Р Е Ш Е Н И Е
№230
гр.
Велико Търново, 14.08. 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на
трети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М.и прокурора Донка Мачева, като разгледа докладваното
от председателя адм. дело №370 по описа на Административния съд за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от АПК вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Делото
е образувано по искова молба на Ш.Ш.М. ***, чрез процесуалния му представител ***С.Н.
от ВТАК, предявена срещу ответника по иска Областна дирекция на МВР – Велико
Търново. С исковата молба, с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се
претендира осъждането на ответника за заплащане на обезщетение в общ размер от
300 лв., представляващо имуществени вреди, претърпени с оглед заплатено
адвокатско възнаграждение за защита по АНД №654/2019 г. по описа на
Великотърновският районен съд, по повод обжалването на издаден на ищеца
електронен фиш серия Г, №1514 на ОДМВР – Велико Търново, впоследствие отменен
от съда.
В
обстоятелствената част на молбата се сочи, че ищецът е бил адресат на вече
посочения по – горе електронен фиш, с който за нарушение на чл.638, ал.1, т.1
от КЗ на ищеца е била наложена глоба от 250 лв. Описано е, че след връчването
му, ищецът се е обърнал към адвокат, с когото сключил договор за правна защита
и съдействие от 03.04.2019 г. с предмет на този договор изготвяне на жалба
срещу електронния фиш и процесуално представителство по образуваното дело, като
за тези услуги е било договорено адвокатско възнаграждение от 300 лв., което е
било веднага и ефективно заплатено. Съответно изготвена е от наетия адвокат
жалба, като след подаването и е било образувано АНД №654/2019 г. по описа на
ВТРС, като с решение №276/13.06.2019 г. по това дело посоченият електронен фиш
е отменен. При това положение ищецът счита, че е претърпял имуществена вреда в
размер от 300 лв., която всъщност представлява именно заплатената по договора
за правна помощ и съдействие сума на адвокат за защита по АНД, водено пред
ВТРС. Ищецът счита и, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
отменения като незаконосъобразен електронен фиш и посочената вреда, доколкото
заплатеното адвокатско възнаграждение е пряка и непосредствена последица от
съставянето и връчването на посочения електронен фиш, налагащ административно
наказание, впоследствие обаче отменен като незаконосъобразен. В този контекст
сочи, че намаляването на имуществото му е предизвикано именно от издаването на
този фиш, тъй като е възникнала необходимост от ангажиране на адвокат за защита
на правата му. Цитира и ТР №1/15.03.2017 г., постановено по ТД №2/2016 г. на
ОСС на ВАС. С тези аргументи моли да му се присъди обезщетение от 300 лв.,
както и законната лихва върху тази сума, считана от датата на подаването на
исковата молба до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото
разноски, посочени в нарочен списък. В открито заседание ищецът не се явява,
нито изпраща представител, като поддържа
исковата си молба и по съображения, изложени в депозирана по делото молба с
характер на писмена защита.
Ответникът
по иска Областна дирекция на МВР – Велико Търново в открито заседание не се представлява, като
по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който основателността
на исковете се отрича. В този отговор се прави и възражение досежно
претендираните от ищеца разноски.
Прокурорът
дава заключение за основателност на исковете.
По допустимостта: Исковата
молба е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В процесният случай се претендират
вреди от твърдян като отменен като незаконосъобразен електронен фиш, издаден по
реда на чл.647, ал.3 от КЗ от ОДМВР – Велико Търново, като адресат на
неблагоприятните последици, предвидени от този електронен фиш, е именно
настоящият ищец.
От
друга страна искът, обективиран в предявената искова молба, е предявен срещу
надлежен ответник по разума на чл.205 от АПК,
предвид специалната разпоредба на чл.647 ал.3, изречение първо от КЗ и с
оглед установеното по АНД №654/2019 г. по описа на ВТРС досежно мястото на
извършването на нарушението. Предявеният иск е допустим и с аргумент от чл.204,
ал.1 от АПК, тъй като е налице отменен електронен фиш, като същият при
влизането си в сила според фикцията на чл.189, ал.11 от ЗДвП има последиците на
наказателно постановление.
