РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Благоевград, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Търговско дело №
20241200900057 по описа за 2024 година
Образувано е по молба от „Б“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в град Р, улица “Г” №, представлявано от С. К, срещу „Б“
ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Р, ул. „Ш“ , ет., ап. ,
представлявано от Р.Г.К.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът твърди се, че с ответната страна са постигнали уговорка за
извършване на услуги срещу заплащане. Ищецът сочи, че в период от около 12
месеца, през 2020г., е извършил услуга с багер и извозване на земни маси в
имот на ответното дружество, като ответното дружество е приело работата без
забележки и се е задължило да заплати сумата за извършените дейности по
издадената фактура. Твърди се, че за приемане на извършените СМР е
подписан Протокол за приемане от 30.12.2020г., в който с описани следните
извършени работи и тяхната стойност, както следва:
1. Изкоп с багер за басейни на обща цена от 12 000 лв.
2. Изкоп и обратно засипване земни почви с багер за ел. провод с обща цена
от 2 500 лв.;
1
3. Изкоп с багер за направа на паркинг - 4 500 лв.
4. Настилане, поравняване и валиране на трошенокаменна настилка з
паркинг — 3 000 лв.;
5. Натоварване и извозване на земни маси до депо - 9 471 лв.
6. Профилиране на стойност 1 100 лв.
За извършените изкопни работи ищецът твърди, че е издадена и фактура
№ **********/30.12.2020г. на обща стойност от 39 085,20 лв. с ДДС, по която
на 30.12.2022г. от ответното дружество е постъпило частично плащане на
сумата от 10 000 лв. Останал неизплатен остатък от 29 085,20 лв., която
ответникът отказвал да изплати.
В поправена искова молба е посочено, че се иска от съда да осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата общо в размер на 40 933.15 лв.,
представляваш задължения по фактура с № ********** от 30.12.2020г., както
и лихва върху дължимата сума от 39085.20 лв. с ДДС, съгласно Фактура №
**********/30.12.20 г. в размер на 7762.72 лв., от деня на забавата 31.12.2020г.
до деня на частично плащане - 30.12.2022 г. и сумата от 4085.23 лв. за
последващото забавяне от 31.12.2022 г. до 10.02.2024 г. върху остатъка от
сумата 29 085.20 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска до окончателното плащане, ведно със сторените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът излага становище за нередовност на исковата молба.
Оспорва изцяло предявените искове - както по основание, така и по
размер. Твърди, че нито управителят на ответника, нито друго упълномощено
от него лице са възлагали на ищеца да извършва цитираните в исковата молба
дейности. Също твърди, че никога не е сключвал такъв договор, не е искал и
получавал оферта от ищеца, не е получавал протоколи, доказващи твърдените
дейности.
Оспорва, че така описаните дейности са извършени от ищеца от една
страна и от друга сочи, че тези дейности не са конкретизирани по вид размер и
единични стойности, за да може да организира защитата си по направените
твърдения.
Оспорва истинността на съдържанието на приложения към исковата
молба Приемо-предавателен протокол, както и неговата автентичност, като
твърди, че този протокол не е подписан от лице с представителна власт,
2
поради което го оспорва на основание чл.301 от ТЗ. Твърди се, че протоколът е
подписан от лице без представителна власт, дейностите, описани в протокола
не са извършени, поради което го оспорва по истинност на съдържанието и
като подписан от лице без представителна власт.
Сочи се, че за всеки един ден работа е следвало да се подписва протокол
за извършени и отчетени СМР и че такива протоколи не са правени.
Твърди, че дейностите описани във фактурата не са извършени от
ищеца, както и че фактурата, по която се претендира заплащане, не е била
предадена на управителя. Не е подписана от представител на ответника.
Фактурата била станала известна на Н Т, който към датата на издаване на
фактурата бил съдружник в ответното дружество, който в момента на прегледа
е оспорил описаното в тази фактура и е казал, че не я признава и наредил на
счетоводството да не се осчетоводява, докато не се установи какви дейности са
извършвани и кой ги е възложил, както и как са формирани цените на
услугите. Въпреки неговото противопоставяне, фактурата била осчетоводена
от счетоводството на ответника. Едва през месец декември 2022 година, по
молба на управителя на ищеца, ответникът е проверил в счетоводството и е
установил, че фактурата била осчетоводена, но към нея не са приложени
документи, от които да е видно кой е възложил такива дейности, какви
дейности са извършени и какви са единичните им цени.
