Р Е Ш Е Н И Е
№
01.07.2022 година, гр. Велинград
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
заседание на втори юни две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСАДЕТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Донка Табакова
като разгледа докладваното от съдия
Пенчева гр. дело № 450/2020 г. по описа на Районен съд Велинград и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Й.М.И. против Н.И.И.
и Р.С.П., за признаване на установено, че Н.И.И. и Р.С.П.
не са собственици на над ½ ид. част от ПИ идентификатор 70648.174.10 по КККР на гр. Сърница, одобрени със заповед № РД-
18-794 от 11.11.2019 год. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в местността „Орлино“,
с площ от 0.5 дка, десета категория, при граници и съседи: ПИ с идентификатор
70648.1.490, ПИ с идентификатор 70648.174.11, ПИ с идентификатор 70648.131.448
и ПИ с идентификатор 70648.174.9, с трайно предназначение на
територията-земеделска, начин на трайно ползване-ливада, с номер по предходен
план 174010.
Ищцата твърди, че с ответника Н.И.И. придобили в режим на съпружеска имуществена общност
собствеността върху горепосочения имот, на основание правна сделка за
покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 97,
том IV дело № 1648/1996 год.. След прекратяването на брака им с влязло в сила
решение на 17.05.2014 г., постановено по гр. дело 10515/2013 год. по описа на
Софийския градски съд, II Брачен въззивен състав,
станала индивидуален собственик на ½ ид. части
от него. Евентуално, в случай на оспорване на вещно-транслативния
ефект на правната сделка, се позовава на придобиването на спорните идеални
части на оригинерно основание – продължително, явно,
спокойно и несмущавано давностно владение, за периода
27.11.1996 г.-27.11.2016 г.
Сочи, че със строително разрешение от
13.08.1997 год., издадено от община Велинград, в имота била изградена сглобяема
сграда върху бетонни основи. В течение на годините били направени редица други
подобрения в имота - ограда, навеси, чешма и др. До раздялата им с ответника,
ползвали имота заедно, а след това всеки от тях е упражнявал своите права
поотделно.
Твърди се, че в началото на месец юни
2020 година узнала, че бившият й съпруг се разпоредил с имота. При справка в
имотния регистър констатирала, че на 04.06.2020 год. с нотариален акт № 59, том
I, peг. № 402, дело № 58/2020 год. на нотариус Георги
Кръстев Халачев, с район на действие Районен съд Велинград, вписан в Службата
по вписванията, при PC Велинград, ответникът И. продал на ответника Р.П.
придобития по време на брака им недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 70648.174.10, съгласно кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със заповед № РД-18-794 от 11.11.2019
год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Сърница, местност „Орлино“, област Пазарджик, с площ 502 кв. м, с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: ливада,
категория на земята: десета, легитимирайки се с нотариален акт № 88 том II peг. № 3781 дело 267 от 24.08.2018 год. на нотариус Мария
Рангелова, с район на действие Районен съд, Велинград. Сочи, че сделката,
извършена с този нотариален акт не е породила вещно-транслативен
ефект, тъй като продавачът по нея не е бил собственик на продадения имот, защото
го е продал вече през 1996 год. на същия купувач, съответно и със следващата
сделка, осъществена с нотариален акт № 59 том I peг.
№ 402 дело № 58/2020 год. на нотариус Георги Кръстев Халачев, не са прехвърлени
правата, описани в нея. Твърди се, че двете сделки не са произвели действие по
отношение на ищцата и не могат да й се противопоставят, като собственик на
½ от имота, поради липсата на титул на правото на собственост при
извършването на всяка една от тях.
Правата, прехвърляни с нотариални актове
№ 88, том II, peг. № 3781 дело 267 от 24.08.2018 год.
на нотариус Мария Рангелова и № 59, том I, peг. №
402, дело № 58/2020 год. на нотариус Георги Кръстев Халачев не можели да й
бъдат противопоставени и не произвеждали действия по отношение на нея, но
вписването им в имотния регистър, пораждало правния интерес да предяви
отрицателни установителни искове срещу ответниците, с
които да бъде установено със сила на присъдено нещо, че Н.И. не е придобил
право на собственост, както и че вторият ответник Р.П. също не е придобил право
на собственост и без основание бил вписан като собственик в кадастралните
регистри на с. Сърница.
Въз основа на така очерталата се
обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да установи по
отношение на Р.С.П. и Н.И.И., че не са собственици на
над ½ ид част от недвижим имот-ливада в
местността „Орлино“, с площ от 0.5 дка, десета
категория, представляваща поземлен имот с идентификатор 70648.174.10, с площ
502 кв.м, съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
заповед № РД-18-794 от 11.11.2019 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, при граници и съседи: ПИ с идентификатор
70648.1.490, ПИ с идентификатор 70648.1.174.11, ПИ с идентификатор
70648.1.131.448 и ПИ с идентификатор 70648.1.174.9, с трайно предназначение на
територията-земеделска, начин на трайно ползване-ливада, с номер по предходен
план 174010.
В
срока по чл. 131 ГПК ответника Р.С.П. оспорва допустимостта и основателността
на исковете.
Счита, че за ищцата липсва правен
интерес от предявяването на отрицателен установителен
иск за собственост, с доводи, че не установява фактите и обстоятелствата, на
които основава своите искания и възражения; не доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес; не установява наличието на свое защитимо право,
засегнато от правния спор, като не доказва фактите, от които то произтича.
За ищцата
липсва правен интерес от предявяване на отрицателния установителен
иск за собственост, тъй като не притежава самостоятелно право и неправилно се
позовава се на фактическо състояние. Следователно няма възможност да добие
права, ако отрече правата на ответника.
Сочи,
че правен интерес от установяването, че не са собственици на определена вещ,
или от предявяването на отрицателен установителен иск
за собственост, имат само правни субекти които не претендират, че са
собственици на вещта, а твърдят, че са носители на други права с предмет тази
вещ или са нейни владелци, нормалното упражняване на които права е смутено от
претенциите за собственост на трето лице. В случай, че правните субекти
твърдят, че са собственици на спорната вещ, и това им право се оспорва, те имат
правен интерес само от предявяване на положителен установителен
иск за собственост. След като ищцата претендира, че е носител на правото на
собственост на основание нотариален акт за покупко-продажба № 97, том IV, дело
№ 1648/1996 г., което право й оспорва, поради нищожност на нотариалния акт по
смисъла на чл. 576 ГПК (стар чл. 472 ГПК - отм.), във вр.