Най
– сетне, исковата молба е предявена пред родово компетентния съд –
административен съд, при съобразяване с Тълкувателно постановление
№2/19.05.2015 г. на Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
постановено по ТД №2/2014 г. по описа на ВКС.
Само
за пълнота следва да се отбележи, че към момента на провеждането на последното
открито съдебно заседание по АНД №654 от 2019 г. по описа на ВТРС /което е
приобщено по настоящото дело/, не е била в сила разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /нова, ДВ бр.94 от 2019 г. на 29.11.2019,
в сила от 3.12.2019 г. според чл.5, ал.5 от КРБ/, която предвижда
възможност да се претендират и присъждат разноски в рамките на
административно-наказателното производство пред районният съд. При това
положение приложима е разпоредбата на чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ.
По
същество исковите претенции, предявени с исковата молба, съдът намира за основателни.
След
преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, съставът
на съда приема за установена следната обстановка:
Безспорно е по делото впрочем, че след проведен съдебен
процес, издаденият от ОДМВР – Велико Търново електронен фиш, серия Г, №1514, е
отменен със съдебно решение, постановено по АНД №654/2019 г. по описа на
Великотърновският районен съд, като решението е влязло в сила на 02.07.2019 г.
Отмяната на електронният фиш е станала по жалба срещу него на настоящият ищец,
като видно от приложеното дело на ВТРС, жалбата е била подадена чрез адвокат Н..
Към жалбата са представени договор за правна защита и съдействие с бланков
№0210340 и пълномощно. Според съдържанието на договора, настоящият ищец, в
качеството си на жалбоподател е договорил с адвоката правна защита и
съдействие, състоящо се в изготвяне на жалба и процесуално представителство при
обжалването на посочения по – горе електронен фиш. Договорено и ефективно е заплатено
възнаграждение от 300 лв., като в частта му относно заплатената сума, договорът
за правна защита и съдействие има характер на разписка за получаването и.
Пълномощното установява представителна власт на адвоката, с когото
жалбоподателя е сключил договора, да го представлява пред ВТРС като завежда и
води делото пред всимки инстанции и извършва всякакви процесуални действия.
Видно от проведеното на девети май през 2019 година открито съдебно заседание,
процесуалния представител на жалбоподателя /настоящ ищец/ не е присъствал,
съответно не е правил доказателствени искания в открито заседание, нито е
пледирал. По делото обаче е приложена молба на жалбоподателя, подадена чрез
процесуалния му представител /л. 37 от АНД №654/2019 г. на ВТРС/, с която е
изразено становище по доказателствата и са приложени други доказателства, като
е направено и изявление по съществото на спора.
Съответно, на 13.06.2019 г. Великотърновският районен съд
постановява решение №276 по посоченото дело, като отменя издаденият от
ответника електронен фиш като незаконосъобразен. Както съдът отбеляза, това
решение не е обжалвано по касационен ред
и е влязло в сила на 02.07.2019 г.
Впрочем нито едно от констатираните дотук обстоятелства не е
оспорено от ответника по иска, нито от последния са изтъкнати правопогасяващи,
правопроменящи или правоизключващи обстоятелства.
Следва най-напред да се отбележи, че отговорността по чл.1 от ЗОДОВ има деликтен характер и тя произтича от извъноблигационен източник,
който, най-общо казано, представлява неправомерно действие на администрацията
при или по повод на упражняване на нейните властнически функции, което се
проявява като незаконосъобразно действие или бездействие или като издаване на
незаконосъобразен акт. Извън това следва да се маркира и, че за разлика от
класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл.45 – 54 от ЗЗД, отговорността
за специалния деликт, произтичащ от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ е
обективна и безвиновна – арг. от чл.4 от ЗОДОВ, като фактическият и състав не изисква вина под форма на умисъл или
небрежност.
В разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се регламентира, че
държавата носи отговорност за действията на нейни органи или длъжностни лица
при и по повод изпълнението на административна дейност. Основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата
на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона – така и
Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. по съвместно тълк.д. №
2/14 г. на ВКС и ВАС. С оглед на последиците, които законът придава на
електронният фиш /вж. чл.647, ал.3, изречение първо от КЗ във връзка с чл.189,
ал.11 от ЗдвП/, същите аргументи важат и за тези правораздавателни актове.
Във фактическият състав на отговорността на държавата за
дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват
следните предпоставки, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно,
предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт – имуществена или неимуществена и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат.
Съдът намира, че е налице първата предпоставка за реализиране
на отговорността на ответника по чл.1 от ЗОДОВ. Не е спорно, а и от материалите
по делото се установява, че електронният фиш, адресат на чиито неблагоприятни
последици е настоящият ищец, е отменен от Районен съд – Велико Търново с влязло
в сила съдебно решение.
Налице са и останалите изисквания на фактическият състав на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – настъпили имуществени вреди у ищеца, които са в пряка
причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление.
Обратно на твърдението на ответника и
поддържаната от него теза в представеният отговор на исковата молба, съдът
намира, че е налице и причинно следствена връзка между незаконосъобразното и
отменено наказателно постановление и причинените във връзка с него имуществени
вреди. При положение, че едно от условията на АПК за образуване на производство
по реализиране на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ е административният акт да
бъде отменен по административен и/или по съдебен ред и при положение, че в хода
на обжалването му съответният субект е ползвал правна защита, предоставена му
от адвокат с оглед невъзможността му сам да защити правата и законните си
интереси, то възнаграждението за това процесуално представителство е именно
имуществена вреда, намираща се в пряка причинно – следствена връзка с отменения
акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ и неотносим разход.
Неразделната взаимовръзка между издадения електронен фиш и потърсената от
наказаното лице адвокатска помощ и съдействие е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – ищецът не би
потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, засягащ правната му
сфера. Безспорно, адвокатската помощ и оттам платеното на адвокат
възнаграждение е пряка и непосредствена последица от издаденото постановление,
тъй като неговото обжалване е законово регламентирано и е единственото средство
за защита на лицето, което твърди, че не е нарушило закона и, че неговите права
и интереси са засегнати неблагоприятно от акта, издаден от администрацията в
лицето на настоящият ответник по иска.
Впрочем посоченото разбиране е застъпено и в
Тълкувателно решение №1 от 2017 г., постановено от ОСС на 1 и 2 колегия на ВАС
по т.д. №2/2016 година на ВАС, което е приложимо в процесният случай.
В потвърждение на този извод е и обстоятелството,
че ЗАНН в редакцията на разпоредбата на чл.63, която е релевантна за настоящия
спор, не е предвиждал друга възможност за осъждане на държавата да заплати на
невиновния за претендирано нарушение субект направените от него разноски за
установяване на тази невиновност, които разноски включват и адвокатски хонорар
по защитата му пред съда, а това е условие на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ за
приложението на чл.1, ал.1 от същия закон.
Съдът отбеляза, че жалбата срещу електронния фиш,
с която е бил сезиран ВТРС, както и писмената молба, която е депозирана по АНД
№654/2019 г. на 07.05.2019 година са изготвени от адвокат, като следва да се
приеме, че изготвянето и депозирането на жалбата и на молбата реализира
частично предмета на договора за правна защита и съдействие от 3.04.2019 г.,
сключен между ищеца и защитника му.
Що се касае до размера на вредите, претендира се
в исковата молба, че това е цялата заплатена от ищеца на процесуалния му
представител сума, отразена в разписката, която е част от съдържанието на
договора за правна защита.
Следва да се отбележи, че съдът приема, че в
случая процесуалния представител на настоящият ищец не е предприемал
процесуални действия в откритото съдебно заседание, проведено по АНД №654/2019
г. В този случай - с оглед изготвянето на жалбата срещу електронния фиш -дължимото
минимално адвокатско възнаграждение е посоченото в приложимата към момента на
сключването на договора за правна защита редакция на чл.18, ал.1 от Наредба №1
от 9.7.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
се има предвид размера на глобата, предвиден в обжалвания пред районния съд
електронен фиш.
С решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в, е оставено в сила решение Решение № 13062 от
3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3586/2016 г. в частта му, с която е отменена Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет ,
обнародвана в ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г., с изключение на разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т.
4 и § 2 от ДР на
същата извън обезсилената му част, с която
са отменени разпоредбите на § 4, т. 3, § 5 в частта на изменението на чл. 8, ал. 2, т.
4 и 5, § 6, т. 1, 2 и 3, § 7, т. 1, 3, 4 и 5, § 13, т. 1, § 16, § 24, т. 2, § 26 и § 28 от Наредбата
за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски
съвет, обнародвана в ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.
Посоченото съдебно решение и неговите правни последици
обаче са били несъобразими за ищеца към момента, в който е заплатил
адвокатското възнагражсдение за осъщественото процесуално представителство пред
районнияя съд – аргумент от разпоредбата на чл.195, ал.1 от АПК.
От друга страна, както се отбеляза, и за ищеца и за
неговият представител към онзи момент са били съобразими правилата на
разпоредбата на чл.18, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 9.7.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като за по-нисък
от посочения в тази разпоредба размер на дължимото адвокатско възнаграждение ищецът
обективно не е могъл да се договаря, нито да потърси правна помощ от различен
от упълномощения по конкретното дело адвокат.
При това положение настоящата инстанция счита, че
– в синхрон с мотивите, изложени в ТР №1 от 15.03.2017 г. по т.д. №2/2016 г- на
ВАС и с оглед обвързващата страните по административно-наказателното дело към
момента на приключването му разпоредба на чл.18, ал.1 от Наредба №1 от 9.7.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – искът следва да се уважи досежно претенцията
за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, които съставляват заплатеното
възнаграждение за един адвокат в размер от 300 лв.
Що се касае до искането за присъждане
на мораторни лихви, следва да се съобрази следното: Според разпоредбата на
чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а за действително претърпени вреди в по-висок
размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Чл.84,
ал.3 от ЗЗД сочи, че при задължение, от непозволено увреждане длъжникът е в
забава и без покана. В този смисъл следва да се съобрази и съдсебната практика. Както е отбелязано
например в решение №3626 от 13.03.2019
г., постановено по АД №6087/2018 г. на ВАС, според приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на
Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е
дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на
незаконосъобразния административен акт. Даденото с посоченото тълкувателно
решение разрешение е приложимо и към спорната хипотеза. Съгласно приетото в
мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т.
д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото
събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд
„… определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател и независимо, че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.“ При това положение – както е отбелязал и съставът на ВАС - приетото по т.
4 от посоченото тълкувателно решение, че „При незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им“ се прилага и при решаване на въпроса
от кой момент се следва присъждането на претендираната законна лихва. Ищецът
обаче претендира изчисляване на дължимата лихва от момента на предявяване на
иска, като с оглед принципа на диспозитивното начало, съдът следва да се
произнесе в рамките на това искане, което е основателно. Крайният извод на съда
е, че исковете са основателни и следва да се уважат.
Според чл.10, ал.3 от ЗОДОВ „Ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от
иска.“.
В случая направените разноски от ищеца са за държавна такса от 10 лв., както и за ефективно заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лв., съгласно договора за правна помощ, имащ в тази му част характер на разписка за получената сума. Следва да се отбележи, че въпреки възражението за прекомерност, възнаграждението е определено към предвидения в чл.8, ал.1, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Водим от горното, Великотърновският
административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Велико Търново, да заплати на Ш.Ш.М.,***, ЕГН **********, обезщетение в
размер от 300 /триста/ лева, за причинени от електронен фиш, серия Г, №1514,
издаден от същата дирекция имуществени вреди в едно с лихвите върху посочената
сума, считани от датата на предявяването на исковата молба до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Велико Търново, да заплати на Ш.Ш.М. ***, ЕГН **********,
разноски по делото в размер от 310 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протестиране с касационна жалба или касационен протест пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: