Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.01.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-19 състав, в публичното съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
при секретаря Таня Стоянова, разгледа докладваното от
съдията търг. дело № 3452 по описа за
2017г. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба на „А.“ ЕООД / с предишно наименование „М.МСМ“ ЕООД/ с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя З.Х.Д.-В.срещу
„“Б.Е.К.“ ООД /с предишно наименование „П.“ ООД/,с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Радка Иванова..
Предявен е осъдителен иск по чл.327, ал.1 ТЗ във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 67 200 лв., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба - 22.12.2017 г. до окончателното й плащане-представляваща
стойността на доставено и въведено в експлоатация рентгеново оборудване за
стоматологичен кабинет, включващо –апарат за цифрови панорамни изображения С№
12080812 с фиксиран сензор за панорамни
снимки С№1137-КАS6, софтуер и рентгенов генератор, интраорален кугел
С№12133408 и интраорален сензор , С№ 15555, електр. Блок С № ***
В исковата молба се твърди, че страните са в
установени търговски отношения и на 27.12.2012 година ищецът е доставил на
ответника, въвел в експлоатация и предал на същия посоченото в исковата молба рентгеново оборудване за
стоматологичен кабинет, което било прието без забележки от клиента. Съставен бил протокол за пускане
в експлоатация от 27.12.2012 година, а за извършената доставка била издадена
данъчна фактура № ********** от 01.07.2014 година за сумата от 67 200 лева
с ДДС, изпратена надлежно на купувача и получена на 24.09.2014 година.
Ответникът депозира отговор, с който
оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна. Сочи, че по делото са
представени само фактура и протокол за въвеждане в експлоатация на различни
апарати, като документите са издадени с
голяма времева разлика и няма връзка между тях, не ставало ясно към кой момент
е възникнало правоотношението и дали представените документи са съставени във
връзка с него.
Твърди, че искът е неоснователен,
тъй като с нотариална покана рег.№ 15668, том ІІ, № 150 по описа на нотариус Р.Р.-Р.на
основание чл.104 ЗЗД е отправил изявление за прихващане на насрещни вземания, с
което вземането по цитираната в исковата молба фактура № ********** от
01.07.2014 година е погасено с обратна сила. В условията на евентуалност, ако
съдът приеме че не налице извънсъдебно прихващане, навежда възражение за
съдебно прихващане на вземането, което ответникът има към ищеца в общ размер на
101 383, 60 лева, от които 76113, 07 лева неустойка за ремонтиране на ЯМР
съгласно договор от 12.10.2012 година, 14 614, 53 лева – неустойка
заплатена от „Б.Е.К.“ ООД на „Т.Б.“ АД по договор за банков кредит от
10.09.2012 година и 30 000 лева –издадено кредитно известие от 26.03.2013
година, ведно с лихвата за забава в размер на 6897, 90 лева. и 10 656
лева, заплатени от ответника на „Р.“ ЕООД за монтаж и сервизно обслужване на
ЯМР. Поддържа, че вземанията са еднородни и насрещни и макар да са погасени по давност подлежат на
компенсация.
Моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност като погасени
чрез прихващане.
Претендира разноски.
Дружеството-ищец упражнява правата си да подаде допълнителна искова молба
по реда на чл. 372 ГПК. Твърди, че представената и описаната в исковата молба фактура е
правопораждащия факт за възникване на задължението за заплащане на доставената
апаратура. Сочи, че не е възможно да бъде извършено прихващане, тъй като ищецът
няма задължения към ответника, както и че цената на доставената апаратура –ЯМР
по договор за доставка от 10.09.2012 година все още не е заплатена от „Б.е.К.“
ООД изцяло, за което е образувано съдебно производство- т.д.№ 545/2018 година
на СГС, VІ-15 състав. Твърди, че ответникът сам признава че е получил
процесната фактура за сумата от 67 200 лева на 24.09.2014 година.Поддържа,
че възражението за прихващане е оспорено, за което е връчена нотариална покана
от 10.03.2015 година. Оспорва съществуването на твърдяното вземане от ответника
в размер на 76 113, 07 лева, а в условията на евентуалност прави насрещно
възражение за прихващане на неустойка върху незаплатената част от цената на
договора в размер на 107 961, 80 лева, считано от 06.03.2013 година до
11.05.2018 година –датата на допълнителната искова молба, която неустойка
възлиза на сумата от 204 371,69 лева.