чл. 569, т. 1 ГПК, взема становище, че за нея е налице интерес само от
установяване спрямо него и другия ответник, че е носител на правото на
собственост, т.е. от предявяването на положителен установителен
иск, но не и отрицателен установителен иск. Посочва,
че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск е налице, както когато отричането на собственическите права на ответника
със сила на присъдено нещо ще има преюдициално
значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права от
ищцата, така и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника
настоящ спор, ищцата, която владее имота и разполага с валидни и действителни
документи легитимиращи правата й, избират защита в по-ограничен обем, отричайки
претендираните от ответниците права.
Във връзка с тези твърдения заявява, че
искът е процесуално недопустим поради липсата на правен интерес и
производството по делото следва да се прекрати. В производството по предявения
отрицателен установителен иск ищцата не доказва
фактите, обуславящи правния й интерес, като оспорва правото на ответника на
собственост върху поземления имот, при което и доколкото правният интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск,
при недоказаните фактически твърдения, които го пораждат, производството по
отрицателния установителен иск подлежи на
прекратяване като недопустимо.
Оспорва нотариалния акт, от който И.
черпи права върху имота с доводи, че е нищожен, по смисъла на чл. 576 ГПК, във вр. чл. 569, т. 1 ГПК. Възразява, че в нейна полза е текла придобивна давност, като оспорва, че е владяла имота.
Заявява, че имотът е владян от неговия праводател-ответника
Н.И.И. повече от 18 години. Позовава се на изтекла в
негова полза придобивна давност след присъединяване
на изтеклата в полза на неговите праводатели
давност.
Възразява срещу основателността на иска,
с доводи, че ищцата не е собственик на процесния имот
на сочените в исковата молба основания.
Излага, че на 04.06.2020 г. е закупил от
Н.И.И. подробно описаният в нотариален акт № 59, том
I, peг. № 402, дело 58 на нотариус Георги Халчев при PC – Велинград недвижим имот и владението върху
имота му било предадено от И. още в деня на подписване на нотариалния акт. Праводателят му придобил собствеността върху имота през
2018 г., когато го закупил от К.С.Д., който съответно го придобил по силата на
договор за доброволна делба от 2008 г. с вх. peг. №
2272 на СВП -Велинград. Делбеният имот бил реституиран
с Решение на ПК - Велинград през 2001 г., вписан през 2006 г. в „Служба по
вписвания“ при РС Велинград. Сочи се, че продавачът И. бил разведен още от 2014
г., т.е. преди придобиването му, поради което ищцата не притежава идеални части
от него. Всички движими вещи, които са
се намирали в имота към момента на предаване на владението на 04.06.2020 г.-дървена
барака /навес/ са били върнати на продавача, някои от тях самият той бил
изхвърлил. Същият декларирал пред ответника, че вещите са негова собственост.
Твърди се, че за местността „Орлино“ в землището на Сърница старата КВС, действаща към
1996 г., била отменена със Заповед на Министъра на земеделието с № РД-46-1257
от 08.09.1999 г. /обнародвана в ДВ бр. 95 от 02.11.1999 г./. Съобразно разпоредбата
на чл. 34в ЗСПЗЗ от момента на обнародването в „Държавен вестник“ на заповедта
за преработка на плана по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ, се обезсилвали по право всички
решения на общинската служба по земеделие и издадените въз основа на тях
констативни нотариални актове за засегнатите от преработката имоти. Сочи, че
точно заради това на наследниците на наследодателя на К.С.Д. отново били
възстановявани през 2001 г., попадащите в КВС имоти, които през 2006 г. били
доброволно поделени между тях и по силата на делбата К.С.придобил в
изключителен дял спорния имот.
Счита, че нищожността прехвърлителната сделка от 1996 година, от която ищцата
черпи права, произтича от обстоятелството, че К.С.заедно с още само трима от
наследниците са продали възстановеният имот, като в продажбата не са участвали
всички 17 наследници. Липсвала вписана съдебна делба към 1996 г., от която да е
видно, че продавачите по акта от 1996 г. са именно получилите в дял имота,
поради което актът е недействителен и на това основание. От описаните като
приложени документи в нотариалния акт на ищцата липсвали конкретизация и номера
документа за собственост, въз основа на който са се легитимирали към 1996 г.
продавачите К.С.и другите трима.
Относно заявеното от ищцата при
условията на евентуалност първично (оригинерно) придобивно основание, а именно изтекла в нейна полза придобивна давност, вследствие на упражнявана непрекъсната
и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене, считано от 27.11.1996 г. до 27.11.2016 г., излага,
че не са налице изискуемите елементи на владението. Сочи, че за земеделски
земи, подлежащи на възстановяване давност не тече, докато трае производството
по реституция. С отмяна на плана за земеразделяне, започналата да тече давност
била спряна до възстановяването му през 2001 г. До 2006 г. обаче имотът бил
владян от наследниците на реституирания собственик и едва през 2006 г., когато
е подписана и вписана доброволната делба имотът е започнал да се владее
единствено и само от К.С., който го е
продал на ответника И. през 2018 г.
Имотът не само не е бил владян от страна на ищцата физически, но и
предвид обстоятелството, че до този момент е нямало подаден иск и не е оспорена
собствеността на К.С.и останалите, то липсвал и „animus“
от страна на ищцата. Предвид датата на подаване на исковата молба в Районен съд
- Велинград, ответникът счита, че не се установява при условията на пълно и
главно доказване, ищцата да е установила непрекъснато, необезпокояване и явно
владение, продължило 10 години, съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Владението е прекъснато за местността „Орлино“,
землището на Сърница, старата КВС, действаща към 1996 г. с отмяна със Заповед
на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа с № РД-46-1257 от
08.09.1999 г. /обнародвана в ДВ бр. 95 от 02.11.1999 г./. Съобразно
разпоредбата на чл. 34В ЗСПЗЗ от момента на обнародването в „Държавен вестник“
на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ се смята за обезсилени
по право всички издадени решения на общинската служба по земеделие и издадените
констатирани нотариални актове за засегнатите от преработката имоти /Приложение
№ 2/. Ето защо и счита, че прекъсването е настъпило по време на 10 годишния
период, поради което вещното право на собственост не се явява придобито, като
целта на прекъсването е именно да предотврати това.
