№ 7755
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20231110110015 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 71 и сл. от ЗЗДискр.
Предявени са искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 от
ЗЗДисрк от И. К. Р. срещу К-М.н.ц. към БАН и Б. П. М.. В искова молба са
изложени фактически твърдения, че спрямо ищцата е осъществен тормоз на
05.01.2021 г., 20.04.2021 г., 26.05.2021 г., 07.07.2021 г., 08.06.2021 г. по смисъла
на чл. 5 от ЗЗДискр., и дискриминация по см. на чл. 4 от ЗЗДискр, изразяваща се
в: неоснователен отказ за обсъждане и отпечатване на монографията й; забрана
да запише в монографията си, че работи в К.М.Н.Ц.; отказ да бъде допусната до
конкурс; неоснователно обжалване на болнични листове; основана на признака
„лично положение“, като по реда на чл. 143 от ГПК пояснява, че е налице
неравно третиране при упражняване правото на труд; с действия/бездействия на
служители на К.М.Н.Ц. и с лични действия/бездействия на Б. П. М.. Твърди се,
че е нарушено правото й на равно третиране, във връзка с работата на ищцата в
К.М.Н.Ц. като главен асистент от м.08.2020 г.. Актовете са извършени от страна
на работодателя, чрез Директора на К.М.Н.Ц.отв. Б. М., както и от други
служители. Конкретно, м.08.2020 г., когато ищцата е готова с втората си
монография е поискала от отв. М. да бъде отпечатана в издателството на
К.М.Н.Ц.; както и че желае да придобие научна степен „доцент“, доколкото
отговаряла на критериите. Ответникът М. без да се мотивира отказала да се
запознае с монографията и да бъде отпечатана, както и ищцата да защити и
заеме щат за „доцент“ в К.М.Н.Ц.. Пояснява се, че ищцата се обърнала със
същата молба към бившия директор и зам.- директор на К.М.Н.Ц. – проф. Б..
Последната на 13.08.2020г., в телефонен разговор, заявила на ищцата, че неина
монография няма да бъде издадена в никакъв случай и ищцата да не се сравнява
с други колеги като Е.Д.; и заявила категорично, че няма да се издава
независимо, че ищцата имала нужните точки и статии. Твърди се, че казаното
било с тон подигравателен, унизителен, и с присмех, с цел да се накърни
достойнството на ищцата и да се създаде обидна и унизителна среда в работата
й. Ищцата сочи, че това отношение към нея продължило, а именно на заседание
на К.М.Н.Ц. на 05.01.2021 г. (когато се твърди извършен спрямо нея акт на
1
тормоз) пред директора и присъстващите служители, проф. Б. казала на ищцата,
че неиното назначаване е едно изгърмяно място, „О.П. изгърмя темата за
Възраждането, а на тази писта сте и Вие. Публикувайте си труда където искате.
И повече не желая да слушам от този и от онзи колко награди сте получили.
Просто се чудя на наглостта Ви… Аз конфликт с И. нямам, колеги, защото тя не
е човек, когото уважавам достатъчно, за да вляза в конфликт с нея“. Ищцата на
събранието настоявала пред отв. М. да се прекрати тормоза, на който я подлага
проф. Б., но отв. М. не предприела никакви действия и мерки за прекратяването
му, и се обърнала към ищцата с думите: „Вие, И., имате много количествени
показатели, даже сте задминали като количество изискванията за доцент за
сметка, по моя преценка, на качеството. Аз знам за хора, които са искрено
възмутени от това, че сте давали доклади; не съм била на изнасянето, но съм
чувала лоши думи. Доколкото ми е известно, Вие се провалихте в един конкурс,
който беше обявен в Института по балканистика, и този провал е поредният...
Вие не сте се оженили за мястото си , това място е на Ц., ако искате да
напуснете, напуснете. ...Няма да Ви пусна без съдебни битки, не сте се оженили
за място си и при развода с К.М.Н.Ц. няма да вземете детето си. ...Вие сте в
заблуждение, че сте ценна.“; както и добавила ищцата да се радва сама на
наградата, която получила за монографията (отпечатана другаде). От това
ищцата изпитала голямо унижение, поставени били под съмнение неините
авторитет, знания и професионализъм, тъй като с оглед на предходните й
публикации никой не е твърдял, че статиите й са некачествени. Ищцата сочи, че
била обект на тормоз от отв. М. по повод участието й в конкурс за доцент към
друг институт на БАН, която неколкократно пред колегите на заседанието на
05.01.2021 г. казала, че явяването на ищцата на този конкурс е поредния провал
за нея.
Ищцата твърди, че в резултат поведението на проф.М. и проф.Б., което
определя като нежелано и обидно към нея, е накърнено достойнството й, а на
работното й място в К.М.Н.Ц. се създала враждебна, принизяваща, унизителна и
обидна среда към мен, но не само провокирало тормоз и от други колеги. В тази
връзка сочи, че на 26.05.2021 г., в К.М.Н.Ц. завела две молби и една докладна до
отв. М. в залата за заседания, където е бюрото на зам.-директор М. В..
Последната без никаква причина я блъснала, за да си тръгне. Изпаднала в шок,
със силно сърцебиене, се наложило да повика Бърза помощ. По-късно подала
сигнал до Пето районно управление на МВР в гр.София и на М. В. е съставен
предупредителен протокол по чл.63 от ЗМВР. Ищцата отново помолила отв. М.
да вземе мерки по чл. 17 от ЗЗДискр, за да се спре тормозът срещу нея, но се
предприело нищо по случая. Ищцата твърди, че отношението към нея
продължило от страна служителя В., която на 07.07.2021 г. я срещнала на улица
в гр.София и заплашила ищцата, че ще бъда „разсипана“ от ръководството на
К.М.Н.Ц. и ще изхвърчи от БАН, но тя ще остане.
Ищцата твърди, че спрямо нея е извършен и тормоз от колега – проф. Ч.,
който на заседание на ОС на К.М.Н.Ц. на 20.04.2021 г., след изказване на
ищцата, че след изтичане на 3 г. от навършване на 65 г. е добре професори да не
работят на щат в БАН, за да има щат за млади колеги, пред всички проф. Ч. казал
по адрес на ищцата – „Мен много ме е страх от юристи и затова няма да давам
такива оценки за интелектуалните й възможности... Предполагам, че нейната цел
е да закрием К.М.Н.Ц. по някакъв начин, но от това тя няма да стане по-
изтъкната в науката, нито монографията й, която аз изчетох с интерес, ще стане
подобра. Нищо няма да стане! .... Накрая ще стане много неприятно за някой от
нас тука, да знае! Предложенията за пенсиониране са комични и не са
подходящи за от хора с висше образование и титли.“ С тези думи ищцата
намира, че неоснователно е накърнено достойнството и авторитета й, била
заплашена и създадена враждебна, принизяваща и обидна среда за работата й в
2
К.М.Н.Ц..
Ищцата пояснява, че след като монографията й е отпечатана в друго
издателство, поискала от отв. М. да бъде обсъдена с колегите й, каквато била
практиката в Ц.. На това получила отказ с довод, че не е отпечатана от
издателството на К.М.Н.Ц., а този отказ ищцата определя като прецедент.
