№ 1164
гр. Варна, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110200649 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от Й. П. Й., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №7574 от 20.0`.2022
г., издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за нарушение
по чл.26, ал.2, т.1(а) от Закона за пътищата (ЗП), на въззивника е наложено административно
наказание глоба в размер 3000.00 лв.
Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно. Твърди, че неправилно е ангажирана отговорността на въззивника, доколкото
адресат на задължението за снабдяване с разрешение за движение на извънгабаритни и
тежки ППС е собственикът или превозвачът, а не водачът на съответното превозно средство.
Твърди също, че наложеното наказание е неправилно определено в размер над минималния
предвиден.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален
представител в представено писмено становище оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна ДРП, редовно призовани не се представлаво и не
ангажира становище по делото.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 06.01.2022 г. в 14.53 ч., въззивникът като водач на съчленено ППС с пет
оси, състоящо се от влекач рег.№В8545ВА (МПС с две оси), и полуремарке рег.№В9288ЕК,
собственост на превозвача „Транс Груп България 1“ ООД гр. Девня, бил спрян за проверка
от служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ при движение по път I-2, на 100 м преди
с. Езерово, посока гр. Варна – с. Езерово. Извършени замервания с ролетка 1301/18 и с
електронна везна модел DFW-KR №118829 от одобрен тип с редовни последващи проверки
1
до м. април 2021 г. установили: 1. натоварване на задвижващата (втора) единична ос на
ППС 14.045 т при максимално допустимо натоварване 11.5 т съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС; 2.
разстояние между осите 1.35 м, и сума от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето 26.310 т при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т
съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г.
При поискване, водачът не представил надлежно издадено разрешение за
движение на тежко пътно превозно средство, поради което му бил съставен АУАН №8257
от 06.01.2022 г. за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП.
На 20.01.2022 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и
възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника
предвиденото в чл.53, ал.1, т.2 ЗП наказание глоба в размер към средния предвиден -
3000.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат от непосредствени
възприятия показания на свид. Т.М., така и от приобщените по реда на чл.283 НПК
документи: НП №7574 от 20.01.2022 г., известие за доставяне от 24.01.2022 г., АУАН
№0008257 от 06.01.2022 г., ведно с разписка, копие от лична карта на Й.Й., свидетество за
регистрация на ППС рег.№В8545ВА, трудов договор №155 от 05.10.2021 г., Заповед №РД-
11-1232 от 28.10.2021 г., Заповед №РД11-1207 от 17.10.2019 г., пълномощно изх.№П-4 от
05.01.2022 г., жалба вх.№94-00-410 от 04.02.2022 г., удостоверение изх.№270 от 24.01.2022
г. Заявление №АУ00029-3-19070 от 16.04.2021 г., Удостоверение за признаване на одобрен
тип средство за измерване и приложение към него, протокол за проведено обучение от
11.07.2019 г., сертификат за съответствие DIN 50049-2.1, ЕС декларация за съответствие.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на
издадения акт относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на
оспореното наказателно постановление направи следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на
отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция
„Пътна инфраструктура“, надлежно оправомощен съгласно Заповед №РД-11-1232 от
28.10.2021 г.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания акт:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не
страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания за форма и съдържание. В
АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно –
наказателната му отговорност.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания акт:
Основната фактическа констатация за измерени натоварване на задвижващата
единична (втора) ос 14.045 т и и разстояние 1.35 м между осите с натоварване на ос на
тройната ос на полуремаркето 26.310 т, съдът счита за доказана по несъмнен начин въз
основа на показанията на свид. Т. М. извлечението от електронната везна, както и от
съдържанието на АУАН №8257 от 06.01.2022 г., подписан от нарушителя без възражения
срещу отразените в него стойности.
2
Въз основа на приетите за доказани фактически обстоятелства, съдът приема
безспорно, че нарушението е консумирано от жалбоподателя и е съставомерно по чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ ЗП. Тази разпоредба повелява, че за дейности от специалното ползване на
пътищата (каквито според §1, т.8 от ДР на ЗП е използването на пътищата за превозване на
тежки и извънгабаритни товари) се изисква специално разрешение. Издаването на такова е
свързвано и със заплащане на определени такси от лицата, осъществяващи съответната
дейност. Нормите за тежки и извънгабаритни товари на пътните превозни средства са
регламентирани в чл.5, чл.6 и чл.7 от Наредба №11 за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства. Същият нормативен акт регламентира, че извънгабаритни
са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-
голям от стойностите по чл.5 на Наредбата, а тежки ППС или състав от ППС са тези, които
имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.6 и натоварване на ос, по-
голямо от стойностите по чл.7 на същата наредба. Установените при проверката параметри
за натоварване на тройната ос на автомобила 26.360 т надвишават значително максимално
допустимите за конкретния вид превозно средство – 24 т съобразно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от
Наредба №11 от 03.07.2001 г. В този случай, безспорно се касае за тежко ППС в хипотезата
на чл.3, т.2 от Наредбата, поради което е било необходимо движението да се осъществява
след издаване на разрешение за движение от администрацията управляваща пътя. В
конкретния случай такова разрешение не е имало. Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП
забранява движението в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия на тежки
пътни превозни средства без надлежно издадено разрешение от управляващата съответния
път администрация. Именно в качеството на водач на превозното средство, който
непосредствено извършва дейността по движение на тежкия товарен автомобил без
надлежно издадено разрешение, въззивникът е физическото лице, извършител на
нарушението по смисъла на чл.53, ал.1 ЗП. Водачът е лицето, което задължително следва да
е запознато с параметрите на превозвания товар и съответно – в случай на претоварване да
уведомява превозвача и да не предприема управление на превозното средство по
републиканската пътна мрежа без надлежно издадено разрешение от управляващата пътя
администрация. Така визираните съображения сочат правилност и законосъобразност на
констатациите на наказващия орган за съставомерност на поведението на въззивника като
административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП. Същевременно, при определяне
наказанието за това нарушение, наказващият орган е приложил размер към средния
предвиден. Съобразно факта, че това нарушение се явява първо за въззивника и че той не е
извършвал превоза за своя собствена сметка, а по възлагане, като осъществяващ длъжност
„шофьор“ в търговско дружество – превозвач, спрямо когото въззивникът е в положение на
зависимост, и който превозвач всъщност (а не въззивникът) е имал правомощията и
отговорността да набави липсващото разрешение, съдът намира така определената санкция
за прекомерна и несъответстваща на тежестта на нарушението, както и на имотното
състояние на нарушителя. При изтъкнатите аргументи, съдът намира, че наказанието следва
да бъде наложено в минимален размер – 1000.00 лв, поради което в тази част, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено.
С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание
чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, съдът намира, че в полза на въззиваемата
страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия
размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата
Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение
за защита в производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това и като прецени
несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на
първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че следва да присъди
съответното възнаграждение в минималния установен размер 80 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №7574 от 20.0`.2022 г., издадено от
Началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”
при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София срещу Й. П. Й., ЕГН **********, за
нарушение по чл.26, ал.2, т.1(а) ЗП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „глоба“, от 3000.00 лв до 1000.00 лв (хиляда лева, 00 ст.), и
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, на основание чл.63,
ал.1, изр.1, пр.1 и пр.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА Й. П. Й., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща
възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването пред
Административен съд гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4