С оглед на гореизложеното се иска от
съда да прекрати производството по иска като недопустимо, евентуално да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск срещу него, като
неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н.И.И., оспорва основателността на предявените искове. Оспорва
изцяло и напълно верността на изложеното в обстоятелствената част на исковата
молба, а така също и твърдението на ищцата, че притежава собственост върху
имота. Счита за неоснователно твърдението за придобиване на имущество по
давност от ищцата. Сочи, че Й.И. не е ползвала имота и едва ли знае къде се
намира. Излага, че е придобил имота през 2018г. по надлежния ред, чрез сделка
/покупко-продажба/ пред Нотариус, за което е представен Нотариален акт, след
развода му с ищцата по делото от 2013 г. и че повече от 23 години няма никакъв
контакт с нея. С оглед на гореизложеното моли съда отхвърли изцяло исковата
претенция и му бъдат присъдени разноските по делото.
Предявените
отрицателни установителни искове са допустими.
За ищцата е налице правен интерес да предяви
отрицателен установителен иск съобразно дадено в т.1
на ТР №8/2012г. от 27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г.
на ОСГТК на ВКС разрешение, с което е прието, че правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице, когато ищецът заявява самостоятелно
право върху вещта, както и при
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права
върху един и същи обект, позовава се на фактическо състояние или има възможност
да придобие имота на оригинерно основание, ако отрече
правата на ответника. В настоящия случай предявилото иска лице се легитимира
като собственик на ½ ид. част от процесния имот с представения по делото Нотариален акт за
продажба № 97 от 27.11.1996 г., том IV, дело № 1648/1996 г., евентуално, се
позовава на давностно владение за периода 27.11.1996
г.-27.11.2016 г., което обуславя правния му интерес. Предвид, че ответникът
заявява собственически права върху целия имот, включително и върху
притежаваните от ищцата ½ идеални части, то с оглед тези нейни твърдения
и установяване наличието на защитимо право, засегнато от правния спор и
фактите, от които то произтича, ищцата е обосновала правния си интерес.
Съгласно т. 3Б от Тълкувателно решение №
4 от 14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК
на ВКС налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице,
което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба,
поради което предявеният срещу ответника Н.И.И.
отрицателен установителен иск за собственост е
процесуално допустим.
Съдът като взе предвид представените по
делото доказателства и като съобрази изложените от страните доводи и
възражения, счита за установено следното:
С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 97 от 27.11.1996 г., том IV,
дело № 1648/1996 г. на нотариус с район на действие РС Велинград К.С.Д. лично и като пълномощник на А. С.а Д., А. С.а Д. и М.
С. Д., продава на ответника Н.И.И. недвижим имот,
находящ се в землището на с. Сърница, обл. Пловдивска, представляващ земеделска земя-ливада в м.
„Орлино“, цялата с площ от 0,5 дка, десета категория,
съставляваща парцел 10 от масив № 174 от картата на землището на с. Сърница,
при граници и съседи парцел № 9-ливада на наследниците на Р.И.А., парцел 1641-сервитут
на яз. Доспат, парцел № 11-ливада на А.И.Д. и парцел № 1490-полски път. Към
датата на сключване на сделката купувачът е в брак с ищцата Й.М.И..
При сключване на сделката праводателите
се легитимират с Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
възстановен по ЗСПЗЗ № 115 от 26.11.1996 г., том V,
нот. дело № 1646/1996г. на нотариус с район на
действие РС Велинград. С него са признати за собственици на основание Решение №
546/22.11.1996 г. на ПК Сърница, с което като наследници на С.И.Д., по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл.
18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, им е възстановена собствеността в съществуващи стари реални
граници върху имот- ливада в м. „Орлино“, с. Сърница,
с площ от 0,5 дка, десета категория, съставляваща парцел 10 от масив № 174 от
картата на землището на с. Сърница, при граници и съседи парцел № 9-ливада на
наследниците на Р.И.А., парцел 1641-сервитут на яз. Доспат, парцел № 11-ливада
на А.И.Д. и парцел № 1490-полски път. Представена е и скица за имота №
94/20.11.1996 г. за парцел 10, масив 174 по съществуващи стари реални граници
на землище с. Сърница, общ. Велинград.
След закупуване на имота в него е
изградена сглобяема сграда на бетонова основа, въз основа на издадено
строително разрешение от 11.08.1997 г. на основание чл. 2, т. 2 от Наредба № 2
за застрояване в земеделските земи /Обн. ДВ. бр.47 от
04.06.1993г., отм. ДВ. бр.48 от 28.04.1998г./ от съпрузите Иванчеви,
съществуваща и по настоящем, видно от свидетелските
показания и от приложената към заключението по назначената СТЕ скица на
имота-л. 268. Макар да няма данни за датата на построяването й, от представената
по делото Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 26036/22.09.1998 г. от Н.И., може
да се приеме, че към тази дата сградата вече е съществувала като самостоятелен
обект на правото на собственост. Имотът е ограден с ограда от дървени дъски и
метални колове. Сградата и земята е ползвана от семейство Иванчеви, като вила
за отдих и почивка, а след фактическата раздяла на ищцата и ответника И. и
впоследствие след развода им, Й.И. е продължила да посещава имота и да отсяда
във вилата, предимно пролет и есен с приятели и колеги. Имотът е посещаван и от
сина на ищцата И. И. със свои приятели.
Със
Заповед № РД-46-1257/08.09.1999 г. обн. в ДВ
бр.95/02.11.1999 г. на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа е разпоредено да бъдат
преработени изцяло картата и регистърът на съществуващите стари реални граници
на с. Сърница, община Велинград, област Пазарджик, с площ 13 538 дка.
Според заключението по на назначената
СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, придобитият с нотариален
акт № 97 от 27.11.1996 г., том IV, дело № 1648/1996 г. пл. № 174010 попада в
обхвата на териториите по преработените със заповедта карта и регистър на
съществуващите стари реални граници на с. Сърница, общ. Велинград. След
преработването им имот № 174010 /имот № 10, масив № 174/ не е променян. Преди
заповедта за преработване от 1999 г., както и след нея имотът има същата площ,
граници, местоположение, съседи и номер. Докато обаче преди преработката през 1999 г. е възстановен
на наследниците на сина-С.И.Д., след 1999 г., имотът е възстановен на
наследниците на бащата И.А.Д.. Според заключението, имот пл. № 174010, предмет
на Нотариален акт № акт № 97 от
27.11.1996 г., том IV, дело № 1648/1996 г. е идентичен с ПИ 174010, предмет на
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 88, том II, рег. № 3781, дело №
267 от 24.08.2018 г., тъй като съвпадат по площ, местонахождение и
граници.