Сочи се от ответника, че с цел запазване на добри търговски отношения,
каквито са имали страните по делото, от ,.Б.Х“ ЕООД, по сметката на
„Б“ЕООД, на 30.12.2022г., са преведени 10 000 лв., с вкл. ДДС, с условие, че
след като няма документи, доказващи извършените дейности, само тази сума
ще бъде заплатена. Управителят на ответника е казал и тогава, че иска да му
бъдат представени документи, доказващи описаните дейности и тогава ще
заплати само срещу представянето на такива и доказването, че дейностите са
извършени, но такива не били представени.
Ответникът оспорва дължимостта на мораторна лихва върху главницата,
първо, тъй като счита, че и главницата по иска не е дължима Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че процесната фактура №
**********/30.12.2020г., е издадена на 30.12.2020г., като тригодишната
давност за искова претенция за мораторна лихва изтича на 30.12.2023г.,
съгласно чл.111, б. “в“ от ЗЗД, а исковата молба е подадена на 14.03.2024г.
3
Поддържа, че при задължения за плащания по неизпълнени договори, се
дължи заплащане на главницата и законна лихва, считано от падежа на
плащане, какъвто падеж не е посочен в исковата молба. При частично
плащане на периодични плащания се заплаща най-старото задължение, ако
има такова, а в случая няма задължения за такива плащания. Сочи, че ако се
приеме, че частично е заплатена сума по фактурата № 745/2020г, то това не
може да се счете за подновяване на сроковете по чл.111, б. „б" от ЗЗД, за
задължения за мораторна лихва.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
От разпитаните по делото свидетели Т. и К. се установява, че в
процесния период ищцовото дружество е изпълнило изкопни работи в басейни
в рибното стопанство в гр.Р. и извозване на земни маси. Показанията са
логични и кореспондират с писмените данни по делото- протокол за приемане
на СМР от 30.12.2020г. , поради което съдът ги кредитира.
От показанията на св.Т се установява наличието на трайни търговски
отношения с ищцовото дружество. Не са възлагани формално дейностите.
Дейностите са еднотипни, свързани общо с почистване на рибовъдни басейни.
Съшият сочи, че заедно със З. Б. са организирали дейностите по почистването
на басейните. Съдът кредитира в тази част показанията като обективни и
непротиворечиви. Не кредитира показанията на св. Т в частта, че е присъствал
на всички дейности, извършени от ищцовото дружество, тъй като не отрича,
че и Б. е присъствал и организирал въпросните дейности, което се
потвърждава и от показанията на св.Б. Видно от показанията на св. Бонкова е,
че е получила нареждане от св.Т. да не изплаща сумата по процесната
фактура, а плащането се извършвало след одобрение от управителя, но в
случая Т. като финансов мениджър разпоредил да не се извършва плащане.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че
процесната фактура № 745/30.12.2020г е осчетоводена, съгласно изискванията
на Закона за счетоводството в счетоводството на ищеца - „Б” ЕООД, като е
съставено следното счетоводно записване: Дебит сметка 411 Клиенти, партида
„Б Х” ЕООД - 39 085,20 лв; Кредит сметка 703 Приходи от продажба на услуги
- 32 571,00 лв;
4
Кредит сметка 4532 Начислен ДДС по продажбите - 6 514,20 лв.
С посоченото счетоводно записване е отразено следното:
-заприходени вземания по издадената фактура от ответника - „ Х” ЕООД
- в размер на 39 085,20 лева
-осчетоводени приходи от продажби на услуги - в размер на 32 571,00
лева; -заприходено задължение към бюджета по ДДС - в размер на 6 514,20
лева. С така съставеното счетоводно записване е спазено основно изискване
на счетоводното законодателство (счетоводен стандарт 18 „Приходи”), а
именно - приходите се отчитат към момента на реализацията на активите
/услугите/, независимо от момента на плащането им от страна на купувача.
Фактурата е включена в дневник продажби на ищеца - „Б” ЕООД в месеца на
издаването й: месец декември 2020г.
Процесната по делото фактура № 745/30.12.2020г е осчетоводена
съгласно изискванията на Закона за счетоводството в счетоводството на
ответника - „Б” ЕООД.
Осчетоводяването е извършено със съставянето на следното счетоводно
записване:
Дебит сметка 602 Разходи за външни услуги - 32 571,00 лв;
Дебит сметка 4531 Начислен ДДС по покупките - 6 514,20 лв;
Кредит сметка 401 Доставчици, п-да „Б” ЕООД - 39 085,20 лв.
С посоченото счетоводно записване е отразено следното:
-заприходени извършени услуги - в размер на 32 571,00 лв;
-заприходен ДДС по покупките - за 6 514,20 лева; и
-заприходено задължение към „ Б” ЕООД - в размер на 39 085,20 лева.
Фактурата е включена в дневник покупки на ответника за данъчен
период - месец декември 2020г и по нея е ползван пълен данъчен кредит - в
размер на 6 514,20 лева.