Ищцата твърди, че на заседание на 08.06.2021 г. колеги се отнесли
подигравателно след неина молба да се публикува на интернет платформата на
К.М.Н.Ц. линк за телевизонно предаване, с което се популяризира монографията
й, и са казали, че щом е такъв откривател К.М.Н.Ц. да се преименува на КМ
откривателски център. Ищцата твърди, че за разлика от трудовете на други
колеги от К.М.Н.Ц., неината монография на сайта и страницата във Фейсбук на
Ц. не обявена информация.
Ищцата намира, че не са й предоставени равни възможности за работа,
професионално израстване и оценка на работата й в сравнение с други членове
на К.М.Н.Ц., което било в разрез на дължимата защита при упражняване правото
й на труд, съгласно чл.13, чл.14, чл.15 и чл.26 от ЗЗДискр. Твърди, че на друг,
който е пожелал да защити по-висока научна степен и да заеме такова място в
К.М.Н.Ц., е дадена възможност - Б. М., М. И., Д.Н., Е.Д., С.Б., С. Б.. Отказът за
нея не бил мотивиран и не почивал на обективни критерии, тъй отговаряла на
изискванията за това. Немотивиран е отказа да отпечата и двете си монографии,
докато трудове на другите са отпечатани от издателството на К.М.Н.Ц. - на Б.
М., С. Б., М. И., Е.Д., Мария Тотоманова.
Ищцата поддържа, че поведението на проф.М., проф.Б., проф.Ч. и М. В.
било обидно и създало враждебна, принизяваща, обидна и застрашаваща среда
за работата на ищцата в К.М.Н.Ц.. Отв. М. не само не изпълнила задълженията
си по чл. 17 - 19 от ЗЗДискр за проявената дискриминация и тормоз към ищцата
от други служители, но персонално е подбудила прояви на враждебност към
ищцата от страна на посочените лица.
Наред с изложеното, ищцата определя като дискриминационно
отношение непрекъснатото обжалване от К.М.Н.Ц. чрез проф.М. на болничните
листове, които ищцата е представила за отсъствия, въпреки своевременното
уведомяване на К.М.Н.Ц. и лично на проф.М. за всеки болничен лист -Болничен
лист № № Е20210458318, Е202101104811, Е202110104839 /от 1 до 29 юни 2021г./, Болничен лист №
Е20210458409/06.07.2021 г. /от 6 до 8 юли 2021г./, Болничен лист № Е20210458419/09.07.2021 г. /от
9 до 14 юли 2021г./, Болничен лист № Е2021157891/15.07.2021 г. /от 15 до 29 юли 2021 г./,
Болничен лист № Е20211614078 и № Е20211614094 /от 30 юли до 11 септ. 2021 г./, Болничен лист
№ Е2021217788 и № Е202212345404 /от 12 септ. до 24 окт.2021 г./, Болничен лист № Е20212345728
/от 24 окт. до 23 ноем. 2021г./, Болничен лист № Е20211756946 /от 24 ноем. до 1 дек. 2021г./,
Болничен лист № Е20213369074 /от 2 дек. до 21 дек. 2021 г./, Болничен лист №Е20200841469 /от 21
дек. до 31 дек. 2021 г./, Болничен лист № Е20200842129 /от 31 дек. 2021 до 29 ян. 2022 г./, Болничен
лист № Е20200842130 /от 30 ян. 2022 до 25 февр. 2022 г./, Болничен лист № Е20200842131 /от 26
февр. 2022 до 27 март 2022 г./, или предстоящото му издаване. Уведомяването и
разговорите са извършвани по имейл поради начина на работа в К.М.Н.Ц., а по-
късно и поради здравословни проблеми на ищцата, като е прилагала
необходимите документи; изпращала и оригиналите на издадените болнични
листи и ЕР по куриер с обратна разписка. За сравнение сочи отношението към
друг служител осъствал дълго по болест- Илияна Ангелова. Всичките опити да
намери работно място в друго звено на БАН били неуспешни, поради
осъществени от страна на ръководството на К.М.Н.Ц. контакти с ръководители,
преди които била описана като конфликтен, некадърен и нежелан научен
работник. Освен тормоз, поведението на проф.М. и проф.Б. било пряка
дискриминация срещу ищцата по признака лично положение.
Ищцата счита, че е налице дискриминационно отношение чрез отправена
неоснователна забрана от С. Б., като заместваща Б. М., да запише в
монографията си, че работи в К.М.Н.Ц..
3
В резултат на отношението към ищцата, тя изпаднала в депресия и
започнала да посещава лекари. Психическото й здраве силно се влошило, вкл.
след заседанието на 05.01.2021 г., посетила психиатър. Провела лечение с
антидепресанти и успокоителни, насочена била за преглед и лечение при
кардиолог. Поставена е диагноза „Депресивно разстройство“, ежедневието й
било съпроводено със стрес, имунитетът й отслабнал много. Счита, че актовете
на дискриминация са причина да боледува от тежка вирусна инфекция, а след
това от остър бронхит, а впоследствие се появили силни болки в кръста, десния
крак и ходилото на същия крак; установило се заболяване „Синдром на
Мортон“; не можела да спи от тревогите от тормоза и неравното третиране,
затворила се в себе си, не можела да общува с други хора. Ищцата намира, че
поведение тона проф.М. е умишлено и дискриминационно. В телефонен
разговор отв. М. й заявила, че ще я остави без пари, на улицата и аз ще бъде
никой. Поддържа, че описаното е тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗЗДискр, осъществен от К.М.Н.Ц. и отв. М., извършен с цел да се накърни
достойноството й, създаде враждебна, принизяваща, унизителна, обидна и
застрашителна среда. В основата на това нежелано поведение е личното
отношение на директора на К.М.Н.Ц. и зам.-директор Б., което е признак от
посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр - лично положение. Наличието на признака
„лично положение основано на лично отношение“ по смисъла на § 1, т. 8 от
ЗЗДискр. обосновавало извода, че тормозът е извършен на основата на признаци
по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Освен тормозът на основата на признаците по чл. 4,
ал. 1 от ЗЗДискр, който по своята същност е дискриминация, не са предоставени
еднакви условия на труд по чл.13 от ЗЗДискр. По отношение на оценката на
изпълнението на задължения й са определени дискриминационно различни
критерии от тези на останалите, с оглед личното отношение към ищцата на отв.
М. и зам.-директора. Счита, че е нарушен чл. 15, чл. 17, чл. 20 от ЗЗДискр.
Твърди се, че се наложило да закупи лекарства и помощни медицински
средства. Тъй като през цялото това време била тормозена със заповеди за
обяснения и заплашена по телефон от отв. М., че ще бъда оставена без стотинка,
за пътуванията на ищцата от гр.София до гр.Варна и обратно, във връзка със
заседанията на ТЕЛК и НЕЛК по обжалваните ми болничните листове сторила
разноски. Извършила двукратно доплащане за санаториум и за операция и
престой в болница, и за консумативи и медикаменти.