След преработването на картата и
регистрите е издадено Решение №
С01/02.04.2001 г. на ПК Велинград по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. С него на
наследниците на И.А.Д., сред които са праводателите
по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 97 от 27.11.1996 г.,
том IV, дело № 1648/1996 г.-К.С.Д., А. С.а Д. и М. С. Д., видно от приложеното
към преписката на ОСЗ удостоверение за наследници-л. 141 по делото, е
възстановено правото на собственост в стари реални граници върху имот 174010 в
м. Орлино. Съставен е протокол № 376 за въвод във владение на имоти в землището на с. Сърница от
04.04.2002 г. на наследниците на И. С. Д..
На 30.12.2008 г. с Договор за доброволна
делба от 30.12.2008 г. между наследниците на И. С. Д., вписан в Служба по
вписвания Велинград на същата дата, на наследника
на И. Д.-К.С.Д. е възложен поземлен имот пл. № 174010 с площ 0,502 дка.,
местност „Орлино, обл.
Пазарджик, общ. Велинград, гр. Сърница.
На 24.08.2018 г. между К.С.Д. и Н.И.И. е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
88 от 24.08.2018 г., том II, рег. № 3781,
дело № 267 на нотариус с район на действие РС Велинград, с който Д. продава на И.
поземлен имот № 174010 с площ 0,502 дка, находящ се в
местността „Орлино“ с начин на трайно
ползване-ливада, категория на земята 10, съставляващ парцел 10 от масив 174,
при граници и съседи на имота имот № 174009-ливада на Ж.Л.Л.,
имот № 000445-язовир на Държавата, имот № 174011-ливада на Ц.М.С.и др. и имот №
001490-полски път на Община Сърница. Към датата на сключване на договора бракът
между Й.М.И. и Н.И.И. е прекратен с влязло в сила на
17.05.2014 г. Решение № 2688/14 от 14.04.2014 г. на Софийски градски съд.
На 04.06.2020 г. ответникът Н.И. продава
имота на ответника Р.С.П. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 59 от 04.06.2020 г., том I, рег. № 402, нот. дело № 58.
Както се посочи по-горе, съгласно т. 1
от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е
налице когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при
конкуренция на твърдяни от двете страни права върху
един и същ обект, позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. По принцип за наличието на
правен интерес се съди от твърденията в исковата молба. Ищецът по отрицателен установителен иск за собственост следва да докаже и
фактите, от които произтича този правен интерес, а ответникът да изчерпи в
процеса всички основания, на които то е могло да се породи, т.е. доказва фактите,
от които произтича твърдяното от него и отричано от ищеца право.
Ищцата се легитимира като собственик на ½
ид. част на прехвърления в полза на ответника Р.П.
поземлен имот с идентификатор 70648.174.10 по КККР на гр. Сърница, одобрени със
Заповед РД -18-794/11.11.2019 г. на ИД на АГКК, с
адрес на имота гр. Сърница, м. „Орлино“, обл. Пазарджик, целият с площ 502 кв. м., с трайно
предназначение на територията-земеделска земя, начин на трайно ползване:
ливада, категория на земята 10, номер по предходен план 174010, при
съседи-70648.1.490, 70468.174.11, 70648.131.445, 70648.174.9, на основание
договор за покупко-продажба с Нотариален акт № 97 от 27.11.1996 г., том IV, дело № 1648/1996 г. по време на брака й с
ответника Н.И.И. и прекратена съпружеска имуществена
общност с развода им с Решение № 2688/14 от 14.04.2014 г. на Софийски градски
съд, влязло в сила на 17.05.2014 г., евентуално на давностно
владение за периода 27.11.1996 г.-27.11.2016 г.
Ответникът Р.С.П. заявява права върху
целия имот на основание покупко-продажба на имота с Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 88 от 24.08.2018 г., том II, рег. № 3781, дело № 267,
сключен със съпруга на ищцата Й.И.-ответникът Н.И., след прекратяване на брака
им, евентуално на придобиването му по давност, чрез присъединяване на
владението на неговите праводатели, считано от
влизане в сила на Решение №
С01/02.04.2001 г. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на ПК гр. Велинград.
От назначената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява идентичност на имотите, предмет на прехвърлителните сделки, на които ищцата и ответникът П. се
позовават.
Доколкото имотът е земеделска земя,
подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, следва да се прецени кога е
приключило производството по реституция на имота в полза на правоимащите
лица, сред които е К.С.Д.-един от праводателите и
пълномощник на останалите лица, легитимиращи се за собственици по Нотариален
акт № 97 от 27.11.1996 г., том IV, дело № 1648/1996 г., от които Й.И. черпи
права и единствен праводател по Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 88 от 24.08.2018 г., том II, рег. № 3781, дело №
267, на който се позовава ответника П..
Възстановяването на правото на
собственост върху земеделски земи, предвижда провеждане на административно
производство пред специално създаден от закона държавен административен орган
/ОСЗ,
преди Поземлена комисия, Общинска служба по земеделие и гори/ и приключва с Решение,
с което възстановява или отказва да възстанови правото на собственост върху
земеделската земя в полза на определени лица в стари реални граници. Законодателната
уредба на възстановяване на собствеността върху земеделските земи е съобразена
с обективните последици от колективизацията на земята. С внасянето на земята в
ТКЗС правото на собственост не се губи, но в продължение на десетилетия същото
не е упражнявано от носителите си, имотите са загубили реалните си граници и се
прекратява качеството на обекта на собствеността да е конкретно обособена вещ. Липсата
на такъв обект лишава от съдържание правото на собственост, тъй като то може да
съществува само върху индивидуално определен имот поради което е
необходимо индивидуализиране както на обекта, така и на субектите на правото на
собственост. Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им
граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни
актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това
юридически факти с гражданскоправно действие. С
решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на
собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно
действие. Това се отнася и за двата вида решения на общинските поземлени
комисии за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по
чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Действието на решението на
комисията е еднакво независимо от различието в способа за определяне на
реалните граници- чрез възстановяване на старите граници или определяне на нови
граници с план за земеразделяне. След
реалната им индивидуализация се възстановява собствеността на гражданите и
отпадат правата на държавата върху тези земи. /Тълкувателно решение № 1 от 1997
г. на ОСГК на ВКС, решение № 26 / 13.02.2012 г. по гр. д. № 706 / 2011 г., II
г.о.