При извършената проверка, експертизата установява, че по процесната
фактура и в двете счетоводства е отразено едно плащане - извършено на дата
30.12.2022г по банков път - в размер на 10 000 лева.
В счетоводството на ищеца е налице дебитно салдо по сметка 411
Клиенти, партида „Б” ЕООД в размер на 29 085,20 лева, което изразява
5
вземане на: ищеца от ответника с посочената сума.
В счетоводството на ответника е налице кредитно салдо по сметка 401
Доставчици, партида „Б” ЕООД в размер на 29 085,20 лева, което изразява
задължение на ответника към ищеца с посочената сума.
По отношение на оспорването, направен от ответника по реда на чл.301
ТЗ.
Прилагането на установената от закона презумпция по чл. 301 ТЗ е
обусловено от извършването на действия от лице от името на търговец без
представителна власт, узнаването на действията от търговеца и
непротивопоставянето му веднага след узнаването. В настоящия случай
елементите на фактическия състав на чл. 301 ТЗ са налице: 1/ протокол за
приемане на извършените СМР е подписан от лице без представителна власт –
към датата на издаване на процесния протокол, управител на ответника е бил
Р.К., като съдружник З.Б. не е имал изрично пълномощно за приемане на
СМР видно от приложеното по делото пълномощно /л.35/ 2/ търговецът е
узнал за приемането на СМР с осчетоводяването на процесната фактура,
поради което се налага логичният извод, че дружеството чрез управителя си е
узнало за приетите СМР; 3/ ответното дружество не се е противопоставило
веднага след узнаването, а е направило това на 10.04.2024г. с отговора на
исковата молба. Следователно ответното дружество е потвърдило
извършените действия, а именно приемането на работата.
Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД поръчващия трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен за скрити недостатъци. Реалното приемане на изработеното не
съставлява само фактическо действие на поръчващия, а и одобряване на
работата. Разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД установява необоримата
презумпция, че при липса на възражения за неправилно изпълнение, работата
се счита за приета. Предвид изложеното искането за главница е основателно и
доказано в претендирания от ищеца размер 29 085.20 лв.
Съдът приема в съответствие с практиката на ВКС, че след като
задължението на възложителя за плащане на възнаграждението е станало
изискуемо с приемането на извършената работа, издаването на фактурата от
изпълнителя, подписването и отразяването й в счетоводните книги на
възложителя, е ирелевантно за настъпването на падежа на задължението на
6
поръчващия- той вече е настъпил. В такава хипотеза, издадената и приета
фактура има действието на покана за плащане на изискуемото
възнаграждение- чл.84,ал.2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника
в забава.
Вменяването в задължение на търговеца, чиято работа е вече приета и
изпълнителят е получил фактурата с посочена банкова сметка, да отправя
последващо изрично искане за плащане, за да постави длъжника си в забава,
не намира опора в закона. Поради което съдът намира, че длъжникът е
изпаднал в забава с издаването на процесната фактура – 30.12.2020г. Фактът
на извършването на частично плащане по конкретна фактура сам по себе си
също не съставлява признание по см. на чл.116, б.”а” ЗЗД относно
непогасената част от дълга, тъй като липсва формирана от длъжника воля
относно тази част на вземането на кредитора. Волеизявлението на длъжника
при частичното плащане обхваща единствено погасения сегмент от
фактурираното вземане. Ето защо, в тази хипотеза липсва манифестиране на
воля на длъжника, потвърждаваща съществуването на неплатената част от
размера на дълга. Записванията в аналитичните, съответно в синтетичните,
счетоводни сметки са вътрешен акт на предприятието, като съдържащата се в
тях информация е за нуждите единствено на предприятието и не е насочена
към външните потребители. На базата на даденото в цитираната задължителна
практика на ВКС разрешение относно понятието „признание” на вземането по
см. на чл.116, б.”а” ЗЗД, което настоящият състав споделя напълно, следва, че
счетоводните записвания на размера на задължението към конкретен кредитор
във воденото от предприятието - длъжник текущо счетоводство, тъй като не е
адресирано до кредитора или негов представител /в изрично предвидените от
закона случаи и до държавен орган/, не съставлява признание на
осчетоводеното вземане, водещо до прекъсване на течението на погасителната
давност. Правото на съдебна защита на вземанията следва да бъде упражнено
в определените /преди изтичането на посочените/ в чл.110 и чл.111 ЗЗД
срокове, за да се пресече възможността длъжникът да упражни
волеизявлението си за погасяване правото на иск. Спорното материално
субективно право чрез правопораждащите го факти и съдържанието му