Претендира да бъде признато за установено в отношенията между
страните извършена дискриминация и тормоз; ответната страна да бъде осъдена
да преустанови нарушението, да възстанови положението преди нарушението и
да се въздържат в бъдеще от по нататъшни нарушение; заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди – сумата 2706,40 лв. за закупени
лекарства, разходи за санаториум, разходи за медицински изделия, разходи за
транспорт, сторени през периода 01.08.2021-31.07.2022 г., и неимуществени
вреди – 10000,00 лв., които ответниците да заплатят солидарно.
Ответната страна оспорва исковете. Поддържа, че при заеманата от
ищцата длъжността „главен асистент“ в К.М.Н.Ц. действително е отправено
искане да бъде публикувана неина монография. Оспорва за това наличието на
неоснователен отказ и същият да е форма на дискриминационен акт спрямо нея.
Твърди, че проф. Б. е настояла да се обсъди предварително от научния колектив
на К.М.Н.Ц., да се изчака периода на летните отпуски. Причината ищцата да
отпечата другаде монографията е, че бързала вероятно с цел ползването й като
хабилитационен труд за кандидатурата й в обявения конкурс за доцент в
Института по балканистика. Твърди, че именно ищцата е отправяла сигнали
срещу други членове на колектива на К.М.Н.Ц., с които е демонстрирала
отношение непремерено, неакадемично и уронващо престижа на колегите й, и на
4
К.М.Н.Ц.. Отбелязва, че по повод сигналите й са извършени проверки и не са
установени нарушения. По твърдението, че е нападната от служителя В.
ответникът поддържа, че по сигнала на ищцата в СРП е постановен отказ за
образуване наказателно производство. Твърди, че ищцата е провокирала другия
служител и се стигнало до пререкание, при което не е вярно ищцата да е
блъсната или нападната физически. Поддържа, че ищцата не е изпълнявала
възложени й задачи, а три статии на ищцата са предложени за публикуване, но
две са отхвърлени. Счита, че не е дискриминационно отношение оценката за
неиното академично израстване, която в случая е констатирала незадоволителни
резултати. Оспорва твърденията за неоснователно обжалване на болнични
листове и същото да е дискриминационен акт по признак „лично положение“.
Посочва, че е установено през време на разрешения отпуск за временна
нетрудоспособност, че ищцата е посещавала други звена на БАН за търсене на
друга работа, подавала лично сигнали в деловодства на различни контролни
органи, участвала в телевизионно предаване, което мотивира работодателя да
обжалва болничните листове и се касае за упражняване на права, предоставени
от закона. По отношение на липсата на обявен конкурс за заемане на длъжност
„доцент“, ответната страна счита, че това е въпрос от компетентността на
колективния орган на управление на Ц., а не на конкретен човек; а освен това
необходимостта от такъв конкурс е въпрос на целесъобразност и се обявява за
нуждите на научното звено, а не на кандидат. Поддържа неоснователност на
исковете за заплащане на обезщетение за вреди поради липса на пряка причинна
връзка и противоправно поведение.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск, забранява се всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено
състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1 от посочения закон, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. Неблагоприятно третиране според легалната дефиниция на това
понятие, съдържащо се в § 1 т. 7 ДР на ЗЗДискр, е всеки акт, действие,
бездействие, което пряко или косвено засяга права или законни интереси.
Според § 1 т. 8 ДР ЗЗДискр изразът „на основата на признаците по чл. 4, ал. 1“
означава на основата на действителното, настояще или минало, или
предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното
лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато
тази връзка е причина за дискриминацията. Признакът трябва да е основна,
значима причина за по-неблагоприятното третиране, защото не всяко различно
третиране е дискриминация, а само това, което е основано на защитен признак.
Трябва да има разлика в третирането на лица, които се намират в аналогични или
достатъчно сходни ситуации, която се основава на подлежаща на
идентифициране характеристика. По отношение на необходимостта от
причинно-следствена връзка между по-неблагоприятното третиране и
защитеното основание, утвърдено е разбирането, че наличието е преценка на
това щеше ли лицето да бъде третирано по по-неблагоприятен начин, ако е било
от различен пол, различна раса, различна възраст или в друга противоположна
5
позиция според друго защитено основание.
Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр, основната доказателствена тежест в съдебното
производство за защита от дискриминация е възложена на ищеца, който трябва
да установи фактите, въз основа на които може основателно да се предположи,
че той е жертва на дискриминация. Не е необходимо пострадалият да доказва
пълно и изцяло, че е налице дискриминация, умисъл у ответника или
целенасоченост на дискриминиращите действия, нито пълно и изцяло да
установява причинно-следствената връзка между защитения признак и по-
неблагоприятното третиране. Следва обаче да докаже поне факти, които дават
основание за съмнение или подозрение, че вероятно, макар и не сигурно, е
извършена дискриминация. Едва тогава тежестта е за ответника – да установи
пълно и главно, че правото на равно третиране на ищеца не е нарушено.
Законът за защита от дискриминация урежда защитата срещу всички
форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. Съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗЗДискр. „Тормоз“ е всяко нежелано поведение на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин,
което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване
на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Тормозът е вид дискриминационно отнасяне; поведение, с което се нарушава
правото на равно третиране на основата на изброените признаци. Дадено
поведение, за да се счита за тормоз, то следва да се определи като прекомерно и
укоримо от разумен и нормално чувствителен наблюдател, поставен при същите
условия, а проявите на упражняващото тормоз лице да са умишлени и да са
довели обективно до накърняване на доброто име на засегнатото лице или да
влоши съзнателно условията му на труд.
За дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. се изисква посочване
на сравнител, а за тормоза, той не е необходим. За тормоза релевантна е
специалната цел или резултат на поведението, визирани в § 1, т. 1 ЗЗДискр. -
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда. Понятието „тормоз“ изисква нежелано поведение, изразено
физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда. За да е налице нежелано поведение по см. на пар. 1, т. 1 ДР
ЗЗДискр, следва да бъдат осъществени всички елементи на приложимата правна
норма. За да е налице накърняване достойнството на лицето и създаване на
враждебна, обидна или застрашителна среда следва да се установят конкретни
факти, изразяващи необективно и негативно отношение към засегнатото лице,
свързани със защитен признак, с посочената специална цел или резултат. Тази
среда като вид социум следва да е с конкретно обособима топография – частен
или търговски обект, работно място, учреждение, университет, училище,
религиозен храм, дом, затвор и др. С разпоредбата на пар. 1, т. 1 от ЗЗДискр,
която дефинира тормоза, законодателят не е искал да санкционира абстрактни
съждения, писания и идеи, насочени към неопределен кръг лица от различни
етноси, раси, религиозни общности, полове и пр., а конкретно поведение
/изразено чрез слово, писмо, телодвижение и пр. /, насочено срещу конкретно
лице или лица и накърняващо правата и доброто му име. Колкото до тълкуването
на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр /създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда/, следва да се приеме, че то има предвид създаването на
атмосфера, наситена с враждебност на конкретно място, напр. работното място.
