№ 1688
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501085 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 279 от ГПК и е
образувано по частната жалба на ищците Д. Й. П., ЕГН: ********** и П. Й. Т., ЕГН:
**********, подадена чрез упълномощения им процесуален представител адв. Силвия
Миланова.- БАК, със съдебен адрес: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 23а против
определение № 702 от 08.06.2022г., постановено по гр.д.№ 339/2022 г. по описа на РС –
Несебър, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на
предявените искове по чл. 439 от ГПК и исковата молба е върната на ищците.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение, като се
излагат подробни съображения за неговата неправилност с искане за отмяната му и връщане
на делото на първоинстанциония съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответниците СТ. Г. СТ. и Д. Г. СТ., чрез
упълномощения си процесуален представител адв. З.Н. са депозирали писмен отговор по
частната жалба, като изложили съображения за нейната неоснователност. Претендират
присъждане на разноските за въззивното производство.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид материалите по делото и доводите по
частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от процесуално
легитимирани лица и против подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл.274, ал.1,
т.1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за
основателна, по следните съображения:
Производството пред районният съд е образувано по предявен от длъжниците Д.
Й. П. и П. Й. Т. искове с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено по
1
отношение на ответниците СТ. Г. СТ. и Д. Г. СТ. /като правоприемници на Г. и Р. Д. /, че
ищците не им дължат изпълнение по изпълнителен лист № 136/05.02.2016г., издаден въз
основа на влязло в законна силна на 13.01.2016г. решение от 15.12.2015г. по гр.д.№
331/2015г. по описа на РС-Несебър, с което срещу тях са уважени искове по чл. 108 и чл.
109 от ЗС, е образувано изп. д. № 50/2022г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова – БОС,
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение и поради
осъществено доброволно изпълнение на решението чрез предаване на ответниците на
владението на процесните 18 кв.м. от собствения на ищците имот към съседния имот,
собственост на ответниците.
В исковата молба се твърди, че с влязло в законна сила на 13.01.2016г. решение от
15.12.2015г. по гр.д.№ 331/2015г. по описа на РС-Несебър, настоящите ищци са осъдени да
предадат на Г. и Р. Д. /чийто наследници по закон са настоящите ответници/ владението на
18 кв.м. – съгласно скицата на в.л. Мавродиев по извършената по делото съдебно-
техническа експертиза, представляващи реална част от ПИ с идентификатор 53045.501.78, с
адрес: гр. Обзор, ул. „Места“ № 21, целият с площ от 308 кв.м., както и да преместят
изградената от тях ограда по границата на процесните 18 кв.м., находяща между
собствените на страните съседни имоти, съгласно скицата на същото вещо лице, като
процесната част остане в имота на Г. и Р. Д.. Ищците заявяват, че са на 26.02.2016г.
извършили необходимите действия по изпълнение на горепосочените решения, като
оградата е бил преместена, така, че процесните 18 кв.м. са останали в имота на Г. и Р. Д..
Заявяват, че междувременно на 05.02.2016г. Г. и Р. Д. са се снабдили с изпълнителен лист,
по който едва през 2022г. е образувано изп.д.50/2022г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова -
БОС. Считат, че с оглед възникналите след влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№
331/2015г. по описа на РС-Несебър обстоятелства, задължението им по исковете по чл. 108 и
чл. 109 от ЗС е изпълнено доброволно от тях, поради което не следва да се извършва
принудително изпълнение по заведеното през 2022г. изпълнително дело, като наред с това
считат и, че „налице погасяване по давност на правото на принудително изпълнение“.
С обжалваното определение от 08.06.2022г. районният съд е прекратил
производството като недопустимо по съображения, че искът по чл. 439 от ГПК не може да
има за петитум установяване на несъществуване на етап от процедурен способ по ГПК за
изпълнение на едно право, както и, че задълженията, които длъжниците следва да изпълнят
по уважените срещу тях вещни искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС не се погасяват по давност.
Съобразно дадената от районният съд правна квалификация предявените искове са
с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Настоящата инстанция намира, че правилно и в съответствие с приложимата
съдебна практика, районният съд е изложил предпоставките за допустимост на иска по чл.