очертава параметрите на вземането по смисъла на чл.115, ал.1,б.”ж” ЗЗД. Това,
което е предмет на съдебния процес по логиката на чл.115,ал.1,б.ж ГПК е
включеното, въведеното от страните в предмета на спора, като фактическо
7
основание-предмет на първоначален, насрещен, обратен иск или възражение
срещу предявен иск. Когато процесът се развива само по отношение на
главното парично вземане и претенция за обезщетение за забава, както за
периода преди завеждане на иска, така и за следващ предявяването му период,
не е заявена, то вземането за обезщетение за забавено изпълнение е извън
предмета на спора и е необхванато от процеса. Симетрията и паралелът в
разпоредбите на чл.116, б.”б” и чл.115, ал.1,б.”ж” ЗЗД ясно очертава, че когато
едно вземане не е предмет на иск /възражение срещу иск/, по отношение на
него не може да има нито прекъсване на давностния срок, нито този срок да
престане да бъде правно значим /да спре/. Именно за да се осигури защитата
на субективното право /вземането/ чрез правото на иск, през периода, през
който то се упражнява, законът лишава от релевантност времето, течението на
срока. Константата практика на ВКС /Решение № 200 от 22.12.2014г. по т.д.№
4529/2013г. на І т.о., Решение № 232 от 02.05.2012г. по т.д.№ 782/2010г. на ІІ
т.о./, съгласно която разпоредбите на чл.115 и чл.116 ЗЗД имат императивен
характер, изчерпателно посочват и лимитирано установяват основанията за
спиране и прекъсване на погасителната давност, е изцяло относима и по
отношение на хипотезата, когато предмет на спора е бил само главното
вземане, но не и акцесорната претенция. Обусловеността на акцесорните,
допълнителни парични задължения от съществуването на главно задължение,
от което те са производни /като вземания за обезщетение за забава, неустойки/
е ирелевантна за възможността те да бъдат предмет на самостоятелна искова
защита, тъй като са отделни /макар и зависими, но само в смисъл на
основателност на твърдението за съществуването им/ притезания.
Недопустимостта за разширително тълкуване на разпоредбата на
чл.115,ал.1,б.”ж” ЗЗД, в която ясно е очертан обхватът й - спорът относно
вземането, изключва възможността за приложението й по отношение на
вземане за обезщетение за забавено плащане на паричното задължение, което
не е предмет на предявения иск и чиято защита на е заявена. Акцесорността на
лихвата по отношение на главницата-главното вземане не е основание и
аргумент за приложение на разпоредбата на чл.115,ал.1, б.”ж” ЗЗД /Решение
№ 153 от 09.10.2015г. по т.дело № 2304/2014г. ВКС, I т.о./. Поради
изложеното възражението на ответника за изтекла давност по отношение на
иска за мораторна лихва е основателно. Към датата на подаване на исковата
молба – 14.03.2024г. /исковата молба е подадена чрез куриер на 14.03.2024г./
8
давността за мораторна лихва е изтекла, поради което иска за мораторна лихва
следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете стани. Ищецът
има право на разноски, съразмерно на уважената част. Представянето на
списък по чл.80 ГПК не е условие за присъждане на разноски. Разноските
следва да бъдат доказани, а списъкът има значение единствено при
производство по чл.248 ГПК. Ищецът е доказал сторените по делото разноски
за сумата от 3950 адв. възнаграждение, 1637. 33 лева държавна такса, 500 лева
за експертиза или ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 3545.76
лева –разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът претендира разноски в размер на 5040 лева – адвокатско
възнаграждение. От представения договор е видно, че плащането е уговорено
да се извърши след издаване на фактура. По делото липсва фактура и
доказателство за плащане на уговореното в договора за правна защита и
съдействие адв. възнаграждение. С оглед недоказаност на плащане, то на
ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б Х“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Р., ул. „Ш.“ , ет. , ап., представлявано от Р. Г. К, да заплати на „Б“ ЕООД, с
ЕИК, със седалище и адрес на управление в град Р, улица “Г” № ,
представлявано от С. К, сумата от 29 085.20 лв., представляваща остатък по
задължение по фактура с № ********** от 30.12.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2024г. до окончателното
плащане на сумата, като отхвърля иска за мораторна лихва върху сумата от
39085.20 лв. в размер на 7762.72 лв.- за периода от 31.12.2020г. до деня на
частично плащане - 30.12.2022 г. и за сумата от 4085.23 лв. за последващото
забавяне от 31.12.2022 г. до 10.02.2024 г. върху остатъка от сумата 29 085.20
лв., като неоснователни.
9
ОСЪЖДА „Б Х“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Р, ул. „Ш“ , ет., ап., представлявано от Р Г К, да заплати на „Б“ ЕООД, с
ЕИК , със седалище и адрес на управление в град Р, улица “Г” №,
представлявано от С. К., сумата от 3545.76 лв. -разноски, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
10