Систематическото тълкуване на пар. 1, т. 1 ДР ЗЗДискр налага извод за
необходимостта от кумулативно наличие на нежелано поведение, което има за
цел или резултат накърняване на достойнството на конкретно лице и създаване
за него на враждебна, обидна или застрашителна среда.
6
Защитеният признак „лично положение“ няма еднозначно, изначално
прието и обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване и
доказване на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде
прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната
забрана за дискриминация. Признакът „лично положение“ може да включва
различни характеристики на личността: местоживеене, ръст, цвят на косата и
очите, тегло, стаж, професионален опит, дали лицето получава социални
помощи, майчин език, акцент или диалект, хранителни навици, културни обичаи,
както и други черти, които отличават един човек или група хора от останалите. В
конкретния случай ищцата поддържа, че това е местоработата и позицията,
която заема, като част от неиното лично положение; или че е налице неравно
третиране при упражняване правото на труд.
Не се спори, че ищцата И. К. Р. е заемала длъжността „главен асистент“
при ответника К-М.н.ц. при БАН (К.М.Н.Ц.), по трудов договор № 92-
А/28.08.2012 г. През м. август 2020 г. ищцата Р. е заявила пред проф. С. Б., която
замествала отв. проф. Б. М. – директор на К.М.Н.Ц., че желае подготвената от
нея монография „Възрожденският ахроничен разказ за покръстителната мисия
на св.св. Кирил и Методий“ да бъде издадена с грифа на К.М.Н.Ц.. Проф. Б.
отказала на молбата преди научния труд да бъде обсъден от сътрудниците в Ц. и
предложила да се изчака края на отпуските. Установена е практика да се
обсъждат научните трудове, които да бъдат предложени за издание с грифа на
К.М.Н.Ц. при БАН. Не се спори, че монографията е отпечатана от друго
издателство – „О.“. Не спори, че е обявен конкурс в ДВ бр. 55/19.6.2020 г. за
„доцент“ в И.б. с Ц.т. при БАН, както и че ищцата е кандидатствала. Установява
се от извънсъдебните писмени изявления на ищцата, които съдът цени по реда
на чл. 175 от ГПК, че в жалба-сигнал на И. Р. до Етична комисия на БАН, че т. 5/
отпечатала е със собствени средства монографията в друго издателство, като
посочва, че по този начин публикуват монографии 95 % от учените в БАН; от т.
7-10 се изяснява, че ищцата е настоява да бъде открит конкурс за нея за заемане
длъжност „доцент“.
Разпитани св. В.Р., О.С., Д. Ч., С. Б.-Б., А.Г., М. В., чиито показания съдът
прецени по реда на чл. 172 от ГПК, установяват, че ищцата поискала кариерно
израстване в К.М.Н.Ц. за придобиване на научна степен „доцент“, като
коментара на директора проф. Б. е, че на този етап – м.8.2020 г., неината научна
работа не съответства на искането; св. Р. посочва, че при посещение в Ц. заедно
със ищцата, последната влязля в кабинета на адм. секретар, а на тръгване – на
вратата на кабинета възприел М. В., ок. 70 г. жена, която с вратата избутала
ищцата и „тръшнала“ след нея. Свидетелят не знае причините и какво точно е
довело до това; не е чул конкретни реплики, освен на И. Р., коментар към него,
като съпруг на ищцата – „Ела да види М. В. разведения ми съпруг“. Свидетелят
съобщава, че адм. секретар М. В. не е била провокирана. Свидетелят Р.
съобщава, че е чул при онлайн заседание на К.М.Н.Ц., че на ищцата е заявено, че
неин научен труд няма да бъде издаден от Ц., да го издава където иска и да
кандидатства където иска, във връзка с молбата й да се открие конкурс.
Св. С. и св. Р. потвърждават, че И. Р. е поискала да бъде издаден от
К.М.Н.Ц.-БАН научния труд с цел да представи в конкурс за „доцент“. По
отношение на обсъждането на монографията, св. С., който е професор в БАН,
изяснява, че това е по желание на автора; подлежи на обсъждане от секцията или
евентуално от научен съвет, който взима решение, че трудът е подходящ за бъде
отпечатан. Св. С., който е бил член на научното жури на конкурса за „доцент“ в
И.б. с Ц.т. при БАН, изяснява, че процедурата е завършила без избор на
кандидат – журито е излъчило един кандидат, който не е Р., и който не е одобрен
с необходимия брой гласове от научен съвет.
7
Св. Ч. потвърждава твърдението на ищцата, че е отказал да обсъди
монографията й. Съобщава, че е получил обаждане от нея с молба да изчете
научния труд и даде предварително мнение, като категорично отказал, тъй като
бил в отпуск, на почивка със семейството си. Потвърждава, че по-късно ищцата
изпратила на целия колектив на ел. поща издадената монография. В К.М.Н.Ц.
няма научен съвет поради недостатъчно научен персонал, който да взима
решения за откриване на конкурсни процедури, а се използват научните съвети
на други институти. Имало е ad hoc научен съвет, който съществувал до 2022 г.
Св. Б. потвърждава за разговор от м. авг.2020 г. с ищцата, когато И. Р.
заявила, че е готова с научен труд за издаване, както и обяснила на И. Р.
предвид ваканционния период, че обсъждането му може да се случи най-рано
м.09.2020 г., а до тогава няма да се публикува, каквато е практиката в БАН.
Съобщава, че когато един научен труд е бил проверен от научно жури не е
необходимо и от научния колектив, както е в случаите със св. Б. и Е.Д.. На
събранията, св. Б., посочва, че ищцата Р. не е нагрубявана, единствено веднъж
отв. М. е повишила тон с молбата да ищцата да се пази от гнева на кротък човек,
като пояснява, че това е било по повод създадени интриги, писане на бележки,
правени от ищцата записи с телефон. Последното се потвърждава и от
признанието на ищеца в искова молба, във връзка с недопуснатото й
доказателствено искане за оглед на телефона й, с който са създадени тайно
аудио-записи на разговор с проф. Б. и на заседанията на Ц.. Св. Б. потвърждава
соченото от св. Р., че през време на отпуск по болест ищцата е имала медийни
изяви; както и че я виждала на работа през прозореца в съседен институт на
БАН.
Св. Георгиев съобщава, че през м. юли 2021 г., по време на телефонен
разговор с ищцата, чул отстрани „Нали знаеш, че ще те размажем. М. ще каже
каквото й нареди Б.. Теб ще изхвърлим, а аз ще остана, кучко.“ Запитал ищцата
говори ли с някой, на което споделила, че говори с М. В., която по-рано я
нападнала физически.
Св. М. В. изяснява, че сутринта на 07.07.2021 г. се засякла с ищцата Р. по
ул. „В.“, подминала я, чула „М., М.“, като нито една не била с придружител.
Посочва, че на работа я наричат „М.“.
Ищцата твърди, че е извършен спрямо нея акт на тормоз на заседание на
К.М.Н.Ц. на 05.01.2021 г., като от протокола за проведено онлайн заседание се
установява, че по предложение на проф. Ж. всеки от присъстващите учени
представя атестационната си карта за извършената научна дейност през 2020 г.;
проф. Б., проф. М., проф. Ж., доц. Найденова, дават коментари и отправят
препоръки. След приключване на отчетите, ищцата взима думата:
И. Р.: „Чувате ли ме? Колеги, аз наистина много се поколебах дали да
отчета монографията и дали да я кача в СОНИК, защото за тази монография
всъщност влязох в голям конфликт със С. Б.. Тя забрани да издавам
монографията, в която пиша къде работя, да не се пише К-М.н.ц., а да си я издам
сама и т.н. Направих го. Сега ще доправя и една притурка с едни слова,
произнасяни на 11 май, които аз съм открила. Това са типично възрожденски
слова, продължение на старобългарските слова, които са празнични. Ако така
продължават нещата, всъщност две години бях поставена под тормоз. В момента
записвам това, което говоря. Мисля, че се записва и останалото. Имам на запис
думите на Б., така че е излишно да спорим казани ли са или не. Мога да ви пратя
една статия, която излезе в този сборник, който ви казах „За европейските
пътища“ на БАН, за която бях спирана, за откритието на единствената за
момента позната Ерусалимия в България с образите на Кирил и Методий. Оказа
се, че получих по имейл няколко поздравления от известни наши изкуствоведи и
искам да поставя въпроса съвсем открито. Ако нещата продължават по този
8
начин, мисля да предприема стъпки и да се преместя с щатното си място. Т.е. с
щатното си място някъде другаде. Този въпрос трябва да бъде, мисля разгледан
от Б.. Аз чакам нейния отговор от 10 септември насам, нямам такъв. Това искам
да ви кажа, че нито съм О., нито съм Д., нито съм Г. и няма да позволя това да се
случва. Монографията има награда. А в момента допечатвам, тъй като
разполагах с много малко бройки и до края на януари ще я подаря на всеки един
от вас в книжно тяло, заедно с другата книга, която е художествена литература.
Така че чакам да кажете нещо. Защото мълчахте, когато говорех за
монографията. Ако С. Б. ще казва нещо да знае, че я записвам.
С. Б.: „Аз много бих искала да чуят това, което съм казала преди това.“
И. Р.: „Мога да ви го кача и в You Tube и ще станете много известна.“
С. Б.: „Да, да, аз съм си известна и без това. И., просто не мога, просто не
мога да си представя какво правите в момента. Аз първо виждам, че много умело
се справяте с йерархията в Ц.. Вашата книга беше предложена най напред на
вниманието на професор М., която ви обясни, че не може да се вземе такова
решение веднага, от днеска за утре. След което я предложихте на мен, ми
обяснихте, че сте дошли в София, за да станете доцент. А след което
продължихте с някакви такива заплахи, как ако не стане в Ц. вашата доцентура
ще намерите друго място.
И. Р.: „Такива думи не съм казвала и няма как да ги докажете, нито и
писала, не си ги измисляйте в момента.“
С. Б.: „Не си ги измислям в момента аз съм ги споделил още навремето с
професор М., така че, както и да е. Нямам намерение и нямам нужда да Ви ги
доказвам. Вашите съчинения са налице и те ще могат да бъдат..., Казах ви, че
такава монография, издадена под грифа на К.-М.ц., трябва да бъде обсъдена
предварително. Също така и от отнасянето й в една процедура за доцент. Вие
помнихте, че на С. не е била обсъждана книгата й. Също така книгата на Е., с
които те се хабилитираха. Тогава ви обясних, че С. представи книгата си в
последния момент, а Е. представи труд, който беше награден от Академията и
наградата й беше връчена от Президента на Република България. И нямаше
нужда вие да я обсъждате. Така че това е моя отговор. Миналият път, когато вие
отсъствахте, аз казах, че ще напиша една докладна до професор М. по повод
отвратителното Ви поведение. Това го запишете не само в You Tube, а просто си
го запишете в главата, че е изключително просташко. Изключително некоректно
е да правите инсинуации, да правите интриги между колеги и да злепоставяте
хората един срещу друг, само когато те са свършили нещо не по вашата воля,
когато човек не ви върви по гайдата. Когато аз се опитвах по всякакъв начин да
ви помогна, когато ви приех в Ц., въпреки не особено доброто Ви представяне на
конкурса, въпреки нежеланието на другата част от експертната комисия, Вие не
казахте нищо. Аз се надявах, че вие ще започнете работа както трябва и ще
представите това, за което ви бях назначила, за което ние ви приехме в Ц., в
съответния срок и в съответното качество. Такова нещо не се получи. Много
съжалявам, че това беше едно такова изгърмяно място в Ц.. Не смейте да се
сравнявате с Г.. Г. беше изключителен професионалист и това, че накрая нямаше
възможност да работи така, както ние искахме и не искаше да го прави, не
означава нищо лошо. Г. държа на раменете си Палеобулгарика в продължение на
30 години с достойнство и с огромен професионализъм. Не смейте отново да
правите интриги.“
И. Р.: „Никаква интрига няма.“
С. Б.: „Г. и Д. не са ваша тема. О.П. е направила горе долу толкова
колкото сте направили и Вие, само че не вдигаше, не знаеше да вдига шум, но
О.П. изгърмя темата за българското възраждане и кирилометодиевистиката, а
9
както виждам на тази писта сте и Вие в момента. Ако искате, публикувайте го,
където искате. Аз мога да стоя зад всяка една от своите думи и повече не желая
да слушам от този и от онзи колко награди сте получили. Само знам колко души
ви се смяха по време на конференцията, която преживяхме преди година.“
И. Р.: „И вие на която не бяхте, след което ме обвинявахте, но пък в края
на краищата аз ще пусна статията до колегите със имейлите. Така, не искам да
Ви качвам където и да било, защото там ще се чуят много лоши думи за С.,
много лоши думи за други колеги и не искам да злепоставям колеги с думите Ви,
но ако трябва ще го направя.“
С. Б.: „Много лоши дума за С. съм казала?
И. Р.: „Престанете да ме заплашвате, защото аз съм работила. Имам зад
гърба си, откакто съм постъпила в К.-М.н.ц. 30 статии, монография, безброй
изложби и какво ли не друго. Така че престанете да ме заплашвате и не казвайте,
че съм завъртяла, всички знаят за какво говоря. Освен това съм организирала
личното представяне, тоест във фоайето на БАН със Ерусалимиите от Варна, с
иконите от Добрич. Нямам авторова изложба, но знаете за колко време, колко
съм направила изобщо за изложбите на К.-М.н.ц.. Не се конфронтирам с Вас, тъй
като казахте, че не мога да се конфронтирам и ако от височината на собствената
си гениалност трябва да скоча някъде другаде, ще скоча, но заедно с мен ще
потънете вие. Разбирате ли, че всичко това мога да го дам и на етична комисия и
на преса? Разбирате ли какво правите? Разбирате ли, че ме наричате втора С.,
обиждайки С.?“
С. Бьрлиева: „Кога съм Ви нарекла?“
И. Р.: „Аз имам час, 83 минути ваши крясъци, искате ли ги в You Tube?“
С. Бьрлиева: „Да, защо не, защо не?“
И. Р.: „Защото не искам да се чуват имена на С., на Е., на Б., иначе бих го
направила.“
С. Бьрлиева: „Просто, просто Ви се чудя на наглостта, Наистина. Аз няма
къде да потъна. Аз съм си изработила работата и съм си тръгнала вече от Ц..