Легитимацията на правото на собственост
на имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може да се установи само
с решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на конкретния имот. Конститутивното действие на
решенията за възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими
стари реални граници или с план за земеразделяне означава, че собствеността се
възстановява за в бъдеще след влизането им в сила. От този момент
реституираният имот възниква като самостоятелен обект на правото на собственост
и може да бъде предмет на прехвърлителни сделки и давностно владение. По отношение за възможността
възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот да бъде придобит по давност, изключение от
този принцип е предвидено единствено, ако собствеността е възстановена до
влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (22. 11. 1997 г.), в който случай давността
от възстановяването до 21. 11. 1997 г. не се зачита и от 22. 11. 1997 г. започва
да тече нов придобивен давностен
срок / решение
№ 161/23.01.2019 г. по гр. д. № 4894 по описа за 2017 година. решение № 106 от
19. 05. 2011 г. по гр. д. № 1326/2010 г., 2 г.о., решение № 262 от 13. 07. 2012
г. по гр. д. № 944/11г., 1 г.о., решение № 809 от 14. 01. 2011 г. по гр. д. №
1889/2009 г., 1 г.о., решение № 45 от 23. 02. 2015 г. по гр. д. № 4732/2014 г.,
1 г.о./.
С Решение № 546/22.11.1996 г. на ПК
Сърница, издадено осн. чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ по
преписка 546/22.06.1996 г., е възстановено правото на собственост в стари
реални граници на наследниците на С.И.Д., върху имот ливада 0,500 дка., 10
категория, находящ се в местността „Орлино“ на с. Сърница, масив 174, парцел № 10 по Картата на
землището, изработена през 1995 г., при граници и съседи парцел № 9 ливада на
наследниците на Р.И.А., парцел 1641 други водни терени, сервитут
яз. Доспат, парцел 11 ливада на А.И.Д., парцел № 1490-полски път. Не се спори,
че наследници на С.И.Д. са А. С.а Д., А. С.а Д., М. С. Д., К.С.Д., праводателите по Нотариален
акт № 97 от 27.11.1996 г., том IV, дело № 1648/1996 г..
Към датата на издаване на решението за
възстановяване е приложима редакцията на
чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 79 от 17 Септември 1996г./, изискваща
в него да са описани размерът и категорията на имота, неговото местоположение
/граници, съседи/ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията
за това и към него да е приложена скица на имота.
Според константната съдебна практика, не
винаги липсата на скица към решението за възстановяване на имота води до
неговата нищожност, ако имотът е индивидуализиран от доказателствата по делото. След като възстановения имот може да се
индивидуализира по друг начин и само поради формалната липса на скица, не могат
да се отричат правата на собствениците. /в този смисъл Решение № 93/07.06.13 г.
по гр. д. № 883/2012 г. на ВКС, II г.о. и Решение № 225/6.07.2011 г. по гр.д. №
559/2010 г., I г.о./.
Видно от съдържанието на издаденото на праводателите на И. решение на Поземлена комисия Сърница №
546/22.11.1996 г., същото съдържа необходимите индивидуализиращи данни за
имота- номер на масив и парцел по действащата карта на землището, граници и
съседи, наименование на местността, което е достатъчно, за да се породи конститутивният му ефект, дори да не е придружено със
скица. В случая решението е придружено и със скица № 94/20.11.1996 г., която
макар да е от дата, предхождаща издаването му, след като в нея е посочено, че
се издава въз основа на същото решение и по идентичен начин са посочени данните
площ, предназначение, начин на трайно ползване, граници и местонахождение на
имота, следва да се счита, че е
неразделна част от него от датата на постановяването му.
Относно състава на комисията,
действалата до 11.05.2001 г.- норма на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ, отм. ДВ
бр.44/8.05.2001 г., приложима към издаденото
решение на ПК, е предвиждала да се състои от председател, секретар и
нечетен брой членове. В случая това изискване е спазено. Но дори да бъде
нарушено практиката на ВКС приема, че нормата е пожелателна
и неспазването на изискването за нечетен брой членове не води до нищожност на
административния акт / решение № 389/25.10.2011 г- по гр.д. № 1362/2010 г., I
г.о., решение № 193/17.08.2011 г. по гр.д. № 1068/2010 г., I г.о./.
По отношение на подписване на решението
на ОСЗ до приемането на разпоредбата на чл. 60а ППЗСПЗЗ /ДВ бр.31/4.04.2003 г./
въпросът от колко и кои членове от състава поземлената комисия следва да бъде
подписано решението на този орган не е изрично уреден от специалния закон,
поради което съдебната практика възприема становището, че за валидността на
административния акт е достатъчно да бъде оформен съобразно изискването на
чл.15, ал.2, т.6, изр.2 ЗАП /отм./ с подписите на председател и на секретар.
Когато решението е подписано от председател и членовете на комисията, участвали
при постановяването му, липсата на подпис на секретаря не го прави
нищожно. В случая това изискване е
спазено. Решението е подписано от председателя, секретаря и члена на комисията,
които формират пълния й състав.
Действително към датата на съставяния на
констативния нотариален акт, с който праводателите на
ответника И. се легитимират като собственици на имота по силата на реституция
по ЗСПЗЗ и към датата на сключване на договора за покупко-продажба на
27.11.1996 г. с ответника И., Решение № 546/22.11.1996 г. на ПК Сърница не
влязло в сила, тъй като не е изтекъл срокът по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ за
обжалването му. Това обаче не води до нищожност на констативния нотариален акт,
нито на прехвърлителната сделка поради невъзможен
предмет, след като основанието за издаването им към този момент е съществувало
в правния мир, при издаването му са спазени изискванията за действителност за
индивидуален административен акт по чл. 41, ал. 3 ЗАП /отм. ДВ, бр. 30 от
2006 г., в сила от 01.03.2007 г./-издадено е от компетентен орган, в
изискуемата писмена форма, при спазване на процесуалните правила и на
императивните материалноправните
разпоредби на ЗСПЗЗ и правилника по прилагането му и решението е в съответствие
с целта на закона. С решението за възстановяване имотът е индивидуализиран в
необходимата степен за обособяването му като самостоятелен обект на правото на
собственост. Не се твърди, че е обжалвано и отменено. Ето защо, договорът за
покупко-продажба от 27.11.1996 г. между К.С.Д., А. С.а Д., А. С.а Д. и М. С. Д.