Оспорва съществуването и на останалите
посочени вземания от ответника по възражението за прихващане по съображения
изложени в допълнителната искова молба/липсват доказателства за заплащане на
претендираните суми, липсва клауза за неустойка в договор с банката,
представения договор за сервизно обслужване не сключен с ответника , а с трето
за спора лице, подизпълнител като този договор е сключен пет месеца след
монтажа, че цитираните плащания които ответникът е извършил към други лица не
касаят настоящото производство.Твърди че направеното в условията на
евентуалност изявление за насрещно съдебно прихващане се отнася до всички
твърдени от ответника суми за прихващане.
В условията на евентуалност въвежда
възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ответника
неустойки.
Оспорва представените от ответника
доказателства като неотносими към спора-договор от 01.08.2013 година,
извлечение от договор за банков кредит, договор за доставка от 10.09.2012
година, сервизен протокол от 06.03.2013 година, кредитно известие от 29.03.2013
година, фактура от 26.03.2013 година.
Представя доказателства.
Ответникът депозира допълнителен отговор.
Поддържа изложеното в отговора.
Оспорва като неоснователно възражението на ищеца за недължимост на вземането в
размер на 30 000 лева по съображения изложени в допълнителния отговор. Сочи,
че насрещното възражение за прихващане е недопустимо.
Ответникът оспорва твърдяното доставяне
и въвеждане в експлоатация на цитираното оборудване със становище от 07.09.2018
година, във връзка с дадени указания от съда с определението по чл.140 ГПК.
В съдебно
заседание ищецът поддържа изложените твърдения в исковата молба и
допълнителната искова молба.Уточнява, че падежът на вземането е настъпил на
датата на доставката 27.12.2012 година, която дата се установява и от сервизния
протокол за въвеждане в експлоатация. Сочи, че е налице извънсъдебно признание
в отправената от ответника нотариална покана за цената на стоката, която се
съдържа и в неоспорената фактура.
Страните представят писмени защити.
Съдът като
взе предвид становището на страните и представените доказателства, намери за
установено следното:
Няма спор по делото, а и от справката в търговския
регистър по партидата на двете дружества –страни в настоящото производство се
установява, че „А.“ ЕООД е с предишно наименование М.–МСИ до 04.03.2015 година,
а от ответникът „Б.Е.К.“ – с предишно наименование П. до 16.12.2015 година.
Твърди се в исковата молба, че
страните се намират в трайни търговски отношения като са представени, неоспорени
от ответника протокол за пускане в експлоатация
от 27.12.2012 година на 1/ апарат за цифрови панорамни изображения С№
12080812, включващ фиксиран сензор за
панорамни снимки С№1137-КАS6, софтуер и рентгенов генератор, 2/
интраорален кугел С№12133408 и3/ интраорален сензор , С№ 15555, електр. блок С
№ 8467, подписан от двете страни и фактура № ********** от 01.07.2014 година за
сумата от 67 200 лева за рентгеново оборудване на стоматологичен кабинет –
1брой.
Ответникът сочи, че представената фактура не е
правопораждащ факт на задължението с твърдения че между нея и протокола за
въвеждане в експлоатация няма връзка, тъй като е съставен повече от две години
преди фактурата. Сочи, че ищецът твърди трайни облигационни отношения, но не
представя доказателства за това, а претендира права по търговска сделка. Оспорва
твърдяното доставяне и въвеждане в експлоатация на цитираното оборудване.
Ответникът не се оспорва получаването на процесната
фактура, издадена от ищеца като твърди, че вземането по нея е погасено чрез осъществено
извънсъдебно прихващане .
От ангажираните от двете страни доказателства ,
включително и представените нотариални покани от всяка от тях, може да се
направи извод за наличие на трайни търговски отношения между страните по повод доставка на медицинско и
стоматологично оборудване.
Предпоставки за уважаване на иска за продажната цена
по договор за търговска продажба са: 1/ наличието на облигационни отношения
между страните по повод доставка, въвеждане в експлоатация и предаване на ответника на описаното
рентгеново оборудване за стоматологичен кабинет, при посочената обща цена от 67
200 лева и 2) настъпване изискуемост на задължението за заплащане на
уговорената продажна цена и нейния размер.
Фактът, че между страните е налице облигационна връзка
по повод доставката на посоченото в исковата молба оборудване не е безспорен.