Разбирате ли? Така че няма какво толкова да потъвам. Внимавайте просто с това,
което правите вие. Аз в миналото си изказване говорех, че трябва да има
лоялност към Ц..“
И. Р.: „И както виждате я има. Монографията е без да се напише къде
работя, не съм качила нито един ваш запис заради това че участват другите
колеги. Да, имам си награди и какво от това?“
С. Бьрлиева: „Ми нищо, много хубаво че си имате награди. Радвайте им.“
И. Р.: „Еми радвам се, че ме поздравявате в случая.“
С. Бьрлиева: „Може би трябваше да обясните защо беше толкова бързо
издаде монографията, преди да бъде обсъдена в Ц..“
И. Р.: „За обсъждането няма да говорим в момента, защото законът не
изисква обсъждане, аз в момента говоря за вашето отношение. Мисля, че
приключихме темата и че е необходима среща с директора наистина, защото в
момента наистина вие не сте директор.“…
Отв. Б. М., във връзка с изпратени документи от ищцата за участие в
конкурс: „Това нещо, мисля, че е само по себе си показателно. Вие имате много
количествени показатели, които сте даже задминали като количество за сметка
по моя преценка на качеството. Аз също знам за тези ваши доклади за хора,
които са искрено възмутени от това, което вие сте давали като доклади.“
Отв. Б. М. по повод евентуално искане за преместване на ищцата в друг
институт, с щатното й място: „Със мястото си ще бъде малко трудно, тъй като
10
ние имаме ограничени научни бройки. Доколкото ми е известно, Вие се
провалихте на един конкурс. който беше обявен в И.б. и този провал е поредния,
за който става дума със същата монография.“…
И. Р.: „Ако сме приключили напускам.“
Слави Б.: „… (и)скам да заявя пред всички вас, че аз конфликт с госпожа
Р. нямам… Просто не е човек, когото да уважавам достатъчно, за да вляза в
конфликт с нея.“
Установява се от реплика на отв. М., че в разговора с ищцата е повишила
тон, за което се извинява на колегите си.
По твърдението, че спрямо ищцата е извършен тормоз от колега – проф.
Ч. на заседание на ОС на К.М.Н.Ц. на 20.04.2021 г., след изказване на ищцата, че
след изтичане на 3 г. от навършване на 65 г. е добре професори да не работят на
щат в БАН, за да има щат за млади колеги, от предметното съдържание на
приетия протокол за заседанието се установява, че по повод предложения на
ищцата за промени в Устава на БАН, проф. Ч. дава следните коментари: „Тези
предложения не трябва да излизат от нашия Център, защото ще ни се смеят
хората. Това са комични предложения… Не е вярно, че няма хора след 65-
годишна възраст. Аз работя в Университета от 1990 г. и мисля, че познавам
добре тази проблематика… Тук няма да давам оценки на интелектуалните
способности, бих могъл, но няма да го направя, защото тук има някакви
страшни юристи, които се мотаят напоследък… Всички решения на Научните
съвети, включително госпожа Р. стават нелигитимни и оттук нататък, Ц. просто
заминава. Предполагам, че неината цел е да закрие Ц. по някакъв начин. Може и
да го направи, няма лошо, но от това за нея няма да й стане по-добре. Нито ще
стане така по-изтъкната в науката, нито неината монография, която аз изчетох с
най-голям интерес ще стане малко по-добра, нищо подобно. Нищо няма да стане.
Това е моето предложение на фалшив професор и фалшив доцент, тъй като тя се
е досетила да каже, че ако професурата ми е фалшива, по същия начин
доцентурата ми в К.М.Н.Ц. също така е фалшива и аз нелигитимен тук. Но като
главен асистент мога да се закрепя по някакъв начин.“
И. Р.: „Иронията ти е неуместна и много добре знаеш за чий конкурс става
въпрос.“
Проф. Ч.: „Аз знам за чий конкурс става въпрос, обаче не искам да ми се
говори зад гърба докато тука говорим за личностни взаимоотношения, защото
накрая ще стане много неприятно за някои от нас… (т)ези предложения са
комични. Това не е подходящо предложение за хора с висше образование, освен
с академични титли, доктори и т.н“
Установява се, че на 08.06.2021 г. е проведено онлайн заседание на
учените от К.М.Н.Ц., на което ищцата Р. е отсъствала. Ищцата твърди, че на
заседанието колеги се отнесли подигравателно след неина молба да се публикува
на интернет платформата на К.М.Н.Ц. линк за телевизонно предаване, с което се
популяризира монографията й, и са казали, че щом е такъв откривател К.М.Н.Ц.
да се преименува на КМ откривателски център. Ищцата твърди, че за разлика от
трудове на други, за неината монография на сайта и страницата във Фейсбук на
Ц. не обявена информация. От аудио-запис на заседанието между 25:08 и 26:11
м., чрез СТЕ се установява следното: „Проф. Ч.: Рожденото име на Методий е
било М., така че е възможно. Проф. М.: Аааа?! Проф. М.: Абе, те М., М., иди ги
разбери какво е било. Проф. Ч.: Не, аз направих голямо откритие сега. Проф. М.:
А, ето, вече, вече се знае. Проф. Б.: Димо, аз направих друго откритие сега тука,
онзи ден, че Методий се бил върнал в България и бил прогонен от тука малко и
затова се върнал отново в Словакия и там... Та да знаеш, има още едно... Проф.
Ч.: Еми, непрекъснато правим открития в нашия център и то затова...Проф. Б.:
11
Да, много, особено тия митологемите много ги... [чува се смях от два женски
гласа] Проф. Ч.: Трябва да сменим името КМН -О-Ц: научно-откривателски
център.[чува се женски смях] Проф. Б.: Еми, да. Да. [чува се смях от жена и мъж]
Проф. М.: Добре, това ми харесва. Проф. Б.: И с поредица студии по темата
трябва да бъдат. Добре. Проф. М.: Да. Добре. Проф. Б.:Хубаво предложение.“
За правилното решаване на спора е допусната съдебна медицинска
експертиза, чието заключение, с допълнения от съдебно заседание на 27.11.2023
г., преценено от съда по реда на чл. 202 от ГПК, установява, че с теоретично и
хипотетично могат да настъпят твърдените неимуществени вреди за ищцата от
заявените дискриминиционни актове.
Съдът, като взе предвид установените фактически положения и
приложимия материален закон, счита предявените искове за недоказани и
неоснователни, по следните съображения:
Анализани заедно и поотделно гласни и писмени доказателства, и
заключения на СМЕ и СТЕ, дават основание на съда да приеме, че на работното
място на ищцата е утвърдена практика решението на Научния съвет, респ. ad hoc
Научен съвет при К.М.Н.Ц.-БАН, за отпечатване (безвъзмездно) на научен труд
от издателството на Ц., да се вземе след като този научен труд е обсъден от
учените на ОС. Не се спори, че решение за монографията на ищцата няма. Тя е
отпечатала със собствени средства научният труд в друго издателство, като се
установи от неиното извънсъдебно писмено признание, ценено по реда на чл.