е породил облигациоонно действие, а с влизане в сила
на Решение № 546/22.11.1996 г. на ПК Велинград се е проявил и неговия вещно-транслативен ефект. Като се има предвид, че при
съставяне на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по
ЗСПЗЗ № 115 от 26.11.1996 г., том V, дело №
1646/1996 г., молителите, продавачи по сключения с Н.И. договор за
покупко-продажба, са представили пред нотариуса Решение № 546/22.11.1996 г. на
ПК Сърница, което е удостоверено в него, а констативният нотариален акт, като
официален документ се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК досежно извършените пред нотариуса действия, то
най-късно към тази дата реституционното решение е било връчено на правоимащите и е започнал да тече предвидения в чл. 14, ал.
2 ЗСПЗЗ 14-дневен срок за обжалването му. Както се посочи, не се твърди
решението да е обжалвано и отменено, поради което е влязло в сила на 11.12.1996
г.. От тази дата сключеният договор за покупко-продажба на недвижим имот с
Нотариален акт № 97 от 27.11.1996 г., том IV, дело № 1648/1996 г. на нотариус с
район на действие РС Велинград е произвел вещно-транслативен
ефект и собствеността върху имота е придобита от Н.И.И. в режим на
съпружеска имуществена общност, по силата на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. отм.
Нотариалният акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 97 от 27.11.1996 г., том IV, дело № 1648/1996 г. на нотариус с
район на действие РС Велинград не е нищожен поради неучастието на всички
собственици на имота. Като продавачи на имота са участвали лицата, на които с
Констативен нотариален акт 26.11.1996 г., том V, нот.
дело № 1646/1996г. е признато правото на собственост по силата на
реституционното решение 546/22.11.1996 г. на ПК Сърница. Доколкото не се спори,
че А. С.а Д., А. С.а Д., М. С. Д. са наследниците на С.И.Д. и не се твърди да
има други негови наследници, то на страната на продавача са участвали всички
собственици на реституирания имот, които валидно са се разпоредили с
притежаваните от тях права.
Неоснователно е възражението за нищожност на
нотариалния акт за покупко-продажба от 27.11.1996 г., поради това че в него не
е посочено правното основание, въз основа, на което е придобито правото на
собственост от продавачите. Приложимата
редакция на чл. 472 ГПК, във вр. чл. 476, б. „а“,
„в“, „г“ и „е“ ГПК от 1952 г. отм. към датата на сключване на договора, не
поставя такова изискване за действителността на нотариалния акт.
Вещно-транслативното действие на
договора не е отпаднало с обратна сила след обнародване на 02.11.1999 г. на Заповед
№ РД-46-1257/08.09.1996 г. по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ на Министъра на земеделието и
аграрната реформа за преработване на картата и регистъра на съществуващите
стари реални граници на с. Сърница, общ. Велинград, обл.
Пазарджик.
Съгласно разпоредбата на чл. 34в ЗСПЗЗ,
в случаите по чл. 17, ал. 8 и по § 31, 32 и 34 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (дв. бр. 98 от 1997 г.; изм., бр. 36 и 88 от 1998 г.) от
момента на обнародването в "Държавен вестник" на заповедта за
преработка на плана по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ се смятат за обезсилени по право
всички издадени решения на общинската служба по земеделие и издадените въз
основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от преработката
имоти. Действително разпоредбата на чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ предвижда изрична
възможност за преработване на влезли в сила планове за земеразделяне при
определени условия, независимо от обстоятелството, дали след реституцията
имотите се намират в патримониума на бившите
собственици и/или техните наследници, или имат нови собственици по силата на прехвърлителни сделки, тъй като новите собственици са имали
правен интерес и са могли да участват в тази процедура в случай, че са считали
правата си за нарушени, а неучастието им означава, че влязлата в сила заповед
за преработване на плана е задължителна спрямо тях. Вярно е и че обезсилването на решението за
възстановяване води до отпадане правото на собственост върху тези земи, тъй
като придобивното основание - реституция по ЗСПЗЗ,
вече не съществува поради настъпил правопогасяващ
юридически факт, произтичащ от закона- чл. 34в от ЗСПЗЗ. С това отпада конститутивното действие на решението, а това означава, че
възстановените с него имоти губят правното качество на обекти на собственост,
без което не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки или на придобивна давност. Следователно и след преработване на
плана за земеразделяне отпада вещно-прехвърлително действие на
извършеното преди
преработката плана разпореждане със земеделски имот, тъй като първоначално нанасения, по вече преработената план имот, вече не
съществува като самостоятелен обект на правото на собственост.
Разпоредбата на чл. 34в ЗСПЗЗ е
приложима и към преработката на картата и регистъра на съществуващите реални
граници на имотите, те имат същото предназначение
в производството по реституция на земеделски земи с това на плана за
земеразделяне-да идентифицират претендираните за възстановяване имоти по
местонахождение, площ и съседи, което е предпоставка за постановяване на
реституционното решение по чл. 18, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
При тази законодателна уредба,
предпоставка за да се считат обезсилени по право Решение
№ 546/22.11.1996 г. по преписка № 546/22.06.1992 г., с които въз основа на първоначалната
карта на землището на с. Сърница от 1995 г., ПК Сърница е възстановила правото
на собственост на наследниците на С.И.Д. върху имот ливада 0,5 дка. 500 кв. м.,
находящ се в местността „Орлино“,
масив 174, парцел 10, както и издаденият въз основа на това решение Констативен
нотариален акт, № 115, том V, нот. дело № 1646/1996 г., а оттам и да отпадне вещно-транслативния ефект договор за продажба от 27.11.1996
г. е преработката на изготвените през 1995 г. картата и регистър на
съществуващите стари реални граници на с. Сърница, да засяга тези имоти. Според
заключението на СТЕ след преработване на картата и регистъра процесният имот №
174010 /имот № 10, масив 174/ е запазен със същата площ, граници,
местоположение, съседи и номер. Макар същият влиза в обхвата на преработените
след 1999 г. карта и регистър на съществуващите стари реални граници, не е
променян-има същият номер, площ, граници и съседи, местоположение, начин на
трайно ползване, категория на земята. Това означава, че имотът не е засегнат от
преработването на картата и регистъра въз основа на обнародваната на 02.11.1999
г. Заповед РД-46-1258/08.09.1999 г. на Министъра на земеделието и аграрната
реформа и конститутивното действие на Решение №
546/22.11.1996 г. ПК Сърница не е отпаднало. Следователно не са отпаднали и
правата на преобретателя по договора за
покупко-продажба от 27.11.1996 г.-ответника И.. Издаденото след преработването
на картата и регистъра на съществуващите реални граници Решение № С01 от
02.04.2001 г. ПК Велинград, с което в полза на наследниците на И. С. Д. е
възстановен имот пл. № 174010 в м. „Орлино“, не е
засегнало придобитото от Н.И. право на собственост в режим на съпружеска
имуществена общност върху процесния имот. Това
решение не е породило конститутивно действие по
причина, че е издадено при липса на материално-правните предпоставки за
издаването му. Имотът не е засегнат от преработването на картата и регистъра на
съществуващите реални граници, поради което издаденото преди преработването им Решение
№ 546/22.11.1996 г. ПК Сърница не е обезсилено по право.
Тъй
като Решение № С01 от 02.04.2001 г. ПК Велинград не
е породило правни последици и не легитимира като реституирани собственици на процесния имот наследниците на И. С. Д., извършената в
последствие от тях доброволна делба на 30.12.2008 г., с която имотът е поставен
в дял на К.С.Д. няма вещно-транслативно действие и е непротивопоставима на действителния собственик. За това и със
сключената последваща покупко-продажба с Нотариален
акт № 88 от 24.08.2018 г., том II, рег. № 3781,
дело № 267, собствеността върху имота не прехвърлена на Н.И.И..
Имотът
не е придобит и на оригинерно правно основание от
реституираните собственици или техните правоприемници. Макар по делото да е
представен протокол за въвод във владение от 04.04.2002 г. на наследниците на И. Д. по влязлото в сила
Решение №
С01 от 02.04.2001 г. ПК Велинград, от събраните доказателства не се установи, фактическата
власт да е отнета от купувачите Иванчеви. Не се установи наследниците на Д. или
някой от тях да са установили фактическа власт върху имота с намерението да го
своят и да я е упражнявал постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено за
период от десет години. От показанията на свидетеля И. Н. И., син на ищцата и
ответника И., се установи, че след закупуване на имота през 1996 г., родителите
му са построили вила с барбекю и чешма, поставили са
ограда с врата, от която само те са имали ключове. Никога не са имали проблеми
с достъпа до имота, никой не е предявявал претенции по отношение на
собствеността. Посещавали са го в продължение на много години през ваканциите,
а след фактическата им раздяла, ищцата е
продължила да го посещава с приятели, държала е ключа за дворната врата, не е
споменавала някой да й пречи да влиза в имота, до 2020 г., когато разбрала, че
е продаден от ответника И..
Съдът кредитира показанията на свидетеля
И., въпреки родствената му връзка със страните, които преценени по реда на чл. 172 ГПК, са логични, последователни, непротиворечиви и се подкрепят и от
показанията на свидетеля М.Х.Х.. От показанията на
свидетеля Х. се установява, че за периода от 2003 г. до 2020 г. ищцата е имала безпрепятствен достъп
до имота, държала и ключовете за външната врата, не е споделяла някой да й е
пречил, до есента на 2020 г., когато разбрала, че е продаден от бившия й
съпруг. Свидетелят установи, че е посещавал имота, заедно с ищцата и други
техни общи познати в периода от 2003г.-2020 г. и когато е ходил там не е срещал
други хора, които да се легитимират като правоимащи
собственици.
Показанията на свидетелите И. и Х. не се
опровергават от показанията на свидетелката Д.Б.А.. Показанията свидетелката,
че И. имал проблеми с имота в гр. Сърница,
който му бил отнет от държавата и не го е посещавал и че бившата му
съпруга също не е ходила там, не почиват на личните й впечатления, а на информация,
която е узнала от ответника И.. Освен това тези показания са неконкретизирани
относно това в какво се изразяват тези проблеми с имота, какво е основанието за
отнемането му от държавата, кога е станало това, кога е спрял И. да го посещава, препятстван ли
е достъпът му до имота и от кого. Не се установява от тези показания и че през
това време наследниците на И. Д. са упражнявали фактическата власт върху имота,
нито че са извършвали такива действия, които да сочат на намерение за своене.
Тъй като наследниците на И. С. Д., не се
упражнявали фактическата власт върху имота след придобиването му от Н.И., пред
1996 г., а също и след 2001 г. липсва обективният елемент на владението-corpus, поради което давност в тяхна полза не е започнала
да тече.
Не се установи и че К.С.Д. е установил
самостоятелно фактическата власт върху имота след доброволната делба с
останалите сънаследници. Доколкото нито останалите
лица, сочени като съделители по договора за
доброволна делба от 2008 г. 30.12.2008 г- по справката от СВП Велинград и правоимащи по Решение С01/02.04.2001 г. на ПК Велинград
заедно, нито К.С.Д. самостоятелно някога са владели имота, не е имало предаване
от страна на К.Д., което ответникът Р.П.
да присъедини към своето.
Тъй като е имотът е закупен от ответника
Н.И. по време на брака му с ищцата Й.И. и е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност по силата на чл. 19, ал. 1 СК 1985 г. отм., прекратена, на осн. чл. 27, ал. 1 СК с влизане в сила на Решение №
2688/14.04.2014 г. по в. гр. д. № 10515/2013 на СГС, на 17.05.2014 г., от тази
дата всеки от съпрузите е придобил по ½ ид.
част от него в режим на съсобственост при равни дялове. Затова, като собственик
на ½ и част от поземлен имот пл. № 104010 по плана на гр. Сърница, находящ се в м. „Орлино“, с начин
на трайно ползване: ливада, категория 10, представляващ парцел 10 от масив 174,
при граници и съседи: имот № 174009, имот № 000445-язовир на Държавата, имот №
174011-ливада и имот № 001490-полски път на Община Сърница, идентичен с
поземлен имот с идентификатор 70648.174.10 по КККР на гр. Сърница, одобрени със
Заповед РД-18-794/11.11.2019 г. на ИД на АГКК, Н.И.И., валидно се е разпоредил с притежаваното от него право
на собственост чрез покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт № 59/04.06.2020 г., том I,
рег. № 402, нот. дело № 58. Покупко-продажбата е
транслирала собствеността върху имота до размера на притежаваните от праводателя И. права в полза на приобретателят
по нея Р.С.П., а именно ½ ид. част от имота.