Доколкото ответникът не оспорва протокола за пускане в
експлоатация от 27.12.2012 година на описаните в исковата молба апарат за
цифрови изображения със сензор и софтуер , рентгенов генератор , интраорален
кугел и ентраорален сензор като двустранно
подписан, както и приложената фактура от 01.07.2014 година / със задължението,
по която ответникът е ангажирал доказателства, че е направил възражение за
прихващане на насрещно свое вземане/ съдът приема, че е доказана облигационната
връзка между страните по повод
процесното оборудване.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че за описаното
в протокола от 27.12.2012 година оборудване е издадена друга фактура, различна
от приложената по делото, която той не оспорва. Извънсъдебното признание за
дължимост на процесната сума,
обективирано в приложената от ответника нотариална покана рег.№ 15668 от 02.10.2014 година на нотариус Р.Р.с
рег.№ 104 НК, потвърждава този извод. В същата нотариална покана се потвърждава
от ответника, че стоката по фактурата от 01.07.2014 година е доставена. В този
смисъл съдът намира за неоснователно твърдението
на ответника, че стоката не е доставена, тъй като не се подкрепя от останалите
му твърдения и неоспорени доказателства.
Ответникът твърди, че искът е неоснователен, тъй като вземането
е погасено поради извършено извънсъдебно прихващане с изявление, обективирано в
нотариална покана, която прилага с отговора на исковата молба./ за сумата от 32
167, 04 лева, без ДДС-обезщетение за лихви по кредит, неустойка по договор от
10.09.2012 година, гаранционно абонаментно обслужване и кредитно известие и
законни лихви/.
Материалноправното
изявление за прихващане е направено извън и преди процеса с представената от
ответника нотариална покана, доведено е до знанието на другата страна по
правоотношението, но е оспорена ликвидността на вземането. При изрично заявено от
ответника с възражението за прихващане твърдение за вече настъпило прихващане
по чл.103 и чл.104 ЗЗД е недопустимо оспорената ликвидност да бъде установявана
в хода делото, поради което настоящият състав намира че не е налице една от
основаните предпоставки за валидността на твърдяното прихващане.
Поради изложеното предявеният иск е основателен.
Следва да бъде разгледано възражението за прихващане,
извършено в настоящото производство от ответника за сумата от общо 101 383,60
лева. При съдебното прихващане погасяването на насрещните вземания настъпва
занапред, а не при предявяване на възражението, тъй като към този момент едно
от вземанията не е ликвидно.
Ответникът твърди, че има вземане от ищеца по договор
от 10.09.2012 година за доставка и монтаж
на ЯМР, произтичащо от дължима неустойка за неизпълнение на задължението
на ищеца да монтира апаратурата и да осигури
гаранционното й обслужване, а именно неустойка по чл.6 от договора в
размер на 76 113, 07 лева за периода 15.10.2012 година до 06.03.2013
година. Също така твърди да има вземане в размер на 14 614, 53 лева за
платена от него неустойка на „Т.Б.“ АД по договор за банков кредит от
10.09.2012 година и вземане в размер на 30 000 лева-издадено кредитно
известие от 26.03.2013 година, ведно със законната лихва за забава в размер
на 6897, 90 лева и сумата от 10 656
лева- платена от „Б.е.к.“ ООД на „Р. 09“ ЕООД за монтаж и сервизно обслужване.
Ищецът сочи, че няма никакви задължения към ответника,
както и че цената по договора за ЯМР не е заплатена напълно от ответника,
поради което за заплащане на дължимия остатък от цената в размер на
107 961, 80 лева е образувано търговско дело в СГС. Оспорва съществуването
на твърдяното вземане в размер на 76 113, 07 лева, както и останалите вземания
на ответника, посочени в съдебното възражение за прихващане.
Ищецът представя с допълнителната искова молба нотариална
покана от 12.03.2015 година с рег.№ 3045, том 1, акт 84 на нотариус П.А., с район РС-Търговище, с
рег.№ 496 НК, в която посочва кои суми са заплатени и кои са дължими по
процесния договор по възражението за прихващане от 10.09.2012 година.
Не се оспорва и датата на монтажа 06.03.2013 година,
както и че е извършен от подизпълнител на „А. ЕООД, с предишно наименование М.МСИ
ЕООД.
Съгласно т.6 от договора от 10.09.2012 година при
забавено изпълнение неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 0,1% на ден от неизплатената
стойност. Не се спори, че апаратурата, предмет на договора от 10.09.2012 година
е доставена. /съгласно неоспорената нотариална покана - на 20.10.2012 година/. Договорено
е в чл.4.2 трето тире монтажът да бъде извършен в срок до 15.10.2012 година, а
въвеждането в експлоатация до 30.10.2012 година. До 15.10.2012 година, съгласно
изявлението на ищеца са заплатени 134 952,24 лева с ДДС от ответника/на
24.09.2012 година/, при дължими 269 904, 50 без ДДС, съгласно договора / с ДДС
– 323 885,40 лева/, а до 06.03.2013 година
- 269 904,50 лева с ДДС/ съответно на 24.10.2012 година – 134 952,24
лева и на 31.10.2012 година 134 952, 25 лева/ Задължението за плащане на трета
и четвърта вноска настъпва съотв. след монтажа и след въвеждане в експлоатация,
респ. след монтажа на 06.03.2013 година.