175 от ГПК, че по този начин публикуват монографии 95 % от учените в БАН.
Това също следва да се приеме като обичайна практика при равни други условия.
Съдът не установи дискриминационно отношение спрямо ищцата Р. с отказ за
обсъждане и отпечатване на неината монография, тъй като не се доказа
отхвърляне на това искане. Конкретиката на казуса налага да се отчете, че
молбата на ищцата за обсъждане на готовия научен труд и издаването му от
издателството на К.М.Н.Ц., е отправена в момент, когато учените са били в
лятна ваканция. Очевидно е, че се касае за обективни причини, а не за отказ, в
т.ч. умишлен, напротив, обсъдено е, че това може да се случи при първа
възможност през м.09.2020 г. Не се доказа, че проф. Б. е забранила на ищцата да
обяви при отпечатването на монографията че работи в К.М.Н.Ц..
Съгласно чл. 24, ал. 3 от ЗРАСРБ, конкурс за заемането на академичната
длъжност „доцент“ се открива, ако може да се осигури съответната
преподавателска или изследователска натовареност съгласно съответния
правилник на висшето училище или научната организация. Разпоредбата
предвижда заемането на длъжността при условията на вътрешноорганизационни
въпроси на научните организации, с оглед на принципа за академична
автономия, заложен и в приетия Устав на БАН. В чл. 13, ал. 1 от ЗЗДискр е
предвидено, че работодателят осигурява еднакви условия на труд без оглед на
признаците по чл. 4, ал. 1 от с.з., но правото за обявяване на конкурс не е такова
условие. Изясни се, че ищцата от лятото на 2020 г. е настоявала да се открие
конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“, на който да се яви, вкл.
като представи готовата монография; и че не е взето решение от правоимащия.
Няма основания в случая да се приеме, че по отношение на ищцата е допуснато
нарушение по посочения от нея признак на ЗЗДискр от ответника, само защото
не се е стигнало до откриването на процедура. Не може да се приеме, че се касае
за неравно третиране при определяне на професионалното й развитие. Не може
да се разглеждат предходно обявени конкурси за сходни ситуации, с оглед на
които тя е поставена в по-неблагоприятна, понеже се касае за решение на
колективен орган, взето при условията на оперативна самостоятелност (вж. в
този смисъл Решение № 5095/05.04.2019 г. по адм. д. № 11905/2017 г., V отд. на
ВАС и Решение № 10294/03.08.2009 г. по адм. д. № 6671/2009 г., VІІ отд. на
12
ВАС).
Болничният лист е основанието за ползване на отпуск за временна
неработоспособност и може да бъде обжалван по реда на чл. 112 от ЗЗдр.
Заинтересувано лице за подаване на жалба е работодателят. В качеството му на
осигурител има право да обжалва издадените за служителите му
болнични листове. В случая отв. М., като директор на К.М.Н.Ц. е упражнила
това свое законно право, което съдът счита, че не покрива признаците на
дискриминационно отношение. Не се установява да е сторено умишлено, а се и
доказа, че по време на отпуск по болест ищцата е имала активен начин на живот,
което е достатъчно основание у работодателя да се породи съмнение за
действителните причини за отсъствието на ищцата от работа, което е аргумент,
че не се касае за злоупотреба с правото на жалба.
Съдът намира, че сочените от ищцата прояви на ответната страна и
служители на К.М.Н.Ц. не се доказаха и не съдържат признаци, които да ги
определят като тормоз. На заседанието на К.М.Н.Ц. на 05.01.2021 г. съдът
приема, че ищцата е провокирала с изказването си проф. Б., с твърдения за
забрана за публикуване на монографията й, в т.ч. да обяви къде работи; но не
само – заявява открито, че е записвала тайно техни разговори, което е в пълно
противоречие с чл. 32 от Конституцията на Р България и не покрива
изключенията за намеса в личен и семеен живот; твърди публично, че е
подложена някакъв вид психическа принуда и на два пъти заявява, че може да
разпространи тези разговори в интернет-платформа като ултиматум на
коментарите спрямо нея от проф. Б.. Подобно предизвикателно поведение
красноречиво сочи, че този който е създал напрежение и сплетня, в т.ч
враждебна среда, по време на работната среща е ищцата. Посочените от нея
реплики по неин адрес са извадени от целия контекст на развилата се полемика,
а в своята същност са анализ на неината работа, даден допълнително на
изказванията й. В този аспект именно следва да се оценява сложилата се речева
ситуация, в която не се установява умишлено поведение от страна на ответната
страна или служител, което има за цел или резултат накърняване достойнството
на ищцата и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда. Следва да се посочи, че сами по себе си професионалните
качества, проявени от конкретно лице по повод на упражняваната от него
професия, не са дискриминационен признак. С тези съображения съдът приема,
че не е осъществен дискриминационен акт- тормоз спрямо ищцата и на
заседанието на 20.04.2021г., когато проф. Ч. дава остър коментар на
предложенията на ищцата за промени в Устава на БАН, с който изразява
несъгласието си. Действително, засяга се и някакъв по-ранен конфликт между
двамата за кариерното израстване на проф. Ч., но казаното „защото накрая ще
стане много неприятно за някои от нас“ е абстрактно съждение и не носи
никаква информация. Съдът счита, че правото на свободно изразяване на мнение
и правото на критика не може да се ограничи с общите съображения, с които се
обосновава извършването на дискриминационни актове спрямо ищцата.
Относно случилото се на 26.05.2021 г., когато ищцата Р. твърди, че
служителя М., наричана М. В. е извършила тормоз спрямо нея, изразяващ се във
физически сблъсък, съдът намира, че св. Р., възприел непосредствено
обстановката, непротиворечиво установи, че не знае причините и какво точно е
довело до това ищцата да бъде избутана от вратата на стаята; не е чул конкретни
реплики, освен на И. Р., коментар към него, като съпруг на ищцата – „Ела да
види М. В. разведения ми съпруг“. Свидетелят съобщава, че адм. секретар М. В.
не е била провокирана. Изложеното дава основание на съда да приеме, че не се
установява нито, че поведението на служителя М. В. е продиктувано от „личното
положение“ на ищцата, който признак трябва да е основна, значима причина за
13
действията й, а в контекста на твърденията на тормоз – нито, че тези действия са
умишлени и имат за цел или резултат накърняване достойнството на ищцата и
създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна
среда за нея. С тези мотиви съдът не приема твърдението, че на 07.07.2021 г. е
извършен дискриминационен акт (тормоз) от същия служител. Опровергава се и
от някои контролни факти, а именно, че ищцата твърди, че се случило по време
на разговор със съпруга й, а св. Георгиев заявява, че той е разговарял с нея.
същият не може да каже кой е точно човека, който е казал, че ще бъде разсипана.
