялово разпределение за периода м.02.2019г. – м.07.2019г. и от
м.08.2020г. до м.04.2021г.; 9.03 лева – лихва за периода 31.03.2019г. – 28.02.2022г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 15.03.2022г. до окончателното й
изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1557/07.06.2022г.
по гражданско дело №3032/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. К. А., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК ********* сумата 245.68 лева – разноски по ГД №4349/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. К. А., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК ********* сумата 114.61 лева – разноски по ЧГД №3032/2022г. по описа на РРС.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз“ ЕООД, БУЛСТАТ
Ю130036512 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Проф.Г.Павлов“№3 - трето
лице, помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4