Претендира се неустойка за периода 15.10.2012 година –
06.03.2013 година в размер на 0,1% на ден върху договорената обща цена от 539
809 лева без ДДС, което не съответства на разпоредбата на чл.6 от договора-
неустойката да се начислява върху неизплатената сума.
На следващо място, за да се дължи неустойка следва да
са налице следните кумулативно дадени предпоставки-тя да е уговорена между
страните по едно правоотношение, кредиторът да е изпълнил задължението си или
да е бил готов да изпълни и да е налице неизпълнение, лошо изпълнение или
неизпълнение със забава от страна на длъжника. Когато тези предпоставки са
налице, неустойката може да бъде претендирана от изправната страна. В случая
ответникът като възложител по договора от 10.09.2012 година не установи, че е
изправна страна с оглед твърденията на ищеца-изпълнител, че цената по договора
не е изплатена изцяло, което не е оспорено от ответника с отговора на
допълнителната искова молба. В приложената нотариална покана от 12.03.2015 година се съдържа признание, кои суми са
частично заплатени, както и че доставката на ЯМР е извършена след уговорения
срок / на 20.10.2012 година/, както и монтажа и въвеждането в експлоатация / на
06.03.2013 година вместо на 15.10.2012 година и съответно 30.10.2012 година.
Наличието на двустранна вина обосновава извода, че
никоя от страните не може да иска обезщетение от другата поради неизпълнението
й. Правото на неустойка за неизпълнение принадлежи само на изправната страна, а
ответникът направил възражението за
прихващане не доказа този факт.
Поради изложеното съдът приема, че е неоснователно
възражението за прихващане с претендираната като дължима сума за неустойка по
договор от 10.09.2012 година в размер на 76 113,07 лева за периода 15.10.2012
година – 06.03.2013 година. Недоказани останаха и останалите твърдения на
ответника за насрещно дължими суми от ищеца в размер на 14 614,53
лева-неустойка платена от ответника на „Т.Б.“ АД по чл.2, ал.1, т.6 от договор
за банков кредит от 10.09.2012 година, поради неизпълнение на задължението на ищеца
за доставка на ЯМР и вземане в размер на 30 000 лева-издадено кредитно
известие от 26.03.2013 година, ведно със законната лихва за забава в размер
на 6897, 90 лева и сумата от 10 656
лева- платена от „Б.е.к.“ ООД на „Р. 09“ ЕООД за монтаж и сервизно обслужване.
Не са ангажирани доказателства, че посочените суми са заплатени на банката ,
като посоченият текст от договора не съществува, а и такава санкция за кредитополучателя не е предвидена,
респ . за заплатени суми на “Р. 09” ЕООД. Невъзстановяване на сумата от 30 000
лева по кредитното известие не може да бъде претендирана по този ред и предвид
факта, че ответникът не доказва че е изпълнил изцяло задължението си по
договора от 10.09.2012 година за заплащане на цената на апаратурата, намалена с
посочената сума, респ. че е изправна страна по договора.
Поради изложеното възражението за прихващане се явява
недоказано.
Предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По
разноските
С
оглед изхода на правния спор и направеното искане от ищеца, на същия следва да
бъде присъдени разноски в размер на внесената държавна такса от 2688 лева.
При тези мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Б.Е.К.“ ООД /с предишно наименование „П.“ ООД/,с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.И.да заплати на “А.“ ЕООД / с предишно
наименование „М.МСМ“ ЕООД/ с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя З.Х.Д.-В.по предявения осъдителен иск по чл.327, ал.1 ТЗ във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗЗД сумата от 67 200 лв., ведно със законната лихва забава от датата на
исковата молба - 22.12.2017 г. до окончателното й плащане-представляваща
стойността на доставено и въведено в експлоатация рентгеново оборудване за
стоматологичен кабинет по фактура № ********** от 01.07.2014 година.
ОСЪЖДА „Б.Е.К.“
ООД /с предишно
наименование „П.“ ООД/,с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Р.И.да
заплати на “А.“ ЕООД / с предишно наименование „М.МСМ“ ЕООД/ с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя З.Х.Д.-В.на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 2688 лв. – съдебни разноски за заплатена държавна
такса.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд –
София в двуседмичен срок от връчване на преписа.
СЪДИЯ: