Р Е
Ш Е Н И Е
№……….../………07.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на пети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева, като разгледа
докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело №580 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х.Н.П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
подадена от назначения му особен представител адв.Д.С., съдебен адрес:***,
против Решение №22/11.02.2019г. по гр.д.№378/2018г. по описа на РС Девня, в частта, с която е уважен предявения
от “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33, представлявано от В Д В, против
жалбоподателя, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.4 от ГПК,
вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивника
дължи на въззиваемия сумата от 407.63лв., представляваща общ сбор от задълженията за
консумирана и незаплатена вода и В и К услуги по партида с абонатен №2262081, по
фактури издадени през периода 18.03.2015г.-13.04.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-14.06.2017г. до окончателното ѝ,
изплащане и сумата от 67.84лв., представляваща сбор от мораторна лихва за
периода от падежа на съответната фактура до 07.06.2017г., за които задължения е
издадена Заповед №352/15.06.2017г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№557/2017г. по описа на ДРС.
В жалбата се
излага, че атакуваната част от решението на РС Девня, е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, и постановено при допуснати процесуални
нарушения. Поддържа се, че е налице процесуално нарушение, тъй като след
приемане на нови писмени доказателства в първото по делото съдебно заседание,
съдът не е разпределил точно и ясно доказателствената тежест между страните, не
е указал на ответника тежестта на доказване, която носи с оглед на оспорените
новоприети по делото писмени доказателства, представени от ищцовата страна. На
следващо място се поддържа, че съдът, е формирал погрешни изводи за приложимост
на разпоредбата на § 1, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗРВКУ, респективно, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
ответникът като потребител дължи заплащане на предоставени В и К услуги. Сочи
се, че по делото не е доказано, че между ищеца и ответника е налице валидно
облигационно отношение за предоставяне на В и К услуги. Сочи се, че в
представените от подкрепа на горното, карнетни листи като потребител е посочено
лицето Т П П, като на единият карнет е извършена корекция на ръка, като е
задраскано името на титуляра, а над него е изписано името на ответника и срещу
тази поправка не е положен негов подпис, който да го ангажира. Поддържа се, че
от карнетите, е видно, че абонатът е Т П П, а не ответника. Оспорват се
изводите на съдът, че Т П е представител на ответника, както и че за
претендираните суми е налице валиден отчет на реално доставено количество на
услугите. Поддържа се, че ищецът не е доказал реалния обем на твърдените за
доставени В и К услуги, като сочи, че заключението на ССч.Е и справка за
недобора не са годни доказателства в тази насока.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при
постановяването му, съдът е съобразил всички доказателства по делото и е
обсъдил задълбочено твърденията и възраженията на страните по спора. Оспорват
се доводите на въззивника за недоказаност на претенциите, като се сочи, че с
подписа си върху представеният карнет за абонат с абн.№2262081, абоната
удостоверява неизгоден за себе си факт, като едновременно с това удостоверява,
че е запознат и е съгласен с начисленото количеството В и К услуги за последния
месец, както и с доставеното количество услуги в предходния период, тъй като
показанията за съответния месец, отчетени на водомера са сбор от количество
доставени В и К услуги за предходните месеци. Поддържа се, че възражението за
негодността на карнета като доказателство, тъй като в него е записано друго
име, а над него с химикал е изписано името на ответника, е неоснователно. Сочи
се, че ответника не е спазил ОУ на Дружеството, при промяна на собственост да
уведоми В и К оператора, като след извършена служебна справка ищеца е установил,
че именно П., е собственик на имота и служебно е нанесло корекции в карнета.
Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част, ведно с присъждане на
съдебни разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание
въззивника, чрез процесуалният си представител, поддържа въззивната жалба и
моли за отмяна на атакуваната част от първоинстанционното решение. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемата
страна, чрез подадена писмена молба от процесуалният ѝ представител,
оспорва жалба и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на решението,
в атакуваната част и присъждане на разноски.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и
чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че ответника, дължи на ищеца сумата от 506.85лв., представляваща
общ сбор от задълженията за консумирана и незаплатена вода и В и К
услуги по партида с абонатен №2262081, по фактури издадени през периода
16.02.2015г.-15.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда-14.06.2017г. до окончателното ѝ,
изплащане и сумата от 73.94лв., представляваща сбор от мораторна лихва за
периода от падежа на съответната фактура до 07.06.2017г., за които задължения е
издадена Заповед №352/15.06.2017г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№557/2017г. по описа на ДРС.
В исковата молба се
твърди, че ответника има качество на потребител на
водоснабдителни и канализационни /В и К/ услуги доставяни за обект, находящ се в ***, които се отчитат по партида с абонатен №2262081. Сочи се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор,
потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът не е направил. Твърди се, че
съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за
използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след
изтичане на който срок той изпада в забава. Моли се за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените по делото разноски.
С депозираният отговор
на исковата молба, се поддържа становище за неоснователността на предявените
искове. Сочи, че справка за дължими суми по неплатени фактури, чиято стойност
се претендира, не е годно доказателство, тъй като не е адресирана и получена от
потребителя не носи негов подпис. Оспорва начина, методиката и основанието за
изчисляване на количеството потребени В и К услуги. Поддържа се, че липсват
доказателства за действително доставеното количество на В и К услуги, тъй като
ищецът не е представил карнети, установяващи извършено по надлежния ред
отчитане на изразходваното количество вода.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на
положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение
на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на
чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилно формираните изводи от съда. В разглеждания случай оплакванията
на въззивника, касаещи липсата на облигационна връзка между страните по спора и
по конкретно, че ответника няма качеството на потребител на В и К услуги за
недвижим имот в ***, с абонатен №2262081, са несвоевременно направени,
доколкото такива възражения не са били наведени в първоинстанционното
производство, респективно не подлежат на разглеждане. Въпреки това, доколкото
същите обхващат подлежащите на доказване от ищеца факти за установяване на
основателността на иска, разгледани по същество възраженията се явяват
неоснователни. Това е така предвид представените от ищеца официални
документи-Скица №322 от 23.08.2016г. издадена от Община Суворово и
Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д.№20107110401850 на ЧСИ с
рег.№711, според записванията, в които ответникът, е бил собственик на
процесния имот, през периода 2006г.-2016г. Вярно е, че въпросните документи не
съставляват титул за собственост върху недвижим имот, но предвид факта, че
настоящия спор не е за собственост, тяхната удостоверителна сила не може да не
бъде зачетена, още повече, че по този въпрос не е имало спор в
първоинстанционното производство.
На следващо място доводите на ответника, с които се оспорват изводите на
първоинстанционния съд, за наличието на редовен отчет на потребените В и К
услуги, съответно на предпоставките за ангажиране на отговорността на
потребителя за заплащане на отчетени количества вода, не съставляват
новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат
разгледани по същество.
По делото са представени преписи от Общите условия за предоставяне на В и К
услуги на потребители от В и К оператор, одобрени от ДКЕВР и Решение на КЕВР за
утвърждаване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги, както и от
Справка за недобора на частен абонат №2262081, с посочен титуляр-ответника, за
обект, находящ се в ***.
Както вече се посочи по-горе от приетите преписи от Скица №322 от
23.08.2016г. издадена от Община Суворово и от Постановление за възлагане на
недвижим имот по изп.д.№20107110401850, е видно, че през периода 2006г.-2016г.
ответникът е бил собственик на процесният имот.
Представени са по
делото заверени преписи от Карнет за партида с абонатен №2262081, за обект в ***,
като на първата страница, касаеща периода м.08.2014г.-м.12.2015г., за титуляр е
посочено лицето Т П П, а на втората страница включваща периода
м.01.2015г.-м.12.2016г., е извършена корекция, като името на посоченото лице е
задраскано и над него е изписано името и ЕГН на ответника. Последният подпис от
потребител /или негов представител/, е положен при извършен на 25.04.2016г.
отчет на потребени В и К услуги.
Според неоспореното
заключение на ССч.Е, стойността на ползваните В и К услуги, начислена по
фактури за абонатен №2262081, издадени в периода от 18.03.2015г. до 13.04.2016г.,
е в общ размер от 407.63лв.
Вещото лице е дало заключение и за размера на лихвата за забава върху отделните
главници, включени в горепосоченият период, считано от падежа на съответната
фактура до 07.06.2017г., като го е изчислило на сумата от 67.84лв.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд намира
следното:
Предвид правилата
за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на предявените
претенции, ищеца следва да установи, че има качеството на доставчик на В и К
услуги, респективно че ответника е потребител на такива, за процесния имот,
ведно с доказване на размера на претенциите, в това число отчет на потребеното количество вода, както и че при изчисленията на
количествата вода са спазени нормативните правила.
Следва да установи още, че ответника е изпаднал в забава и дължи мораторна
лихва в претендирания размер. От своя страна ответникът следва да докаже
твърденията си и правопогасяващите факти.
