№ 60807
гр. София, 17.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20231110123845 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от “АПС БЕТА България” ЕООД ЕИК: ... срещу Е. К. М. за следните суми: 858,04 лева
(осемстотин петдесет и осем лева и 04 стотинки), представляваща главница по Договор
за кредит Номер: 283463/07.03.2019 г., ведно със законна лихва за период от 04.05.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 26,00 лева (двадесет и шест лева),
представляваща договорна лихва за период от 07.03.2019 г. до 09.09.2019 г., сумата
70,94 лева (седемдесет лева и 94 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 09.09.2019 г. до 24.04.2023 г., 180,43 лева (сто и осемдесет лева и 43
стотинки), представляваща неплатени дължими такси съгласно Тарифа за таксите,
36,85 лева (тридесет и шест лева и 85 стотинки), представляваща неустойка по чл.6.2.
от договор за потребителски кредит 325566 за период от 24.08.2022 г.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта
за претендираните вземания за сумата от 180,43 лева (сто и осемдесет лева и 43
стотинки), представляваща неплатени дължими такси съгласно Тарифа за таксите,
сумата от 36,85 лева (тридесет и шест лева и 85 стотинки), представляваща неустойка
по чл.6.2. от договор за потребителски кредит 325566 за период от 24.08.2022 г.,
доколкото са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.2 ГПК. В случая заявителят
претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III ЗПК,
поради което отношенията между страните породени от него, се регулират от
правилата на специалния закон. В чл.6.2 от договора за кредит е уговорено, че
заемателят дължи неустойка в размер на 678,44 лева, която се начислява автоматично с
подписване на договора за заем.
Съдът намира, че претендираните суми за неустойка не следва да бъдат
присъждани, доколкото се основават на постигната между страните уговорка, която е
нищожна. Следва да се посочи, че ролята, възложена на националния съд от
правото на Европейския съюз, в областта на защита на потребителите, не се
ограничава само до правото да се произнесе относно евентуално неравноправния
характер на договорна клауза, а също включва задължението служебно да разгледа
този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и фактически
обстоятелства. В този смисъл е практиката на СЕС, формирана по преюдициални
1
запитвания по прилагането на Директива 93/13/ЕИО - така Решение от 4 юни 2009 г. по
дело Pannon GSM Zrt.срещу Erzsébet Sustikné Győrfi, C-243/08. Тези изводи са още
веднъж потвърдени с Решение от 18.02.2016 г. по дело Finanmadrid EFC SA срещу
Jesús Vicente Albán Zambrano, María Josefa García Zapata, Jorge Luis Albán Zambrano,
Miriam Elisabeth Caicedo Merin - C-49/14 на СЕС, с което категорично се посочва, че
ефективна защита на произтичащите от тази директива права може да бъде
гарантирана само при условие че системата на националното процесуално
право позволява в рамките на заповедното производство или на това по
изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно
евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания
договор. В Решение от 21.02.2013 г. по дело B.PZ= рещу CC.=S - C‑472/11, от друга
страна се приема, че е необходимо националният съд, който е констатирал служебно
неравноправния характер на дадена клауза, да може да изведе всички последици от
тази констатация, без да чака потребителят, който е информиран за правата си, да
направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. В случая в националното
законодателство такава възможност е предвидена с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 3
ГПК, съгласно която съдът следва да даде указание на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск, като при условията на състезателно начало страните могат да обсъдят
поставените въпроси от съда, свързани с евентуалната неравноправност на клаузи в
договора с участието и на длъжника.
Нещо повече с изменението на процесуалния закон с ДВ, бр. 100 от 2019 г., в
сила от 24.12.2019 г. и приемане на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК се
установява служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, като ако такава се установи или е налице
обоснована вероятност за това, съдът следва отхвърля заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Така изложеното на още по-голямо основание следва да се приеме за
договорните клаузи, които са нищожни, поради противоречието им със закона или с
добрите нрави, за което разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК задължава съдът да
следи служебно в производството по издаване на заповед за изпълнение. Нещо повече
в този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т.
4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, в мотивите, на което
изрично е застъпено становището, че за нищожността на неустойката съдът следи
служебно.
Съдът намира, че заявеното вземане за неустойка се основава на нищожна
клауза. Процесният договор за паричен заем е сключен през 2019 г., като породените
от него отношения се регулират от специалните правила на ЗПК. Уговорката в
договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира
от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което
води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
2
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му
нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено
целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави,
което прави уговорката за дължимостта нищожна - виж т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д.
№ 1/2009 г., ОСТК, ВКС. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй
като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи
само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още
едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче пряко не произтичат вреди.
На следващо място съдът намира, че вземанията на заявителя от 180,43 лв. –
разходи и такси за извънсъдебно събиране, са възникнали на основание
недействителни договорни клаузи. Доколкото договорът за потребителски кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да
бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 33,
ал. 1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, че с твърденията за въведени с договора клаузи за начисляване на
неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси за извънсъдебно събиране,
при определени условия след настъпване на падеж на главните задължения, по
същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост de facto е изцяло свързана с хипотеза на
забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи
противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава. Поради това те не пораждат права и
задължения за страните.
Поради така изложените тези клаузи не пораждат права и задължения за
страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях
вземания заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
вх. № 124336г. от “АПС БЕТА България” ЕООД ЕИК: ... срещу Е. К. М. В ЧАСТТА за
сумата от 180,43 лева (сто и осемдесет лева и 43 стотинки), представляваща неплатени
дължими такси съгласно Тарифа за таксите, сумата от 36,85 лева (тридесет и шест лева
и 85 стотинки), представляваща неустойка по чл.6.2. от договор за потребителски
кредит 325566 за период от 24.08.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4