439 от ГПК. Въпреки това обаче обжалваното определение е постановено при неправилно
приложение на чл. 130 от ГПК, тъй преценката за недопустимостта на предявените иско е
направена от районният съд, несъответно на твърденията, изложени в исковата молба и при
неправилна преценка на естеството и вида на търсената защита.
2
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като
може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предпоставка за допустимост на иска по чл. 439 от ГПК е длъжникът да се позовава
на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в законна сила на съдебният акт, въз
основа на който е издаден изпълнителният лист, както и наличие на образувано и висящо
изпълнително производство за принудително изпълнение на оспореното право. В случая
длъжниците-ищци по претенциите по чл.439 от ГПК се позовават на две самостоятелни
основания за недължимост, последващи издаване на изпълнителния лист - изтекла
погасителна към образуване на изпълнителното производство давност и извършено от тях
доброволно изпълнение след влизане в законна сила на процесното съдебно решение по
исковете по чл. 108 и чл. 109 от ЗС. Твърдят също, че срещу тях е образувано и все още
висящо изпълнително производство, по което е предприето принудително изпълнение-
въвод във владение по издадения в полза на праводателите на насрещната страна
изпълнителен лист. Предвид така заявените в исковата молба факти и обстоятелства,
настоящата инстанция намира, че в случая са налице всички законови предпоставки за
допустимост на предявените искове по чл. 439 от ГПК - твърдения за недължимост поради
факти, последващи издаване на изпълнителното основание и висящо изпълнително
производство за принудително изпълнение на задължението.
Що се касае до първата част от иска, с който се претендира установяване, че правото
на принудително изпълнение е погасено по давност, следва да се отбележи, че когато
длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е
съществуването или несъществуването на вземането по издадения изпълнителен лист
/такива твърдения не са и наведени/, а съществуването или несъществуването на правото на
принудително изпълнение, по съображения, че вземането е погасено по давност /в т. см.
определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV ГО /. Въпросът дали
изпълняемото право по уважените искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС може да се погаси по
давност обаче не касае допустимостта, а основателността на иска по чл. 439 от ГПК.
Независимо от това в случай, че районният съд счита, че така заявеният петитум е неточен,
респ. несъответен спрямо търсената защита, съобразно правомощията си по чл. 129, ал. 2 вр.
с чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК е следвало да даде на ищците указания за уточнението му и едва
след това да извърши преценка дали нередовностите на иска в тази част са отстранени, респ.
дали иска в тази част е допустим.
На следващо място досежно иска, в частта за приемане за установено, че
задълженията, предмет на уважените искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС са изпълнени
доброволно от длъжниците преди образуване на изпълнителното производство, настоящата
инстанция счита, че макар да са верни съображенията, изложени в обжалваното
определение, че оплакванията, касаещи законосъобразността на извършените изпълнителни
действия не са предмет на разглеждане в настоящото исково производство, неправилно
районният съд е приел, че ищците търсят „установяване несъществуването на етап от
3
процедурен способ по ГПК за изпълнение на едно право“. Предмет на иска в тази част
съобразно твърденията в исковата молба е установяване на юридически факт – доброволно
преместване на оградата и предаване на владението, осъществил се след влизане в законна
сила на съдебното решение, по което е издаден изпълнителния лист. Макар ищците да са
изложили и оплаквания за незаконосъобразност на принудителното изпълнение, то същите
са свързани с доводите им, че тъй като задължението им е изпълнено през 2016г.,
образуваното по-късно през 2022г. изпълнително производство е незаконосъобразно и
следва да бъде прекратено. Претенцията им обаче няма за предмет обжалване действия на
съдебния изпълнител, както неправилно е прието в обжалваното определение, а
установяване на недължимост за притезанието, за което е издаден изпълнителния лист
поради последващо изпълнение. Дали тези твърдения съответстват на фактическото
положение обаче не е въпрос по допустимост на иска, а следва да се прецени при
разглеждането му по същество.
С оглед горните съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е
неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 702 от 08.06.2022г., постановено по гр.д.№ 339/2022 г.
по описа на РС – Несебър, с което производството по делото е прекратено поради
недопустимост на предявените искове по чл. 439 от ГПК и исковата молба е върната на
ищците.
ВРЪЩА делото на РС –Несебър за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4