Съгласно коментираните по-горе писмени доказателства
ответникът е бил собственик на
имот, находящ се в ***, поради което и по силата на § 1, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗРВКУ има качеството потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги през процесния период за посоченият обект,
за
който е отредена партида с абонатен №2262081. Ето защо същия
има задължението да заплаща потребените количества вода в процесния обект.
Относно размера на
задължението, съдът намира, че следва да бъдат съобразени данните за отчета на
потреблението в процесния имот съдържащи се в карнетният лист, имащ качеството
на частен свидетелства документ, който се ползва с формална доказателствена
сила по отношение на подписалата го страна. Автентичността на посоченият
документ не е оспорена своевременно по реда на чл.193 от ГПК, поради което се
предполага, че същия носи подпис на страната, съответно на неин представител и
съставлява пълно доказателствено средство за авторство на материализираното
изявление. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че за
удостоверителната сила на карнетният лист, не е налице изрично условие подписа
да е положен от титуляра на партидата, а е възможно тава да бъде направено и от
лице находящо се на адреса, което се намира там в момента на извършване на
отчета. В последния случай, не е необходимо изрично упълномощаване на
подписалото от името на абоната лице, тъй като не се касае за извършване на
правни действия, а за потвърждаване на фактическите констатации на инкасатора
относно показанията на водомера. Наред с това съгласно чл.178, ал.2 от ГПК доказателствената
сила на документ, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и
други външни недостатъци, се преценява с оглед на всички обстоятелства по
делото. Видно от съдържанието на въпросния карнет е, че предходният отразен титуляр на партидата, е Т П П, с ЕГН **********.
Като се съпоставят рождената дата на това лице-01.05.1930г. и фамилията на
същата, с данните за придобиване на собствеността на имота през 2006г. от
ответника Х.П., се налага извода, че в случая става въпрос за наследствено
правоприемство, респективно че промяната, чрез зачертаване на предишният
известен абонат с новия, е наложена, поради това обстоятелство. С оглед
изложеното извършената корекция, чрез зачеркване, не разколебава извода, за
доказателствената стойност на документа. В този смисъл оспорването на
ответника, че карнетният лист, не може да му бъде противопоставен, се явява
неоснователно.
Съобразно
последното отразяване в карнетният лист, срещу което стой подпис на потребител,
към 25.04.2016г., водомера отчитащ потреблението в процесния имот, е с общо
показание от 235 куб.м. Факта, че част от отчетите предхождащи посочената дата,
не носят подпис на потребителят, не води до недоказаност на потреблението, тъй
като отчитането на консумирана вода, е хронологично последователен процес, при
който отразяването на текущото потребление, представлява добавяне на стойности
към вече ползвани количества, като крайния резултат, е общото потребление до
този момент. Ето защо с полагането на подпис в карнетният лист за последващ
период, потребителя удостоверява ползването на В и К услуги и за периода преди
отчета, съдържащ негов подпис. Евентуалното разминаване при ежемесечно служебно
отчитане, т.е. когато липсва положен подпис от абоната, с реалното потребление,
не опорочава процедурата като цяло, тъй като в случая макар и със забава, е
налице реален отчет, при който както вече се посочи, е отчетено цялото
количество потребена до този момент вода и нейната цена се дължи при всяко
положение.
В заключение се
съдът намира, че процесния карнетен лист, удостоверя количествата реално
потребени В и К услуги от ответника, поради което същия дължи тяхната стойност.
Според неоспореното заключение на ССч.Е за размера на дълга за потребени В и К
услуги в периода, по отношение на който е атакувано първоинстанционното решение,
ответника дължи сумата от 407.63лв.,
съответно мораторна лихва в размер на 67.84лв., в резултат, от което иска
правилно е уважен.
По изложените
съображения, въззивният състав на съдът приема, че като е достигнал до същите
правни изводи, първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК в
полза на въззиваемият се дължат деловодните разноски за внесено възнаграждение
на особения представител на жалбоподателят в размер на 300лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
или общо 400лв.
Във връзка с факта,
че въззивната жалбата е подадена от особен представител, респективно че не е
внесена дължимата ДТ за производството и на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
жалбоподателя-ответник следва да бъде осъден да плати държавна такса чиито
размер възлиза на 50лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от
ТДТКССГПК ответника следва да бъде осъден да заплати и 5лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№22/11.02.2019г.
постановено по гр.д.№378/2018г. по описа на Районен съд Девня, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Х.Н.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на “Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 представлявано от В Д В, деловодни разноски в размер на 400лв.
ОСЪЖДА Х.Н.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен
съд Варна, сумата от 50лв.,
представляваща дължимата държавна такса за въззивното производството и сумата от 5лв. за служебно издаване
на ИЛ
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.