При това, макар свидетелят да е добросъвестен, поради непълнота на фактите,
които е възприел, съдът счита за недоказано твърдението за тормоз. Също така,
съдът дава вяра на показанията на св. В., която е възприела срещата
непосредствено и има обоснована причина да не разговаря с ищцата –
посещение в РУ по-рано, където е обещала да не влиза в контакт с нея. Съдът
приема, че на заседанието 08.06.2021 г., в цялост преценена дискусията, не може
да се направи еднозначен извод, че касае ищцата Р., вкл. неина молба да се
публикува на интернет платформата на К.М.Н.Ц. линк за телевизонно предаване,
с което се популяризира монографията й, и да покрива определението за тормоз.
Съдът не установи извършени спрямо ищцата дискриминационни актове,
поради което предявените искови претенции, в т.ч. за настъпили в резултат от
дискриминационно отношение вреди подлежат на отхвърляне.
Независимо, че с нормата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр законодателят е
освободил ищеца от заплащане на дължимата държавна такса и разноски за
съдебното производство, той дължи сторените от ответника деловодни разноски,
съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ето защо ищецът следва да заплати
на ответника К.М.Н.Ц. сумата 2600 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. Р., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, срещу К-М.н.ц. към БАН, с Булстат:***********, с адрес:
*********, и Б. П. М., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, искове с правно
основание чл. 71, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр за признаване за установено, че
спрямо И. К. Р., с ЕГН:**********, е извършена пряка дискриминация и тормоз
по признак лично положение от страна на К-М.н.ц. към БАН, с
Булстат:***********, и Б. П. М., с ЕГН:**********, както следва: 1)
дискриминация по см. на чл. 4 от ЗЗДискр, изразяваща се през периода
м.08.2020-08.06.2021 г. в неоснователен отказ за обсъждане и отпечатване на
монография „Възрожденският ахроничен разказ за покръстителната мисия на
св.св. Кирил и Методий“ в издателството на К.М.Н.Ц., забрана да запише в
монографията си, че работи в К.М.Н.Ц., и отказ да бъде допусната до конкурс за
заемане на академична длъжност „доцент“; обжалване на Болничен лист
№№Е20210458318, Е202101104811, Е202110104839 /от 1 до 29 юни 2021г./, Болничен
лист № Е20210458409/06.07.2021 г. /от 6 до 8 юли 2021г./, Болничен лист №
Е20210458419/09.07.2021 г. /от 9 до 14 юли 2021г./, Болничен лист №
Е2021157891/15.07.2021 г. /от 15 до 29 юли 2021 г./, Болничен лист № Е20211614078 и
№ Е20211614094 /от 30 юли до 11 септ. 2021 г./, Болничен лист № Е2021217788 и №
Е202212345404 /от 12 септ. до 24 окт.2021 г./, Болничен лист № Е20212345728 /от 24
окт. до 23 ноем. 2021г./, Болничен лист № Е20211756946 /от 24 ноем. до 1 дек. 2021г./,
Болничен лист № Е20213369074 /от 2 дек. до 21 дек. 2021 г./, Болничен лист
14
№Е20200841469 /от 21 дек. до 31 дек. 2021 г./, Болничен лист № Е20200842129 /от 31
дек. 2021 до 29 ян. 2022 г./, Болничен лист № Е20200842130 /от 30 ян. 2022 до 25
февр. 2022 г./, Болничен лист № Е20200842131 /от 26 февр. 2022 до 27 март 2022 г./ ;
2) тормоз на по см. на чл. 5 от ЗЗДискр, както следва: на 05.01.2021 г. на
заседание на ОС на К.М.Н.Ц.-БАН с това, че пред директора и присъстващите
служители, проф. Б. казала на И. Р., че неиното назначаване е едно изгърмяно
място, „О.П. изгърмя темата за Възраждането, а на тази писта сте и Вие.
Публикувайте си труда където искате. И повече не желая да слушам от този и от
онзи колко награди сте получили. Просто се чудя на наглостта Ви… Аз
конфликт с И. нямам, колеги, защото тя не е човек, когото уважавам достатъчно,
за да вляза в конфликт с нея“; Б. М. не предприела никакви действия и мерки за
прекратяването му и се обърнала към И. Р. с думите: „Вие, И., имате много
количествени показатели, даже сте задминали като количество изискванията за
доцент за сметка, по моя преценка, на качеството. Аз знам за хора, които са
искрено възмутени от това, че сте давали доклади; не съм била на изнасянето, но
съм чувала лоши думи. Доколкото ми е известно, Вие се провалихте в един
конкурс, който беше обявен в Института по балканистика, и този провал е
поредният... Вие не сте се оженили за мястото си , това място е на Ц., ако искате
да напуснете, напуснете. ...Няма да Ви пусна без съдебни битки, не сте се
оженили за място си и при развода с К.М.Н.Ц. няма да вземете детето си. ...Вие
сте в заблуждение, че сте ценна.“ и И. Р. да се радва сама на наградата, която
получила за монографията си; на 20.04.2021 г. на заседание на ОС на К.М.Н.Ц.-
БАН с това, че след изказване на И. Р., че след изтичане на 3 г. от навършване на
65 г. е добре професори да не работят на щат в БАН, за да има щат за млади
колеги, пред всички проф. Ч. казал на И. Р. и – „Мен много ме е страх от юристи
и затова няма да давам такива оценки за интелектуалните й възможности...
Предполагам, че нейната цел е да закрием К.М.Н.Ц. по някакъв начин, но от това
тя няма да стане по-изтъкната в науката, нито монографията й, която аз изчетох
с интерес, ще стане подобра. Нищо няма да стане! .... Накрая ще стане много
неприятно за някой от нас тука, да знае! Предложенията за пенсиониране са
комични и не са подходящи за от хора с висше образование и титли.“; на
26.05.2021 г. с това, че в сградата на К.М.Н.Ц., когато И. Р. завела две молби и
една докладна в залата за заседания служителят М. В. я блъснала; на 07.07.2021
г. с това, че служителят М. В. при среща на улица в гр. София заплашила И. Р.,
че ще бъда „разсипана“ от ръководството на К.М.Н.Ц. и ще изхвърчи от БАН, но
тя ще остане; на 08.06.2021 г. на заседание на ОС на К.М.Н.Ц.-БАН с това, че
проф.Б. и проф. Ч., във връзка с молба на И. Р. да се публикува на интернет
платформата на К.М.Н.Ц. линк за телевизонно предаване, с което се
популяризира неина монография, са казали, че щом е такъв откривател К-М.н.ц.
да се преименува на Кирило-Методиевски откривателски център; да се
въздържат в бъдеще от по-нататъшни нарушения; и да заплатят солидарно
сумата 2706,40 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, настъпили в резултат на горепосочените актове на дискриминация и
тормоз, за закупени лекарства, разходи за санаториум, разходи за медицински
изделия, разходи за транспорт, сторени през периода 01.08.2021-31.07.2022 г., и
сумата 10000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на горепосочените актове на
дискриминация и тормоз.
ОСЪЖДА И. К. Р., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати
на К-М.н.ц. към БАН, с Булстат:***********, с адрес: *********, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 2600,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
15
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16