За останалата ½ ид. част от имота сделката не
произвежда вещно-транслативно действие, тъй като продавачът
не е неин собственик.
Тази идеална част не е придобита от И. и
на оригинерно правно основание, тъй като до
прекратяване на брака му с ответницата И. имотът се е притежавал в режим на
съпружеска имуществена общност, а съгласно чл. 115, б. „в“ ЗЗД давност между
съпрузи не тече. След прекратяване на брака и трансформиране на съпружеската
имуществена общност в обикновена съсобственост, до сключване на договора за
покупко-продажба с ответника Р.П., не се установи от доказателствата по делото И.
да е извършил в имота действия, с които да е манифестирал намерение да владее
имота изключително за себе си. При прекратяване на съпружеска имуществена
общност с развод и превръщането й в обикновена съсобственост всеки от бившите
съпрузи се превръща във владелец на собствената си ½ ид.
част от имота и държател на идеалната част на другия съпруг. В този случай
съсобствеността, възниква от юридически факт, който предполага съвладение. След като основанието, на което съсобственикът
е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на другия
съсобственик презумпцията на чл.69 ЗС се счита оборена. Тогава, за да придобие
по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец, следва да извърши действия, които да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на другия съсобственик. Завладяването частите на останалите и
промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене,
освен ако това е обективно невъзможно /ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. ОСГК ВКС/.
Установи се от показанията на
свидетелите И. и Х., че ищцата е имала безпрепятствен достъп до имота до есента
на 2020 г., държала е ключовете, посещавала го е заедно приятели, както и че бившият
й съпруг не е препятствал достъпа й до имота, т.е. не преобърнал държанието на
собствените на И. ½ ид. части във владение за
себе си.
С продажбата на имота на от 04.06.2020
г. на целия имот от лице, което не е негов изключителен собственик, в полза на
ответника Р. П. е започнала да тече придобивна
давност и за останалата ½ ид. част,
собственост на Й.И., която не е изтекла към момента, тъй като е прекъсната с
предявяване на настоящия иск за собственост на 13.07.2020 г., на осн. чл. 116, б. „б“ ЗЗД, във вр.
чл. 84 ЗС и не тече, докато трае производството по него.
По тези съображения съдът намира, че ответниците
Н.И.И. и Р.С.П. не са собственици на частта над ½ ид. част
от поземлен имот с идентификатор
70648.174.10 по КККР на гр. Сърница, одобрени със Заповед РД-18-794/11.11.2019 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.
Сърница, местност „Орлино“, обл.
Пазарджик, с площ 502 кв. м. с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване ливада, категория на земята 10, номер по
предходен план 174010, при съседи: 70648.1.490, 70648.174.11, 70648.131.445,
70648.174.9 и предявеният иск е основателен.
При този изход на делото на ищцата се дължат
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Претенцията е
заявена своевременно, с исковата молба, приложен е и списък по чл. 80 ГПК.
В производството по делото Й.И. е
направила разноски за държавна такса в размер на 50,00 лв., 300,00 лв. за съдебно-техническа
експертиза и 1 700 лв. адвокатско възнаграждение. Предвид уважаване на
иска, следва да й се присъдят изцяло разноските за държавна такса и
съдебно-техническа експертиза.
В частта за разноските за процесуално
представителство ответниците релевират възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази размерът на
минималните възнаграждения за този вид дела, определен в чл. 7, ал. 5 от
Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който
е 600,00 лв.,че по делото са проведени осем открити съдебни заседания, на които
процесуалният представител на ищцата се е явявал и е проявявал процесуална активност,
че делото се отличава с фактическа и правна сложност, както и че при защита по
дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв., намира, че дължимият размер на адвокатското
възнаграждение е 1 500 лв.. Така определения размер надвишава минималния
определен по критериите на чл. 7, ал. 5, във вр. ал.
9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. с 300,00 лв., което е обосновано, с това че
делата за вещните права върху имоти, които са предмет на реституция по ЗСППЗЗ
се отличават с фактическа и правна сложност предвид, че уредбата на
реституционното производство е динамична през годините и е претърпяла доста
промени, в резултат на което често са издавани различни, понякога противоречащи
си решения на ОСЗ, преписките по много от производствата са непълни, което
налага допълнително усилия за събиране на доказателства, както е в настоящия
случай.
По тези съображения, съдът счита, че
претенцията за разноски на ищцата е частично основателна и следва да се уважи
за сумите 50,00 лв., държавна такса по гр. д. 450/2020 г. на РС Велинград,
300,00 лв. разноски за съдебно-техническа експертиза и 1 500 лв. разноски
за процесуално представителство, като в частта по претенцията за адвокатско
възнаграждение за сумата над 1 500 лв. до претендираната от 1 700
лв., или за 200,00 лв., следва да се отхвърли.
Поради гореизложеното, настоящият състав
на Районен съд Велинград
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Й.М.И., ЕГН: ********** ***, че Н.И.И., ЕГН: ********** *** и Р.С.П., ЕГН: ********** ***, не са
собственици на над ½ ид. част от ПИ
идентификатор 70648.174.10 по КККР на
гр. Сърница, одобрени със заповед № РД- 18-794 от 11.11.2019
год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността „Орлино“, с площ от 0.5 дка, десета
категория, при граници и съседи: ПИ с идентификатор 70648.1.490, ПИ с
идентификатор 70648.1.174.11, ПИ с идентификатор 70648.1.131.448 и ПИ с
идентификатор 70648.1.174.9, с трайно предназначение на територията-земеделска,
начин на трайно ползване-ливада, с номер по предходен план 174010.
ОСЪЖДА Н.И.И., ЕГН: ********** *** и Р.С.П., ЕГН: ********** ***, да
заплатят на Й.М.И., ЕГН: ********** ***, разноски по гр. д. 450/2020 г. на РС
Велинград в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/ държавна такса, 300,00 лв.
/триста лева/ възнаграждение за вещо лице по назначена съдебно-техническа
експертиза и 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на59 въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА
ПЕНЧЕВА